Ние растем само за сметка на обкръжението, като деца, вземащи пример от възрастните. Доколкото оценявам своето обкръжение, дотолкова то ще може да ми служи за пример. А ако ми се струва, че ме обкръжават обикновени хора, които с нищо не са по-добри от мен, то на какво мога да се науча от тях?

Ако работя над себе си, над своя егоизъм, за да възвелича другарите, то ги приемам като посланици на Твореца. Тъй като освен човекът, съществува само Творец, както е казано: ”няма никой освен Него”. И в такова обкръжение мога да раста.

А израствам именно с разбирането, че няма никой освен Твореца. През цялото време трябва да се виждам в съприкосновение с Твореца и изхождайки от това, да проверявам какви свойства и мисли ме отделят от Него, ”на думи” и основно ”в действие”.

Това се влива в молба, молитва, тъй като човекът започва да се бои, че може да се изключи от мислите и от някое, дори и най-първото, най-слабото усещане за връзка с Твореца. Ако веднъж в живота ми се отдаде да напипам тънката нишка, свързваща ме с Твореца, то трябва да се грижа тя да не се прекъсне и да не изчезне. Никакви пречки не могат да ме лишат от съзнанието, че съм свързан с Твореца с тази тънка нишка.

Такъв страх започва да живее в мен и затова всички неприятности и проблеми, възникващи в мен странични мисли, желания, обърквания – аз приемам като помощ от срещуположното. Виждам, че всичко това ми го изпраща Творецът, за да ми помогне да преодолея проблема и да усили нашата връзка. Тъй като аз сам не мога да преодолея никакви препятствия и съм принуден да моля Твореца да ми помогне. И тогава Творецът ми дава сили и вместо една свързваща ни нишка, имам вече две!

А след това идва още една пречка, благодарение на която получавам третата нишка. И така постепенно тези нишки започват да се сплитат в дебело въже, здраво завързващо ме към Твореца.

Излиза, че не трябва да се моля да умрат всички тези ”разкриващи се грешници”, т.е. да изчезнат всички тези пречки. В противен случай, от какво ще изградя връзката си с Твореца? Трябва да моля грешниците да се разкаят и да се върнат при Твореца, т.е. да използвам тези пречки и да се издигам над тях, да укрепвам контакта с Твореца.

Ако постоянно се грижа за това, да запазя и усиля свързващата ни нишка, то тя постепенно се превръща в тръба, по която до мен достига жизнената енергия.

Отначало получавам жизнена сила само от едно усещане на своята връзка. Но след това започвам да изучавам нейния характер, различни лица, превръщания. Събирам опит: какви пречки са преминали, как съм ги преодолял, благодарение на каква молитва, как Творецът ми е създавал тези пречки, за да ги превърне в свързваща ни нишка. Така изучавам поведението на Твореца спрямо мен, обръщайки отрицателните състояния в положителни.

Работя на контраста между черно и бяло: или виждам сърдитото лице на Твореца на фона на някаква пречка, или Неговия добър и мил поглед. Така започвам да го опознавам по тези два погледа, с една дума, като баща, който понякога се обръща към сина си с добро и усмихнато лице, с любящ поглед, а понякога гледа строго, и така го възпитава.

Така постоянно усилвам нашата връзка, а нивото на тази връзка определят стъпалата на тази стълба. Отначало тази връзка е много слаба, само колкото да се закачиш и да я запазиш, като зародиша в майката. Но след това човек започва да действа доста по-активно, което се нарича ”захранване”. А след това той става ”възрастен”, т.е. умее съзнателно да използва тази връзка, пробуждайки я повече или по-малко и получавайки чрез нея светлина с определената цел.

И всичко това зависи доколко човек се придържа към групата, която му подсигурява поддръжката, той постоянно да се учи. Тогава от малките, космати нишки, образуващи се от неговите непрестанни усилия да не се прекъсне за нито един миг, се изгражда такава връзка, която води човека към разкриване. Но цялата работа започва от трепетния страх да не се прекъсне връзката на човек с Твореца.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 30.05.2012

[79358]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →