Светът наоколо – това съм аз под лупа

каббалист Михаэль ЛайтманРазликата между духовното възприятие и материалното е в това, че в духовния свят човек чувства намиращото се вътре в него желание да се наслади. А чувството, че светът е извън мен и не се отнася към мен, е този свят.

Разликата между едното и другото се определя от нашия егоизъм, който отделя някакви свойства, които са в мен, извеждайки ги като че ли на навън. Това разделяне се дължи на разбиване на желанията, правещи ги чужди и отделени едно от друго, извън интереса на другите и противни на тяхното желание.

Но именно затова имаме възможност в крайна сметка чрез поправеното желание отново да се съединим, както и в самото начало, но сега вече усещайки, разбирайки своето съществуване, постигайки го в цялата му дълбина. Тъй като сме извървели дълъг път на осъзнаване, изясняване, сравнявайки това, което усещаме вътре в себе си и извън себе си.

Това е възможно благодарение на факта, че егото ми е отделило и отхвърлило далече от мен милиарди видове различни мои свойства: неживи, растителни, животински и човешки, и аз ги чувствам чужди. Сега, поради факта, че ги сравнявам със себе си, приближавам ги със сила, желая или не, с това увеличавам своите чувства, увеличавм своето разбиране, докато не започна да обичам всички останали.

Като ги връщам обратно в себе си, придобивам такова широко възприемане на действителността, което обхваща цялата Безкрайност, 125 духовни степени.

Помислете колко са скрити и не се чувстват процесите, които стават вътре в нас самите. Но извън себе си веднага забелязвам и силно реагирам на всякакви, на най-малките добри или лоши изменения. Тъй като егоизмът ми ги увеличава, разглеждайки ги като под лупа.

По отношение на това, което става вътре в мен, егоизмът не е така претенциозен като към ставащото извън мен. И затова съм толкова чувствителен към всякакви явления около мен, а ако същото би ставало вътре в мен, аз дори не бих забелязал. Затова човек не познава себе си, не чувства, не вижда себе си така, както го виждат другите. Време е да разбере истински какво мислят другите за него. Те му отварят очите, а той не може да повярва, че действително е такъв.

Ние сами себе си не познаваме! Не чувстваме себе си, не познаваме своите свойства. Само искаме да се напълним, но не се оправяме във вътрешните тънкости. Докато всичко, което се случва извън нас, ни вълнува изключително много и съдим с голямо пристрастие кой как постъпва по отношение на нас и какво трябва да направим във връзка с това.

Затова, за сметка на това, че разбиването е изтласкало извън мен всички мои вътрешни свойства и ми е оставило нищожно желание, мога да започна да работя с това, което ми се струва външно и да го внеса обратно вътре, за да съединя в едно: светлината и съсъда – желанието. И благодарение на това, достигам огромна тънкост на възприятието, тъй като трябва да отчета и да разбера всеки един чужд на мен човек. Аз го ненавиждам, но трябва да го обикна, да обърна възприятието си от един полюс на друг.

Това разбиране ми дава огромна, 620 пъти по-мощна светлина и разбиране за това, къде съм и какво чувствам. В контраст със света на Безкрайността, първоначално създаден от Твореца, където творението е само една малка точка. А ние израстваме в тази малка точка до Безкрайност за сметка на това, че внасяме всичко, което се намира извън нас, целия свят – вътре. Съгласно правилото „Обичай ближния си както себе си“.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 01.06.2012

[79647]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: