Съществува едно уникално творение – желанието да се насладиш. Това желание се получава от светлината, която го е създала като „нещо от нищото“, едни или други преживявания. С други думи, в желанието се изразяват различни явления, които го разделят на пет части: от нулева (коренна) до четвърта. Какво се случва в тези части и във отношенията между тях, това желанието и усеща – и не повече.

Всички изменения могат да настъпят само в желанието за получаване –в зависимост от това как то усеща своите части: доколко са обединени, колко са големи, широки и т.н. В съответствие с това се формира възпреманата от желанието реалност – тя се създава от това, което се случва в него.

Желанието може да съществува, но да не усеща дори себе си, сякаш в него работи само подсъзнанието. Може и така, че то вече усеща себе си като възприемащо действителността. А може и така, че то усеща себе си, възприемащо реалността и другите в усещанията си.

Нещо повече, желанието може да чувства себе си и другите, освен това и те да усещат себе си и другите. При това, то вече им приписва някакво самосъзнание и възприятие. На това не са способни малките деца и недостатъчно развитите хора.

Но така или иначе, всичко се случва вътре в желанието и в него има няколко нива на усещания.

На нивото на „този свят“ то усеща съществуването си, а също и близостта с другите или отделянето му от тях. Тази картина се формира от петте сетива: зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Ако ги изключим, желанието няма да чувства нищо.

Тук си струва да подчертаем осезанието: става дума не просто за докосване до нещо, а за физическо усещане на самия себе си, състоящо се от определени части, допиращи се с въздуха и т.н. Така че, ако изключим петте сетива, творението ще изчезне. Отстрани това ще изглежда като желание без всякакви усещания, лишено от разбиране и всъщност от съществуване.

Така че, цялата ни работа се извършва в това желание. Ние не намираме нищо повече от петте негови части, но можем качествено да ги извисим. Главното е – да разберем: каквото и да чувстваме, ние усещаме себе си, протичащите в нас явления.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 15.06.2012

[80623]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

В статията „Даряване на Тора” Баал а-Сулам ни обяснява при какви условия Тора е била дадена на хората. Преди всичко, това трябва да бъде група от хора, които искат да станат като един човек с едно сърце. Преживените страдания не им оставят място за избор – те виждат, че трябва да бягат, но да бягат осъзнато. Това не е сляпо бягство, в следствие на болката, тъй като страданията идват при тях от особена Сила, от Твореца, съгласно Неговата програма и тук се крие определена цел. Творецът преднамерено им е дал страданията. Казано е: „Аз създадох злото начало” – с други думи, създадох Фараона, който приближава синовете Исраеливи към Твореца. И затова злото начало се нарича „помощ от противоположното” –  то пробужда човека да познае Силата, която го управлява. Човек си задава въпросите: ”От къде идва това зло при мен? Защо страдам?” В крайна сметка, въпросите го насочват към основния въпрос: ”В какво се състои смисълът на моя живот?” и още повече: ”В какво се състои смисълът на нашия живот?” И тогава човек намира науката кабала.

Така той достига до получаване на Тора – започва да разбира, че тук нещо трябва да се промени. Вместо да се променя светът, стараейки се да го „свие“ под себе си, човек разбира, че светът е проекция на неговите вътрешни свойства. Измени себе си – ще се промени и той.

Тъкмо това казваме днес на всички: трябва да се поправя човекът, а не светът. Разбира се, ние не разказваме за възприемането на реалността, че външната картина се определя от това, което сме отвътре. Това за сега не може да се обясни, независимо, че вече има научни доказателства. Но по принцип, човека днес вече разбира, че му предстои да се поправи. И тогава той е готов да получи Тора като подправка – „да подправи” злото начало с тази методика, за да придобие тя по-добър вкус.

В крайна сметка, трябва да предадем форма на отдаването на изначалното получаващо желание. Ако човек е готов за това, той получава Тора, т.е. методиката за поправяне, и започва да работи. И тогава разбира същността на поставените му условия; какво е това поръчителство, всеобщо единство, какво означава неговата крайна цел – да възлюби ближния, като самия себе си. По пътя към тази цел човек разкрива своето предназначение, което се определя в първоизточниците като ”царството на свещенослужителите” и ”свят народ”. С други думи, той трябва не само сам да реализира казаното, но да бъде и отговорен за целия свят. С това човек  накланя себе си и света към чашата на заслугите и правилно прилага своя потенциал за благото на другите, правейки това, което е длъжен – т.е. разпространявайки по целия свят методиката за поправяне.

И тогава той поправя себе си – защото не му трябва нищо, освен това. Достатъчно е да работиш за нуждите и поправянето на другите – това и означава да бъдеш в ”царството на свещенослужителите”. Коените нямат никакъв материален дял, тяхно владение е Творецът, т.е. стъпалото на чистата Бина. Така и човек трябва да се вижда на висшето стъпало, където благото на ближния е негова единствена грижа, грижа над грижите и единствена цел, над всички цели. Нека в него да изплуват най-неочакваните желания, нека препятствията да се разрастват до световен мащаб – всичко това се прави, за да може над всичко това, той да се грижи за целия свят. Защото в противен случай той няма да има материал за работа.

Така човек реализира задачата ”царството на свещенослужителите” и ”свят народ” – претворява в живота поръчителството. Работата не е в това, взаимно да се гарантираме и да се подкрепяме по пътя на поправянето. Не, ние вървим към поръчителство с целия свят, отговаряме за всички и докато не помогнем за тяхното поправяне, не требва да смятаме, че работата е завършена.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Как да се справим с усещането на тежестта?

Отговор: Когато човек чувства тежестта при допир с тъмнината , с пречките и препятствията по пътя, със страданието , то  всички тези усещания зависят от това, доколко той  е в състояние да събуди и види във всяко препятствие , неговата любеща проява в духовен смисъл, духовните детайли и да се моли именно за тях .

Необходимо е да си представим правилните  духовни свойства срещу  материалните, които ни се разкриват. Та нали всичко, което ми изглежда лошо-това е различно проявление на злото, разкриващо се в мен, в моето его, в моите желания. Един човек ненавиждам, на друг завиждам, трети ме дразни – тези оценки, отрицателни и положителни, аз правя относно себе си.

Но какво би станало ако успея  да преобразувам всичките си  преценки и се опитам да извлека от тях  положителни усещания, желания и мисли? Тогава от тяхното противопоставяне, аз разбирам, как да се  обърна към Създателя , към светлината, така че да ми даде вяра и сила на отдаване.

От уроците на статия от книгата “Shamati”, 10/06/2012

[80172]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Изследване (университет Аалто и PET-Център, Турку): Преживяването на силни емоции синхронизира мозъчната дейност на различни хора. Когато всички членове на групата делят общо емоционално състояние, техният мозък и тяло обработват информацията за околната среда по еднакъв начин. Човешките емоции са много заразителни. Емоциите обединяват хората.

Съвместното преживяване на емоционални състояния синхронизира соматичната система, която събира информация за състоянието на организма и околната среда, и я предава на сензорните области на главния мозък. Този механизъм позволява автоматична синхронизация с другите хора, което облекчава социалното взаимодействие и изпълняването на групови действия.

Реплика: Последните изследвания поясняват мнението на кабалистите за това, че всички ние сме части на единна система. В днешно време тази система се проявява все по-отчетливо като всеобща интегрална връзка между всички хора и между частите на природата изобщо. Но нашият егоизъм не е интегрален и затова не можем да се държим правилно в разкриващата ни се интегрална връзка. Това противоречие между интегралната система на връзка между всички части на природата и обществото, и нашия егоизъм е причина за кризата. Решението е едно – да поправим егоизма – да го направим също интегрален. Това именно се явява предметът на интегралното възпитание.

[80025]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Как може да се потърси помощ за преодоляване на скритието, ако в това време човек не чувства никакви желания, сякаш е мъртъв?

Отговор: Скритието се дава, за да можеш от него да се молиш. И в това скритие ”праведниците ще минат по пътищата на Твореца, а грешниците ще паднат”. А освен скритията, могат да се появят и други проблеми, още по-лоши.

Скритието е безсилие и лошо настроение, когато не виждаш към кого да се обърнеш за помощ, не чувстваш никакви мисли и желания в правилната посока. Сякаш си попаднал в пълна тъмнина и си се ударил в стената.

Но трябва да разберем, че тъкмо това е мястото за работа. И ако по някакъв начин си спомниш, че се намираш в скритие, то можеш да се издигнеш от него. Така се отваря точката на вътрешното разбиване. Тук има само психологическа бариера, която би преодолял, но сякаш не намираш сили в себе си.

Всъщност можеш да направиш това. Ако се пречупиш и преодолееш тази чисто психическа бариера, и вземеш книгата в ръце, ще откриеш, че Творецът нарочно ти е приготвил такова състояние. И от тази точка ще достигнеш до ново разбиране и ще направиш още една крачка напред. От такива точки се образува напредъкът ни, правата линия.

[80616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Трябва да достигнем такива висоти, че да работим над своя егоизъм и той да не ни пречи. Издигаме се над него и ставаме напълно свободни от него. И тогава за човека не остават никакви ограничения.

А докато моят егоизъм ми пречи, това е ”помощ от противното”, тъй като ми позволява да разкривам нови желания, проблеми, всякакви недостатъци в мен. Това ме кара да работя и да действам, пробужда в мен различни усещания, промяна на състоянията.

Ако това го нямаше, нашето състояние щеше да бъде безнадеждно. Затова е казано, ”колкото е по-голям човек, толкова е по-голям егоизмът му”. Когато напредва, човек разкрива желанието за наслаждение, но в малък обем – а вътре в това желание разкрива все повече детайли, много тънки нюанси, предизвикващи в него доста силни впечатления. Това се нарича голямо желание за наслаждение.

Творецът е създал желанието за наслаждение – нещо, което Му е чуждо, и на нас също. Но това ни дава да усетим едно понятие: нашата откъснатост от Твореца, като ”нещо от нищото” (еш ми айн). Освен това, в желанието за наслаждение няма нищо друго – само това единствено свойство, нито грам друго желание. Творецът е създал единствено тази характерна точка, появила ”от нищото”, нещо съвършено отделно.

И от тази отделна точка после започва да се развива желанието за наслаждение, сякаш се развива спирала. Всичко, което в това желание, излизащо от точката ”нещо от нищото” – се развива от Твореца, но само в обратна форма, с една дума анти -свят.

Тъй като в действителност всичко, освен тази точка ”нещо от нищото”, е Творецът. А ”нещото от нищото” е повратната точка в нашия разум и чувства, които през цялото време трябва да поправяме.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Доброто образование е когато хората получават знания заедно с обясненията, които са готови да усвоят. Тъй като в детска възраст се сблъскваме с много факти, на които не получаваме конкретен отговор, и те остават в нас, подобно на вируси, и после е невъзможно да се отървем от тях. Подсъзнателно използваме този „багаж” от факти, смятайки ги за верни, а всъщност те са лъжливи и често ни препъват.

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Kаква е все пак моята свободна воля, ако над всичко доминира предопределението, съдбата или Божията воля?

Отговор: На нивото на нашия свят, човек спокойно може да бъде фаталист, защото не извършва никакво свободно действие, нито с желание, или мисъл, или физически. Но ни е дадена свобода на волята само в едно: да получим специална среда (група) с неестественото желание да постигне свойството отдаване и любов към целия свят. Това е специално желание и се нарича Човек, а всички други наши желания се наричат Животно.

[80321]

Filed under: Въпрос-отговор, Свобода на волята - No Comments→

В началото на “Предговора към книгата Зоар” Баал а-Сулам изброява пет въпроса:

1. Каква е нашата същност?

2. Каква е ролята ни в дългата поредица на действителността, от която сме малки връзки?

3. Чувстваме се низши и разбити, но нима от Творецът, който ни е създал не трябва да идват загрижени действия.?

4. Как би могъл Творецът да осъди Своите творения на такива страдания?

5. Как от Вечния, без начало или край, са могли да възникнат творения, които са преходни, тленни и погрешни?

Много са размишлявали над това в продължение на векове, откакто човечеството се е осъзнало. И пред нашето поколение стоят все същите въпросителни. Така и не достигнахме до разбиране, а всъщност става дума за фундаментални въпроси, засягащи самата същност на битието ни: Защо живеем? В какво е смисъла на живота? Каква е неговата причина? Какъв процес е заложен в него? Имаме ли свобода на волята? Каква е целта, пред която сме изправени? Сляпа ли е природата или действа по програма? Можем ли да я променим?

А освен това, има въпроси, свързани с Писанието: ако Творецът е добър, тогава къде е Неговото благословление? В някакъв бъдещ свят? Но кой го е виждал?

Накратко казано, освен животинския етап, на който ние трябва да предвиждаме основните си нужди, тези въпроси обхващат цялата реалност.

Въпрос: Малко са тези, които си задават такива въпроси…

Отговор: Това е отделен проблем – хората не знаят как да мислят за главното. Но подсъзнателно, тези теми без съмнение, ги безпокоят. Още повече днес.

А и въобще, нима е имало в историята човек, който да не се е питал:

– Защо страдам?

А между другото – какво има да се чудим:

– Страдаш, защото се чувстваш зле.

– А защо се чувствам зле?

– А защо трябва да ти е добре? Ти предполагаш, че „добре“ – е нормалното състояние, а всичко, което е по-лошо – е нарушено? Откъде ти хрумна? Може би вярваш в Твореца? Макар, че откъде знаеш, какво е Той и че Той е добър? Въз основа на какво се изненадваш, когато ти се чувстваш зле? Може би „лошо“ – е естественото състояние в света.

Така, по всеки възпрос, който човек си задава, издигайки се над грижите за насъщния хляб, непременно се крият всички тези основни, принципни затруднения, макар и в завоалиран вид. Хайде да ги открехнем поне малко.

1. Разбира се, че човек не пита: „ Каква е нашата същност?“ Той го формулира по друг начин: „Кой съм аз? За какво и защо?“ Децата се замислят за това, а след това забравят. Но въпросите остават: Каква е ролята ни? Накъде ни води историческия процес на развитие? Има ли той някаква цел? Подчинена ли е еволюцията на случайността или следва някакъв план?

2. Ние откриваме, че всички части на природата са тясно свързани – и не спонтанно, а разумно, и този разумът надвишава нашето разбиране. Но в крайна сметка, ние сме следствие на природата и е трудно да схванем и мизерно парче от нейната обща картина.

Така че хората се питат: ако наблюдаваме последователен процес, подчинен на дълбоката мъдрост на природата и разбира се, водещ до определена цел – тогава кой съм и какво съм аз? Накъде вървя? Откъде е произлязъл живота? От друга планета? А там – откъде? Някои се тревожат, че слънцето ще угасне след милиард години или че Земята ще се сблъска с някое небесно тяло. „Нека това не се случи на мен, но какво ще стане с човечеството?“ Не трябва да се смеем на такива тревоги.

3. Ние сме изключително ограничени, но все пак ни се иска да знаем. А от друга страна, гледайки себе си, виждаме собствения си недъг. И това е така, ако направим сравнение с величието на Природата, с нейната мощ, красота и съвършенство, с чудесните ландшафти, още неопорочени от човека, със звездни шатри над него. Вгледай се във великолепието на Вселената, проникни с мислен поглед върху структурата на ДНК или атома – и ще завидиш на видяното. Ние – сме малки, замислени прекалено много за себе си глупаци. Всичко, което преживяваме е само зрънце, отсеяно от голямата картина.

Оглеждайки се, виждаме навсякъде необятната мъдрост и неразделната взаимовръзка. Удивително, как всички части на природата се поддържат взаимно, докато ние ги водим към унищожение, без дори да разбираме, че с това унищожаваме себе си. Колкото и да си вирим гордо носа, в действителност Природата ни снабдява и ни храни. Нищо не идва от въздуха. Храна, вода, дрехи – всичко получаваме от нея, отвръщайки на доброто с разрушение. Това свидетества само за глупостта ни.

И излиза, че всичко в света е съвършено и само ние сме порочни. Но как може така, че от всички елементи на Природата именно нас да ни застига такъв недостатък? Ние не просто разрушаваме света – а рушим своето най-близко бъдеще и не искаме да се замислим за това. Дори и да знае, че утре ще умре, човек не се спира, не може сам себе си да удържи и да измине оставащия му път до неизбежната гилотина.

Природата изцяло властва над неживото, растително и животинско ниво, но над тях нейната власт не е абсолютна, тя ни е предоставила свобода на волята. Защо използваме тази свобода да опорочим себе си още повече? Вместо да се възползвам от своята независимост за благо, да стана Човек с главна буква, прекрасен и благодетелен за себе си и другите, аз напротив, разрушавам, всичко що е възможно. За какво ми е такава свобода?

4. Защо страдаме, ако съвършената Природа ни е приготвила такава прекрасна цел?

5. И накрая, как от съвършения Творец са могли да произлязат преходни, тленни и дефектни създания, раждащи се в мъка, живеещи в страдание и умиращи мъчително? Целият живот на човек преминава в гонитба за наслаждения, които никога не му се дават в ръцете? Едва успял да се захване за нещо, той веднага преминава към грижа за това, с какво ще се наслаждава в следващия момент. Никога не се насищаме напълно и дори и да се удовлетворяваме за малко, то не е завинаги. След всяко наслаждение настъпва пустота и ние през цялото време тичаме след миражи…

По такъв начин, въпросите изброени от Баал а-Сулам, в една или друга степен тревожат всеки и ще ни се наложи да намерим техните отговори.

От урока по “Предисловие към книгата Зоар”, 14.06.2012

[80528]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Баал а-Сулам, “Същност на науката кабала“: Науката кабала представлява причинно-следствена последователност на низхождането на висшите сили, подчиняващи се на постоянни и абсолютни закони, свързани помежду си и насочени към една възвишена, но много скрита цел, наречена „разкриване божествеността на Твореца на Неговите творения в този свят“…

Дори едно малко животно е сложно съединение на много хиляди вече изследвани части и безброй неизвестни. Следователно, по аналогия може да се разбере многообразието на огромното множество различни отношения и връзки, които трябва да бъдат изследвани за постигане на тази възвишена цел.

Дори в нашия свят сложните системи се състоят от безброй елементи и взаимоотношения. Ние не можем да си представим пълната гама от съединения, които поддържат живота в тялото – и то измерени само за кратък период. Тази сложност произлиза не от нечия прищявка – нейната основа необратимо осигурява структурата на атомите и молекулите, причинявайки по-нататъшния ход на развитие и различни съединения, които образуват системите на организма: лимфна, кръвоносна, нервна и т.н. А в крайна сметка всички тези системи си взаимодействат хармонично.

Така се развива организмът. Необходимо е да се  поддържа физиологичния живот, макар и на минимално ниво, за да се издигнем от него до духовното битие .

Същото е и в духовното. Само че там, сложността и взаимодействието, са безкрайно високо. Традиционната наука изучава само една малка част от нашия свят, а кабалистите възприемат явленията, прониквайки в тяхната дълбочина до самото дъно, до обикновената светлина и съсъда.

Въпреки това е невъзможно да бъде изразено с думи, така че да можем да си представим нещо. И затова кабалистите се ограничават до азбучни принципи, описвайки парцуфи, линии, окръжности, светлини, съсъди, сфирот, решимот и т.н. Говорейки за световете, за системите на святост и нечистота, те не искат да объркват хората, не се задълбочават и просто пренасят елементарните връзки от първоизточниците – на адаптиран език, разбираем само от тези, които имат духовно постижение.

И без това, разкрилите се кабалистични източници причиниха голямо объркване, откакто хората извадиха от тук някои цитати и изображения, опитвайки се да ги свържат с нашия свят. Така се появиха книги с описания на различни „чудодейни“ средства, сериозно възпрепятстващи правилното, точно и чисто разбиране на духовния свят. В резултат на това, широката публика просто се обърква. Знанията, които кабалистите са искали да предадат един на друг, попадат на погрешни получатели, изкривяват се и се превръщат  в „заместители“ от различен вид.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 08.06.2012

[80344]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

За да разберем, какво е молитва, е необходимо, от разнообразието на преминалия опит, да си представим състояние, противоположно на светостта, в което човек усеща себе си мъртъв. Обзема го завист, честолюбие, желание да властва, материалните желания на обикновения егоист към храната, секса, семейството. Той чувства, че е станал роб на тези желания, чрез които се проявява властта на висшата сила.

А заедно с това осъзнава, доколко това състояние е противоположно на отдаването, на грижата за интересите на ближния и на Твореца, което трябва да бъде над всякакви сметки за самия себе си, за своите роднини – за всичко, което не се отнася до разкриването на духовното.

Целта на сътворението е разкриването на Твореца от неговите създания. И ако човек избира тази цел в качеството на своята мисия, заради която трябва да работи, “като вол под хомота и магаре под товара”, за да стане само преходно звено, най-малкият изпълнител, който не получава никакво възнаграждение – това означава, че той се обръща с правилната молитва. И даже не знае, че е предизвикал разкриването и най-вече не желае да получи от него изгода – достатъчно му е възможността да работи без всякаква компенсация.

Такова отношение се разкрива в нас, благодарение на въздействието на светлината в различните състояния, от което започваме все повече да оценяваме и да почитаме тъмнината. Колкото повече противоречиви състояния се разкриват в човека, толкова по-точно е изясняването му, по-остри са мислите и усещанията, на основата на които, той вече е готов да се обърне към Твореца с молба за своето спасение.

Защото всяка молитва произлиза от отчаянието – от това, че е попаднал във властта на егоистичните мисли за самия себе си, вместо да мисли за разкриването на Твореца на творенията , на “добрия и творящия добро”.

Затова, ако човек правилно се ориентира, то достига състоянието, в което всяко негово желание работи само за разкриване на Твореца в желанията на творенията, на Малхут и Шхина. Това се нарича молитва “осемнадесет благословения” (шмона-есре): девет стъпала на пряката и девет стъпала на отразената светлина. Така човек достига до истинската молитва.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 10.06.2012

[80177]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Някои хора смятат, че могат да постигнат Твореца като се самоизмъчват, като сами се поставят в положението да страдат. Но на Твореца не са му нужни нашите страдания, той не ни ги изпраща. Ние ги усещаме, защото, съгласно природата на творението, светлината и желанието са противоположни. И разкривайки тази противоположност, човек трябва да разбере, че това усещане ни се дава единствено, за да се издигнем над него. То е само знак, да усетим нашата противоположност и раздяла с Твореца.

Преди всичко трябва да благодарим, че получаваме такъв знак, и колкото се може по-бързо да се отделим от това горчиво чувство. Тъй като, желаейки или не, осъзнато или неосъзнато, с тези неприятни усещания ние вече обвиняваме Твореца – източника на всичко, случващо се с нас. И затова се озовавам откъснат от Него, противоположен и се наричам грешник.

Трябва да се стремим само към светли усещания, към приближаване до Твореца. А ако човек търси страданията, то това е от гордост. Тъй като си мисли, че за страданията му се полага възнаграждение, отплата, възвисяване. Това се случва от неразбиране на цялостната система на реалността.

Творецът се нарича добър и носещ блага, и ни желае добро и благо. Целта на творението се състои в наслаждаването и Творецът е създал творението, за да го наслади. И затова, ако в някой момент си почувствал нещо неприятно, трябва да го използваш за напредване и да оправдаеш Твореца за сметка на това, че се чувстваш в абсолютно добро състояние.

Не можем да целуваме пръчката, която ни бие и да я обичаме – това е измама и лицемерие. Ако човек работи правилно, то се издига с помощта на обкръжението и по нова скала на ценностите, благодарение на това, че с всеки изминал път все повече цени свойството отдаване.

Той използва всеки миг, когато има възможността да се издигне, т.е. вижда, че още не е достигнал пълното усещане за съвършенство, заключено в отдаването на абсолютно добрия Творец. Той не се успокоява нито за миг, тъй като неговата цел е да достави удоволствие на Твореца, а не грижата за собствените приятни и неприятни усещания. Той напредва през цялото време и използва и добрите, и не добрите си впечатления, за да може точно да изясни какво още може да подобри, за постигане на отдаването.

Така човек върви и постепенно се издига над тъмнината, над неприятните усещания, които възникват в него всеки път. Тъй като те посочват неговото отделяне от Твореца, недостига на сливане. И затова той е благодарен за всички тези открития – чрез това се разкриват грешниците в него, които той може да пребори, т.е. да се издигне над тях, към сливане.

И тогава, цялото това разкриващо се зло ще стане благо за него, подарък. С радост ще посреща тъмнината, предварително подготвяйки се за нея във вярното обкръжение. Във всеки миг, когато се разкрие тъмнината в неговите усещания, разбирания, той ще търси какво още е останало в него непоправено.

Той не търси страданието – той търси черните детайли в своето възприятие, за да ги поправи. Тъй като предварително се е приготвил за поправяне, а не да страда напразно, което е много глупаво.

Тук действа съвсем друг разчет по отношение на всички събития, случващи се с човек в света. Той възприема всичко като средство за издигане над пречките и достигане до сливане. Това означава, че той се издига на планината на Твореца. През целия си път се пази да не би случайното неприятно усещане да продължи повече от един миг и тук се издига над него, благодарение на неговата висока оценка. Защото човек го възприема като сигнал, като трамплин за издигане, Възможност да оправдае Твореца, да се издигне над това усещане към отдаване.

А това зависи от усещането на важността на целта, на величието на Твореца. Тогава той високо ще цени средствата, които до сега са му се разкривали в обратна, отрицателна форма, давайки му възможността да изгради себе си над тях. Той трябва да ги обърне от плюс на минус и тогава вместо дълбоката яма ще издигне висока планина.

[80255]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Баал Сулам „Поръчителство“: С тази взаимна отговорност всеки член на обществото е освободен от грижи за поддържане на своето съществуване и може изцяло да съблюдава заповедта „обичай ближния както себе си“, да дава всичко, от което другият се нуждае.

Това означава, че ще получим толкова голямо удоволствие в своите усещания, че в материалния живот няма да се нуждаем от нищо друго, освен от необходимото за потдържане на съществуването ни, така както животните не се нуждаят от сладки неща, а само от необходимата за тях храна. Ако нашите желания, които не са на животинско ниво, престанат да ни объркват и се изкачим на ниво „Човек”,  ще се освободим от цялото излишество, което замърсява Земята, и ще оставим само това, от което имаме истинска необходимост, основните нужди за живота на тялото.

Човек вече не се грижи за собсвеното си съществуване, както пояснихме, защото е заобиколен от шестстотин хиляди другари, които са готови да му предоставят необходимите грижи.

Чрез съединение с другите постигаме удовлетворение на равнище „Човек”, подобно на Твореца. Тогава, разбира се, не мислим за личното си удовлетворение, а само за най-необходимото. Разкриваме Твореца във връзката с другите и затова е разбираемо влагането на всички наши усилия за удовлетворяване нуждите на ближния. За това е казано „Аз живея сред моя народ“.

Грижовното общество повишава важноста на обединението в моите очи и осигурява усещане за сигурност, че няма да ми липсват основните неща, което ще ми позволи да се грижа за всички останали.

След време това също ще отмине и ще получа всичко, благодарение на обединението на обществото. Няма да бъде необходимо да виждам системата, която дава доказателства за любовта и загриженоста към тези, които са около мен. Любовта, която чувствам към тях, ще запълни цялата празнота.

4-та част от Ежедневния Урок по Кабала 5/31/12 „Поръчителство“

[79445]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Какво означава да отдаваш на друг по времето, когато само се подготвяш да влезеш в духовния свят?

Отговор: Това означава да правиш всичко, на което си способен, за да се свържеш с другите и за сметка на тази връзка да разкриеш общата отдаваща сила. Но именно затова, че изпълняваш Неговото желание да се разкрие на творенията. За това те трябва да подготвят алтруистично желание, в което ще се разкрие силата на отдаване на Твореца. Творенията ще открият нуждата от любов, а Творецът ще се разкрие като Любов.
За да се свържа с ближния, ми е нужен екран. В противен случай, няма да мога да се свържа с никого, тъй като желая да погълна всичко за себе си. Затова не си мисли, че си способен сам на обединение – нас ни обединява висшата светлина. Тя слага пред мен екран на моя собствен егоизъм и ме издига над него – там където се докосва чувствителността на моето сърце, концентрацията на желанията. И там, в пространството над него, се настанява източникът на всичките ми желания, стремежи и цели. С една дума, като майка, която сякаш излиза от себе си и живее вътре в своето дете.
Такова отношение се нарича ”права линия” (йошер), а до този момент моето желание е било ”кръгло”(игулим). Според това, доколко от тези кръгове мога да създам вярно намерение относно ближния, дотолкова това означава, че съм построил ”правата линия”.
Сега се намирам във вярното желание, но то е подобно на обкръжаващата светлина, на кръговете. Тук сякаш е заключен парадоксът. В своя егоизъм аз съм подобен на светлината – светлината е кръгла в своето отдаване, и аз съм кръгъл егоист, отворен за всички.
Но в моята работа аз съм като права линия, която е противоположна на светлината, тъй като светлината е кръгла. Тогава как да се съединим един с друг? Кръговете и правата линия се свързват чрез съкращението,  направено от  самите тях. Благодарение на него, у тях се появява обща точка, чрез която те осъществяват контакт.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 07.06.2012

[79995]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Каква е основната идея на интегралната методика, която можем да предложим на широките кръгове?

Отговор: Идеята е много проста: всичко може да се реши само с помощта на обединението, защото това е основен закон на Природата.
Сега той открито се проявява пред нас във всички съществуващи системи, включително и в тези, които са създадени изкуствено от нас. Това показва, че самите ние вътрешно ставаме интегрално свързани и няма къде да се денем: системите на природата, която все повече и повече се включва в нас, ни оказват натиск чрез екологията и чрез други фактори. Излиза, че нямаме друг изход, трябва сами да се уподобим на тези системи.
Идеята е много проста. Тя не е взета от „главата” или в резултат на каквито и да е умозаключения, а от изследването на природата. Искате ли да се убедите в това? Заповядайте, всичко това може да бъде потвърдено от хиляди учени от различни области на науката, техниката, психологията, политологията.
Въпрос: А какво представлява правилното съединение?
Отговор: Правилно съединение – е разбирането за взаимно участие в нашето земно общежитие. Ние постепенно се съединяваме. Хайде да започнем да се променяме в такова направление. Тогава ще можем да се устроим правилно.
Хората, в общи линии, разбират това, защото то тече чрез масовата информация, то виси във въздуха, от това няма къде да се избяга. Виждаме как са взаимосвързани страните в Европа и какъв голям проблем е, че те не могат да си взаимодействат правилно, независимо, че изглеждат взаимосвързани. Единственият фактор е човекът, който се явява източник на неравновесие, източник на забавяне. А всички системи вече са интегрални.
От беседата за интегралното възпитание, 20.05.2012

[80074]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Заключение (Л.Литовченко, психолог): По данни на СЗО, самоубийствата заемат 4 място като причина за смъртността, след сърдечно-съдовите заболявания, рака и травматизма. В света повече от 1000 души на ден се самоубиват.

Дефицит на внимание: животът днес доказва, че институцията на семейството се разпада, появиха се граждански и фиктивни бракове, а децата – ничии. Преди бракът е бил гаранция за семейна крепост: едни са добивали средства за препитание, а други – отглеждали и възпитавали децата, а заедно са се грижели за възрастните си родители.

Днес е честа замяната на любов към кучетата, а след това към децата. Семейството престана да се грижи за паметта на рода си, разкъсва се връзката между поколенията, липсва достоен пример за подражание. Семейният живот се замени от компютъра.

Децата през годините изпитват емоционално-хладно отношение към родителите си. Емоционалната студенина на родителите към децата е причина за увеличаване на изоставянето на деца, на сексуалната злоупотреба с деца. На детето му липсва одобрение, за да бъде уверено в живота, уверено, че постъпва правилно.

Резултатът е забавяне в изработването на самоконтрол на емоциите и поведението. В началното училище такова одобрение в обучението децата очакват от учителя. Но ако учителят възприема ученика само като обект на труда си, не го вижда като човек, ученикът се чувства объркан: как да живее, когато и у дома, и в училище той никому не е нужен. Има нужда да умре. Тийнейджърите не могат да простят жестокостта и унижението.

Забележка: Егоизмът стигна до семейството и разрушаването му е последната брънка в унищожаването на егоистичното ни общество. След това ние или ще прогледнем за поправяне и възстановяване, или ще стигнем до това чрез световна война.

[80192]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Защо човека си мисли, че може да напредва със собствени сили, а не с помощта на обкръжението?

Отговор: Човек предпочита да разчита на собствените си сили, защото те работят, запознати с неговите егоистични методи. Съгласно егоистичното си желание, той не се стреми да се обърне към висшата светлина, възвръщаща към източника, а мисли, че сам ще се справи, благодарение на своите усилия и знания. Той счита себе си за достатъчно умен и силен, за да преодолее всички препятствия и да получи награда.

На него не му е необходима за това светлината, не му е нужен Творецът. Когато се чувства силен, той пренебрегва връзката с висшата сила, дори да си представи, че тя съществува. Той започва да си представя, че е свързан с някой висш, единствено заради някаква заплаха в този свят или страх от наказание в бъдещия свят, след смъртта, т.е. когато не може да се справи със собствени сили.

Ако беше уверен, че сам ще успее да напълни егоистичното си желание, нямаше да му трябва никаква висша сила. Но когато в човек се пробужда искра, от същата природа на висшата светлина, не е възможно да я удовлетвориш, ако не си свързан с висшата сила и не получиш от нея допълнително напълване.

Искра не е просто частицата, отсечена от висшата светлина и поставена в мен. Искрата е най-слабото сияние, което може да бъде само от светлината или от Твореца, спускащо се в човек – начало на разкриване на Твореца в мен. Това е началото на човека (Адам) в мен, подобно (доме) на Твореца.

Тази искра трябва да съчетая с желанието за наслаждение, за да могат да бъдат в хармония, в правилна връзка. Това е моята работа, докато вместо искра, не ми се разкрие Твореца, а вместо малко желание за наслаждение – огромно, и те не достигнат до пълно сливане.

Разкрива се една мъничка частица от Твореца – и това се нарича събудила се в мен духовна искра. Разкрива се малка част от огромно желание за наслаждение – събуждат се земните ми страсти за храна, секс, семейство, богатство, власт, знание.

Разликата между естествените ми желания и искрата е в това, че желанието изисква да се наслаждавам заради самия себе си, а искрата – да наслаждавам другите, да отдавам. Те противоречат едно на друго и затова човек, който е почувствал такава искра, по начало губи главата си.

Той чувства раздвоение, защото желанието да се наслади го дърпа в този свят, където са всички егоистични напълвания. А искрата на желанието за отдаване, разкривайки се, го пренася в напълно различно измерение, макар той да не знае къде е и какво е то. Той не се тревожи за това, какво се случва в този свят, а го привлича нещо по-възвишено, неземно.

В резултат на това искрата го води на специално място, където може да я реализира – това е мястото, където желанието на Твореца се разкрива с голяма сила. Това място се нарича кабалистична група.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 06.06.2012

[80081]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава да работиш с вяра над знанието?

Отговор: Работа с вяра над знанието – е отдаване. Тоест искам да приема формата на отдаващия, на Твореца, да стана любящ, да изоставя своя егоизъм и да се отдам на благото на ближния, да се обединя с останалите, за да изляза извън себе си, навън. Това означава, че ценя отдаването повече от своите собствени свойства за получаване.
Преди всичко, искам да се откъсна от властта на своето егоистично желание и да се издигна над него. Това означава, че бягам от Египетското робство и постигам свойството Бина над Малхут. А когато стана свободен и се издигна над своето его, което повече не може да ме хване за краката и да ме върне обратно, сега дори мога да започна да работя с това желание вътре в него.
Стадиите на зародиша: (ибур) и захранването (еника) – са издигане над своето желание за наслаждаване. А възрастното състояние (мохин)  – това вече е работа вътре в желанието. Работата над желанието за наслаждаване върви в трепет, в отдаване заради самото отдаване (хафец хесед), в свойствата на Бина, включване в Твореца, в Неговата сянка, сякаш младенец, притиснал се до майка си и напълно отпуснат в ръцете и за сметка на тази получаваща сила да се издигне над своя егоизъм.
А след това, когато детето порасне, то вече само може да се обърне към своя егоизъм и да започне да работи с него. Това се нарича завръщане с любов.
От урок по статия на Рабаш, 04.06.2012

[79817]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Поправянето ни се състои в това, да достигнем единство между всички разбити съсъди – и тогава ще поправим общия съсъд. Единството трябва да бъде съвършено, уникално, многостранно. Ние не просто сглобяваме мозайката на двуизмерната картина.

Защото от разбиването разбираме, че съсъдите са се включили един в друг и няма нито една разбита част, в която да не влизат и останалите. Всяка случайна част е отделена от цялото, защото е загубила естествената си способност да бъде заедно с останалите. Ето това е разбитото в нея. И сега, с помощта на висшата светлина, тя трябва сама да придобие такава способност.
По-рано знаех, че съм свързан с няколко части, намиращи се около мен – като в обикновената мозайка. Трябваше само да се нагодя с онези, с които имаме обща ”граница” – и това осигуряваше благополучието на целия ни ”сектор”.
Но сега нищо вече не е така, сега аз присъствам във всички. Казано иначе, задължен съм да участвам в обединението между всички, в спойката на случайни две части. Само си помислете за какъв механизъм става дума: всичките му детайли са интегрално споени помежду си, как може да има такова нещо?
И затова, за да започнем сглобяването, включващо измервания, чувствени възприятия, взаимно участие на стотици милиарди различни комбинации – ни дават тази идея във вид на закон за поръчителството, който можем да спазваме дори на най-ниското стъпало. Като за начало, не съм задължен да установявам връзка с останалите части, които всъщност не са седем милиарда, а безброй по количество. И доколкото всяка една от тях е включена във всички, дотолкова случайно включване към когото и да било веднага се превръща в свят на Безкрайността.
По такъв начин, законът за поръчителството, под формата на който кабалистите ни поднасят методиката на обединението – е обикновен начин за реализация, позволяващ ни без объркване да осъществим не особено сложни, поетапни действия по пътя на поправянето. Днес не можем да се занимаваме със собствената вътрешна ”механика” – до нея ще достигнем по-късно, на принципа ”От Твоите действия ще Те познаем”. Вместо това се занимаваме с външни, достъпни неща, които можем да разпознаваме, за да напредваме.
Това е то поръчителството: без да се задълбочавам, което би ме лишило от възможността да поправя себе си и света, единствено трябва да бъда поръчител на онова, което ще се случи между нас. В това трябва да виждаме щастливата възможност: кабалистите нарочно са ни връчили методиката за поправяне в толкова опростен вид.
От урок по статията ”Поръчителство”, 06.06.2012

[79922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Как се изгражда отношението към негативните страни на живота, без да се гледа на естествените чувства, които те предизвикват?

Отговор: Ако си включен в група, то би подходил към всичко правилно – във всяка ситуация, на всяко стъпало. Трябва да се скланя глава пред групата, да издигаш в очите си другарите като най-великите хора на поколението и да се обединяваш с тях, за да се генерира общата сила на поръчителството. Именно, изхождайки от тази сила, а не от самия себе си, трябва да се анализира ставащото. Защото, това вече е силата на отдаване, близка до светлината, до нейните свойства. Тя трябва да стане и моята отправна точка. Ако започна пътя от собственото си естество, то накъде ли ще се отправя? Назад – към своята “помийна яма”? Не, аз трябва да се обръщам към светлината, като стоя наблизо до нея.

Въпрос: Защо не е възможно започнатото да се завърши с един похват?

Отговор: Ако всичко беше така просто, тогава ти какво би правил в живота? В Пророците е казано: “В онзи ден ще се търси вината на Израел, но няма такава”. Казано иначе, ние ще търсим греховете и няма да ги намерим. А когато няма нищо повече за поправянето ти – това също е голяма беда. Любовта не може да мине без малко търкания. И така е с всичко.

В крайна сметка, всичко ще придобие завършен вид, ако правилно се присъединявам към другарите. Защото, благодарение на това, аз вярно ще усещам и ще възприемам случващото се, вярно ще се отнасям към своето състояние, към светлината и поправянето. Главното за мен е да се вкореня в групата. Такъв подход е подходящ за всяка ситуация, за старите и за новичките.

От урок по статията “Поръчителство”, 06.06.2012

[79913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→