Конгрес в Маями. Урок №1

За да придобием усещане за светлината, трябва да се упражняваме, а тези упражнения са възможни само в групата. Като пример можем да посочим учителя по танци: той започва да изпълнява различните движения заедно с мен: крачка напред, крачка назад, завъртане и т.н. Групата е пред мен и аз мога да я усещам, мога да работя с нея и така да напредвам.

Да, това е много неприятно за моя егоизъм, защото всеки път трябва да отстъпвам първенството на групата: не аз водя, а тя води в това ”танго”. Другарите изразяват своето желание, а аз трябва да ги следвам. За това е казано: ”откажи се от своето желание по Негово желание”. Уча се да прекланям глава, да приемам желанието на групата, като водещ партньор и да постигам сътрудничество, за обединение с другарите. И започвам да усещам тяхното желание: оказва се, че заедно с мен танцува и партньора, верен и близък, любим и предан. Аз действам заради него, а той – заради мен. И тогава нашето единство се превръща в истинска група.

Тъй като групата е същността на единното желание на другарите да бъдат сплотени един с друг. В това раждащо се между нас желание няма ”мен” и ”тях”, а има едно цяло, нова реалност – не самото обединение, а неговият резултат. Това е духовният плод, излязъл от майчиното лоно. В него усещаме Единния, в него ни се разкрива светлината, Творецът – в онова желание, което сме породили, което сме постигнали, ставайки едно цяло. В духовното не може да има разделено множество – в него цари единството.

Баал а-Сулам пише в писмо 13: Покрай заложеното в групата особено свойство, вие би трябвало да знаете, че множество от искрите на светостта има във всеки от другарите. И ако съберете всичките искри на едно място, в братско единение, в любовта и дружбата, то, разбира се, бихте постигнали много важно за сега, в този час, ниво на светостта.

Човек може по различен начин да се включва към групата: с променливи ”пориви”, от цялото си сърце или с хладина. И все пак във всеки от нас има уникална частица светлина, която го издърпва от лоното на нашия свят. И затова трябва да уважаваме всеки, това се отнася както за мъжете, така и за жените.

Нашите искри са истински подарък свише. Човек се нарича „човек“ (адам), ако в него има такава искра, влечаща към подобие (адоме) с Твореца. Ако в него няма такава искра, то за сега той се отнася към ”животинското стъпало”. И работата тук не е в някаква си непълноценност, просто някои получават ”двойна” задача – духовно да се родят преди другите и да помогнат в това на останалите. Те са подобни на главата на човечеството и трябва да го водят напред.

И затова трябва да се разбере, че всеки другар е получил особено отношение свише, от светлината, която се е облякла в него. В неговата душа, в неговия духовен корен наистина е заложено нещо различно, благодарение на което той е близък със светлината и е удостоен с такова предназначение. Разбира се, той не се възвишава егоистически над човечеството – ние уважаваме другаря за това, че той се е удостоил да стане изпълнител на особена роля на служене. И в никакъв случай не се отнасяме към останалите с пренебрежение, тъй като тази мисия не зависи от нас.

Ето защо трябва във висша степен да уважавам всеки другар: той е избран свише, от светлината, за да ми стане партньор. Без него не мога да се родя нито аз, нито човечеството.

От 1–я конгрес в Маями, 23.05.2012

[81447]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →