В статията „Даряване на Тора” Баал а-Сулам ни обяснява при какви условия Тора е била дадена на хората. Преди всичко, това трябва да бъде група от хора, които искат да станат като един човек с едно сърце. Преживените страдания не им оставят място за избор – те виждат, че трябва да бягат, но да бягат осъзнато. Това не е сляпо бягство, в следствие на болката, тъй като страданията идват при тях от особена Сила, от Твореца, съгласно Неговата програма и тук се крие определена цел. Творецът преднамерено им е дал страданията. Казано е: „Аз създадох злото начало” – с други думи, създадох Фараона, който приближава синовете Исраеливи към Твореца. И затова злото начало се нарича „помощ от противоположното” –  то пробужда човека да познае Силата, която го управлява. Човек си задава въпросите: ”От къде идва това зло при мен? Защо страдам?” В крайна сметка, въпросите го насочват към основния въпрос: ”В какво се състои смисълът на моя живот?” и още повече: ”В какво се състои смисълът на нашия живот?” И тогава човек намира науката кабала.

Така той достига до получаване на Тора – започва да разбира, че тук нещо трябва да се промени. Вместо да се променя светът, стараейки се да го „свие“ под себе си, човек разбира, че светът е проекция на неговите вътрешни свойства. Измени себе си – ще се промени и той.

Тъкмо това казваме днес на всички: трябва да се поправя човекът, а не светът. Разбира се, ние не разказваме за възприемането на реалността, че външната картина се определя от това, което сме отвътре. Това за сега не може да се обясни, независимо, че вече има научни доказателства. Но по принцип, човека днес вече разбира, че му предстои да се поправи. И тогава той е готов да получи Тора като подправка – „да подправи” злото начало с тази методика, за да придобие тя по-добър вкус.

В крайна сметка, трябва да предадем форма на отдаването на изначалното получаващо желание. Ако човек е готов за това, той получава Тора, т.е. методиката за поправяне, и започва да работи. И тогава разбира същността на поставените му условия; какво е това поръчителство, всеобщо единство, какво означава неговата крайна цел – да възлюби ближния, като самия себе си. По пътя към тази цел човек разкрива своето предназначение, което се определя в първоизточниците като ”царството на свещенослужителите” и ”свят народ”. С други думи, той трябва не само сам да реализира казаното, но да бъде и отговорен за целия свят. С това човек  накланя себе си и света към чашата на заслугите и правилно прилага своя потенциал за благото на другите, правейки това, което е длъжен – т.е. разпространявайки по целия свят методиката за поправяне.

И тогава той поправя себе си – защото не му трябва нищо, освен това. Достатъчно е да работиш за нуждите и поправянето на другите – това и означава да бъдеш в ”царството на свещенослужителите”. Коените нямат никакъв материален дял, тяхно владение е Творецът, т.е. стъпалото на чистата Бина. Така и човек трябва да се вижда на висшето стъпало, където благото на ближния е негова единствена грижа, грижа над грижите и единствена цел, над всички цели. Нека в него да изплуват най-неочакваните желания, нека препятствията да се разрастват до световен мащаб – всичко това се прави, за да може над всичко това, той да се грижи за целия свят. Защото в противен случай той няма да има материал за работа.

Така човек реализира задачата ”царството на свещенослужителите” и ”свят народ” – претворява в живота поръчителството. Работата не е в това, взаимно да се гарантираме и да се подкрепяме по пътя на поправянето. Не, ние вървим към поръчителство с целия свят, отговаряме за всички и докато не помогнем за тяхното поправяне, не требва да смятаме, че работата е завършена.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →