Как да се промени човек? Как да направим неговото съзнание, разбиране, отношение към света така общи, холистични, както са всички системи?

Само тогава ще можем да ги управляваме, да взаимодействаме правилно, да съществуваме хармонично в тях. Едва тогава ще можем да се надяваме, нашият напредък да не е в тази, а в друга форма, но ще продължи нататък. Той вече няма да бъде в криза, а ще се развива в добра за човечеството посока. Това повдига въпроса за превъзпитанието, за промяната на човека.

Първо, трябва да дадем на хората интегрално образование, т.е. необходимото количество знания, обяснение за историческото движение на човечеството към това състояние.

А след това вече самото възпитание, чиято цел е да даде на хората специфични умения, методика във вид на групови занятия и семинари. Тогава той започва да чувства доколко неговата връзка с другите е симпатизираща, води до взаимно разбиране, до правилни решения, до възникване на съвършено ново усещане за себе си, обществото и природата. Той започва да чувства общата картина на това, в което се намира – цялата глобална, интегрална система.

Тоест, на първо място е знанието, образованието, а след това възпитанието.

Тези, които ще носят това знание на хората и ще провеждат практически занятия с човечеството, ще са крайно необходими. Те трябва да започнат подготовка още от днес.

Преди всичко, те сами трябва да минат всички тези състояния: да получат систематизирани знания, а след това върху себе си да почувстват всички тези изменения, които им носи интегралното възпитание.

След курсовете те ще бъдат на сериозна практика в обединение, ще чувстват промените, през които трябва да премине цялото човечество, и ще бъдат готови да изнесат тези знания и методи в света.

Длъжни сме да приложим това практически във всички страни, на всички езици. И на всяко място ще има специална методика, според мисленето, езика и други аспекти – различни подходи към различните хора.

От беседа по интегралното възпитание, 20.05.2012

[79499]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Цялата реалност е разделена на три части: аз, духовната искра в мен, която не ми дава покой и желае да разкрия една друга реалност, и светът около мен.

Светът около мен се разделя на близки и далечни на мен хора, нежива, растителна природа, животни. И зад всичко това стои още една, по-висша сила. Засега все още възприемам цялата видима реалност като странична, неотнасяща се до мен. Макар всичко това да са части от мен самия, които засега не усещам заради разделянето, което е настъпило в моето съзнание и усещане.

Сякаш са ми сложили обезболяваща инжекция в ръката, от което тя е станала абсолютно безчувствена и не я усещам като своя. Може да я отрежат, а аз няма и да забележа – толкова е мощен анестетика.

Ето така чувствам целия свят, сякаш той не принадлежи на мен. А работата се заключва в това, да се борим против тази наркоза, против това усещане.

Това е направено нарочно, защото ако мисля, че този свят не принадлежи на мен, сякаш съм упоен, за да го изключат от егоизма ми, то аз ще мога да се отнасям към него алтруистично, отдавайки като на някой чужд. Мога да се науча да го обичам.

Не искам да насърчавам любовта към себе си – аз и така се обичам егоистично. Но сега мога да се науча да обичам другите, които са отделени от мен от тази упойка, тази илюзия за разбитост. Защото любовта е свойство на Твореца, а не свойство на творението.

С това разбиване Творецът ми дава възможност да получа такова свойство, което не ни е присъщо по природа и не ни принадлежи. Ние не разбираме какво е това любов. Но когато се опитвам да се науча да обичам тези, които са извън мен като самия себе си, т.е.  да се отнасям към ближния както към самия себе си – това се нарича любов.

Работя върху нея срещу своя егоизъм. Това е особена сила в мен, която постоянно се съпротивлява на това. Така става сблъсък между две сили, действащи в две различни посоки. Желанието привлича наслаждението към себе си, но над него е екранът (силата на моето съпротивление), който избутва наслаждението и е готов да се откаже от него.

И тогава от взаимодействието на тези две сили мога да разбера какво е това истинска любов към чужд човек, а не към собственото ми дете, моето куче или моето тяло.

А колкото повече се развивам, омразата ми към ближния постоянно расте – но над нея развивам силата на любовта. Само това и се нарича любов, ако тя се издига над омразата. Както е казано: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Благодарение на сблъсъка на двете противоположни свойства, творението е способно да придобие свойството на Твореца. Иначе това би било невъзможно и ние завинаги бихме останали в природата, с която сме били създадени.

Ако искаме да бъдем творения (нивраим), т.е. самостоятелни личности, намиращи се извън (бар) Твореца, и в същото време да постигнем Неговите свойства и високо състояние, трябва да изградим в себе си такъв противодействащ механизъм. В него ще действат винаги две противоположни сили: силата на желанието за наслаждение и на желанието за отдаване, което изграждаме сами над своя егоизъм – любов над ненавистта.

От урока по статия на Рабаш, 01.06.2012

[79576]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Колко време трябва да продължи семинара, тъй като настъпва момент, когато силите са на изчерпване?

Отговор: На последния семинар усетих, че централната група загря и достигна до общо движение, до започване на работата по обединение едва след 50–та минута.

Това е липса на подготовка и надежда, че аз ще сътворя нещо.

А аз нищо не мога да сътворя. Само предлагам темата, подтиквам, настройвам всички, като музикален инструмент, а вашата работа е да свирите. Но вие не успяхте да се настроите бързо и да се разсвирите.

За да осъществите това, трябва да се изолирате от самите себе си, да се докоснете до другите, да се съберете заедно, да си представите, че всички сте пресовани в едно тясно пространство. След това трябва малко да се отдръпнете и да запълните мястото с любов така, че да останете напълно единни и чрез това обединение да започнете обсъждането.

А тук до началото на обсъждането нямаше никакво обединение, никаква подготовка към семинара, независимо, че преди това обсъждахме такава тема. Всички излязоха в почивка и почивката изтри всичко. Като цяло, публиката не беше подготвена!

Хората трябва да отиват на семинар като на особено събитие. Те трябва да разбират как да се подготвят за него и да се включват към него. Трябва да преживяват всяка една минута, ако тя минава без обединение, с помощта на което те обсъждат и започват да усещат онова, за което говорят.

От виртуалния урок, 27.05.2012

[79601]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Практическо обединение - No Comments→