Баал а-Сулам, ”Зовът на Месията”: Рашби си позволил да разкрие тайната мъдрост, но го е направил с голяма предпазливост, позволил е неговите думи да бъдат записвани само от раби Аба, надарен с дарбата да разкрива тайното така, че само мъдреците сред синовете на Израел да разбират думите му, а мъдреците на народите на света, тъкмо обратното да не ги разбират.

Причината е следната: ако хората, които са движени от егоизъм, познаят нещо от тази мъдрост, то те няма да могат да се предвижват по-напред. На друго място Баал а-Сулам дава за пример неузрелия плод, който може да нанесе вреда на човек. Тъй като отговорите, получени без необходимост, без самостоятелен напредък в собствените свойства, само преграждат пътя.

Цялата наука кабала е скрита по стъпаловиден начин – така, че човек да я разбира съобразно вътрешното си ниво на духовно извисяване и по такъв начин да напредва. И обратно, ако е получил отговорите предварително, без да е успял да достигне до тях, това би го възпряло, лишавайки го от стимул за развитие. Тогава няма да има нужда от промяна, да придобива нови свойства и той би се лишил от възможността сам да разкрие пътя, за да се издигне в духовния свят.

Ето защо, кабалистите старателно се грижили, да не разкриват неща, които хората все още не са готови да разберат. Мъдростта се усвоява съответно с готовността: учим се да призоваваме светлината, възвръщаща ни към Източника, и според степента, в която тя ни поправя, започваме да разбираме изучавания материал.

Това става по следния начин: обединяваме се в група – да допуснем, че сме десет човека – и тогава, благодарение на силата на обединението, можем да издигнем към висшата сила молба за поправяне (МАН). В отговор, при нас идва светлината, възвръщаща ни към Източника – с други думи, обкръжаващата светлина (ор макиф-О”М). Тъкмо тя ни поправя, т.е. съединява ни в безкрайно единство и ни предава поправянето, благодарение на което разкриваме висшия свят в собствените си поправени свойства.

Да повторим реда на действията:

1. Обединяваме се всички заедно;
2. Издигаме молба за поправяне;
3. Обкръжаващата светлина извършва поправянето в нас;
4. Разкриваме висшата реалност.

Ако не сме способни на двете начални действия – с нас нищо няма да се случи. И затова кабалистите са писали по такъв начин своите книги, за да работим поетапно с тях. При първия прочит ние изявяваме своя егоизъм, след това разбираме, че това е единственият изход – подем към обединението, а след това откриваме, че и това не е достатъчно и че е нужна молба (МАН). Ако всичко това ни се отдава, то по-нататък Висшата, обкръжаваща ни светлина (О”М) довършва останалите действия.

Книгите на кабалистите ни се разкриват поетапно – и всичко това посредством обучението. На първо ниво разкривам злото, на второ ниво виждам, че не съм способен на нищо и съм длъжен да се обединявам с другарите си, а на трето ниво – че няма да ни се размине без да помолим светлината да ни обедини, защото сами не можем да го направим. Тогава идва Светлината и завършва работата. Едната половина е възложена на нас, а втората половина се осъществява свише и се нарича ”работа на Твореца”.

От урок по статия ”Тръбният рог на Месията”, Торонто,20.06.2012

[80985]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Могат да се намерят много алегорични примери, отразяващи процеса на духовното приближаване. Например, часовникът с махалото, люлеещо се ту в едната посока, ту в другата: едната половина прави човекът, а другата половина – Творецът.

От човек се изисква само да подготви желанието. И в това е цялата му свобода на избора: да придобие желание за сметка на обкръжението. Тогава Творецът се разкрива с помощта на това обкръжение, тъй като светлината е постоянна и непроменлива. Ако човек подготвя желанието в размер на десет нови сфирот, в които може да се разкрие висшата светлина на ново стъпало – то светлината се разкрива. Получава се, че човек през цялото време подготвя новото желание и тогава разкрива новото стъпало на висшата светлина.

Трябва да помним, че светлината пребивава в пълен покой – това е нещо вечно и неизменно. Затова Творецът, от своя страна, винаги пази съюза с човек и не променя неговите условия. А човек трябва през цялото време да обновява този съюз.

Всеки път той се отклонява със своето махало, правейки крачка напред и благодарение на това, се удостоява с разкриването на Твореца и малко се приближава до Него. И от всеки такъв опит той трябва да получи правилно впечатление, за да може цялата му работа на това стъпало, където сега се е озовал между две падения или два подема, да бъде за благото на Царя. Тоест тя трябва да върви в постоянна посока, над знанието, с едно единствено намерение: да се цени свойството отдаване повече получаването. По такъв начин човек се приближава към Твореца.

За това е казано: ”Към всичките си жертвоприношения към Мен – добавяй сол”. Жертвоприношение (курбан) означава приближаване към Царя (каров) за сметка на това, че ти всеки път съхраняваш вашия съюз и го обновяваш, докато не се удостоиш с разкриване.

От урока от книга ”Шамати”, 17.06.2012

[80710]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Кои усилия са средство за духовeн напредък и мога ли да помогна на другаря си в тях, или по такъв начин аз отнемам работата му?

Отговор: Усилието е това, което е над моите човешки възможности. Аз не мога да помогна на другия си и не мога да свърша неговата работа, но мога да му дам пример, за да му бъде по-лесно да приложи своите собствени усилия.

По такъв начин не отнемам неговата работа, а напротив – помагам му в нея. Колкото повече помогнем със своя пример на другаря си, за да му стане по-лесно да приложи най-голямото усилие, толкова по-ефективно ще напредваме.

С това сменяме материалните усилия с духовни! Материалната работа ти се струва необичайно тежка, а духовната – много лека, тъй като присъединяваш към нея силата на групата. Излиза, че е трябвало да преместиш товар от сто тона и ти го преместваш, но с помощта на 1 милион човека, които го влачат заедно с теб.

Не е нужно да усещаш тежестта на този товар от 100 тона, който е пред теб. Този товар ти е нужен единствено, за да стигнеш до обединение с един милион човека.

Затова никой не се нуждае от безсмислени страдания – от нас се иска единствено да разберем защо страдаме. Ако в нещо усещаш някаква трудност, страдание, неприязън – това означава, че не работиш правилно. Както е казано: ”не си ме призовавал ти, Яков”. Ако ти, с пот на чело, теглиш този товар, даден ти от Твореца, означава, че не прилагаш правилно усилия и този товар не принадлежи на Твореца, а принадлежи на някой друг. Цялата наслада от работата е в това, заради кого работим.

От урок по книгата ”Шамати”, 15.06.2012

[80884]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→