В творението има само светлина и съсъд за нея. А съсъд за светлината е не желанието за наслаждение, което Творецът е създал, а стремежът към висшето, идващо от самия човек.

За да може творението да развие в себе си това желание, Творецът го пробужда с искра от светлината. А творението трябва правилно да използва тази искра, обръщайки се към обкръжението, т.е. към външна сила. Всъщност вътре в самия него е само първоначалното желание и искра.

Желанието идва за сметка на Твореца и не може да се превърне в съсъд за светлината – това е просто общото желание за наслаждение. А искрата насочва това желание към външна сила, към външен фактор. И ако за сметка на този външен фактор творението развие в себе си допълнително желание, то ще стане съсъд за светлината, създаден от самото творение.

Това допълнително желание може да бъде само за отдаване, защото в природата на творението е заложено желанието за получаване. А нещо по-различно от това желание може да бъде само желанието за отдаване.

Изглежда сякаш светлината Хохма (мъдростта) – е светлина на разума, която напълва нашето желание за знания. Но това не е така, светлината Хохма – е светлина на живота. Това е тази светлина, която е създала в противоположност на себе си желанието за наслаждение. Напълвайки това желание, тя му дава жизнена сила.

А на съсъда за светлината Хохма е мярката Хасадим, мярка за отдаване, която може да развие в себе си творението. „Мъдростта (Хохма) се дава на мъдреците“ – това означава, че светлината Хохма идва в съсъда, предназначен за мъдрост – в желанието за наслаждение, което се стреми да стане отдаващо, т.е. подобно на даващия. И тогава светлината Хохма се облича в такъв съсъд.

Доколкото творението полага усилия, за да достигне желание за светлината на живота (а живот означава отдаване), дотолкова светлината на живота, светлината Хохма се облича в него, разкрива се в него. Светлината не идва някъде от далече – тя се разкрива вътре в творението, тъй като винаги е била в него и едва сега се появява.

Ето защо, ние трябва само да се опитаме да не бъдем глупави и да не се надяваме да получим светлината егоистично, а да осъзнаем, че получената от нас искра ни е дадена, за да развием в себе си свойството отдаване с помощта на външен фактор, т.е. на обкръжението. И тази външна сила ще ни даде желание за отдаване, което означава живот и светлината на живота.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 28.06.2012

[81596]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Конгрес в Маями. Урок №1

За да придобием усещане за светлината, трябва да се упражняваме, а тези упражнения са възможни само в групата. Като пример можем да посочим учителя по танци: той започва да изпълнява различните движения заедно с мен: крачка напред, крачка назад, завъртане и т.н. Групата е пред мен и аз мога да я усещам, мога да работя с нея и така да напредвам.

Да, това е много неприятно за моя егоизъм, защото всеки път трябва да отстъпвам първенството на групата: не аз водя, а тя води в това ”танго”. Другарите изразяват своето желание, а аз трябва да ги следвам. За това е казано: ”откажи се от своето желание по Негово желание”. Уча се да прекланям глава, да приемам желанието на групата, като водещ партньор и да постигам сътрудничество, за обединение с другарите. И започвам да усещам тяхното желание: оказва се, че заедно с мен танцува и партньора, верен и близък, любим и предан. Аз действам заради него, а той – заради мен. И тогава нашето единство се превръща в истинска група.

Тъй като групата е същността на единното желание на другарите да бъдат сплотени един с друг. В това раждащо се между нас желание няма ”мен” и ”тях”, а има едно цяло, нова реалност – не самото обединение, а неговият резултат. Това е духовният плод, излязъл от майчиното лоно. В него усещаме Единния, в него ни се разкрива светлината, Творецът – в онова желание, което сме породили, което сме постигнали, ставайки едно цяло. В духовното не може да има разделено множество – в него цари единството.

Баал а-Сулам пише в писмо 13: Покрай заложеното в групата особено свойство, вие би трябвало да знаете, че множество от искрите на светостта има във всеки от другарите. И ако съберете всичките искри на едно място, в братско единение, в любовта и дружбата, то, разбира се, бихте постигнали много важно за сега, в този час, ниво на светостта.

Човек може по различен начин да се включва към групата: с променливи ”пориви”, от цялото си сърце или с хладина. И все пак във всеки от нас има уникална частица светлина, която го издърпва от лоното на нашия свят. И затова трябва да уважаваме всеки, това се отнася както за мъжете, така и за жените.

Нашите искри са истински подарък свише. Човек се нарича „човек“ (адам), ако в него има такава искра, влечаща към подобие (адоме) с Твореца. Ако в него няма такава искра, то за сега той се отнася към ”животинското стъпало”. И работата тук не е в някаква си непълноценност, просто някои получават ”двойна” задача – духовно да се родят преди другите и да помогнат в това на останалите. Те са подобни на главата на човечеството и трябва да го водят напред.

И затова трябва да се разбере, че всеки другар е получил особено отношение свише, от светлината, която се е облякла в него. В неговата душа, в неговия духовен корен наистина е заложено нещо различно, благодарение на което той е близък със светлината и е удостоен с такова предназначение. Разбира се, той не се възвишава егоистически над човечеството – ние уважаваме другаря за това, че той се е удостоил да стане изпълнител на особена роля на служене. И в никакъв случай не се отнасяме към останалите с пренебрежение, тъй като тази мисия не зависи от нас.

Ето защо трябва във висша степен да уважавам всеки другар: той е избран свише, от светлината, за да ми стане партньор. Без него не мога да се родя нито аз, нито човечеството.

От 1–я конгрес в Маями, 23.05.2012

[81447]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Съобщение (Списание „Архив по вътрешна медецина“): Група учени от Калифорнийския университет твърдят, че самотата е основен източник на страдание и значително съкръщава продължителността на живота – тези възрастни хора, които се чувстват самотни, умират два пъти по-често и най-вече от сърдечни заболявания.

Коментар: Човекът е създаден като социално същество и не е в състояние да се обслужи с всичко необходимо, особено в старческа възраст – това причинява безпокойство, което изпълва цялото му съществуване. Но можем да поправим това само като поправим своята природа, създавайки приятелско общество, което ще влияе на всеки така, че когато настъпи времето, човек ще се намира в здравословна старост, в сладък сън, заспивайки последния си сън.

[81536]

Filed under: Здраве - No Comments→

Всичко, което ние преживяваме  е същност на желанието, което се разкрива под каквато и да е форма. Може да се каже и по друг начин: желанието приема една или друга форма под въздействие на светлината. Основата на всички светове  е едно и също желание, което се различава единствено по форма и своето ниво.

Всичко, което стои пред нас сега, ние виждаме на най-ниското ниво на желание. А по-напредналите форми възникват, когато това желание приема намерение за отдаване – тогава предишната му форма се заменя за нас с духовна. В други отношения, няма никаква разлика между различните части на световете и степените. Точно, както всеки път, когато ние сякаш слагайки други очила, виждаме света по различен начин.

По този начин желанието остава непроменено, а в него има 620 под-желания, в известна степен взаимосвързани помежду си. И всички тези нива достигат в края до Малхут света на Безкрайността. В действителност, ние и сега виждаме именно нея, но от своето стъпало, съобразно своите инструменти на възприятие. Казано е за това: „Всеки отрича според своите недостатъци“.

Въпрос: Как да обясним това на човек, който не изучава науката Кабала?

Отговор: Желанието – е материя. Атомът се състои от частици, които са енергия, с други думи – желанията се движат. Ако частицата не се движи, тя изчезва. Всъщност, частиците – това е енергия, светлина. Те взаимодействат помежду си, комбинират се и създават различни форми на комуникация. От тази връзка се създава общото желание, а от него материята, в съответствие с нейните четири нива или четирите вида природа: нежива, растителна животинска и човешка.

Всички те имат желание. То може да нараства или да спада, разделено е на „плюс“ и „минус“, но същността му остава една и съща. Нашето обичайно разбиране за материята не съответства на постиженията на науката, не само в квантовата физика, но и на тези раздели, които се занимават с възприемането на реалността. Така или иначе, сега вече е ясно, че материята е всъщност енергия. Това се отнася и до нас самите и до това как възприемаме себе си. Разбира се, не всеки човек ще разбере това, но поне ще повярва на научните данни. В края на краищата, много неща от живота приемаме като факт, без да се притесняваме с проверки.

Така че, ако всички творения са желание, то само по отношение на желанието можем да говорим за подобие или различие, за близост или отдалеченост. Равните желания са заедно. Колкото повече те се различават, толкова повече се отдалечават едно от друго. Противоположните желания са раздалечени едно от друго на безкрайно разстояние. По тази скала – от сливане на диаметрални противоположности – се разпределят всички останали състояния. Всичко се измерва с желание.

Така че, нашата работа е проста – необходимо е само да се доверим на желанието и в съответствие с това да напредваме. Подобно на психолог, аз гледам на себе си отстрани, разглеждам своите желания отвън и проверявам техните настройки: какви форми на желанията има в мен, колко много те упражняват власт над мен и колко аз над тях. Според степента на сегашното си разбиране аз определям желаната за себе си форма и я сравнявам с текущата.

И тогава търся възможност да премина от съществуващата към желаната. Кабалистите казват, че можем да направим това с помощта на светлината, възвръща към Източника. Това означава, че аз трябва да определя сегашното си състояние като нежелано и лошо, а бъдещото – като желано и добро. Разстоянието между тях ми причинява страдание, а също така, предизвиква в мен желание и ми позволява да полагам усилия в групата.

Всичко се определя от съотношението между съществуващото и желаното. Аз разкривам горчивата истина за текущото състояние и се устремявам към следващото, а висшата светлина ще свърши своята работа – тъй като именно тя трябва да ме преведе през необходимите изменения към нови, по-напреднали форми на желанието. Аз само решавам за себе си, че действително искам точно това и с това „затварям веригата“, привеждам светлината в действие.

По този начин, методът е прост, въпреки, че има много компоненти: група, учител, книги, величието на Твореца, обучение, разпространение, картината на реалността, световете и т.н. В крайна сметка, ако се включи всичко това към класа на външното, оставам аз в текущото състояние, което трябва да се прояви като непоносимо, а аз съм в следващото състояние, което е толкова прекрасно, че по-добре да умра, отколкото да живея без него. А къде е светлината? Тя идва чрез групата, тъй като следващото състояние е всъщност единство на ново ниво. Тези условия ме водят към действие.

От урока по “Предисловие към книгата Зоар”, 26.06.2012

[81457]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Конгрес в Маями. Урок №1

Баал a-Сулам, Писмо 13: …Това се случи с вас, защото вие се отнесохте небрежно към моята молба да прилагате старание в любовта към другарите. Обяснявах ви по всички възможни начини, че това чудесно свойство е достатъчно, за да се напълните с всичко онова, което не ви достига. И ако не можете да се издигнете до небесата, то не ви ли разясних как да действате на земята? Защо не положихте усилие в тази работа?

Ние сами рисуваме картината на нашия свят в собствените си свойства. По принцип, различаваме два вида въздействия на желанието за получаване:

• Това, което за нас е добро и удобно;
• Това, което е лошо за нас, което ни заплашва.

Целият ни “материал” е желанието за наслаждение, разделено на пет нива: от нулево до четвърто ниво. И на всички тези нива имаме многобройни свойства, състоящи се в това, как да получаваме наслаждение. Затова в усещането на реалността улавяме от светлината на Безкрайността, напълваща цялата действителност, онези страни, които могат да ни донесат наслаждение или да ни нанесат вреда. Това рисуваме със своето възприятие, от това е изтъкана цялата картина на нашата реалност.

Тази картина е твърде малка и ограничена, за нея ни разказват кабалистите вече хиляди години. А напоследък към тях се присъединиха и учените, признаващи, че ние улавяме едва прашинка от действителността.

Как да видим истинската реалност? Не тази, в която се раждаме, живеем и умираме. Не тази, в която се чувстваме малки, нещастни и ограничени.

Кабалистите разказват, че истинската действителност, така както и светлината на Безкрайността, в която пребиваваме, може да се усети единствено при условие, че разширим своите инструменти за възприемане. И затова нашата наука се нарича ”наука за получаване”: с помощта на тази методика можем да разширим своите инструменти за възприемане и покрай реалността, възприемана от петте сетивни органа: зрение, вкус, слух, обоняние и допир, да се издигнем на по-високо стъпало – към петте допълнителни усещания.

Затова трябва да пристъпим към промяна на нашето получаващо желание, за да възприемаме не само това, което е важно за него, в позитивен или негативен смисъл, но и онова, което е извън него, но пак в позитивен или негативен смисъл. Как се прави това?

Аз трябва да се облека в някой, който е извън мен, да се приповдигна над собственото си усещане, положително или отрицателно, към възприемането на онова, което е добро или лошо за другия. Ако улавям усещанията на някого, макар това да е усещането само на един човек, то вече излизам извън себе си и започвам да възприемам света такъв, какъвто е – в първично, в неголямо количество. А след това мога да разширявам собствените си предели – още и още, докато не доловя реалността, която не зависи от мен. Това се нарича възприемане над разума, над своето получаващо желание.

Вече дълго време се намираме в процес на това развитие. Материалът на желанието се е развивал от неживото ниво към растителното, а след това към животинското – и всичко това е било развитие на получаващото желание в неговото самоусещане. То е разширявало способността си да усвоява едни или други въздействия вътре в себе си, докато не е реализирало тази опция докрай. То няма какво повече да добави към себе си и сега усеща, че е ограничено.

Ето какво се случва в съвременното поколение: започваме да усещаме отсъствието на какъвто и да е интерес към живота, към развитието, към всичко, с което се занимаваме в този свят. Вече не можем да управляваме света и себе си както преди. Егоистичното желание се е самоизчерпало, това стъпало вече е завършено.

И затова в по-нататъшното желание ще ни подтикват към следващото ниво на развитие. За Фараона е казано, че посредством бедствията и страданията той е пробуждал Исраелевите синове към изход от Египет. И днес усещаме безпомощността си в живота. Властващият над нас егоизъм ни демонстрира, че не е способен повече да ни напълва. С всички сили се стараем да открием някакъв нов смисъл, удоволствие или знания в живота, но всичко това ни води към непрекъснат спад: колкото по-добре се стараем да живеем, толкова е по-лош животът ни. Дори онези, които имат всичко, не изпитват вътрешна радост и щастие. А освен това, нашето материално битие става все по-тежко. Ние наистина се свличаме.

Тъкмо това състояние трябваше да се получи. В онова време, точно поради това Исраеливите синове са бягали от Египет. Те биха искали да останат, но са получавали такива удари и страдания, че не са имали друг избор, освен бягството.

И започвайки да работи над себе си, всеки кабалист сякаш иска да излезе в светлия и прекрасен духовен свят, в лъчезарното бъдеще, което отваря всички хоризонти. Но по пътя той открива тъкмо обратното – тежък вътрешен живот, тежки условия, които го потискат. И потискането е предизвикано тъкмо от това, че той напредва не по обичайния егоистичен път. Вместо това, поради безизходицата, притиснат от обстоятелствата, той трябва да премине през духовното състояние на раждането – бягството от Египет, подема над егоизма, излизане от самия себе си навън, към усещането ”извън тялото”, т.е. идващото от другите.

В нашия свят раждането също е съпроводено от схватки (цирим) – с други думи, чрез бедите (царот), с проблеми, с натиск. И особено тези усещания се дават на онези, които се занимават с науката кабала, за да им помогне да напредват. Така матката натиска плода, за да се роди.

Но науката кабала не ни разказва просто за някакво раждане, за придобиване на ново възприятие и преход от поглъщане в себе си към освобождаване навън, от получаване към отдаване. Става дума не за теоретическо изучаване на процеса, не за философия – кабала ни помага сами да реализираме този процес на духовно раждане.

Така, както плодът в майчината утроба, ние трябва да почувстваме теснотата, тъмнината, притискането, задушаването и необходимостта със собствени сили да помогнем в процеса. Това е много неприятен процес. Това е много неприятно усещане и затова са ни дали науката кабала – преди всичко, за да познаем и разберем процеса, и второ, за да го направим лек и по-бърз.

Благодарение на кабала знам какво ми предстои, съзнавам, че трябва да изляза от вътрешното усещане във външното, за да мога в своето възприятие на реалността да не се ограничавам от петте си чувствени органа, а да виждам света извън себе си, извън майчината утроба. И тогава аз си съдействам в това. Как?

Нужен ми е ”акушер”, за да не ме тикат родилните болки да излизам от този свят, а сила отвън, която да ме издърпа напред. И тогава раждането ще премине лесно – заедно с ”водите”, т.е. със свойството  милосърдие.

Затова ни трябва помощ отвън, която ние организираме, с помощта на групата, извиквайки отвън тази велика сила. Казано е: ”Човек да помага на ближния”. Групата може да ме изтегли от този тъмен свят на светло, тя ще ми помогне да се издигна от петте телесни органа за усещане на следващото ниво, за да видя всичко в отразената светлина, без да поглъщам, а напротив, обръщайки се навън.

От тук произлизат такива термини като ”отдаване”, ”любов”, ”милосърдие” – всички те всъщност говорят за възприемане на реалността в друго свойство, когато сменям своето желание с желанието на ближния, сякаш се издърпвам от майчината утроба, от този свят, от усещанията на тази реалност навън. Тогава моето усилие предизвиква съответното въздействие на Висшата сила, която ми помага да измина този път и да се родя.

Такова е първото стъпало, което трябва да изминем, и това е особено тежко. Така е и в нашия свят, без да гледаме на всичките старания да облекчим процеса на раждане, да го направим по-лек и безопасен – това винаги е чудо, подобно на изхода от Египет. В този етап на развитие се крие нещо ново, необикновено, а още повече, когато се говори за духовно раждане.

От 1-я урок в Маями, 23.05.2012

[81263]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как човек да преодолее растящото равнодушие? Днес дори хората с творчески професии губят интерес към всичко, да не говорим за другите.

Да допуснем, професионален фаянсаджия е поставил с труд една плочка и седи около нея цял ден – това е, повече не може да се мръдне. Как да създаде в себе си необходимата мотивация, ако липсва такава?

Отговор: Нищо не може да се направи. Не можете да покажете на човек, че това му е необходимо. Той не е в състояние да се застави.

Нашето желание е престанало да се развива линейно. Сега то се обхваща заедно с останалите в една единна интегрална система. И ако вие не вземете и не въведете човека буквално “за ръката” в тази интегрална система, той няма да може да направи нищо, защото линейно няма да напълни своята нова, развиваща се в него интегрална система за напълване.

Това са две напълно различни системи: индивидуална/линейна и дискретна/аналогова. Сега преминаваме на аналогово, интегрално ниво и тук възниква проблемът: нараства общата умора, отчужденост – това, което е започнало с младежта през петдесетте години на миналия век. Но днес се представя пред нас в доста по-сериозен вид. Отсъствието на желание – това е отсъствие на сила, защото желанието се явява основата на цялото ни съществуване. Ако преди безразличието можеше да се преодолее с опасността от глад или наказание, то днес дори това не действа. Човек не може нищо да направи със себе си, дори и да го убиеш!

Това е и тази граница, когато за човечеството е необходима нова групова психология.

От беседа за интегралното възпитание, 23.05.2012

[81039]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

1. Съобщение: 1,6 милиона испанци са се отказали от мобилните си телефони. Броят на добросъвестните възразяващи абонати постоянно расте.

2. Съобщение: На фона на задълбочаващата се криза на еврото, страните от Шенгенското споразумение гледат на свободата на движение не като благо, а като заплаха.

3. Съобщение: Европейците заобикалят платените пътища: поради кризата те започнаха да спестяват от всичко, включително от бензина и движението по платените пътища.

4. Съобщение: САЩ постави ръка и на банките в Русия: Политологът и икономист С. Глазев обвини Централната банка в това, че тя е с „извити ръце и е филиал на Федералният резерв на САЩ“, а размера на загубите за Русия от такава политика е 30-40 милиарда долара.

[81298]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Ние все още не разбираме как нашият напредък зависи от насърчаването на света. Но това постепенно ще се разкрива и ние ще почувстваме задължението си към него. Детето се дава на родителите не само да му се радват и играят с него, но и да се грижат постоянно за него. И тази работа се превръща също в забава, защото любовта прави тежката отговорност в желана привилегия.

Ние навлязохме в нова епоха и светът иска да напредва, но не знае накъде, ден след ден се отчайва все повече и чувства своето безсилие. Това ни помага да напредваме. Всъщност, кабалистите от миналото са имали доста по-тежки периоди, когато не са виждали никакви изменения в света и никакви резултати от своята работа. Ние получихме специална привелегия.

Двойка, която няма деца страда много. Понякога възниква такава тясна връзка между съпрузите, когато те решават да живеят един за друг. Но в действителност, само децата превръщат двойката в семейство.

Затова, ако се грижим за света, ставаме като родители, които имат общо дете и това ще ни укрепи. Това ще ни донесе успех във всичко, към което се стремим.

Затова, трябва да се учим, да усъвършенстваме методиката. Всеки е длъжен да стане лектор, преподавател, организатор, и така ще напредваме. Ако не се грижим за хората, тогава нямаме никакъв шанс за напредък. На Творецът не му е нужен нашия напредък – нужни са му именно всичките седем милиарда желания и затова трябва да работим за тях.

От урока по статия от книгата “Шамати”, Ню-Йорк, 21.06.2012

[81253]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как можем да облечем кабалистичните принципи в обикновени и прости думи, които всеки може да приеме и да се съгласи?

Отговор: На човек, който изучава Кабала е ясно, че е нужно съединение. Тъй като се е случило разбиване на желанята и сега се опитваме да ги слепим обратно, ние привличаме към себе си светлината на поправянето А”Б-СА”Г – светлината, възвръщаща към източника, който ни съединява. И в този възстановен и поправен съсъд се проявява висшата светлина, Твореца.

Целият този процес за мен е ясен. Ние се опитваме да се съединим, но не можем и тогава молим за помощ обкръжаващата светлина, която ни съединява и напълва, превръщайки се от обкръжаваща във вътрешна светлина.

Въпросът е как да го обясня на всеки човек така, че той да може да разбере? И аз казвам, че ние трябва да се обединим над всички спорове.

Никога в цялата ни история не сме действали правилно. Но ако се обединим, то ще станем като едно семейство, в което всички се обичат и се съобразяват с интересите на другите.

И сега, от това достигнато състояние ние гледаме на всички и виждаме, че има такива слоеве, такива части от обществото ни, които изискват специално внимание: старци, деца, млади двойки, самотни майки, бедните слоеве на обществото, живеещи в мизерия, при наличието на богати. И само благодарение на обединението ще узнаем как справедливо да разпределим всичко.

Сега на тези кръгли маси се намират представителите на целия народ и нека да видим как на първо място, можем да постигнем единство. А след това вече някак си ще разделим общия пай. Ако направим това, въз основа на нашето обединение и любов, няма да има никакви оплаквания. Обществото ще бъде сполотено, обединено, настроено добро и оптимистично, доволно и спокойно.

И всичко това може да бъде обяснено без споменаване на светлината, възвръщаща към източника. Макар разбира се, всички тези добри изменения да са направени от светлината, но не е задължително хората да знаят за това. Светлината ще дойде чрез тези кабалисти, които ще се намират между тях.

От семинара в Торонто, 20.06.2012

[81123]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Мъжът в живота си трябва много ясно да подреди своята работа по време. Днес това е проблем, защото повечето възрастни хора бездействат и не работят. Как да възпитаме малкото дете така, че то да организира правилно деня си?

Отговор: Проблемът е, че днес човек се отегчава. Той не може да бъде завладян от работата си. Всичко в живота му сякаш няма значение. И това е проблем за всички работещи, особено за офис служителите, та до ръководителите. Ръководителят се заключва в кабинета си: „Аз съм зает!“ – а в действителност се откъсва.

Същото е и с преструващите се на заети служители и чиновници от всички слоеве и нива, та чак до работниците. И това е естествено. Хората губят желание да творят, да създават, да правят нещо. Те не могат да се накарат да работят. Човек лежи, седи, мотае се…

Добре, че днес съществува интернет. Той е просто лек за скуката, защото хората са заети поне с нещо, иначе деградацията щеше да бъде още по-бърза. Макар че в такъв случай би било много по-лесно – бихме се почувствали бързо като изсъхнало растение. Всичко това е следствие от развитието на нашето желание, което е нарастнало до своя максимум и повече не може да се напълни с нищо.

А всичко е започнало още през 60-те години на миналия век с поколението на „цветята“, с „Бийтълс“, хипитата, които “потъвали” в медитация, употребявали наркотици и т.н. Това е първият сигнал.

Сега, занимавайки се с хората в интегралното общуване, ние използваме доста проста тактика. Първо трябва да се види как обществото работи над личността, колко много то я вълнува, пленява, властва над нея, колко личността започва да се прониква от възможността, желанията, целите на обкръжението, как обкръжението влияе на личността – и поради това, вече в зависимост от провежданите от нас игри, започваме да пробуждаме във всеки внимание, добро или лошо отношение, всякакви вариации, преходи в усещането, в мислите, в оценките и т.н.

Факт е, че ако правилно включим човек в обкръжаващото общество, тогава неговото желание, основа на неговто съществуване, желание, което по-рано е било много малко (не е искал нищо, и ръката си не е могъл да движи дори) – сега става десет пъти повече, защото се намира в колектив, който започва да го стимулира, да го разтърсва през цялото време.

В резултат, той се пропива от желанията на всички останали, а най-важното – пробужда се, получава малък вътрешен стрес. И това го извежда от неговото безразличие.

Мисля, че това следва да се приеме във всички работни колективи, ако те не искат да да спят през целия си живот. В крайна сметка, те все пак трябва да направят нещо за доброто на обществото. Поради това е необходимо да отидем при тях и така да ги съединим помежду им, че макар и всеки един от тях да спи, взаимно да се вълнуват един от друг. И тогава те ще имат допълнително желание, стремеж, подем и ще започнат ефективно да работят и живеят.

С децата е същото. Това означава, че обкръжаващата среда съветва личността така, че тя започва да получава желание от всички обкръжаващи и става много по-енергична, отколкото по-рано.

Освен това, такова силно желание създава в личността условие за по-нататъшно развитие. Това е не просто повишено внимание, а възможност да се издигне над другите или да омаловажи себе си пред тях, да погълне информация от другите, а най-главното – гаранция, че сме дошли до средата на кръга, усетили сме общността, чрез която бихме гледали на света и бихме решавали правилно всички проблеми.

Това е повече от висше желание, повече от висша мисъл, разум, който не принадлежи нито на мен, нито на друг. Това е нещо, което сме създали сега, със своите съвместни усилия, импулси. И това общо, родило се между нас е следващата, по-развита степен. Търсейки чрез нея, обръщайки се чрез нея към света, всеки от нас се доближава до правилното решение.

От беседа по интегрално възпитание, 23.05.2012

[81045]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: В какво конкретно се състои нашето обединение?

Отговор: Обединението се основава на това, че ние всички принадлежим към едно общество и искаме да го направим много по-справедливо, по-добро, по-милосърдно, внимателно вслушващо се във всеки човек.

Искам на всички да им е добре! Не трябва да изпъждате или отнемате парите на богатите хора. И не трябва да пренебрегвате нито един слаб обществен слой на обществото: бедни, старци, жени. Едното не трябва да се осъществява за сметка на другото.

Това е възможно при едно условие: ако отначало изградим справедлива структура в обществото, на равни начала. И от тази гледна точка ще се отнасяме към всички – по примера на семейството, където има деца, възрастни, баща и майка, много задължения, дългове, проблеми. Но ако всички седнем зад кръглата маса, то ще разберем, че трябва да подсигурим детето, стареца с лекарства, всички домакински сметки. А след това гледаме какво ни остава, разделяме си го и преживяваме с него.

Ако под такава форма, отнасяйки се към всички с любов, действаме и решаваме проблемите на обществото, то никой не би се оплакал защо сме направили това именно така. Тъй като всички биха видели и разбрали, че всичко е направено справедливо, защото новороденото има нужда от своето, и старецът – от своето. Т.е. преди всичко, трябва да постигнем съединение, с една дума, така, както е в добро семейство.

И тогава, дори да нямаме такива големи ресурси, ще се удовлетворяваме от тях, никой няма едва да преживява и да се чувства отделен. Тъй като това е основната претенция, която обикновено има човек, защото той усеща: аз нямам онова, което има другия и при това, за моя сметка.

От семинара в Торонто, 20.06.2012

[81126]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Зовът на Месията”: Разпространението на науката кабала между масите е подобно на овнешкия рог, звукът на който се разнася на големи разстояния. Така и отзвукът на тази мъдрост ще се разнася по целия свят, докато народите не чуят и не признаят, че мъдростта на Твореца е в Исраел.

Целият свят трябва да разбере, че народът на Исраел знае как трябва да се уредят връзките с криещата се в природата Висша сила, която може да ни обедини и освободи от днешната ситуация, и да ни издигне над кризата. Това се нарича ”разпространение на науката кабала в целия свят”.

Засега не говорим за това, защото то все още не интересува нашата аудитория. Работейки с масите, се стараем да им обясним и да им разкажем как трябва да се обединим – без да споменаваме науката кабала, с помощта на други средства. Представяме методиката на деца и възрастни, показваме им различни форми на обединение, базираме се върху реални проблеми и се стараем да убедим хората, че единството наистина ще помогне за тяхното решение.

Но това е първата половина от пътя, тъй като все още не им разкриваме пълната истина. Трябва да се действа поетапно, за да не се превърне истината в неузрял плод, да не се разкрие науката кабала преди хората да са почувствали необходимостта от нея.

Но благодарение на дейността ни, хората ще започнат да разбират, че имаме особена методика, която те нямат – методика, даваща сила за обединение, за решаване на проблемите. С очите си ще видят, че само ние сме способни да организираме работата по такъв начин, че тя да даде положителен резултат, а не да се провали ”в бездънната яма”, като всички останали безплодни усилия в нашия свят.

Хората ще разберат, че тук се крие нещо ново, особено и ще искат да разберат какво е то. Тогава ще бъдат готови за науката кабала. Ние и сега не скриваме нашето учение, но едва когато те поискат да се присъединят към тази наука за опознаване на Висшето, тогава ще можем да я разкрием пред целия свят.

Днес приближаваме масите към себе си, за да може по-нататък, устремявайки се напред, те да научават все повече. Тъй като желанието на Твореца е да се разкрие във всеки човек според неговата принадлежност в общата система.

От урок от статията ”Тръбният рог на Месията”, Торонто, 20.06.2012

[81055]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

“Зоар” е светлината, възвръщаща към Източника. Така се нарича книгата „Зоар“ (висша сияйност, светлина). Да се насладим с тази светлина можем само при условие, че сме в състояние да я привлечем и сме в подобие по свойства с нея.

Какво трябва да направя, за да постигна подобие по свойства със светлината? Тя е отдаваща, а как мога аз да отдавам? Акo се издигам във връзката с другарите си, малко отменяйки своето его, за да се съединя с тях, опитвам се да бъда малко по-близо до тях във всички видове действия, мероприятия, разпространение – по този начин постепенно придобивам форма, подобна на светлината. И според силата на приближаването си се удостоявам с това, тя да ми въздейства повече.

Светлината е постоянна в своето отдаване, но аз за сметка на своите действия се приближавам до нея, уподобявайки се на нея. Така се удостоявам с въздействието на светлината, а в резултат, личното ми, частно кли (съсъд), желание става отдаващо. Според степента на вътрешната ми промяна, когато вътре в своите желания и свойства ставам отдаващ, започвам да разкривам тези изменения, които стават в мен.

Неочаквано в мен възникват такива желания и мисли (сърце и разум), които се отличават много от тези, които съм имал по-рано. Така разпознавам в себе си тези и други изменения, все повече и повече, докато не достигна някакво ново състояние, в което чувствам: „Край, тук се измених!“ Тази промяна разкрива в мен една нова форма на обединение от свойства, желания и мисли, която се нарича „парцуф“, „Човек“ (Адам) или „Творец“, което е едно и също.

В крайна сметка, според тази нова структура – съвкупност от свойства, желания и мисли, които са възникнали в мен, разкривам своя нов вътрешен образ – Човека, а вътре в него откривам неговия корен, причината, която го е породила – и това е Творецът. Така разкриваме духовния си напредък.

Да се надяваме, че в стремежа ни към нивото Човек, което означава отменяне на егото и съединение с ближния, с целия свят, изучавайки книгата ‘Зоар”, ще се насладим със светлината, възвръщаща към Източника, и ще приемем една и съща форма – Човек.

От урок по книгата “Зоар”, 15.06.2012

[80959]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Зовът на Месията”: Рашби си позволил да разкрие тайната мъдрост, но го е направил с голяма предпазливост, позволил е неговите думи да бъдат записвани само от раби Аба, надарен с дарбата да разкрива тайното така, че само мъдреците сред синовете на Израел да разбират думите му, а мъдреците на народите на света, тъкмо обратното да не ги разбират.

Причината е следната: ако хората, които са движени от егоизъм, познаят нещо от тази мъдрост, то те няма да могат да се предвижват по-напред. На друго място Баал а-Сулам дава за пример неузрелия плод, който може да нанесе вреда на човек. Тъй като отговорите, получени без необходимост, без самостоятелен напредък в собствените свойства, само преграждат пътя.

Цялата наука кабала е скрита по стъпаловиден начин – така, че човек да я разбира съобразно вътрешното си ниво на духовно извисяване и по такъв начин да напредва. И обратно, ако е получил отговорите предварително, без да е успял да достигне до тях, това би го възпряло, лишавайки го от стимул за развитие. Тогава няма да има нужда от промяна, да придобива нови свойства и той би се лишил от възможността сам да разкрие пътя, за да се издигне в духовния свят.

Ето защо, кабалистите старателно се грижили, да не разкриват неща, които хората все още не са готови да разберат. Мъдростта се усвоява съответно с готовността: учим се да призоваваме светлината, възвръщаща ни към Източника, и според степента, в която тя ни поправя, започваме да разбираме изучавания материал.

Това става по следния начин: обединяваме се в група – да допуснем, че сме десет човека – и тогава, благодарение на силата на обединението, можем да издигнем към висшата сила молба за поправяне (МАН). В отговор, при нас идва светлината, възвръщаща ни към Източника – с други думи, обкръжаващата светлина (ор макиф-О”М). Тъкмо тя ни поправя, т.е. съединява ни в безкрайно единство и ни предава поправянето, благодарение на което разкриваме висшия свят в собствените си поправени свойства.

Да повторим реда на действията:

1. Обединяваме се всички заедно;
2. Издигаме молба за поправяне;
3. Обкръжаващата светлина извършва поправянето в нас;
4. Разкриваме висшата реалност.

Ако не сме способни на двете начални действия – с нас нищо няма да се случи. И затова кабалистите са писали по такъв начин своите книги, за да работим поетапно с тях. При първия прочит ние изявяваме своя егоизъм, след това разбираме, че това е единственият изход – подем към обединението, а след това откриваме, че и това не е достатъчно и че е нужна молба (МАН). Ако всичко това ни се отдава, то по-нататък Висшата, обкръжаваща ни светлина (О”М) довършва останалите действия.

Книгите на кабалистите ни се разкриват поетапно – и всичко това посредством обучението. На първо ниво разкривам злото, на второ ниво виждам, че не съм способен на нищо и съм длъжен да се обединявам с другарите си, а на трето ниво – че няма да ни се размине без да помолим светлината да ни обедини, защото сами не можем да го направим. Тогава идва Светлината и завършва работата. Едната половина е възложена на нас, а втората половина се осъществява свише и се нарича ”работа на Твореца”.

От урок по статия ”Тръбният рог на Месията”, Торонто,20.06.2012

[80985]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Могат да се намерят много алегорични примери, отразяващи процеса на духовното приближаване. Например, часовникът с махалото, люлеещо се ту в едната посока, ту в другата: едната половина прави човекът, а другата половина – Творецът.

От човек се изисква само да подготви желанието. И в това е цялата му свобода на избора: да придобие желание за сметка на обкръжението. Тогава Творецът се разкрива с помощта на това обкръжение, тъй като светлината е постоянна и непроменлива. Ако човек подготвя желанието в размер на десет нови сфирот, в които може да се разкрие висшата светлина на ново стъпало – то светлината се разкрива. Получава се, че човек през цялото време подготвя новото желание и тогава разкрива новото стъпало на висшата светлина.

Трябва да помним, че светлината пребивава в пълен покой – това е нещо вечно и неизменно. Затова Творецът, от своя страна, винаги пази съюза с човек и не променя неговите условия. А човек трябва през цялото време да обновява този съюз.

Всеки път той се отклонява със своето махало, правейки крачка напред и благодарение на това, се удостоява с разкриването на Твореца и малко се приближава до Него. И от всеки такъв опит той трябва да получи правилно впечатление, за да може цялата му работа на това стъпало, където сега се е озовал между две падения или два подема, да бъде за благото на Царя. Тоест тя трябва да върви в постоянна посока, над знанието, с едно единствено намерение: да се цени свойството отдаване повече получаването. По такъв начин човек се приближава към Твореца.

За това е казано: ”Към всичките си жертвоприношения към Мен – добавяй сол”. Жертвоприношение (курбан) означава приближаване към Царя (каров) за сметка на това, че ти всеки път съхраняваш вашия съюз и го обновяваш, докато не се удостоиш с разкриване.

От урока от книга ”Шамати”, 17.06.2012

[80710]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Кои усилия са средство за духовeн напредък и мога ли да помогна на другаря си в тях, или по такъв начин аз отнемам работата му?

Отговор: Усилието е това, което е над моите човешки възможности. Аз не мога да помогна на другия си и не мога да свърша неговата работа, но мога да му дам пример, за да му бъде по-лесно да приложи своите собствени усилия.

По такъв начин не отнемам неговата работа, а напротив – помагам му в нея. Колкото повече помогнем със своя пример на другаря си, за да му стане по-лесно да приложи най-голямото усилие, толкова по-ефективно ще напредваме.

С това сменяме материалните усилия с духовни! Материалната работа ти се струва необичайно тежка, а духовната – много лека, тъй като присъединяваш към нея силата на групата. Излиза, че е трябвало да преместиш товар от сто тона и ти го преместваш, но с помощта на 1 милион човека, които го влачат заедно с теб.

Не е нужно да усещаш тежестта на този товар от 100 тона, който е пред теб. Този товар ти е нужен единствено, за да стигнеш до обединение с един милион човека.

Затова никой не се нуждае от безсмислени страдания – от нас се иска единствено да разберем защо страдаме. Ако в нещо усещаш някаква трудност, страдание, неприязън – това означава, че не работиш правилно. Както е казано: ”не си ме призовавал ти, Яков”. Ако ти, с пот на чело, теглиш този товар, даден ти от Твореца, означава, че не прилагаш правилно усилия и този товар не принадлежи на Твореца, а принадлежи на някой друг. Цялата наслада от работата е в това, заради кого работим.

От урок по книгата ”Шамати”, 15.06.2012

[80884]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Днес семейните отношения като такива не съществуват.

Даже ако има семейство, то всеки вътре в семейството се чувства като отделен елемент, независим от своя партньор. Освен това, децата се чувстват независими от родителите или, в краен случай, много искат да бъдат такива. И родителите не желаят особено децата да ги обременяват. Всички ние, под властта на егоизма, по неволя сме разрушили отвътре семейните устои, така нареченото изграждане на дом.

Затова е необходимо да направим нещо заради нашето бъдеще. Ако днес до 70% от младите хора не искат да встъпват в брак и да имат деца, то ни очаква не много розова перспектива. Не говоря за това, че няма да има кой да изхранва застаряващото население – сега вече се сблъскваме с това, особено в Европа.

Трябва да върнем на хората очарованието на семейния живот, защото днес това напълно го няма! Всичко се прави по неволя: жените все още искат да имат деца, а мъжете са пасивни, те въобще нищо не искат.

Интегралното възпитание разказва на човек за връзката между хората, довежда го до връзка с останалите. Изведнъж той започва да усеща нежност, любов, някакви чувства към другите хора, започва повече, отколкото преди да чувства всички. А днес хората напълно престават да се чувстват един друг, достатъчно им е да общуват чрез sms-съобщения.

Интегралното възпитание предизвиква в човека добри чувства по отношение на другите, възбужда в него своеобразен сензор на обратните чувства: той става по-чувствителен към това, как се отнасят към него останалите, как той самият се отнася към сближаването, към отдалечаването. Започва да реагира на това по-чувствително и по такъв начин в него се пробужда загубеното от егоизма усещане на необходимостта от другите хора. Той ще чувства, че в това се намира източникът на топлина, радост, успех, увереност, а не в това, че ще се затвори в своята квартира като в раковина, ще обезпечи себе си с пенсия, със здравеопазване, още с някаква програма и всичко ще бъде нормално.

Потребността от топлина, от съчувствие, от взаимно общуване, което култивира в него интегралното възпитание, ще го доведе до това, че отново ще пожелае да създаде семейство.

От беседа за интегралното възпитание, 22.05.2012

[80703]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Да поговорим за срама – едно много високо понятие  присъщо само за човека. Колкото и да предизвикваш срам сред представителите на неживата, растителна и животинска природа – реакция няма да има, защото в тях този корен не е заложен. Белези на срам се забелязват само на човешкото стъпало в нашия свят – и то, не при всички.

Тъй като човешкото стъпало се подразделя на пет нива на развитие и само на последното от тях се появява достатъчно ”нараснало” желание – голям егоизъм, позволяващ ни да усещаме голям срам.

Всичко отнасящо се до предходните нива, Баал а-Сулам описва като жалони по пътя. Някои са готови да причиняват някакво зло пред лицето на останалите без да изпитват срам. Други пък малко се срамуват или се опасяват, и затова предпочитат да вредят скрито. Трети, наистина се срамуват, вече без страх, че ще бъдат наказани, но се примиряват със срама си и се оправдават за случващото с познатите на всички разчети: ”Така му се пада”, ”Аз имам право”, ”Всички така правят” и т.н.

И само хората притежаващи големи егоистични желания, познали големия срам, започват да работят с това свойство. С пробуждането на точката в сърцето те пристъпват към духовната работа и достигат вече до другия срам, който не лежи в плоскостта на нашия свят, а на много по-високо ниво.

В нашия свят аз се срамувам да получа незаслужено, незаплатеното от мен. С такава ”блага придобивка”  не мога да се примиря. Тъй като по правило, не е сложно да се изясни от кого идва благото и дали то ми се полага?

А с духовния свят имам проблем: не виждам от кого получавам даровете и затова не се срамувам. Отначало трябва да разкрия Даващия, Корена, от където идва всичко, а това изисква още много сметки. Например: ”Трябва ли да заслужим неговото благо?” ”Ако той Ме е създал, то се подразбира от само себе си, че трябва и да ме издържа?” Друг вариант: ”Аз не съм заслужил помощта, но от безизходност, ще платя по-късно… ” Накратко, в духовния свят, както и в нашия, ние вървим по стъпалата на срама.

Но всъщност срамът е основата на творението. Заради него Малхут на Безкрайността е направила съкращаване и е инициирала по-нататъшното развитие, за да се сравни в крайна сметка с Твореца. Срамът е източник, отправна точка, пробуждаща ни към подобие по свойства с Твореца, разплащайки се с Него да Му върнем дължимото и да престанем да получаваме повече подаръци, както преди.

Баал а-Сулам ни дава такъв пример: Богаташ среща на пазара приятел бедняк, води го в къщи и му предоставя всичките си блага. Беднякът чувства, че богаташът му помага от цялото си сърце, без да се скъпи, наслаждавайки се на това отдаване. Обаче, получавайки наготово това изобилие, в същото време беднякът косвено получава чувство за малоценност и срам, който го изгаря отвътре и става нетърпимо. Цялата работа е в разрива между получаване за себе си, от една страна и отдаването на богаташа, от другата страна. Законът е такъв: когато се чувствам получаващ, а не като даващ, това ме кара да изпитвам срам.

Това усещане е толкова голямо, че Малхут на Безкрайността се е решила на съкращаване и че ще получава блага от Твореца само според подобието по свойства, и само заради отдаването. И само в този случай тя ще почувства целесъобразността от получаването. При това, смисълът не е в неутрализирането на своя срам – напротив, тя започва да го цени. Благодарение на страданията, които той предизвиква, тя може да направи друг разчет, насочен към съответното отдаване към Твореца.

Срамът не предотвратява просто получаването, не те кара да съкращаваш своя егоизъм и да получаваш заради самото получаване, избягвайки страданията, но ми разрешава да премина към постоянно отдаване. И затова ценя срама. Казано е: че чувството е приготвено само за извисените души. В духовния свят на човек му е хубаво и полезно да го изпитва, понеже срамът става за него средство, помагащо за осъзнаване на необходимостта от отдаване, и желание за разкриването на Твореца. И тогава работата вече не е в егоизма и в срама като такива – просто посредством тях мога да се уподобя наистина на Твореца и да стана отдаващ. Нека си останат в мен предните фактори: получаващото желание и срама, но като необходими условия, над които мога да надстроя отношението си към Твореца и да вървя към сливане с Него.

Срамът се развива заедно с желанията и ги разширява, обогатявайки ги с множество детайли на възприятието. Това го забелязваме и с нашия свят: Творецът е създал единствено първичната точка на желанието, а всичко останало се е развило благодарение на празнотата – усещането за разлика между творението и Твореца.

Тора ни разкрива, че Адам е изпитал прилив на егоистично желание, което се описва като появяването на Хава (Ева) редом с него. Той се е обединил с това желание, което се нарича “вкусил от дървото на познанието”, т.е. получил е напълване – и тогава се е усетил гол, лишен от одежди и се засрамил от това.

Творецът сам ни дава пример: Той е създал одежди за Адам и Хава. А по-нататък, като следствие, всички оджди ги обличаме вече самите ние. Техният корен – е в отразената светлина: ако пожелаем, то можем да вземаме от него пример и да формираме свои собствени одежди. И всичко това – е не просто, за да не се срамуваме, а за да се уподобим на Твореца и с това да Му доставим удоволствие.

Ние рядко използваме понятието срам. В нашите първоизточници това се среща епизодично. Но всъщност, ние винаги се опираме на това усещане за разкъсаната връзка между творението и Твореца. Срамът – с една дума е ”трегер”, лост, онази точка от която творението започва да се пробужда за уподобяване, сливане, както с примера за бедняка и богаташа.

От семинара, 17.06.2012

[80772]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Възможни ли са някакви собствени усилия, ако „Няма никой освен Него“ и всичко е определено свише?

Отговор: Получаваш свише само възможност да работиш, а след това имаш свобода на избора как да я използваш всеки миг, как да изпълниш действието: със свои сили или с тези, които са пратени свише. В това е твоят избор.

Да допуснем, че се намирам в някакво състояние (1) и трябва да премина в друго състояние (2). Разликата межди 2-то състояние и 1-то е в това, че аз ставам по-добър. До това мога да стигна по два пътя: по пътя на страданието или по пътя на светлината, възвръщаща към доброто, обкръжаващата светлина (О“С). Между тези два пътя  стои моят свободен избор.

Какво променя това за мен? Ако дойда във 2-то състояние от 1-то по пътя на светлината, то се издигам на височината на разликата между моето его и свойството отдаване. По такъв начин издигам изходната точка и цел на нова височина и следващия път се издигам още по-високо.

Ако не реализирам свободния си избор, то няма да построя своя съсъд. Напредвайки по пътя на страданията, нищо не построявам. Единственото, което постигам за сметка на страданията – това е своето зло. Докато благодарение на светлината, постигам доброто.

Така също състоянието, което съм постигнал, мога да усетя от две страни: като добро и като лошо. Така напредвам.

Сега сме достигнали определено състояние в своето развитие: развили сме се, но това развитие ни се струва лошо. От гледна точка на своя егоизъм се виждам по-опустошен. Но мога, оставайки в същото състояние, да го видя от гледна точка на отдаването, и тогава ще почувствам, че то е полезно за моя напредък.

Всичко зависи от това, какво гледаш: пълната половина на чашата или празната. Точно така трябва да гледаш самия себе си. Тоест ние винаги напредваме, става дума само за това, какви изяснения съм направил, какво разбиране съм достигнал. Може би съм виждал, че всичко е добре, а може би през цялото време съм страдал от това, че ми е зле, зле, зле… Докато това зло не достигне до такъв предел, че вече не мога да го понеса, и тогава все пак съм принуден да направя крачка напред и да тръгна по добрия път.

А освен това, пътят на светлината и пътят на страданията отнемат различно време. Пътят на страданията е много по-дълъг, отколкото пътят на светлината, а освен това и болезнен. Пътят на светлината е много по-кратък, тоест на него печелим време.

И главното е какво постигаме на този път – това е изясняване на разликите между доброто и злото, светлината и тъмнината, мен и Твореца, мен и ближния. Тези вътрешни определения ми позволяват да открия духовния свят. Трябва да почувствам къде се намирам.

Сега се намирам в края на поправянето. Около мен нищо не се променя – аз трябва да се променя. Трябва да построя в себе си духовни определения, инструменти на възприятие. Намирам се във вечност, съвършенство, просто в Райската градина, в океан от добро – а къде е всичко това и защо не го виждам? Чувствам умора, безсилие, безразличие, вместо да усетя цялото това съвършенство.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 15.06.2012

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Всъщност сега аз представлявам животинско тяло и нямам душа. Как мога да я получа?

Отговор: Душата е частица от Твореца свише. Творецът е отдаване, стъпалото Бина, нивото на всеобщата любов. Ако придобиеш това свойство – това значи, че си получил частица от Твореца свише. Свише – означава, че стойността на отдаване и любов в очите ти са над твоите животински желания.

Ако откриеш част от това свойство – значи си получил душа. Защо? Защото в тази част, където можеш да обичаш другите, да им отдаваш, ще почувстваш по-различен свят, светът на бъдещето – нещо отвъд това, което чувстваш сега. В действителност цялата област, която усещаш сега – я усещаш така, сякаш се намираш в нея и те обкръжава – това е област, която възприемаш в егото си.

А ако спечелиш свойството отдаване, сякаш излизаш от тази област в по-висша сфера – извън теб. Получаваш извънтелесни усещания, свръхчувствителни (екстрасенсорни) и тогава започваш да разкриваш Висшия свят – мисли и желания, напълно отправени към отдаване и любов. Това се нарича „екстра“ – отвъд петте сетива, които притежаваш днес – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание, в които си представяш този свят.

Към тези пет сетива добавяш още допълнителни органи на усещане, работещи в отдаване – те се наричат Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут и в тях усещаш нещо допълнително, напълно спазваващо отдаването. Тогава в тази нова структура, която си придобил, започваш да бъдеш Човек (Адам) – подобен на Твореца.

Днес съществуваш изцяло в егоистичната сфера, наречена „този свят“, чувстваш всичко само в егото си – и това е твоят живот. Да предположим, че си се разширил до някаква външна сфера. Това, което усещаш в нея, се нарича „Висш свят“.

Тогава съсъдите на възприятие, които придобиваш при това – желания и мисли – се наричат Човек (Адам), подобен на Твореца. А светлината, която постигаш в тези съсъди, напълването – е Творецът, свойството отдаване и любов.

След това достигаш още по-голям свят – следващото стъпало и така напредваш по 125-те стъпала. Но там вече имаш висш разум и чувства, които ти помагат да разбереш какво се случва. Главното е да се излезе от първата сфера, защото нейната природа е напълно обърната навътре, тя се противопоставя на всички останали области, чиято природа е насочена цялата навън.

От урок по книгата “Зоар”, 15.06.2012

[80887]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→