Entries in the '' Category

Напредване по добрия път

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Възможни ли са някакви собствени усилия, ако „Няма никой освен Него“ и всичко е определено свише?

Отговор: Получаваш свише само възможност да работиш, а след това имаш свобода на избора как да я използваш всеки миг, как да изпълниш действието: със свои сили или с тези, които са пратени свише. В това е твоят избор.

Да допуснем, че се намирам в някакво състояние (1) и трябва да премина в друго състояние (2). Разликата межди 2-то състояние и 1-то е в това, че аз ставам по-добър. До това мога да стигна по два пътя: по пътя на страданието или по пътя на светлината, възвръщаща към доброто, обкръжаващата светлина (О“С). Между тези два пътя  стои моят свободен избор.

Какво променя това за мен? Ако дойда във 2-то състояние от 1-то по пътя на светлината, то се издигам на височината на разликата между моето его и свойството отдаване. По такъв начин издигам изходната точка и цел на нова височина и следващия път се издигам още по-високо.

Ако не реализирам свободния си избор, то няма да построя своя съсъд. Напредвайки по пътя на страданията, нищо не построявам. Единственото, което постигам за сметка на страданията – това е своето зло. Докато благодарение на светлината, постигам доброто.

Така също състоянието, което съм постигнал, мога да усетя от две страни: като добро и като лошо. Така напредвам.

Сега сме достигнали определено състояние в своето развитие: развили сме се, но това развитие ни се струва лошо. От гледна точка на своя егоизъм се виждам по-опустошен. Но мога, оставайки в същото състояние, да го видя от гледна точка на отдаването, и тогава ще почувствам, че то е полезно за моя напредък.

Всичко зависи от това, какво гледаш: пълната половина на чашата или празната. Точно така трябва да гледаш самия себе си. Тоест ние винаги напредваме, става дума само за това, какви изяснения съм направил, какво разбиране съм достигнал. Може би съм виждал, че всичко е добре, а може би през цялото време съм страдал от това, че ми е зле, зле, зле… Докато това зло не достигне до такъв предел, че вече не мога да го понеса, и тогава все пак съм принуден да направя крачка напред и да тръгна по добрия път.

А освен това, пътят на светлината и пътят на страданията отнемат различно време. Пътят на страданията е много по-дълъг, отколкото пътят на светлината, а освен това и болезнен. Пътят на светлината е много по-кратък, тоест на него печелим време.

И главното е какво постигаме на този път – това е изясняване на разликите между доброто и злото, светлината и тъмнината, мен и Твореца, мен и ближния. Тези вътрешни определения ми позволяват да открия духовния свят. Трябва да почувствам къде се намирам.

Сега се намирам в края на поправянето. Около мен нищо не се променя – аз трябва да се променя. Трябва да построя в себе си духовни определения, инструменти на възприятие. Намирам се във вечност, съвършенство, просто в Райската градина, в океан от добро – а къде е всичко това и защо не го виждам? Чувствам умора, безсилие, безразличие, вместо да усетя цялото това съвършенство.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.06.2012

[80880]

Как да намеря душата си?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Всъщност сега аз представлявам животинско тяло и нямам душа. Как мога да я получа?

Отговор: Душата е частица от Твореца свише. Творецът е отдаване, стъпалото Бина, нивото на всеобщата любов. Ако придобиеш това свойство – това значи, че си получил частица от Твореца свише. Свише – означава, че стойността на отдаване и любов в очите ти са над твоите животински желания.

Ако откриеш част от това свойство – значи си получил душа. Защо? Защото в тази част, където можеш да обичаш другите, да им отдаваш, ще почувстваш по-различен свят, светът на бъдещето – нещо отвъд това, което чувстваш сега. В действителност цялата област, която усещаш сега – я усещаш така, сякаш се намираш в нея и те обкръжава – това е област, която възприемаш в егото си.

А ако спечелиш свойството отдаване, сякаш излизаш от тази област в по-висша сфера – извън теб. Получаваш извънтелесни усещания, свръхчувствителни (екстрасенсорни) и тогава започваш да разкриваш Висшия свят – мисли и желания, напълно отправени към отдаване и любов. Това се нарича „екстра“ – отвъд петте сетива, които притежаваш днес – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание, в които си представяш този свят.

Към тези пет сетива добавяш още допълнителни органи на усещане, работещи в отдаване – те се наричат Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут и в тях усещаш нещо допълнително, напълно спазваващо отдаването. Тогава в тази нова структура, която си придобил, започваш да бъдеш Човек (Адам) – подобен на Твореца.

Днес съществуваш изцяло в егоистичната сфера, наречена „този свят“, чувстваш всичко само в егото си – и това е твоят живот. Да предположим, че си се разширил до някаква външна сфера. Това, което усещаш в нея, се нарича „Висш свят“.

2012-06-15_rav_zohar-la-am-bereshit_lesson_n122

Тогава съсъдите на възприятие, които придобиваш при това – желания и мисли – се наричат Човек (Адам), подобен на Твореца. А светлината, която постигаш в тези съсъди, напълването – е Творецът, свойството отдаване и любов.

След това достигаш още по-голям свят – следващото стъпало и така напредваш по 125-те стъпала. Но там вече имаш висш разум и чувства, които ти помагат да разбереш какво се случва. Главното е да се излезе от първата сфера, защото нейната природа е напълно обърната навътре, тя се противопоставя на всички останали области, чиято природа е насочена цялата навън.

От урок по книгата „Зоар“, 15.06.2012

[80887]