Любовта – мост над омразата

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата реалност е разделена на три части: аз, духовната искра в мен, която не ми дава покой и желае да разкрия една друга реалност, и светът около мен.

Светът около мен се разделя на близки и далечни на мен хора, нежива, растителна природа, животни. И зад всичко това стои още една, по-висша сила. Засега все още възприемам цялата видима реалност като странична, неотнасяща се до мен. Макар всичко това да са части от мен самия, които засега не усещам заради разделянето, което е настъпило в моето съзнание и усещане.

Сякаш са ми сложили обезболяваща инжекция в ръката, от което тя е станала абсолютно безчувствена и не я усещам като своя. Може да я отрежат, а аз няма и да забележа – толкова е мощен анестетика.

Ето така чувствам целия свят, сякаш той не принадлежи на мен. А работата се заключва в това, да се борим против тази наркоза, против това усещане.

Това е направено нарочно, защото ако мисля, че този свят не принадлежи на мен, сякаш съм упоен, за да го изключат от егоизма ми, то аз ще мога да се отнасям към него алтруистично, отдавайки като на някой чужд. Мога да се науча да го обичам.

Не искам да насърчавам любовта към себе си – аз и така се обичам егоистично. Но сега мога да се науча да обичам другите, които са отделени от мен от тази упойка, тази илюзия за разбитост. Защото любовта е свойство на Твореца, а не свойство на творението.

С това разбиване Творецът ми дава възможност да получа такова свойство, което не ни е присъщо по природа и не ни принадлежи. Ние не разбираме какво е това любов. Но когато се опитвам да се науча да обичам тези, които са извън мен като самия себе си, т.е.  да се отнасям към ближния както към самия себе си – това се нарича любов.

Работя върху нея срещу своя егоизъм. Това е особена сила в мен, която постоянно се съпротивлява на това. Така става сблъсък между две сили, действащи в две различни посоки. Желанието привлича наслаждението към себе си, но над него е екранът (силата на моето съпротивление), който избутва наслаждението и е готов да се откаже от него.

И тогава от взаимодействието на тези две сили мога да разбера какво е това истинска любов към чужд човек, а не към собственото ми дете, моето куче или моето тяло.

А колкото повече се развивам, омразата ми към ближния постоянно расте – но над нея развивам силата на любовта. Само това и се нарича любов, ако тя се издига над омразата. Както е казано: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Благодарение на сблъсъка на двете противоположни свойства, творението е способно да придобие свойството на Твореца. Иначе това би било невъзможно и ние завинаги бихме останали в природата, с която сме били създадени.

Ако искаме да бъдем творения (нивраим), т.е. самостоятелни личности, намиращи се извън (бар) Твореца, и в същото време да постигнем Неговите свойства и високо състояние, трябва да изградим в себе си такъв противодействащ механизъм. В него ще действат винаги две противоположни сили: силата на желанието за наслаждение и на желанието за отдаване, което изграждаме сами над своя егоизъм – любов над ненавистта.

От урока по статия на Рабаш, 01.06.2012

[79576]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: