Съществува едно уникално творение – желанието да се насладиш. Това желание се получава от светлината, която го е създала като „нещо от нищото“, едни или други преживявания. С други думи, в желанието се изразяват различни явления, които го разделят на пет части: от нулева (коренна) до четвърта. Какво се случва в тези части и във отношенията между тях, това желанието и усеща – и не повече.

Всички изменения могат да настъпят само в желанието за получаване –в зависимост от това как то усеща своите части: доколко са обединени, колко са големи, широки и т.н. В съответствие с това се формира възпреманата от желанието реалност – тя се създава от това, което се случва в него.

Желанието може да съществува, но да не усеща дори себе си, сякаш в него работи само подсъзнанието. Може и така, че то вече усеща себе си като възприемащо действителността. А може и така, че то усеща себе си, възприемащо реалността и другите в усещанията си.

Нещо повече, желанието може да чувства себе си и другите, освен това и те да усещат себе си и другите. При това, то вече им приписва някакво самосъзнание и възприятие. На това не са способни малките деца и недостатъчно развитите хора.

Но така или иначе, всичко се случва вътре в желанието и в него има няколко нива на усещания.

На нивото на „този свят“ то усеща съществуването си, а също и близостта с другите или отделянето му от тях. Тази картина се формира от петте сетива: зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Ако ги изключим, желанието няма да чувства нищо.

Тук си струва да подчертаем осезанието: става дума не просто за докосване до нещо, а за физическо усещане на самия себе си, състоящо се от определени части, допиращи се с въздуха и т.н. Така че, ако изключим петте сетива, творението ще изчезне. Отстрани това ще изглежда като желание без всякакви усещания, лишено от разбиране и всъщност от съществуване.

Така че, цялата ни работа се извършва в това желание. Ние не намираме нищо повече от петте негови части, но можем качествено да ги извисим. Главното е – да разберем: каквото и да чувстваме, ние усещаме себе си, протичащите в нас явления.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 15.06.2012

[80623]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

В статията „Даряване на Тора” Баал а-Сулам ни обяснява при какви условия Тора е била дадена на хората. Преди всичко, това трябва да бъде група от хора, които искат да станат като един човек с едно сърце. Преживените страдания не им оставят място за избор – те виждат, че трябва да бягат, но да бягат осъзнато. Това не е сляпо бягство, в следствие на болката, тъй като страданията идват при тях от особена Сила, от Твореца, съгласно Неговата програма и тук се крие определена цел. Творецът преднамерено им е дал страданията. Казано е: „Аз създадох злото начало” – с други думи, създадох Фараона, който приближава синовете Исраеливи към Твореца. И затова злото начало се нарича „помощ от противоположното” –  то пробужда човека да познае Силата, която го управлява. Човек си задава въпросите: ”От къде идва това зло при мен? Защо страдам?” В крайна сметка, въпросите го насочват към основния въпрос: ”В какво се състои смисълът на моя живот?” и още повече: ”В какво се състои смисълът на нашия живот?” И тогава човек намира науката кабала.

Така той достига до получаване на Тора – започва да разбира, че тук нещо трябва да се промени. Вместо да се променя светът, стараейки се да го „свие“ под себе си, човек разбира, че светът е проекция на неговите вътрешни свойства. Измени себе си – ще се промени и той.

Тъкмо това казваме днес на всички: трябва да се поправя човекът, а не светът. Разбира се, ние не разказваме за възприемането на реалността, че външната картина се определя от това, което сме отвътре. Това за сега не може да се обясни, независимо, че вече има научни доказателства. Но по принцип, човека днес вече разбира, че му предстои да се поправи. И тогава той е готов да получи Тора като подправка – „да подправи” злото начало с тази методика, за да придобие тя по-добър вкус.

В крайна сметка, трябва да предадем форма на отдаването на изначалното получаващо желание. Ако човек е готов за това, той получава Тора, т.е. методиката за поправяне, и започва да работи. И тогава разбира същността на поставените му условия; какво е това поръчителство, всеобщо единство, какво означава неговата крайна цел – да възлюби ближния, като самия себе си. По пътя към тази цел човек разкрива своето предназначение, което се определя в първоизточниците като ”царството на свещенослужителите” и ”свят народ”. С други думи, той трябва не само сам да реализира казаното, но да бъде и отговорен за целия свят. С това човек  накланя себе си и света към чашата на заслугите и правилно прилага своя потенциал за благото на другите, правейки това, което е длъжен – т.е. разпространявайки по целия свят методиката за поправяне.

И тогава той поправя себе си – защото не му трябва нищо, освен това. Достатъчно е да работиш за нуждите и поправянето на другите – това и означава да бъдеш в ”царството на свещенослужителите”. Коените нямат никакъв материален дял, тяхно владение е Творецът, т.е. стъпалото на чистата Бина. Така и човек трябва да се вижда на висшето стъпало, където благото на ближния е негова единствена грижа, грижа над грижите и единствена цел, над всички цели. Нека в него да изплуват най-неочакваните желания, нека препятствията да се разрастват до световен мащаб – всичко това се прави, за да може над всичко това, той да се грижи за целия свят. Защото в противен случай той няма да има материал за работа.

Така човек реализира задачата ”царството на свещенослужителите” и ”свят народ” – претворява в живота поръчителството. Работата не е в това, взаимно да се гарантираме и да се подкрепяме по пътя на поправянето. Не, ние вървим към поръчителство с целия свят, отговаряме за всички и докато не помогнем за тяхното поправяне, не требва да смятаме, че работата е завършена.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Как да се справим с усещането на тежестта?

Отговор: Когато човек чувства тежестта при допир с тъмнината , с пречките и препятствията по пътя, със страданието , то  всички тези усещания зависят от това, доколко той  е в състояние да събуди и види във всяко препятствие , неговата любеща проява в духовен смисъл, духовните детайли и да се моли именно за тях .

Необходимо е да си представим правилните  духовни свойства срещу  материалните, които ни се разкриват. Та нали всичко, което ми изглежда лошо-това е различно проявление на злото, разкриващо се в мен, в моето его, в моите желания. Един човек ненавиждам, на друг завиждам, трети ме дразни – тези оценки, отрицателни и положителни, аз правя относно себе си.

Но какво би станало ако успея  да преобразувам всичките си  преценки и се опитам да извлека от тях  положителни усещания, желания и мисли? Тогава от тяхното противопоставяне, аз разбирам, как да се  обърна към Създателя , към светлината, така че да ми даде вяра и сила на отдаване.

От уроците на статия от книгата “Shamati”, 10/06/2012

[80172]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Изследване (университет Аалто и PET-Център, Турку): Преживяването на силни емоции синхронизира мозъчната дейност на различни хора. Когато всички членове на групата делят общо емоционално състояние, техният мозък и тяло обработват информацията за околната среда по еднакъв начин. Човешките емоции са много заразителни. Емоциите обединяват хората.

Съвместното преживяване на емоционални състояния синхронизира соматичната система, която събира информация за състоянието на организма и околната среда, и я предава на сензорните области на главния мозък. Този механизъм позволява автоматична синхронизация с другите хора, което облекчава социалното взаимодействие и изпълняването на групови действия.

Реплика: Последните изследвания поясняват мнението на кабалистите за това, че всички ние сме части на единна система. В днешно време тази система се проявява все по-отчетливо като всеобща интегрална връзка между всички хора и между частите на природата изобщо. Но нашият егоизъм не е интегрален и затова не можем да се държим правилно в разкриващата ни се интегрална връзка. Това противоречие между интегралната система на връзка между всички части на природата и обществото, и нашия егоизъм е причина за кризата. Решението е едно – да поправим егоизма – да го направим също интегрален. Това именно се явява предметът на интегралното възпитание.

[80025]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Как може да се потърси помощ за преодоляване на скритието, ако в това време човек не чувства никакви желания, сякаш е мъртъв?

Отговор: Скритието се дава, за да можеш от него да се молиш. И в това скритие ”праведниците ще минат по пътищата на Твореца, а грешниците ще паднат”. А освен скритията, могат да се появят и други проблеми, още по-лоши.

Скритието е безсилие и лошо настроение, когато не виждаш към кого да се обърнеш за помощ, не чувстваш никакви мисли и желания в правилната посока. Сякаш си попаднал в пълна тъмнина и си се ударил в стената.

Но трябва да разберем, че тъкмо това е мястото за работа. И ако по някакъв начин си спомниш, че се намираш в скритие, то можеш да се издигнеш от него. Така се отваря точката на вътрешното разбиване. Тук има само психологическа бариера, която би преодолял, но сякаш не намираш сили в себе си.

Всъщност можеш да направиш това. Ако се пречупиш и преодолееш тази чисто психическа бариера, и вземеш книгата в ръце, ще откриеш, че Творецът нарочно ти е приготвил такова състояние. И от тази точка ще достигнеш до ново разбиране и ще направиш още една крачка напред. От такива точки се образува напредъкът ни, правата линия.

[80616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Трябва да достигнем такива висоти, че да работим над своя егоизъм и той да не ни пречи. Издигаме се над него и ставаме напълно свободни от него. И тогава за човека не остават никакви ограничения.

А докато моят егоизъм ми пречи, това е ”помощ от противното”, тъй като ми позволява да разкривам нови желания, проблеми, всякакви недостатъци в мен. Това ме кара да работя и да действам, пробужда в мен различни усещания, промяна на състоянията.

Ако това го нямаше, нашето състояние щеше да бъде безнадеждно. Затова е казано, ”колкото е по-голям човек, толкова е по-голям егоизмът му”. Когато напредва, човек разкрива желанието за наслаждение, но в малък обем – а вътре в това желание разкрива все повече детайли, много тънки нюанси, предизвикващи в него доста силни впечатления. Това се нарича голямо желание за наслаждение.

Творецът е създал желанието за наслаждение – нещо, което Му е чуждо, и на нас също. Но това ни дава да усетим едно понятие: нашата откъснатост от Твореца, като ”нещо от нищото” (еш ми айн). Освен това, в желанието за наслаждение няма нищо друго – само това единствено свойство, нито грам друго желание. Творецът е създал единствено тази характерна точка, появила ”от нищото”, нещо съвършено отделно.

И от тази отделна точка после започва да се развива желанието за наслаждение, сякаш се развива спирала. Всичко, което в това желание, излизащо от точката ”нещо от нищото” – се развива от Твореца, но само в обратна форма, с една дума анти -свят.

Тъй като в действителност всичко, освен тази точка ”нещо от нищото”, е Творецът. А ”нещото от нищото” е повратната точка в нашия разум и чувства, които през цялото време трябва да поправяме.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→