Въпрос: Колко време трябва да продължи семинара, тъй като настъпва момент, когато силите са на изчерпване?

Отговор: На последния семинар усетих, че централната група загря и достигна до общо движение, до започване на работата по обединение едва след 50–та минута.

Това е липса на подготовка и надежда, че аз ще сътворя нещо.

А аз нищо не мога да сътворя. Само предлагам темата, подтиквам, настройвам всички, като музикален инструмент, а вашата работа е да свирите. Но вие не успяхте да се настроите бързо и да се разсвирите.

За да осъществите това, трябва да се изолирате от самите себе си, да се докоснете до другите, да се съберете заедно, да си представите, че всички сте пресовани в едно тясно пространство. След това трябва малко да се отдръпнете и да запълните мястото с любов така, че да останете напълно единни и чрез това обединение да започнете обсъждането.

А тук до началото на обсъждането нямаше никакво обединение, никаква подготовка към семинара, независимо, че преди това обсъждахме такава тема. Всички излязоха в почивка и почивката изтри всичко. Като цяло, публиката не беше подготвена!

Хората трябва да отиват на семинар като на особено събитие. Те трябва да разбират как да се подготвят за него и да се включват към него. Трябва да преживяват всяка една минута, ако тя минава без обединение, с помощта на което те обсъждат и започват да усещат онова, за което говорят.

От виртуалния урок, 27.05.2012

[79601]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Практическо обединение | Add Comment →