Entries in the '' Категория

Свободата – да стана Човек

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Kаква е все пак моята свободна воля, ако над всичко доминира предопределението, съдбата или Божията воля?

Отговор: На нивото на нашия свят, човек спокойно може да бъде фаталист, защото не извършва никакво свободно действие, нито с желание, или мисъл, или физически. Но ни е дадена свобода на волята само в едно: да получим специална среда (група) с неестественото желание да постигне свойството отдаване и любов към целия свят. Това е специално желание и се нарича Човек, а всички други наши желания се наричат Животно.

[80321]

Преследване на мираж

каббалист Михаэль ЛайтманВ началото на „Предговора към книгата Зоар“ Баал а-Сулам изброява пет въпроса:

1. Каква е нашата същност?

2. Каква е ролята ни в дългата поредица на действителността, от която сме малки връзки?

3. Чувстваме се низши и разбити, но нима от Творецът, който ни е създал не трябва да идват загрижени действия.?

4. Как би могъл Творецът да осъди Своите творения на такива страдания?

5. Как от Вечния, без начало или край, са могли да възникнат творения, които са преходни, тленни и погрешни?

Много са размишлявали над това в продължение на векове, откакто човечеството се е осъзнало. И пред нашето поколение стоят все същите въпросителни. Така и не достигнахме до разбиране, а всъщност става дума за фундаментални въпроси, засягащи самата същност на битието ни: Защо живеем? В какво е смисъла на живота? Каква е неговата причина? Какъв процес е заложен в него? Имаме ли свобода на волята? Каква е целта, пред която сме изправени? Сляпа ли е природата или действа по програма? Можем ли да я променим?

А освен това, има въпроси, свързани с Писанието: ако Творецът е добър, тогава къде е Неговото благословление? В някакъв бъдещ свят? Но кой го е виждал?

Накратко казано, освен животинския етап, на който ние трябва да предвиждаме основните си нужди, тези въпроси обхващат цялата реалност.

Въпрос: Малко са тези, които си задават такива въпроси…

Отговор: Това е отделен проблем – хората не знаят как да мислят за главното. Но подсъзнателно, тези теми без съмнение, ги безпокоят. Още повече днес.

А и въобще, нима е имало в историята човек, който да не се е питал:

– Защо страдам?

А между другото – какво има да се чудим:

– Страдаш, защото се чувстваш зле.

– А защо се чувствам зле?

– А защо трябва да ти е добре? Ти предполагаш, че „добре“ – е нормалното състояние, а всичко, което е по-лошо – е нарушено? Откъде ти хрумна? Може би вярваш в Твореца? Макар, че откъде знаеш, какво е Той и че Той е добър? Въз основа на какво се изненадваш, когато ти се чувстваш зле? Може би „лошо“ – е естественото състояние в света.

Така, по всеки възпрос, който човек си задава, издигайки се над грижите за насъщния хляб, непременно се крият всички тези основни, принципни затруднения, макар и в завоалиран вид. Хайде да ги открехнем поне малко.

1. Разбира се, че човек не пита: „ Каква е нашата същност?“ Той го формулира по друг начин: „Кой съм аз? За какво и защо?“ Децата се замислят за това, а след това забравят. Но въпросите остават: Каква е ролята ни? Накъде ни води историческия процес на развитие? Има ли той някаква цел? Подчинена ли е еволюцията на случайността или следва някакъв план?

2. Ние откриваме, че всички части на природата са тясно свързани – и не спонтанно, а разумно, и този разумът надвишава нашето разбиране. Но в крайна сметка, ние сме следствие на природата и е трудно да схванем и мизерно парче от нейната обща картина.

Така че хората се питат: ако наблюдаваме последователен процес, подчинен на дълбоката мъдрост на природата и разбира се, водещ до определена цел – тогава кой съм и какво съм аз? Накъде вървя? Откъде е произлязъл живота? От друга планета? А там – откъде? Някои се тревожат, че слънцето ще угасне след милиард години или че Земята ще се сблъска с някое небесно тяло. „Нека това не се случи на мен, но какво ще стане с човечеството?“ Не трябва да се смеем на такива тревоги.

3. Ние сме изключително ограничени, но все пак ни се иска да знаем. А от друга страна, гледайки себе си, виждаме собствения си недъг. И това е така, ако направим сравнение с величието на Природата, с нейната мощ, красота и съвършенство, с чудесните ландшафти, още неопорочени от човека, със звездни шатри над него. Вгледай се във великолепието на Вселената, проникни с мислен поглед върху структурата на ДНК или атома – и ще завидиш на видяното. Ние – сме малки, замислени прекалено много за себе си глупаци. Всичко, което преживяваме е само зрънце, отсеяно от голямата картина.

Оглеждайки се, виждаме навсякъде необятната мъдрост и неразделната взаимовръзка. Удивително, как всички части на природата се поддържат взаимно, докато ние ги водим към унищожение, без дори да разбираме, че с това унищожаваме себе си. Колкото и да си вирим гордо носа, в действителност Природата ни снабдява и ни храни. Нищо не идва от въздуха. Храна, вода, дрехи – всичко получаваме от нея, отвръщайки на доброто с разрушение. Това свидетества само за глупостта ни.

И излиза, че всичко в света е съвършено и само ние сме порочни. Но как може така, че от всички елементи на Природата именно нас да ни застига такъв недостатък? Ние не просто разрушаваме света – а рушим своето най-близко бъдеще и не искаме да се замислим за това. Дори и да знае, че утре ще умре, човек не се спира, не може сам себе си да удържи и да измине оставащия му път до неизбежната гилотина.

Природата изцяло властва над неживото, растително и животинско ниво, но над тях нейната власт не е абсолютна, тя ни е предоставила свобода на волята. Защо използваме тази свобода да опорочим себе си още повече? Вместо да се възползвам от своята независимост за благо, да стана Човек с главна буква, прекрасен и благодетелен за себе си и другите, аз напротив, разрушавам, всичко що е възможно. За какво ми е такава свобода?

4. Защо страдаме, ако съвършената Природа ни е приготвила такава прекрасна цел?

5. И накрая, как от съвършения Творец са могли да произлязат преходни, тленни и дефектни създания, раждащи се в мъка, живеещи в страдание и умиращи мъчително? Целият живот на човек преминава в гонитба за наслаждения, които никога не му се дават в ръцете? Едва успял да се захване за нещо, той веднага преминава към грижа за това, с какво ще се наслаждава в следващия момент. Никога не се насищаме напълно и дори и да се удовлетворяваме за малко, то не е завинаги. След всяко наслаждение настъпва пустота и ние през цялото време тичаме след миражи…

По такъв начин, въпросите изброени от Баал а-Сулам, в една или друга степен тревожат всеки и ще ни се наложи да намерим техните отговори.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 14.06.2012

[80528]