Въпрос: С какво даряването на Тора се различава от получаването на Тора в контекста на празника Шавуот?

Отговор: Тора се връчва свише, а дали долу я получават – това е въпрос. Затова Шавуот се нарича празник на даряването на Тора: ако си изминал предварителните етапи на подготовка, ти се дава шанс – подаряват ти Тора и трябва да я приемеш, да я получиш при определени условия.

По описанието на събитията виждаме, че не е достатъчно просто да стигнем до планината Синай – трябва още да видим, че това е планината на ненавистта (сина). Казано иначе, връщаме се от дясната линия в лявата. Би ни се сторило, че това не ни е нужно след бягството от Египет, когато вече сме се отделили от егоизма. Но Тора не се дава просто така: трябва отново да събудя в себе си ”Египет” – своето зло начало – и заставайки срещу тази планина, да го съединя с Твореца, със светлината, която може да ме поправи.

И тогава виждам условия, проявяващи се срещу светлината и моя егоизъм, виждам какви отношения трябва да се установят между тях, за да може ”тъмнината да засияе като светлина”, за да може моят егоизъм да се уподоби на светлината, напълно обличайки се в отдаване.

За това безусловно трябва да получа много сили за отдаване отвън, защото ги нямам и няма да ги имам. Как да ги получа? Готов съм да се обединя с всички другари в условията на поръчителство и тогава това ще ми придаде връзка с общата сила за отдаване – с други думи, с висшата светлина или Твореца. Така се разкрива главното условие: ако го приемем, ще тръгнем към светлината, към живота, а ако не – тук ще бъде ”мястото на нашето погребение”. Това е условието за поръчителство – анулирам се единствено за да се обединя.

Ако приемам това средство, т.е. поръчителството и целта на творението – взаимното поправяне на всички желания за отдаване, до сплотяването в едно цяло на принципа ”Исраел, Тора и Творецът са едно”, тогава получавам методиката, ръководството, наречено ”Тора”.

А по-нататък навлизам в пустинята и започвам да се поправям. Всеки път ми се разкриват все нови части от Египет в лявата линия, всеки път намирам в себе си нарушения, грешки, злосторничество – и ги поправям, издигайки се на степента Бина. Когато все пак се изкача на това стъпало след ”четиридесет години в пустинята”, тогава ще имам право да работя с егоистичното желание, получавайки, за да отдавам. Това вече е работа в земята Исраел – т.е. в желанието устремено направо към Твореца (яшар – Ел).

Осъществявайки тези поправяния, построявам Храма – особен съсъд, в който привличам светлината, възвръщаща към Източника и към напълване със светлина. Така достигам до края на своето поправяне.

А след това веднага се пробуждат новите желания, които не се отнасят към Исраел. От къде са се появили в мен? Работата е в това, че аз не съм имал предвид всички желания, отбирайки и поправяйки само част от тях, за да включа Малхут в Бина, и нищо повече от това. Сега, когато се пробуждат желанията на самата Малхут, виждам, моят Храм стои в земята на Исраел, т.е. в Малхут, която се е присъединила към Бина. Но това не е достатъчно. Тъй като трябва да разпространяваме алтруистичното желание на целия свят, да върна Малхут от степента Бина на своя ”територия”.

По такъв начин, Третият храм ще се изгради от желанията на целия свят, които преминават през пълното поправяне. От тук е ясно: всички събития на нашата история са били само подготовка за окончателното поправяне, което ние днес осъществяваме.

От урока по писмо на Рабаш, 25.05.2012

[79012]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Тора | Add Comment →