Мнение: Нашата природа е егоизъм. Егоизъм във всичко. Егоизмът на личността се разкрива във всички социални и възрастови групи, във всички сфери на живота. Той причинява на своите жертви неизлечима болка и страдание, морални и материални загуби, разрушава съдбата на хората, руши колективи и организации.

Слушаме жалбите на прекаленото себелюбие на деца, родители, старци, ръководители и бизнесмени; сблъскваме се с безочливото игнориране на чувствата, нуждите и желанията в сферата на потребление; срещаме се с цинично користолюбие при разпределение на благата и възнагражденията; упрекваме партньорите, колегите, роднините и приятелите си в това, че мислят само за изгодата си, че всичко дърпат към себе си и т.н..

“Егоизмът е колосален, той се издига над света. – е написал А. Шопенхауер – защото ако на всеки отделен човек би се предоставил избор между своето собствено унищожение и гибелта на целия свят, то няма нужда да казвам къде, в огромното болшинство от случаите, ще натежи този избор”.

Във време на криза егото расте. Егоизмът нараства в заплашителни размери именно в периодите на социални катаклизми, икономически кризи и войни, когато в обществото все по-остро се усеща недостиг на ресурси за преживяване, когато е отслабена системата за контрол и са разширени границите на позволеното.

Теория на егоизма. Съгласно теорията на етичния егоизъм, човек има доминиращо задължение по отношение на самия себе си, следователно, за него са значими единствено неговите собствени интереси. Той ги ограничава само в рамките на своето собствено Аз, докато неегоистичната личност включва в своето Аз грижата за другите и разглежда себе си като част от цялото.

Апологетът на егоизма М. Щирнер е писал: “За егоиста няма нищо толкова високо, за да се унизи той пред него, няма нищо толкова самостоятелно, че да живее заради него, няма нищо свято, за да  пожертва себе си за него”. В крайна сметка, егоизмът се проявява като крайна форма на индивидуализма.

Характеристики на егоизма: Прекалена индивидуалистична ориентация, свобода от каквито и да е задължения пред другите, стремеж към притежание, целеустременост, конфликтност, деструктивност.

Е. Фром пише: “Да бъдеш егоист – означава, че аз искам всичко за себе си, всичко, което ми доставя удоволствия, да владея сам, а не да деля с другите. Трябва да стана алчен, защото ако моята цел е притежанието, то съм значим толкова повече, колкото повече имам. Трябва да изпитвам антагонизъм към всички други хора: към своите купувачи, които искам да измамя, към своите конкуренти, които искам да разоря, към работниците си, които искам да експлоатирам. Никога не мога да бъда удовлетворен, защото моите желания нямат край. Трябва да завиждам на тези, които имат повече…”

Конфликтност на егоизма: Себелюбието прави хората враждебни един към друг, смятал Д. Юм. Етиката на егоизма поначало съдържа конфликт на интереси, при което конфликтността преминава и в личностно качество на самия егоист. Егоистите са чувствителни към обкръжаващите фактори, които обикновено генерират тяхното недоволство. Егоистите пряко или косвено блокират осъществяването на целите на конкурентите или намаляват тяхната резултатност. Егоистите не се съобразяват с чувствата на другите хора, не признават техните заслуги и достойнства, с изключение на случаите, когато им е изгодно. Егоистите не са чувствителни към грижите и стремежите на околните – и това се възприема от техните жертви като несправедливост.

А. Шопенхауер предупреждава: “Ако човек търси само своята изгода, своето удобство, дори в ущърб на другите, ако той си присвоява това, което е предназначено за всички, можете да бъдете уверени, че му е чужда всякаква справедливост, че той и в големите дела ще бъде мошеник, ако неговите ръце не бъдат вързани от закона или със сила”.

Егоистичното поведение на отделните егоисти провокира повсеместна користна стратегия на действие. Лаут заключава: “Другите ще бъдат убеждавани, че за тяхната лична изгода се изисква нарушаване на законите на обществото, и затова трябва да се сдобият чрез сила с това, което им е необходимо. За да избягват наказанията, те ще прибягнат към лъжи и открито насилие.”

Егоистът оправдава себе си. Егоистите проектират собствените си отрицателни склонности върху околните, желаейки чрез тази проекция да оправдаят собствените си недостатъци.

Завист. Егоизмът е в тясна връзка с отмъстителността и завистта, нетърпимостта към нарушаването на собствените интереси и готовност да се разплатиш за обидата. Успехът и превъзходството на околните предизвикват в него досада, раздразнение, недоволство и завист.

Егоизъм – не оптимизъм. Макар егоистът да е устремен към целта, той не е оптимист в живота. Показателно е отсъствието на връзка между егоизма и самоуважението, срамежливостта, самоконтрола. Егоистът не дава правилни оценки за компетентността, увереността и привлекателността на собствената си личност.

Егоистите лесно молят за помощ. Егоистите са по-малко отзивчиви към нуждите на другите, рядко оказват помощ на нуждаещите се, но често проявяват готовност да молят за поддръжка.

Мнение за другите. Егоистите охарактеризират околните в негативни морални категории. Те приписват на хората пренебрежителност, агресивност, циничност, егоизъм, завистливост и отмъстителност.

Егоизмът разрушава нормите. Егоистът увеличава изгодата си за сметка на нарушаване интересите на околните и с това не само нанася вреда на другите, но и разрушава нормалния живот, обезценява категориите дълг, справедливост, състрадание, великодушие, благотворителност, щедрост, честност и порядъчност.