Entries in the '' Category

Наука за раждането в светлината

каббалист Михаэль Лайтман Конгрес в Маями. Урок №1

Баал a-Сулам, Писмо 13:Това се случи с вас, защото вие се отнесохте небрежно към моята молба да прилагате старание в любовта към другарите. Обяснявах ви по всички възможни начини, че това чудесно свойство е достатъчно, за да се напълните с всичко онова, което не ви достига. И ако не можете да се издигнете до небесата, то не ви ли разясних как да действате на земята? Защо не положихте усилие в тази работа?

Ние сами рисуваме картината на нашия свят в собствените си свойства. По принцип, различаваме два вида въздействия на желанието за получаване:

  • Това, което за нас е добро и удобно;
  • Това, което е лошо за нас, което ни заплашва.

Целият ни „материал“ е желанието за наслаждение, разделено на пет нива: от нулево до четвърто ниво. И на всички тези нива имаме многобройни свойства, състоящи се в това, как да получаваме наслаждение. Затова в усещането на реалността улавяме от светлината на Безкрайността, напълваща цялата действителност, онези страни, които могат да ни донесат наслаждение или да ни нанесат вреда. Това рисуваме със своето възприятие, от това е изтъкана цялата картина на нашата реалност.

Тази картина е твърде малка и ограничена, за нея ни разказват кабалистите вече хиляди години. А напоследък към тях се присъединиха и учените, признаващи, че ние улавяме едва прашинка от действителността.

Как да видим истинската реалност? Не тази, в която се раждаме, живеем и умираме. Не тази, в която се чувстваме малки, нещастни и ограничени.

Кабалистите разказват, че истинската действителност, така както и светлината на Безкрайността, в която пребиваваме, може да се усети единствено при условие, че разширим своите инструменти за възприемане. И затова нашата наука се нарича ”наука за получаване”: с помощта на тази методика можем да разширим своите инструменти за възприемане и покрай реалността, възприемана от петте сетивни органа: зрение, вкус, слух, обоняние и допир, да се издигнем на по-високо стъпало – към петте допълнителни усещания.

Затова трябва да пристъпим към промяна на нашето получаващо желание, за да възприемаме не само това, което е важно за него, в позитивен или негативен смисъл, но и онова, което е извън него, но пак в позитивен или негативен смисъл. Как се прави това?

Аз трябва да се облека в някой, който е извън мен, да се приповдигна над собственото си усещане, положително или отрицателно, към възприемането на онова, което е добро или лошо за другия. Ако улавям усещанията на някого, макар това да е усещането само на един човек, то вече излизам извън себе си и започвам да възприемам света такъв, какъвто е – в първично, в неголямо количество. А след това мога да разширявам собствените си предели – още и още, докато не доловя реалността, която не зависи от мен. Това се нарича възприемане над разума, над своето получаващо желание.

Вече дълго време се намираме в процес на това развитие. Материалът на желанието се е развивал от неживото ниво към растителното, а след това към животинското – и всичко това е било развитие на получаващото желание в неговото самоусещане. То е разширявало способността си да усвоява едни или други въздействия вътре в себе си, докато не е реализирало тази опция докрай. То няма какво повече да добави към себе си и сега усеща, че е ограничено.

Ето какво се случва в съвременното поколение: започваме да усещаме отсъствието на какъвто и да е интерес към живота, към развитието, към всичко, с което се занимаваме в този свят. Вече не можем да управляваме света и себе си както преди. Егоистичното желание се е самоизчерпало, това стъпало вече е завършено.

И затова в по-нататъшното желание ще ни подтикват към следващото ниво на развитие. За Фараона е казано, че посредством бедствията и страданията той е пробуждал Исраелевите синове към изход от Египет. И днес усещаме безпомощността си в живота. Властващият над нас егоизъм ни демонстрира, че не е способен повече да ни напълва. С всички сили се стараем да открием някакъв нов смисъл, удоволствие или знания в живота, но всичко това ни води към непрекъснат спад: колкото по-добре се стараем да живеем, толкова е по-лош животът ни. Дори онези, които имат всичко, не изпитват вътрешна радост и щастие. А освен това, нашето материално битие става все по-тежко. Ние наистина се свличаме.

Тъкмо това състояние трябваше да се получи. В онова време, точно поради това Исраеливите синове са бягали от Египет. Те биха искали да останат, но са получавали такива удари и страдания, че не са имали друг избор, освен бягството.

И започвайки да работи над себе си, всеки кабалист сякаш иска да излезе в светлия и прекрасен духовен свят, в лъчезарното бъдеще, което отваря всички хоризонти. Но по пътя той открива тъкмо обратното – тежък вътрешен живот, тежки условия, които го потискат. И потискането е предизвикано тъкмо от това, че той напредва не по обичайния егоистичен път. Вместо това, поради безизходицата, притиснат от обстоятелствата, той трябва да премине през духовното състояние на раждането – бягството от Египет, подема над егоизма, излизане от самия себе си навън, към усещането ”извън тялото”, т.е. идващото от другите.

В нашия свят раждането също е съпроводено от схватки (цирим) – с други думи, чрез бедите (царот), с проблеми, с натиск. И особено тези усещания се дават на онези, които се занимават с науката кабала, за да им помогне да напредват. Така матката натиска плода, за да се роди.

Но науката кабала не ни разказва просто за някакво раждане, за придобиване на ново възприятие и преход от поглъщане в себе си към освобождаване навън, от получаване към отдаване. Става дума не за теоретическо изучаване на процеса, не за философия – кабала ни помага сами да реализираме този процес на духовно раждане.

Така, както плодът в майчината утроба, ние трябва да почувстваме теснотата, тъмнината, притискането, задушаването и необходимостта със собствени сили да помогнем в процеса. Това е много неприятен процес. Това е много неприятно усещане и затова са ни дали науката кабала – преди всичко, за да познаем и разберем процеса, и второ, за да го направим лек и по-бърз.

Благодарение на кабала знам какво ми предстои, съзнавам, че трябва да изляза от вътрешното усещане във външното, за да мога в своето възприятие на реалността да не се ограничавам от петте си чувствени органа, а да виждам света извън себе си, извън майчината утроба. И тогава аз си съдействам в това. Как?

Нужен ми е ”акушер”, за да не ме тикат родилните болки да излизам от този свят, а сила отвън, която да ме издърпа напред. И тогава раждането ще премине лесно – заедно с ”водите”, т.е. със свойството  милосърдие.

Затова ни трябва помощ отвън, която ние организираме, с помощта на групата, извиквайки отвън тази велика сила. Казано е: ”Човек да помага на ближния”. Групата може да ме изтегли от този тъмен свят на светло, тя ще ми помогне да се издигна от петте телесни органа за усещане на следващото ниво, за да видя всичко в отразената светлина, без да поглъщам, а напротив, обръщайки се навън.

От тук произлизат такива термини като ”отдаване”, ”любов”, ”милосърдие” – всички те всъщност говорят за възприемане на реалността в друго свойство, когато сменям своето желание с желанието на ближния, сякаш се издърпвам от майчината утроба, от този свят, от усещанията на тази реалност навън. Тогава моето усилие предизвиква съответното въздействие на Висшата сила, която ми помага да измина този път и да се родя.

Такова е първото стъпало, което трябва да изминем, и това е особено тежко. Така е и в нашия свят, без да гледаме на всичките старания да облекчим процеса на раждане, да го направим по-лек и безопасен – това винаги е чудо, подобно на изхода от Египет. В този етап на развитие се крие нещо ново, необикновено, а още повече, когато се говори за духовно раждане.

От 1-я урок в Маями, 23.05.2012

[81263]

Когато липсват жизнените сили…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как човек да преодолее растящото равнодушие? Днес дори хората с творчески професии губят интерес към всичко, да не говорим за другите.

Да допуснем, професионален фаянсаджия е поставил с труд една плочка и седи около нея цял ден – това е, повече не може да се мръдне. Как да създаде в себе си необходимата мотивация, ако липсва такава?

Отговор: Нищо не може да се направи. Не можете да покажете на човек, че това му е необходимо. Той не е в състояние да се застави.

Нашето желание е престанало да се развива линейно. Сега то се обхваща заедно с останалите в една единна интегрална система. И ако вие не вземете и не въведете човека буквално “за ръката” в тази интегрална система, той няма да може да направи нищо, защото линейно няма да напълни своята нова, развиваща се в него интегрална система за напълване.

Това са две напълно различни системи: индивидуална/линейна и дискретна/аналогова. Сега преминаваме на аналогово, интегрално ниво и тук възниква проблемът: нараства общата умора, отчужденост – това, което е започнало с младежта през петдесетте години на миналия век. Но днес се представя пред нас в доста по-сериозен вид. Отсъствието на желание – това е отсъствие на сила, защото желанието се явява основата на цялото ни съществуване. Ако преди безразличието можеше да се преодолее с опасността от глад или наказание, то днес дори това не действа. Човек не може нищо да направи със себе си, дори и да го убиеш!

Това е и тази граница, когато за човечеството е необходима нова групова психология.

От беседа за интегралното възпитание, 23.05.2012

[81039]

Запознайте се с кризата

1. Съобщение: 1,6 милиона испанци са се отказали от мобилните си телефони. Броят на добросъвестните възразяващи абонати постоянно расте.

2. Съобщение: На фона на задълбочаващата се криза на еврото, страните от Шенгенското споразумение гледат на свободата на движение не като благо, а като заплаха.

3. Съобщение: Европейците заобикалят платените пътища: поради кризата те започнаха да спестяват от всичко, включително от бензина и движението по платените пътища.

4. Съобщение: САЩ постави ръка и на банките в Русия: Политологът и икономист С. Глазев обвини Централната банка в това, че тя е с „извити ръце и е филиал на Федералният резерв на САЩ“, а размера на загубите за Русия от такава политика е 30-40 милиарда долара.

[81298]

Бебето иска да расте!

каббалист Михаэль ЛайтманНие все още не разбираме как нашият напредък зависи от насърчаването на света. Но това постепенно ще се разкрива и ние ще почувстваме задължението си към него. Детето се дава на родителите не само да му се радват и играят с него, но и да се грижат постоянно за него. И тази работа се превръща също в забава, защото любовта прави тежката отговорност в желана привилегия.

Ние навлязохме в нова епоха и светът иска да напредва, но не знае накъде, ден след ден се отчайва все повече и чувства своето безсилие. Това ни помага да напредваме. Всъщност, кабалистите от миналото са имали доста по-тежки периоди, когато не са виждали никакви изменения в света и никакви резултати от своята работа. Ние получихме специална привелегия.

Двойка, която няма деца страда много. Понякога възниква такава тясна връзка между съпрузите, когато те решават да живеят един за друг. Но в действителност, само децата превръщат двойката в семейство.

Затова, ако се грижим за света, ставаме като родители, които имат общо дете и това ще ни укрепи. Това ще ни донесе успех във всичко, към което се стремим.

Затова, трябва да се учим, да усъвършенстваме методиката. Всеки е длъжен да стане лектор, преподавател, организатор, и така ще напредваме. Ако не се грижим за хората, тогава нямаме никакъв шанс за напредък. На Творецът не му е нужен нашия напредък – нужни са му именно всичките седем милиарда желания и затова трябва да работим за тях.

От урока по статия от книгата „Шамати“, Ню-Йорк, 21.06.2012

[81253]