Как да се преодолее безразличието и скуката?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Мъжът в живота си трябва много ясно да подреди своята работа по време. Днес това е проблем, защото повечето възрастни хора бездействат и не работят. Как да възпитаме малкото дете така, че то да организира правилно деня си?

Отговор: Проблемът е, че днес човек се отегчава. Той не може да бъде завладян от работата си. Всичко в живота му сякаш няма значение. И това е проблем за всички работещи, особено за офис служителите, та до ръководителите. Ръководителят се заключва в кабинета си: „Аз съм зает!“ – а в действителност се откъсва.

Същото е и с преструващите се на заети служители и чиновници от всички слоеве и нива, та чак до работниците. И това е естествено. Хората губят желание да творят, да създават, да правят нещо. Те не могат да се накарат да работят. Човек лежи, седи, мотае се…

Добре, че днес съществува интернет. Той е просто лек за скуката, защото хората са заети поне с нещо, иначе деградацията щеше да бъде още по-бърза. Макар че в такъв случай би било много по-лесно – бихме се почувствали бързо като изсъхнало растение. Всичко това е следствие от развитието на нашето желание, което е нарастнало до своя максимум и повече не може да се напълни с нищо.

А всичко е започнало още през 60-те години на миналия век с поколението на „цветята“, с „Бийтълс“, хипитата, които “потъвали” в медитация, употребявали наркотици и т.н. Това е първият сигнал.

Сега, занимавайки се с хората в интегралното общуване, ние използваме доста проста тактика. Първо трябва да се види как обществото работи над личността, колко много то я вълнува, пленява, властва над нея, колко личността започва да се прониква от възможността, желанията, целите на обкръжението, как обкръжението влияе на личността – и поради това, вече в зависимост от провежданите от нас игри, започваме да пробуждаме във всеки внимание, добро или лошо отношение, всякакви вариации, преходи в усещането, в мислите, в оценките и т.н.

Факт е, че ако правилно включим човек в обкръжаващото общество, тогава неговото желание, основа на неговто съществуване, желание, което по-рано е било много малко (не е искал нищо, и ръката си не е могъл да движи дори) – сега става десет пъти повече, защото се намира в колектив, който започва да го стимулира, да го разтърсва през цялото време.

В резултат, той се пропива от желанията на всички останали, а най-важното – пробужда се, получава малък вътрешен стрес. И това го извежда от неговото безразличие.

Мисля, че това следва да се приеме във всички работни колективи, ако те не искат да да спят през целия си живот. В крайна сметка, те все пак трябва да направят нещо за доброто на обществото. Поради това е необходимо да отидем при тях и така да ги съединим помежду им, че макар и всеки един от тях да спи, взаимно да се вълнуват един от друг. И тогава те ще имат допълнително желание, стремеж, подем и ще започнат ефективно да работят и живеят.

С децата е същото. Това означава, че обкръжаващата среда съветва личността така, че тя започва да получава желание от всички обкръжаващи и става много по-енергична, отколкото по-рано.

Освен това, такова силно желание създава в личността условие за по-нататъшно развитие. Това е не просто повишено внимание, а възможност да се издигне над другите или да омаловажи себе си пред тях, да погълне информация от другите, а най-главното – гаранция, че сме дошли до средата на кръга, усетили сме общността, чрез която бихме гледали на света и бихме решавали правилно всички проблеми.

Това е повече от висше желание, повече от висша мисъл, разум, който не принадлежи нито на мен, нито на друг. Това е нещо, което сме създали сега, със своите съвместни усилия, импулси. И това общо, родило се между нас е следващата, по-развита степен. Търсейки чрез нея, обръщайки се чрез нея към света, всеки от нас се доближава до правилното решение.

От беседа по интегрално възпитание, 23.05.2012

[81045]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: