Трябва да постигна това, че да обикна всичко, каквото има в моя партньор, като майка по отношение на рожбата си, която не си прави сметки и предано обича детето си, каквото и да направи то. За нея то е най-красивото, най-доброто от всички останали – Тя покрива с любовта си всичките му грехове, всичките му недостатъци.

Преди всичко, аз трябва да се науча да гледам на съпруга си с такива очи и тогава ще видя красотата му, а не отражението на своя егоизъм. Тъй като обикновено аз виждам в него само отрицателните свойства, които всъщност не му принадлежат, а са предизвикани от моето отношение към него. Този егоизъм, който прехвърлям на своя спътник, точно той ми рисува тези негативни образи.

Аз се уча да бъда обективен, независимо от своето его. Ако покривам всичките престъпления с любов, то благодарение на това, излизам извън себе си, зад пределите на собствените си интереси, на своето тяло и започвам да се издигам над собствения си егоизъм. И тогава виждам новата реалност, която не е толкова лоша.

Любовта е покрила всички престъпления и те повече не съществуват! Но това не е защото аз съм си затворил очите, като майка, обичаща рожбата си със сляпа инстинктивна любов. Това, че аз сам съм неутрализирал своето его, ми позволява да видя света по-добър. Тъй като силата на доброто се намира извън мен, а злата сила се намира в мен.

Излиза, че реалността се дели на две части. Едната част е вътре в самия мен, където от самото раждане живее природното зло, егоистичното начало. А извън себе си виждам света пълен с добрина. По такъв начин се озовавам в чудесна лаборатория. И в зависимост от това как ще се старая все повече да се издигна и да се отменя пред съпруга си, моето его ще може да ми покаже всички нови вътрешни явления, разкриващи се в мен.

Аз ще виждам в съпруга си всякакви недостатъци, всякакви кривици, което ми дава отново възможност да покрия всички престъпления с любов. По такъв начин, все по-бързо ще се поправям и светът ще ми се струва много по-добър и поправен.

Така ще продължава дотогава, докато, чрез такива вътрешни пробуждания не ми се разкрие целият ми егоизъм. След десетки, стотици и дори хиляди такива случаи, когато в мен се пробужда гнева и желанието да обвиня партньора си, ще се изясни, че съм поправил цялото това отношение. А в резултат на това съм получил методиката, как трябва да се отнасям към всичко, което се намира извън мен.

След като съм преминала през такова поправяне по отношение на съпруга си, виждам, че няма какво да добавя. Тъй като не съм работил заради другите хора, които се различават един от друг, а над собствения си егоизъм!

Всъщност, аз съм работил над самия себе си. А всичко, което съм видял пред себе си – ми е служило, като огледало, отразяващо моя егоизъм и позволяващо ми да го разгледам. Тъй като в самия себе си нищо не виждам, а само в това огледало. Излиза, че в такава естествена ситуация – семейната клетка, дадена ни от природата, ни позволява да достигнем до поправянето.

От 31 – та беседа за новия живот, 11.07.2012

[84082]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Важно е да се изясни точно, в какво можем да променим желанието си за наслаждение под влияние на светлината, за да не разчитаме на своите сили напразно. Всичко, което можем да направим да ускорим своето развитие, използвайки групата като увеличително стъкло, което приближава към нас въздействието на светлината, това е единственото възможно за нас действие, а друго и не ни трябва.

Започвайки работа с групата, ние се научаваме да фокусираме, да събираме всичките лъчи на светлината, възвръщаща ни към източника, за да преминат точно през центъра на групата и да бъдат насочени към желанието ни за наслаждение. Тъй като тогава, това егоистично желание ще се промени благодарение на светлината.

Ние искаме да изучим, как се случва това: как този лъч светлина, преминаващ през увеличителното стъкло, се увеличава, концентрира, усилва, и попадайки след това върху желанието, го прекарва през четирите стадия на развитие. Тогава ще видим, как в желанието за наслаждение изведнъж стават такива промени, че то става противоположно на себе си. Започва да живее не вътре в себе си, а се издига над своето желание, по-високо от съкращаването и екрана, към отразената светлина – към отдаването вместо получаването, и така достига до поправянето.

Тази работа по ускоряване на развитието на нашето желание за сметка на светлината, възвръщаща ни към източника, ни дава възможност и сили да разбираме и постигаме цялата система. Би ни се струвало, че е просто ускорение, но именно в него ние откриваме всички средства, всички детайли на творението и процесът на неговото развитие. Тъй като преминавайки през всеки детайл ние трябва да ориентираме групата в нова форма.

Фокусът, който настройваме с помощта на лупата, всеки път се променя, преобръщайки се обратно в сравнение с предходното, зависещи от новите вътрешни и външни условия. Ние през цялото време променяме действието на групата върху нас, а нея я регулираме съобразно светлината, Твореца. В резултат на това вътре в себе си  изграждаме нова система, над своето желание за наслаждение. Групата става за мен моя свят. Вместо миниатюрното желание за наслаждение, аз получавам целия свят, голямата, мощна система на света на безкрайността.

Благодарение на заключеното в нас желание, ние имаме възможността да постигнем тази система, наричаща се ”група” – безкрайна в своя краен вид и по такъв начин получаваме средство, издигащо ни над егоизма.

А пълното стъпало за отдаване се нарича преданост на душата. Това означава, че човек напълно се е откъснал от своето желание за наслаждение и се казва, че отдава цялата си душа. Разбираемо е, че всички тези етапи на поправяне извършва светлината, а от нас се иска единствено да насочим неговото действие върху нас чрез групата – да съединим тези три съставни в едно, за да застанат всичките в една права.

Тогава няма да останат съмнения, че ние искаме да се доближим до природата на светлината и затова, си представяме групата точно по такъв начин, и искаме чрез нея светлината да ни подейства. В крайна сметка всички тези съставни се съединяват в едно цяло.

А след стъпалото на предаността на душата се разкрива стъпалото на любовта, когато човек разбира, какво се е подразбирало под цел на творението ”да насладиш сътворените”. Това понятие се разкрива само в съвършената отразена светлина. Но до  тогава, на човек не му е известно намерението на Твореца относно творението.

Ние постепенно се изкачваме по стъпалата. Изпълвайки някакво условие, благодарение на това ние разбираме още малко от намерението на Твореца относно творението. Така напредваме: първо поправяне на желанието посредством светлината, възвръщаща ни към източника, а след това постигане замисъла на творението.

От урока по статия от книга ”Шамати”26.07.2012.

[84030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение: (Марк Сондомирски, психотерапевт): Много деца в повечето случаи знаят повече, отколкото възрастните. Технологичният процес е много бърз и разликата във възприемането на света между деца и възрастни е огромен.

Формира се т.нар. предварително фигуративно общество, което е лесно обяснимо: децата напредват в областа на информацията по различен начин, усвояват данните по-бързо, докато възрастните се справят по-трудно с напредването на технологиите. Ето защо пет годишно дете може лесно да влючи уред и да предаде информация на баба си как да бъде използван.

И човек може само да се радва, че едно ново поколение се движи напред, ако не бяха текущите проблеми, произтичащи от дистанцията между възрастен и дете.

Първият проблем е, че младото поколение развива илюзорна представа за достъпа до знанието: можете да зададете на ,,Google” всякаква информация и да я намерите в интернет. Вторият проблем е, че чувството за превъзходство разрущава авторитета на възрастния. Тези два проблема са концентрирани имено в училище, но е невъзможно да бъдат разрешени в сегашната организация на училището.

Все още са необходими две неща за ефективното обучение на децата. Първо, те трябва да се събират заедно, за да се конкурират помежду си, включвайки оценката, конкуренцията е най-добрия стимул за учене. Второ, те просто се нуждаят от възрастен, който да бъде авторитет за тях и координиращ потока от информация.

Моят коментар: Необходимо е да се държим заедно, не за да развиваме конкурентни умения, а за да се създаде взаимна подкрепа и разбиране, че именно в съвременното интегралното общество, взаимодействието е това, което води до успех.

[83941]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Казано е, че ”увереността е одеянието на светлината”. В основата на всичко лежи желанието. Но самото желание не е способно на нищо, ако светлината не му въздейства. И най-големият праведник, изкачил се по много от духовните стъпала, пада и се завръща към животинското си състояние, ако светлината престане да му свети. Той ще се спре много по-лошо от останалите. Независимо, че това е доста значимо състояние, защото е голямо, но със знака минус – противоположно на светостта.

Докато има светлина – имаме увереност, а като спре да свети – увереността изчезва. Всичко зависи единствено от светлината, осветяваща човека. В това състояние той ще има силата да се издигне, нещо да каже. А когато светлината изчезне, то човек загубва дори паметта си, какъвто е случая с Баал Шем Тов, който дори не можал да си спомни азбуката. Човек престава да разбира, в кой свят се намира, съществува ли висшият свят и Твореца.

Тоест всичко зависи от мощта на светлината, достигаща до нас и въздействаща на материала, на желанието. Затова е казано, че ”мъдростта идва с опита”, а също така, ”приложил си усилия и си намерил”. Но цялата тази работа, усилията, преодоляванията са насочени към едно единствено действие: да ускорим влиянието на светлината върху нас. Тъй като всичко зависи от нея. Ние се опитваме да се подготвим така, че светлината да не изчезне.

Разбира се, дори тя да изчезне, то в крайна сметка случайните тежки състояния ще са ни от полза. Но ние трябва да направим всичко зависещо от нас, да бъдем по-близко до нея, да се прилепим и да заприличаме на нея.

Целият път е предопределен, а ние имаме сили само да ускорим своето движение напред. А скоростта зависи от онова, доколко всички ние искаме да реализираме новата форма, следващото стъпало да се реализира между нас. Върху това са съсредоточени всички сили.

Увереността е осветяване свише, а ако то изчезва, то не остава никаква увереност, усещане, разбиране. Както е казано в Псалмите на Давид; ”Скрил си ти своето лице, и аз се изплаших.” Затова трябва да постигнем такава връзка помежду си, за да задължим светлината да е винаги между нас.

Всички заедно, с общи усилия и с помощта на светлината можем да създадем помежду си такова свойство за отдаване, любов, обединение, че тази светлина никога да не престане да ни свети. Ето това се нарича увереност, взаимно поръчителство.

Така достигаме състоянието, в което висшата светлина винаги ще ни свети. Независимо, че всеки ще се изкачва и ще пада, люлеейки се на всички посоки, но благодарение на многото взаимни действия, случващи се всяка секунда и на различни места, ние постигаме стабилност. Ние не само, че не падаме, но тъкмо обратното, само се изкачваме все по-нагоре и по-нагоре. Нашите падения също се превръщат в подем – едното за сметка на другото, събиращо се от всички в общата касичка.

Така ще постигнем увереност, друг начин няма.

От урока от книга ”Шамати”, 25.07.2012

[83928]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ние изобличаваме егоизма като източник на всичките ни беди. Но всъщност, какво лошо има в това да се погрижиш за себе си? Та нали това ни е естествено, фундаментално свойство?

Отговор: Трябва да разбереш, че ако през цялото време се грижиш само за собствената си изгода, то в действителност вредиш сам на себе си, самоограничаваш се и не постигаш никакъв успех.

Тук се крие такъв момент, който човек трябва да почувства. Наистина, има хора, на които им се иска ”да излязат от себе си”, от своята ограниченост. В тях живее стремежът ”да излязат извън тялото” да разширят хоризонта и да видят света: ”За какво е той и защо? Какво има още осен този живот?”

Не на всички е свойствен този порив, но днес, когато целият свят страда, трябва да се обяснява на хората, че единствената възможност да се спасим от бедите е да се обвържем в добър възел с обкръжението. В противен случай се разрушават семейните отношения, отношенията в държавата и в света. Никой не получава удоволствие и всички страдат.

Основното: заради такива развалени отношения ние не можем да се подсигурим дори с хляба насъщен. Хранителната система, климата – всичко се разрушава. Същото е и в семейството, ако са развалени отношенията – нищо не работи.

Въпрос: Но защо, заради това аз трябва да престана да се грижа за собственото си благо? Всички създания в природата се стараят да подобрят и обзаведат живота си. Нима това елементарно устремяване лежи в основата на проблемите ни – например семейните?

Отговор: Да допуснем, че семейните отношения са се влошили. Хладилникът е почти празен, планина от мръсно пране – всичко е с главата наопаки. Почти същото се случва и в света: отсъстват правилни и добри взаимоотношения и всичко се погубва. Едната половина от човечеството изхвърля тонове храна на боклука, а другата умира от глад. Милиарди се харчат за здравеопазване, но въпреки това, едва ли не всички сме болни от нещо.

Ясно е, че така не може да се продължава повече. Затова съпружеската двойка идва при нас на курсове, готова е да се промени, и ние им обясняваме, че от грижа за себе си трябва да се премине към грижа за ближния – в дадения случай, за съпруга/ та.

”Всички престъпления ще бъдат покрити от любовта” – този принцип се реализира егоистически. Никой не изисква от човека да се откъсва от своя егоизъм – трябва само над него да се построи новото отношение към онова, което е извън него: към партньора, към другите хора, природата, екологията и т.н.

Светът трябва да се възприема ”кръгъл”, интегрален. С други думи казано, онова което се намира извън твоето его, започни да възприемаш като свое – подобно на майката, грижеща се за своята рожба. И тогава ще ти бъде добре.

Цялата работа е в това, да използваме своя егоизъм по-мъдро и по-вярно, но без да се отърваваме от него. Съпрузите искат егоистично да преуспеят в живота  и продължават да се придържат към тази линия. Променя се само подхода към работата: В светлината на онова, което се случва в света и в семейството, има само една методика – да се издигнем над егоизма и да го използваме в обратна посока. Разглеждай партньора, като огледало на собствените свойства и съответно, задействай своя организъм обратно. Тогава вместо злото начало, в теб внезапно ще се появи доброто.

Основното тук е  да създадем ”инкубатор”, т.е. правилно обкръжение. Ако човек живее в този ”парник”, други усилия няма да му са необходими. Със своето въздействие средата ще възвишава в неговите очи грижата за ближния и ще му задава вярното направление. Тогава този подход към живота ще стане естествен за него. Така детето лесно приема нравите на своята компания. Да, тук има някои сложности: например, съпружеската двойка се нуждае от ”преформатиране”. Обаче тези промени ще преминат относително леко и приятно, като оздравяване в санаториум.

Разбира се , че човек сам трябва да участва в процеса – с чувство и разбиране на добра воля. Неговата поддръжка е необходима, той не може просто да дойде и да каже: ”реконструирайте ме”. Но така или иначе, той е в силата си да се съгласи и нищо свръх човешко не се изисква от него.

От 32 – та беседа за новия живот, 11.07.2012

[83851]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Последните изследвания показват, че невроните в мозъка проявяват гъвкавост при съединение. „Материалът” остава същият, но връзките в него се променят. Може ли от тук да се направи аналогия с „материала” на получаващото желание?

Отговор: Със средствата на традиционната, „материална” наука никога няма да разберем работата на мозъка. Предполагам,че на изследователите това вече е ясно. Нали мозъкът зависи от текущата ситуация и затова данните в тази сфера почти не позволяват да се определят статистическите закономерности или да се намери някаква последователност. Мозъкът – това не е просто „половин килограм сиво вещество”. Той през цялото време е променлив и макар ние да сме класифицирали по предназначение всички негови части, те могат да изпълняват съвършено различни функции.

В главата на духовния парцуф, от където произтичат решенията, има пряка и отразена светлина –  връзката между Твореца и творението. Така стоят нещата и в нашия мозък, само че на друго ниво. И затова ако не разкрием в себе си част от Твореца, няма да ни се отдаде да узнаем принципите на работа на мозъка. Половината картина едва излиза от тъмнината, а ние не знаем какво я привежда в действие.

Като цяло, нашият мозък може да се сравни с детектор, с приемник, който улавя сигналите от обкръжаващата среда. Няма голям смисъл да го разглеждаме сам по себе си, освен в неговото пространство. Изучавайки само мозъка и „оставяйки го зад кадър”- неговата връзка с източника на данни, никога нищо няма да узнаем. Нашият мозък възприема външната информация от някакво поле.

Устроени сме с много детерминиран образ: нашата природа се дели на нежива, растителна, животинска и човешка, ние се разделяме по парцуфи, по сфирот, по части, по „дебелина на желанието” и  „скованост” на  екрана, а всъщност в духовното всичко е едно, всичко е свързано в неделимо съвършенство. Там е  миналото, настоящето и бъдещето, там са трите състояния на развитие, там е заключено всичко.

Мозъчната дейност сякаш е приемно устройство или взаимодействие вътре в системата, която мога да възприемам само в степента на собственото отдаване. Може да се каже, че мозъкът – това е част от общата система. Но в действителност мозъкът е разумът на всеки, простиращ се в цялата Безкрайност, която човек трябва да постигне на дело. А за сега ние усещаме само нейните трохи.

Не мисля, че науката ще продължи да се движи в предишното направление. Един ден учените ще установят, ще изменят подхода и ще започнат да правят открития на по-високо ниво. Точно така, както от времето на парния двигател човечеството е преминало към двигател с вътрешно горене. Изследователите на мозъка ще поискат да се издигнат на нивото на „информационния слой”, лежащ над нашия свят. Само от там те ще могат да продължат своите търсения, като в същото време съвременният подход нищо не им дава.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 16.07.2012

[83203]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

За възприемане на точната картина на реалността е необходимо да се обхванат двете гледни точки към нея: от страната на Твореца и от страната на творението, и да се разбере как се съотнасят една към друга. Въз основа на тези две състояния можем да установим отношението към всяко желание, за да може, в резултат, всички тези точки, определящи отношението между Твореца и творението, в степента на техните противоречия или сходства едно с друго, да ни дадат ново възприемане за света.

Това вече ще бъде не тази, лъжлива, представяща ни се сега пред нас картина, която се нарича въображаем свят, защото тя е едностранна и малка, ограничена само в това, че преминава вътре в нас, през нашия егоистичен филтър, пораждайки усещането за този свят.

Когато обширната, безкрайна реалност, намираща се извън нас, зад пределите на нашето постижение, преминава през нашия егоизъм и попада в нашето усещане, тя се стеснява до материалната картинка на нашия свят, който усещаме като резултат. Но за да достигнем неограничено възприятие са ни необходими две нови точки.

Нашата малка егоистична реалност се нарича животинска, защото се възприема от животинското ни тяло. За да усетим действителната реалност са ни необходими две точки: едната – противоположна на Твореца, и другата точка – подобна на Него.

А между тези две точки, от тяхната връзка с всички видове отношения: “за” и “против”, от сходството и противоречието ние изграждаме своята нова картина за света. Всички те са с противоположни и подобни свойства – те и ще станат съставните елементи на нашето възприятие.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 13.07.2012

[83694]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как нашето обединение е основа за разкриване на духовните етапи?

Отговор: Всеки етап е свят, който чувстваш, свят, изтъкан от връзката между всички души. Първоначалното свързване, произтичащо от света на Безкрайността, постепенно намалява, докато не претърпява разпадане и не е разбито напълно в нашия свят. И сега оттук започва изкачването по същите тези етапи на свързване. Само трябва да го покажеш.

“Материал” на душите е желанието за получаване, а връзката между тях е точно тази система, която ние изучаваме. Десет сфирот, духовни парцуфи – всичко това са различни начини за връзка между душите.

Като цяло, от това се създава единното цяло, когато се издигаме към Малхут, света на Безкрайността и всички връзки на 100% са пропити от отдаването, без никакви пречки и недостиг. Тогава съпротивата изчезва при прехода между нас и връзката се осъществява с безкрайна скорост, незабавно. Това е състоянието на Безкрайността.

В крайна сметка, сливането означава нещо просто: това, което е в мен – в същия миг е в теб, и обратно. Тази комуникация е безгранична, не се ограничава от рамките на времето и съпротивата на егоизма. „Резисторът“ между нас изчезва и желанията ни свободно си взаимодействат в своята цялост.

Въпрос: Как трябва да стане това на семинарите?

Отговор: Сливането ни на семинарите – това е усилие: искаме да се включим един в друг толкова тясно, колкото можем изобщо да си представим, така че всеки да загуби усещането за себе си и да почувстваме единното желание, единната мисъл, единното цяло. Въз основа на тези усилия, от гледна точка на единството, ние мислим за решаването на въпроса, поставен от учителя. Тъй като ключът се крие именно там, в обединението.

Към това се стремим по време на семинарите – с помощта на обединението да намерим отговора. Всеки път в търсене на решение ние искаме да го открием чрез единството, без привличане на някаква логика. Още повече, сега няма логично да проучваме и анализираме думите на кабалистите.

Без обединение няма никакъв смисъл да седим в кръг. За какво ни е нужен тогава? За интелигентен разговор или научен дебат? Не, задачата е само да се реализира обединение между нас на нивото на чувствата, за да създаде то ново качество. И тогава в общото усещане ще се състави представата.

Семинарът е предназначен за да се създаде общ съсъд, принадлежащ към по-високата степен. Опитваме се с всички средства да я достигнем. Е, ако няма решение, значи не сме успели.

Безполезно е да се напомня за обединението по пътя – то трябва да е първоначалната настройка. Възможно ли е да дойдем на семинар, не за да се обединим, и в това единство да открием следващото стъпало или поне решението на въпроса, който води към него?

От урока по статия на Рабаш, 13.07.2012

[83843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Практическо обединение - No Comments→

Семейството само по себе си представлява удивителна лаборатория, предоставяща множество материали за опити. Егоизмът постоянно расте и поставя пред нас все нови задачи, а ние сме длъжни всеки път да проявяваме все повече изобретателност, да ставаме все по-силни и по-умни.

Как да направим това? Тъй като ставаме все по-слаби, забравяме за главното и във всеки момент можем отново да паднем от стъпалото на любовта на стъпалото на ненавистта. Ние не сме способни да действаме против змея-егоизъм, както Адам и Ева. В нас няма сили за това.

И затова са ни нужни други такива двойки, обезпечаващи ни подръжка и пример. Двамата ще гледаме тях, ще гледаме как те си помагат един на друг. А те ще ни обясняват, ще участват, ще споделят опита си.

В тези рамки ще провеждаме семинари между двойките, всяка от които съставлява единно цяло. Като минимум са достатъчни пет двойки, пет „единици“, работещи един пред друг, стараещи се да се укрепят един с друг, споделящи си опит по подемите и паденията. Уважаваме ги за успехите и самите ние им даваме пример според принципа „Човек да помогне на ближния си“.

Установяваме взаимовръзка между двойките и строим съобщество, съставено от „единици–диполи“, в които плюс и минус са споени в едно. Тези семейни клетки започват да се обединяват помежду си и стават орган на общото тяло под название „човечество“.

По-нататък изискваме това обществото все повече да се разширява и да ни поддържа. Тъй като с нарастването на егоизма си, се нуждаем от все по-голяма подръжка. Затова е казано: „в многочислеността на народа е величието на царя“. Такова обединение е силно именно поради многочислеността си. Но според това, как расте съобществото, преминаващо през тези изменения, всеки в семейството става качествено силен, благодарение на което можем да се издигаме все по-високо и по-високо над своя егоизъм, издигаме се в любовта. По такъв начин размерът на обкръжението определя висотата на свойството любов, интегралната връзка, която достигаме.

А освен това, връзката между двойките ни предава усещане за ново общество. Става дума вече не просто за двойка, преживяваща в дома си и решаваща своите вътрешни проблеми. Тук излизаме на ново ниво на живот, извън семейните рамки и действително виждаме как всички наши двойки се превръщат в ново общество.

При това обществото живее по същите тези закони, както и задружното семейство: двойките по същия този начин проявяват участие една към друга. Вече не търсим недостатъци в чуждото съпружество, не гледаме един на друг с пренебрежителна насмешка. Напротив, виждам недостатъците в другите поради своя егоизъм, действащ в дадения случай не на семейно, не на лично, а на социално ниво. Това вече е системен егоизъм.

Заедно със съпруга ми ние се явяваме като една клетка, едно цяло, а с другата двойка, сме като две клетки, вече се намираме в обществени отношения. Така излизаме на ново ниво и формираме единство между всички двойки, докато не се сплотим в орган на общото тяло. Сега между нас цари взаимно разбиране, умеем да си отстъпваме и да си даваме един на друг пример по преодоляване. Всички заедно държим един на друг, и тази взаимна поддръжка се нарича „поръчителство“.

Такъв накратко е пътят на новото семейство към новто общество.

От 32-а беседа за новия живот. 11.07.2012

[83565]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Не е ясно как човек напредва към разкриването на Твореца – нагоре или надолу? Нима колкото по-лошо, толкова по-добре?

Отговор: В духовния път, кабалистът в течение на своя живот, индивидуално, и цялото човечество, еволюционно, исторически, се развиват егоистично, в страдания – само заради това, да признаят егоизма като зло и да се откажат от него.

Този период на развитие се нарича ”наркотик на смъртта” (сам амавет), защото на човек му се струва, че напредва и че прилага много усилия, за да достигне ”духовната цел”, но тъй като той самият е все още в егоизма, то и целта му е егоистична, той се залъгва, че желае духовното – и затова разкрива злото на егоизма, духовната смърт. И това му го прави самата Тора, висшата светлина, за да осъзнае своите природни свойства като зло. Ето това се нарича ”Барати ецер ара” – ”Аз съм създал злото” (думите на Твореца).

А след това, когато той по неволя, от страданията, а след това осъзнато, по желание, се отказва от своя егоизъм, същата светлина му въздейства, като ”еликсир на живота” (сам ахаим) и води до разкриване на Твореца, до напълване със светлината на отдаването и любовта, със силата на духовния живот. Това вече се нарича Барати Тора тавлин – ”Аз съм създал Тора като добавка”, методиката и системата за поправяне на егоизма.

Така че пътят е такъв: първо, разкриваме егоизма – и се чувстваме зле и лоши. А след това се стремим сами да го поправим – търпим провал – и пак се чувстваме зле. И само усещайки и осъзнавайки злото на егоизма и собственото си безсилие пред неговата власт над нас, човек се обръща към Твореца – а по-рано егоизмът не му е позволявал това! Но само след като неговата молба е пълна, тоест има желанието да получи свойството отдаване – самият егоизъм се превръща в това свойство – ”Ангелът на смъртта се превръща в ангел на живота”.

[83703]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→

Светлината  е впечатление вътре в желанието, особено явление в него, затова аз я усещам различно. Казано е:  светлината, проявила се вече на някакво стъпало, не изчезва никога от там. Това означава, че всички състояния, някога преживяни вътре в материала на творението, които наричаме светлина или тъкмо обратното, тъмнина, всички частни впечатления, остават завинаги вътре в желанието и съществуват едновременно, без да си пречат едно на друго.

Това е нещо като ефир, напълнен с милиарди радио вълни, които не си пречат една на друга, защото се намират на различни честоти. Те не се натрупват една върху друга. Същото се случва и с желанието, което съдържа още повече компоненти. Всичко, което някога се е случило, си остава в това желание. А желанията се включват едно в друго – от първото до последното.

Тоест във всяко желание се намират всички останали желания, а също така и техните състояния. Но работата не е в количеството. Качеството се получава не благодарение на количеството, а над него, когато аз се издигам над всичките тези огромни количества от впечатления към единия Управляващ, който ги предизвиква. И затова привличам светлината, която от всичко това ще направи – Единия.

Никакво прибавяне на количеството няма да даде ново качество. Можете да смятате, ако искате до безкрай – рационалните числа нямат краен предел. Има такива физически константи, които се изразяват с ирационални числа и нямат точен израз, съдържащи безброй цифри след запетаята, както например, числото ПИ. И тъкмо тези ирационални константи ни посочват фундаменталните основи на Природата.

Но постигайки границата на числения, количествения метод – тъкмо на тази граница човека иска нов качествен подход.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 10.07.2012

[83575]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Когато говорихте за отношенията между мъжа и жената, вие описахте „огледалния принцип“, съгласно който в партньора виждам собственото си отражение, доколкото излъчвам върху него собствения си егоизъм. Какво означава това? Ако ми се струва, че мъжът не ме цени – излиза, че аз сама себе си не ценя?

Отговор: Защо искате от него по-голямо признание? По същество, Вашият егоизъм иска такова напълване. Какво печелим, ако се издигнем над егоизма и не предевяваме такива изисквания?

Първо, благодарение на това, няма да страдаме от недооценка от страна на партньора.

Второ, по такъв начин ще придобием ново свойство. Над изискванията за уважение и власт ще се разкрие противоположния аналог: преодолявайки някое егоистично свойство и издигайки се над него, получавам обратното на него свойство. Това ми позволява да придобия ново средство, ново отношение към света.

Например, ако по-рано съм искал от партньора внимание и уважение, то сега ставам по-скромен в своите претенции. Тъй като вече разбирам: ако погледна обективно, той проявява напълно нормални отношения към мен – просто собственият ми егоизъм е повишил нивото на очакванията. Така че, хайде да си отстъпваме, да съкръщаваме егоистичните си изисквания.

Аз искам от партньора си внимание, участие, изпълняване на обещанията, искам да пресека неговите безкрайни „престъпления“ в това, което се отнася до домакинството, пренебрегването на интересите ми, отсъствие на знак на любов и грижа. Защото с годините мъжът все по-рядко звъни, за да узнае как съм, как я карам, все по-малко се грижи за жената. Така че, ако намаля своите претенции, ако не си водя сметка на обидите и работя усилено над себе си, доколкото за мен това все пак е много важно – тогава анулирам предишната изкривена връзка между нас.

Издигам се над завишените изисквания и се отнасям към партньора си с любов, като майка към детето си. Дори ако от негова страна има „криминалност“ независимо от моите страдания – аз се държа за принципа: „Любовта ще покрие всички престъпления.“

Как при това помагам на партньора си, отчитайки, че и той се е включил в рамките на нашия курс?

Давам му пример, а също предизвиквам в него готовност за такова ответно отношение. Излиза така, че тук вече се крие покана за нов живот. По същество откривам себе си, за да получа от партньора си ново отношение. И проверявам това отношение не егоистично – напротив, тук е важно това, че и двамата взаимно развиваме нашите отношения над егоизма и се поддържаме един друг. Със своя пример помагам на партньора да се издигне над егоизма. Аз прилагам старание, беседвам с него за това, колко хубав ще бъде животът ни, ако се издигнем над своите естествени, неизменни, егоистични пориви. А като резултат, взаимният пример и взаимната поддръжка ще ни водят към подем.

Нещо повече, всеки от нас и на света сега гледа правилно, здраво, с готовност за отстъпки. Отново и отново виждам света в сравнение със себе си като нещо съвършено. Новият поглед ми позволява да го разглеждам като съвършена природа. Работата вече не е само в партньора – целият свят става мое огледало.

Това е нещо като психологически тренинг, психологически метод от висш порядък, позволяваща да издигне човека към ново възприятие на реалността, на света, семейството и взаимоотношенията с партньора – възприятие, което не сме имали по-рано.

Разбира се, отначало трябва да се упражняваме в семейството, а като резултат да построим нов свят, нови взаимоотношения.

И тук е необходима взаимност: и двамата трябва да разбираме, че представляваме нещо като малка „лаборатория“, в която двама егоисти се стараят да използват правилно развиващия се в тях егоизъм. В нашето поколение той е нарастнал толкова, че разрушава всичко, а ние искаме да го използваме като лост и над него да построим здрави отношения, които да позволят животът да продължи. В противен случай ни чака разруха.

От 32-а беседа за новия живот, 11.07.2012

[83478]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Мнение: (Волфган Мюнчау, Financial Times): Консенсусът между специалистите е, че ЕС предприе значителна стъпка в правилната посока, като се съгласи да приеме пътя на Единен Банков Съюз, но без да направи необходимото за разрешаване на кризата. Аз не съм съгласен с това твърдение – мисля, че това е много голяма крачка, но в погрешната посока. Водещите в областта взеха решение за разрешаване на кризата в зависимост от бъдещо решение, което е още по-трудно постижимо и поради това е най-вероятно да се провалят.

Те са сигурни, че не ще има обща банкова рекапитализация докато има пълен банков съюз. Изводът е, че няма да разрешим кризата в близките 20 години.

Моят коментар: Програмата за поправяне, заложена в Природата, ще ни застави да работим за нашето поправяне, поради пълно отчаяние и заплаха от онищожение.

[82754]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: За да опише нашето състояние, Баал а-Сулам дава пример с червей, който живее в ряпа, и в края на краищата излиза на светлина. Например, два червея решават заедно да излязат от ряпата. Но по пътя единият от тях попада в отчаяние. Защо се случва това?

Отговор: Това се случва защото Творецът  изпраща ’’трудности в сърцето”, а червеят не е съгласен. “Защо? Защо има трудности по пътя? Защо не е по друг начин?”  Гордостта е тази, която снижава човека и го изхвърля от пътя.

Въпрос: Какво трябва да направи в тази ситуация другият червеѝ?

Отговор: Да се опита да помогне колкото може. Но не е по силите му да върши работата на друг.

Главното тук е да наведе глава, да снижи нос и да приеме неизменните закони на природата. Днес не ги разбира и няма значение колко силно крещи – нищо няма да промени. Може да проклина закона за гравитацията, нима от това ще стане ”по – добър” и ще спре да ти въздейства?

Необходимо е да разберем, че се намираме в свят с неизменни закони и само спазвайки ги, можем да напредваме. Съпротивлявайки се, законите ще работят по съответен начин. Това е разликата между пътя на Тора и пътя на страданието.

Едно и също се случва и в нашия свят, но тук живеем в общество със изкуствени закони, за това всичко изглежда като покупко-продажба, че всичко може да се “удвои“,  и само трябва да изчакаме подходящия момент.

От друга страна, погледнато в посоката на Твореца, откриваме, че няма нищо фиксирано и абсолютно. Или работим с Него по добър начин, или по лош начин – междинен вариант няма.

Така когато червеят  усети “трудностите в сърцето“, необходимо е да разбере, че няма избор. Проблемът е в празните надежди, че лошото състояние ще отмине от самосебе си, и доброто ще доѝде само. Помнете казаното: “Това, което умът не направи, времето ще направи.“ Но това ще се случи само полагайки усилия през това време, въпреки ума и липсата за разбиране на случващото се.

По време на буря няма смисъл да се седи и чака доброто време. Необходимо е да реагирам, макар и объркано, без да разбирам, деѝствайки, да положа усилие. Тогава времето ще направи това, което умът не може.

С други думи, с повече деѝствие, правим това, което умът би направил без забавяне.

От 4-a част от Ежедневния Урок по Кабала от 12/7/12 “Въведение към книгата Зоар“

[82783]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо е необходимо толкова време, за да се отчая от своите сили? Защо не ме ”обезсилят с един удър”?

Отговор: Защото си упорит. Ти все пак се надяваш да постигнеш успех самостоятелно и не ни вярваш, когато ти казваме, че това е невъзможно. Същото се случва и с целия свят.

Въпрос: Какво ни предстои?

Отговор: Ще дойде краят на илюзиите – трудни времена. И затова трябва много бързо да подготвим нашите другари, да направим от тях лектори и наставници. Аз съм много доволен, че вече е положено началото, и процесът е задвижен. Трябва с всички сили да продължаваме да действаме в това направление.

Тъй като, в крайна сметка, в Израел хората трябва да разберат, че сме на прага на много тежък период. Очакват ни много сериозни проблеми, много по-сериозни от тези на масовите демонстрации. Това засяга и социалния аспект, и външните инсинуации от САЩ. Разказват ни за ”големия ни приятел” зад океана, а такъв приятел няма – тъкмо обратното, той постоянно се стреми да ни бутне в бездната.

Така че трябва да успеем да покажем на народа, че спасение има – да им покажем с всички възможни средства. Времето не чака. След няколко месеца ще настъпи такава ситуация, когато това послание ще трябва да живее сред народа. И затова трябва да формулираме своите обяснения, да разпространяваме материали, да издаваме книги и брошури. Тъй като думите ни вече са актуални и хората виждат как се сбъдва онова, за което отдавна вече говорим.

Днес от нас се иска максимално продуктивна работа в областта на разпространението. Това е наш дълг. Решението трябва да бъде доведено до народа. Тъй като никой друг освен нас няма да има решение – и това е опасно, защото народът ще се отчая от безизходицата. Трябва да издигнем нашия флаг високо и да обясним, че спасение има, че това не е просто шанс, а именно решение за надежден изход от сегашната ситуация и великолепен подем.

Да съберем сили, защото настъпва съдбоносно време. И хората ще започнат да проявяват по-голяма предпазливост и разбиране, те ще станат по-достъпни за нашите обяснения.

А през това време трябва да изработим още по-близка до народа методика. ”Вълната” ще се надигне в близките месеци, ще настъпят беди и проблеми – и хората ще знаят, че има решение, позволяващо препятствията да се преодоляват веднага, всеки път достигайки до ново равновесие. Така ще можем да даваме пример на целия свят.

Въпрос: В какъв срок трябва да утвърдим системата за интегрално възпитание в САЩ?

Отговор: Предполагам, че разполагаме с половин година, до декември – януари. А може би и по-малко. А това, което засяга Израел – мисля, че става въпрос за два или три месеца. Тъй като ситуацията продължава бързо да се влошава.

Обаче трябва да се разбира, че всичко зависи от нас. Осъзнавайки това, човек става и се захваща за работа. Ако заедно с цялото международно кли решим да достигнем единство и чрез него да привлечем светлината, възвръщаща ни към Източника – нищо в нашия свят не би ни попречило. Всичко, каквото се случва тук, каламбур, криза и безнадеждност, е нищо в сравнение с главното. Така че – напред.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 17.07.2012

[83471]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Знаем, че получаваме наслаждаване от Твореца в съответствие с това, доколко Той е важен за нас. Излиза, че дори пред мен да има стена, всичко зависи единствено от степента на нейната важност?

Отговор: И Рабаш, и Баал а-Сулам дават за пример невестата, за която е достатъчно само съгласието от страна на онзи, който е важен за нея. С това сякаш той я ”купува”.

Но нали той нищо не е платил, нищо не ù е дал. Защо тогава тя се задоволява с това? Защото Той е велик в нейните очи.

Какво получава нашето желание от Твореца? Изобщо нищо. Но той е велик – и ние сме готови за ”сватбата”, готови сме да се ”прикрепим” към Него със сърце и душа, в окончателно и съвършено сливане.

Творецът ”те купува” не с нещо друго, а само със Своята важност. Само нея придобиваш през целия си път на развитие и тъкмо това те напълва.

Тук се появява въпрос. Нашето желание е отгледано от светлината, приело е в себе си цялото отдаване на Твореца. С какво то желае да се наслаждава? Всъщност то иска да се наслаждава от величието и от нищо друго. Ние не можем да получаваме удоволствие от наслаждението, като такова – подобно нещо се случва само в този свят с неговите мними наслади, идващи от Твореца към точката ”нещо от нищото”. Само насладите на този свят са достъпни, за да поддържат нашето съществуване, докато не започнем да постигаме величието на Твореца. Всички духовни стъпала са осъзнаване на Неговото величие, с което ти се наслаждаваш, ако искаш да Му отдаваш.

От друга страна, злото начало, Фараонът – това са опити да се наслаждаваш директно, но все пак, изключително с величието на Твореца. И тъкмо то представлява духовното наслаждение.

Струва ни се, че това величие е необходимо единствено за да се справим със своя егоизъм, а след това ще се наслаждаваме заради самото отдаване. Но не, цялата ни работа се състои в това, да възвишаваме Твореца в нашите очи. С това развиваме в себе си нови желания, пренасяме акцента от буквалните егоистични удоволствия към наслаждение от Неговото величие – и така в крайна сметка достигаме до духовно нечистите желания, което също не е толкова просто.

Величието на Твореца ни пленява и е много трудно да се измъкниш от този плен. Защото цялото световно устройство е същност на стъпалата на стълбата. Когато някой от много високо стъпало излъчва поне малко от своето величие, аз се покорявам, ”продавам се на корена”. Сега той за мен е бос, властелин.

Но аз искам да действам иначе – осъзнато, осмислено. Искам да се възпротивя на това превъзходство на висшия, не желая да бъда подкупен от неговата важност, величие и сила.

По такъв начин, работата вече не е в това, че получавам от Него – борбата се води на стъпалото на величието. Аз не искам да работя за висшия, за това, че той е велик. Защото с това просто отменям себе си по естествен начин.

Въпрос: Значи, всички книги на кабалистите през всичките хилядолетия на развитие са били посветени само на едно – самостоятелното осъзнаване на важността?

Отговор: Вярно: И не случайно съвременният свят е объркан дотолкова, че никой не разбира случващото се. Защото в действителност всичко се върти около една единствена точка на сливане.

Въпрос: И все пак в този свят за мен няма нищо важно до такава степен. Аз не се старая да издигам изкуствено каквото и да било в своите очи. Нима всички светове и стъпала са предназначени единствено за това?

Отговор: Те са били създадени в следствие на това, че светлината е напълвала желанието и му е придавала различни форми. Та с какво ни напълва Творецът? Какво наслаждение има Той, щом е създал творението, желаещо именно това?

Ще ти кажа повече: има ли Творецът нещо повече, осен силата за отдаване? Не. Той е създал в творението механизми на възприятието и стъпала именно за тази сила. И се развиваме единствено в посока на това, което засяга нейната важност.

”Къде са тогава приготвените от Него и предназначени за мен наслаждения? Къде е господарската трапеза от знаменития пример?”

Няма нито грам наслада във вида, в който ти си я представяш. Няма никаква гощавка. И независимо, че то ти се межделее, това са само фантазии. В нашия свят ти се задоволяваш с тази лъжовна наслада – гълташ ястия, но не се засищаш. Време е да се избавиш от своите илюзии и да започнеш да различаваш стъпалата на Даващия. Тъкмо това ще заиграе в границите на твоето възприятие, с него ще бъдат свързани твоите разчети.

Сега е възможно да разберем какво се е случило при първото съкращаване (Цимцум алеф). Малхут е пристъпила към него, когато е открила, че се явява получаваща по отношение на Даващия. Пред нея е зинала пропастта между получаващия и Даващия, а не между гладния и вкусната почерпка. Именно величието на Даващия ме извежда извън самия мен. Аз правя разчет не на ”радостта на стомаха”, а на наслаждаването на Даващия. Когато се проявява Неговото отдаване и моето получаване, ме обзема срам, но не за храната, от която се наслаждавам – това е срам пред Неговото величие в сравнение с моята принизеност…

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 17.07.2012

[83415]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, “Предисловие към книгата Зоар”, п.28: …Започваме нова работа по привеждане на огромното получаващо желание във форма на отдаване. И тогава то оздравява, тъй като достига подобие по свойствата. Засега е отдадено във властта на долното и подлежи на пречистване, но всъщност това “тяло” не трябва да бъде друго.

Има желание за наслаждение, създадено от Твореца. Става дума не за присъщната на всички потребност да поддържат живота на тялото, а за желанието извън този свят, което ни е дадено за поправяне – за нашето отношение към ближния.

Всичко, което стои извън рамките на това отношение, не се взима под внимание. На нашата “животинска” част са присъщи желания, използване на храна, секс, семейство, пари, почести и знания. Не е важно какъв вид приемат те, защото равносметката съвсем не се прави за тях.

Възпитанието, културата, моралът, етиката и други ценностни системи имат работа с нашия свят – като цяло, само затова, че се стараят да поправят отношението на човек към тези неща, приписвайки им някаква важност. Но изначално е дадено много точно определение: “Възлюби ближния, както себе си”. Такъв е универсалният, всеобхватен принцип. Само това трябва да поправяме и само в това направление да работим, извън зависимостта от други желания. Именно в отношението към ближния е станало разбиването на съсъдите и поправяйки се там, разкриваме висшата светлина, сливането.

Затова кабалистите казват, че трябва да разкрием егоистичното желание във взаимоотношенията с ближния и да осъзнаем, че то е изцяло устремено за лична изгода вместо за тяхно благо. Всичко се измерва спрямо ближния и съгласно този критерий считаме получаващото желание за “зло начало”, както го определят кабалистите.

Ако силата ми е обърната към ползата за мен, а не за ближния, значи това е зло начало. И сега трябва да го обърна в добро начало, за да може самата тази сила, това желание да работи не върху мен, а за благото на ближния. Защо? Защото с това доставям удоволствие на Твореца.

Работейки по такъв начин, извиквам светлината, връщаща към Източника – силата, която ме поправя по пътя на подемите и паденията. При това, сега “подем” за мен е по-доброто отношение към ближния, а в “падението” виждам, че все още съм противопоставен на отдаването.

Продължавам с тези проверки, докато не открия, че цялото ми получаващо желание е мъртво и не е способно за нищо. Тогава, от състоянието на смъртта, започвам да внасям живот в него, докато не достигна края на поправянето.

По такъв начин, всичко става в моето получаващо желание, което е обърнато към ближния – в частен вид към обкръжението, а в цялост – към Твореца. Това трябва да осъзнаваме твърдо и ясно.

От урок по “Предисловие към книгата Зоар”, 09.07.2012

[82511]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

В нашия свят се намираме във връзка с физическите си тела и ни се струва така, сякаш имаме свобода на избора, индивидуалност, самостоятелност, молим и получаваме отговор, реакция. Но след това откриваме, че просто сме седели пред огледало… Не е имало никакви други хора. Моите собствени свойства са ми се представяли като човечество, голям свят около мен, с който сякаш работя.

Затова трябва да разбереш, че това, което причиняваш на другите – ти причиняваш сам на себе си. То не само че се връща към теб по обходни пътища, а и действаш пряко срещу себе си. Тъй като всичко, което виждаш около себе си, са твоите собствени вътрешни качества, изкристализирали на повърхността.

И това е единствената възможност да разкрием себе си. Защото ако бихме разкривали това желание, с което ни е направил Творецът, вътре в себе си и бихме били затворени в него през цялото време, нямаше да се опитваме да го проверим, а бихме го възприемали като добро, мислейки само за това, как да го напълним. Бихме го лелеяли като любяща майка, която се вълнува единствено от това, детето и да е пълничко и здраво. Тя не критикува личните му качества.

И затова сме поставени в такава, особена реалност. Казано е, че човекът е малък свят и всичко, което се намира вътре в него, той вижда като отвън. Целият обкръжаващ свят си ти самият, обърнат наопаки и навън. И сега, виждайки всичко съществуващо уж като извън мен и отнасяйки се към всичко егоистично, можеш да се опиташ с всички свои егоистични свойства да постигнеш любовта.

Излиза, че всичко е създадено само за твоето поправяне. Ако всички тези твои свойства биха останали само отвътре, ти не би успял да ги разкриеш и да ги поправиш, и порада това не би получил правилни съсъди за разкриване на Твореца. Но доколкото всичко това се намира извън теб, сега можеш да го видиш, да проанализираш своето отношение, да го откриеш 613 пъти повече и по такъв начин да разкриеш Твореца. Тъй като вътре в теб не може да се разкрие повече от една точка в сърцето.

От урока по статия на Рабаш, 09.07.2012

[83393]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Нито един проблем няма да се реши, ако не изхождаме от точката на нашето единство. Тя е основата, от нея трябва да се започва всичко. Към нея присъединяваме всяка дума, всяко свойство – всичко, което пожелаем. Тъкмо към нея, точката на единението.

И затова не може да се задейства нито една мисъл, докато не си определил тази точка. Първо се утвърди в нея, а след това започни да мислиш как да я укрепиш, как да разшириш нейната власт над другите свойства, как да направиш от нея кръг.

Това се осъществява с помощта на обкръжението. Ако ти създадеш тази точка и работиш, за да включиш в нея другарите, тогава тя се разширява правилно и ти не забравяш за главното.

Въпрос: Защо състоянията се затягат? Защо усещаме тежест?

Отговор: Тежест изпитваш в своите материални, егоистически желания. Когато ти е леко и добре – то ти се радваш. От друга страна, ако напредваше чрез взаимна връзка с останалите, то би се радвал, когато става по-тежко.

Въпросът, защо състоянията се затягат, сам по себе си е егоистичен. На човек, който напредва, не му се дават такива мисли. Той се пита само едно: ”Как в сегашното състояние да се уверя, че извършвам отдаване без каквато и да е лична изгода? Трябва ми само знак, че наистина Ти доставям удоволствие – знак, че съм напълно откъснат от самия себе си. Не ми трябват нито усещанията, нито облекченията – само да знам, че действам правилно.” Ето какво е отдаването.

Въпрос: По какъв признак познавам, че това ми се е отдало?

Отговор: По светенето хасадим, което ще получа. То няма да ми даде нищо друго, освен действието отдаване. Тогава ще разбера и ще почувствам, че Творецът не знае нищо за моите усилия и достижения, та и никой друг не знае за тях – и от това ще изпитам още по-голяма радост. Тъй като това е признак, че наистина съм откъснат от своя егоизъм.

Въпрос: Как да затвърдим такъв подход в сърцата ни?

Отговор: Само посредством общото мнение на групата. Нужна ни е ”разпръсната във въздуха” вест за това, че отдаването е отсъствие на всякакви насрещни искания. На мен ми трябва само вярно направление и сили за пътя, а самият път е сякаш път с еднопосочно движение.

А след това, поправяйки по такъв начин всичките си желания, аз ще се изкача на новото стъпало и ще започна да се наслаждавам от отдаването. Това вече не ще го опишеш с думи – получавам заради самото отдаване и се наслаждавам, обаче моето наслаждаване се усеща не в обичайните желания, при все това, че все пак го има там…

Въпрос: Какво е това ”общото мнение на групата”?

Отговор: Това е общият устрем, поставящ отдаването над всичко. Всички трябва да знаят, че това е така, трябва да говорят за това, макар и изкуствено, един пред друг, да издигат важността на Твореца.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 15.07.2012

[83071]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Източните народи, например китайците – утвърждават, че вече знаят истината, но всъщност това не е никаква истина. Какво да правим?

Отговор: Казано е: ”В мъдростта на народа вярвай.” Работата е там, че всички култури и религии говорят за нашия егоистичен свят, стремейки се да внесат в него такава система, която да ни помогне да търпим животa си, своето его, да дадат отговор на текущите призиви и дори надежда за задгробен живот, независимо, че този раздел при китайците е засегнат слабо. Затова пък другите религии и вярвания, вземайки идеята от кабала, са разработили цели системи.

Така или иначе, става дума за егоистична система и за това, как се облагодетелстваме в нея – с надежди за по-добър живот в този и в бъдещия свят. Всичко това не е свързано с промяна на човешката природа. Няма нито една методика, която да призовава и да си поставя за цел да обичаш ближния като самия себе си. С това науката кабала се различава от всички останали системи – тя единствена ни посочва необходимостта да променим човека посредством Висшата сила и обяснява как да направим това. Всички останали средства са заключени в нашия егоизъм и да ги прилагаме е все едно да се дърпаш за косата, за да изскочиш от блатото.

Освен това, всяка методика съответства на народа, в чиято среда е създадена. Предполагам, че не можеш да разбереш Конфуций, ако не си китаец. Неговото учение е много дълбоко, обаче изглежда повърхностно в очите на другите народи, защото не съответства на тяхната природа и характер.

Не случайно съществуват седемдесетте корена на седемдесетте народа. Всеки народ си има свой духовен корен, пораждащ в нашия свят своя проекция. От тук произлизат различията, в това число и културните. Да речем, опера – това са италианците, а испанците без кориада не можеш да си ги представиш. И още повече това засяга философията. Не може да разбереш Данте, ако го откъснеш от културата на неговата епоха.

Ние само си даваме вид, че разбираме произведенията от миналото. Нима аз мога истински да изуча японската философия, ако не съм родом от там? На мен просто няма да ми се отдаде да я почувствам, да я усетя отвътре. Аз съм способен само да прегледам материалите и да наизустя нещо буква по буква, но не и да усетя духа.

Не мога да разбера Конфуций, защото вътрешно не съм устроен така, както той. По природа не мога да почувствам индианците. Може да им подражаваме външно, да им ходим на гости, но няма да ми се отдаде да свържа тяхното учение с моята душа.

В най-добрия случай, ще мога да усетя друг народ, но няма да стана част от него. И затова нашият свят е пълен с глупости: Ние сме се откъснали и лишили от вътрешното напълване от богатите култури и дълбоките философски концепции, оставяйки само обвивките.

Седемдесетте корена се запазват до края на поправянето и само след това ще изчезнат в общия Кетер. И затова, освен сухи научни докторати, никакво взаимно проникновение няма да има. В тях няма нито грам истина. Нещо повече, съвременните китайци гледат на Конфуций отдалеко и също не разбират цялата му дълбочина. Но все пак те могат да се приобщят към него и по някакъв начин да направят връзка със своя корен, докато за останалите това не е по силите им.

От своя страна, ние трябва да се обединяваме във взаимна любов над всичките си корени, без да се оплитаме в тях. Източник на седемдесетте корена е Зеир Анпин, но дори в него те не се смесват, а се обединяват само с помощта на екрана. Изобщо, в духовното всички разлики се запазват и дори нарастват в съответствие с подема, доколкото свойствата ни набират сила. Поначало, ние с теб сме близки и се различаваме малко помежду си, а след това, на духовните стъпала започваме да се разделяме по конуса, защото колкото и високо да се издигаш, злото начало се възнася още по-високо. Но над него, над всички детайли на възприятието, ние се свързваме във взаимно отдаване.

”Как” – ще попиташ ти.

Когато поставям твоето желание по-високо от моето, а ти слагаш моето по-високо от твоето, тогава  започвам да се прониквам от учението на Конфуций, а ти – от учението на Моисей, над разума и знанието. Така се съединяваме един с друг, извършваме отдаване и всички ставаме като едно семейство, като един народ, като един човек. Но за това ни трябва екран, трябва да започнем да работим заедно.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 15.07.2012

[83194]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→