Ние все още не разбираме как нашият напредък зависи от насърчаването на света. Но това постепенно ще се разкрива и ние ще почувстваме задължението си към него. Детето се дава на родителите не само да му се радват и играят с него, но и да се грижат постоянно за него. И тази работа се превръща също в забава, защото любовта прави тежката отговорност в желана привилегия.

Ние навлязохме в нова епоха и светът иска да напредва, но не знае накъде, ден след ден се отчайва все повече и чувства своето безсилие. Това ни помага да напредваме. Всъщност, кабалистите от миналото са имали доста по-тежки периоди, когато не са виждали никакви изменения в света и никакви резултати от своята работа. Ние получихме специална привелегия.

Двойка, която няма деца страда много. Понякога възниква такава тясна връзка между съпрузите, когато те решават да живеят един за друг. Но в действителност, само децата превръщат двойката в семейство.

Затова, ако се грижим за света, ставаме като родители, които имат общо дете и това ще ни укрепи. Това ще ни донесе успех във всичко, към което се стремим.

Затова, трябва да се учим, да усъвършенстваме методиката. Всеки е длъжен да стане лектор, преподавател, организатор, и така ще напредваме. Ако не се грижим за хората, тогава нямаме никакъв шанс за напредък. На Творецът не му е нужен нашия напредък – нужни са му именно всичките седем милиарда желания и затова трябва да работим за тях.

От урока по статия от книгата “Шамати”, Ню-Йорк, 21.06.2012

[81253]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment →