Мнение: „2% от хората мислят, 3% – мислят, че мислят, а 95% от хората по-добре да умрат, отколкото да мислят” – така Бърнард Шоу е разделил хората на “умни” и “посредствени”.

“95% от хората в света се нуждаят да им казват какво да правят и как да се държат” – актьорът и политик Арнолд Шварценегер. Към такова съотношение 5:95 се придържат всички мислители. Масата е готова във всичко да се подчинява на авторитета.

Експериментът на Милгрем: На изпитвания предлагали да стане “учител” и му представили двама души (актьори, които трябвало да изиграят роля, но “учителят” не знаел за това). Единият се представял като “учен”, изучаващ влиянието на физическата болка за взето решение. Вторият – като негов “ученик”, който трябва да отговаря на зададените от “учителя” въпроси. В случай на грешни отговори, той трябва да получава от “учителя” наказание с електрически ток чрез електроди на ръцете.

Настанили “учителя” пред стена с надписи: “слаб удар”, “среден удар” и “опасно – силен удар”. За всеки неправилен отговор, по заповед на “учителя”, “ученикът” увеличавал електрическия разряд с 15 волта, от 30 до максималните 450 волта.

Цялата апаратура изглеждала правдоподобно. На практика на “ученика” не се причинявала никаква болка, но той изразявал страдание, а “учителят” не знаел за това. И му се налагало да увеличава силата на електрическия удар, тъй като “ученикът” нарочно давал неверни отговори, а от “болката” викал, плакал, тропал с крака, искал да се прекрати мъчението. При напрежение повече от 300 волта, “ученикът” замлъкнал и повече не отговарял на въпросите. На “учителя” обяснили, че отсъствието на отговор трябва да се зачете като неправилно и да се продължи да се “наказва” по-нататък.

Резултат: Независимо от голямото съчувствие към “ученика”, повечето “учители” стигнали до въздействие 450 волта! След опитите “учителите” били в силен стрес, като се безпокояли за здравето на “жертвата” и дори се ядосвали на “учения”. И макар, “учителят” да можел във всеки момент да се откаже да се подчинява на “авторитет” и да не мъчи жив човек, болшинството предпочело да изпълнява указанията. При това, за този експеримент, те не получавали никакво възнаграждение. Авторитетът на “учения” наистина не бил така голям. Нямал никаква сила да застави да изпълняват заповедта. Единствените негови атрибути като ръководител били само бялата престилка и това, че сам се представял за шеф.

Извод: В съзнанието на човека е вкоренена необходимостта да се подчинява на авторитета, даже нарушавайки морала. Оттук е разбираема способността на правителството и лидерите да се сдобиват с послушанието на гражданите – авторитетите ни оказват много силно въздействие и контролират нашето поведение.

Експериментът на Зимбардо: Доброволци играят ролята на пазачи и затворници. Пазачите са задължени да създадат в затворниците чувство на тъга, страх, произвол, контрол – в съвкупност да предизвикат чувство за безсилие. У нас е цялата власт, у тях – никаква.

Затворниците и пазачите бързо се приспособили към своите роли, започнали да възникват наистина опасни ситуации. Първата нощ затворниците разиграли бунт, а пазачите, чувствайки опасността от неподчинение от страна на затворниците, жестоко потушили този бунт.

Под този натиск затворниците започнали да се пречупват, а във всеки трети пазач се открили садистични наклонности. Те устройвали обиски с пълно разсъбличане, забранявали да се ползва тоалетна, оскърбявали, лишавали от сън и от храна. Загубвайки контрол над експеримента, ученият трябвало да го завърши по-рано от времето…

Реплика: Егоизмът иска да подчини на себе си всички и всичко, като не се съобразява с нищо и наистина е безграничен, ако не се бои от наказание. Това е цялата наша материя, нейното единствено свойство. Този извод кабала вече е “оповестила” преди 5773 години. Да се поправи това единствено свойство на човек може само привличайки върху него висшата сила на отдаване и любов, силата на връзка с Природата. При появата й в нас, можем да противостоим на нашите егоистични сили и да ги усмирим в себе си, като ги уравновесим с алтруистичните сили. По такъв начин ще създадем в човек и в обществото равновесна система. Това ни дава възможност да създадем интегрално общество. В противен случай, Природата безпощадно ще пристъпва срещу нас, както в посочените по-горе експерименти…

[78132]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Защо следващият етап за работа ще бъде обединението между групите? Как това е свързано със съединението вътре във всяка група и с индивидуалната работа на човек?

Отговор: Всъщност, съединението започва в група от десет човека. Човек е създаден така, че да възприема тъкмо такова количество хора. Десет е удобно, кръгло число, и не особено голямо, но не и малко. Това се нарича ”минян” – това, което може да бъде „преброено“ (лимнот). Възприятието ни е устроено така, че да възприема именно такъв вид система, тъй като тя точно се облича на нашия вътрешен строеж (десет сфирот).

А по време на урок, когато говорим не за нашите собствени впечатления, а за общи работи, четейки и обсъждайки материали, там може да участва много голяма група, дори целият свят. Затова на семинарите се събират групи от по десет човека, а на урок – неограничено количество хора, които са способни на такова изясняване и обсъждане на кабалистичен език.

Трябва само да се безпокоите това да не се превърне в рутина. За тази цел трябва през цялото време да си напомняте за желанието и величието на целта. Всеки път ще си говорим за още една, нова черта от разкриването на Твореца.

Чрез обединението ни в групата създаваме ”Един” – общ за всички нас, но не принадлежащ на нито един от нас, а само на всички заедно. Това е Висшата същност, ”обобщението”. Не просто нашият сбор – а и някакво допълнение към него. Тъй като за да се стигне до тази сума, всеки би трябвало да се откаже доброволно от своя егоизъм. От всички тези отмени на егоизма се изгражда понятието Един, намиращия се над нас. Така изграждаме своето висше стъпало.

Ако се бяхме съединили просто като егоисти, за взаимна изгода, за да построим нещо или да победим, с една дума, като футболен отбор, то би се получила проста сума от нашите усилия. Но ако отменяме своето его, изграждаме нов, общ съд, над всички нас.

Той принадлежи на всички нас, на онези десет, които седят в кръга, провеждат обсъждания, отменят себе си, възвеличават групата и другарите. Висшата сфера Кетер се определя от това, как аз слушам всички останали, как поставям групата, Твореца, Целта над себе си. А себе си оценям ниско и се принизявам пред другарите – с това се определя моята Малхут.

След това, когато всеки си изясни тези две точки: Кетер и Малхут, ги съединяваме заедно. И ако всеки прави това с мощност, достатъчна за първото стъпало, за разкриване на светлината, то той се проявява в този промеждутък – между обединените в Кетер и обединените в Малхут. Между тях се получава вътрешно осветяване, тъй като сме отменили самите себе си.

Нека това все още да не е съкращаване и да не е екран, но светлината вече се разкрива и започва да работи според нашето противопоставяне на собствения ни егоизъм и на желанието ни да се обединим. Тъй като тези два принципа вече са духовни. Възвеличаваме духовното, отдаването и пренебрегваме материалното получаване, извършвайки действия, на каквито сме способни, с една дума, като малките деца.

И тогава десет човека, допълващи се един друг и готови да се съединят, създават голямо напрежение, дистанция между обединения Кетер и обединената Малхут, по такъв начин изграждат своя общ духовен съсъд.

А когато вече изградим този съсъд между нас десетимата, разбираме, че всички останали другари, по целия свят, прилагат също такива усилия. Всичките ни съвместни усилия се събират, без значение броя на всяка група.

Ако след нашите усилия се съединим в своя кръг, искаме да включим към себе си и останалите групи, и накрая се обединяваме всички заедно. И тогава действително се образува огромен, мощен съсъд, способен да разкрие първата степен на светлината, съгласно подобието на свойствата. Колкото е по-голяма дистанцията между общия Кетер и общата Малхут – толкова е по-голям съсъдът, и е възможно той да е вече достатъчен за първото разкриване на светлината.

Светлината се разкрива в дискретна форма, на порции: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Ехида. И ако я разкриваме, то тя ще се открие на всяка група и във всеки човек, съгласно личните му усилия – в един повече, а в друг по-малко, спрямо вложените сили.

Затова трябва да се стремим да присъединим към себе си всички групи и отделните другари и дори целия останал свят, тъй като той притежава огромен съсъд. Именно там се намира непрекъснатото желание за наслаждаване и ако то се присъедини към нас дори в пасивна форма, ще ни добави още много материал. А ако ние, с нашия стремеж към духовното, работим над този материал, ще получим голяма допълнителна мощ.

От урок на тема ”Въпроси от изминали конгреси”, 17.05.2012

[78232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Всеки миг можем да чувстваме обновяване в себе си, а не само веднъж годишно. Истината е, че ние често се обновяваме,  но не го усещаме, заради неспособността си да го възприемем, поради отсъствие на съсъд (кли). Всеки ден с нас стават чудеса и ние се оказваме пред планината Синай – не ни липсва обновяване, защото пред нас се намира целият свят на Безкрайността! Всичко зависи само от нашата способност да го възприемем, от нашите желания.

Благословено е такова обновяване, което човек може да усети – всичко се разглежда по отношение на постигащия. Така че ние трябва да работим върху нашата чувствителност и способност да възприемаме. В нас непрекъснато се пробуждат нови информационни гени (решимот) и преминават много състояния, но засега ние се развиваме в тях само пасивно, на животинско ниво, без да усещаме същността на тези изменения, без да постигаме мощта на стъпалото, на връзката с Твореца.

Разликата е, като да съм купил от магазина нещо ново, донесъл съм го у дома и съм го поставил в стаята, или съм донесъл растение, или кученце, или при мен е дошъл човек да ме посети. Точно така чувствам , че ме водят в двореца на Царя – но като какъв? Като някакъв неодушевен предмет, растение или животно? Или съм подготвил желанието си така, че съзнателно да вляза и да разбера къде се намирам, благодарение съответствието  на своите свойства като човек, подобен на Твореца, на Господаря?

Всичко зависи от готовността ни. Има много състояния, които преминаваме несъзнателно: в нежива, растителна или животинска форма, и затова не усещаме в тях обновяване. За обновяване се счита само промяната,  която преминава човек: като постигащ, разбиращ, чувстващ, за да се уподоби на Твореца.

От подготовката към урока, 18.05.2012

[78305]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: На конгреса открих, че нямам желание да се съединявам с никого. Как да получа такова желание?

Отговор: Това, че нямаме желание за съединение, е естествено. Живеем в свят, в който от ден на ден нараства отчуждението и разединението. Хората се крият зад екраните на компютрите, мобилните телефони – зад всички средства, които създават илюзия за връзка вместо реално съединение.

Но така повече ни харесва! 99% от всички устройства са създадени да помогнат на човечеството да избягва връзката с останалите. Те ни създават илюзията, че не трябва да се срещаме очи в очи един с друг. Достатъчно е да погледнем малкия екран, да натиснем някой бутон – и това е всичко. Никой не гледа другия. Хората вървят по улиците като зомбита, насочени към своята дестинация, и на практика не разговарят.

Целият свят се отчуждава все повече и повече. Моето его ме кара максимално да съкратя връзките с останалите. Трябва ми отделна квартира, да се храня отделно. Създавам средата си за обитаване така, че да имам всички удобства вкъщи и да не завися от никого. Скоро цялата домашна работа ще се извършва от роботи и никой няма да ми бъде нужен. Човек се чувства най-добре, когато е сам. Ако изведнъж му стане скучно, ще изпрати е-мейл или ще позвъни на някого.

При такава форма на развитие на нашия егоизъм, стремежът към съединение е противна форма на материалната ни природа. И е разбираемо, че хората, които идват на конгрес за да се обединят, изпитват неудобство. А колкото е по-развит човек, толкова е по-голямо неговото съпротивление, както е казано: „онзи, който е по-висш от другаря си, притежава и по-голям егоизъм”.

Това отблъсква много от новите, а също така и от старите, добри и силни ученици, и ги изхвърля извън борда. Трябва да разберем, че това е естествена реакция на всеки човек. И ако някой си отива, то това не означава, че не е готов за духовен път, а просто не е получил от другите достатъчно подкрепа и търпеливо отношение.

Всеки трябва да получи възможност да работи на конгреса или да вземе някакво участие, а останалото – времето ще направи постепенно. Ако човек има голямо егоистично желание, не е способен веднага да възприеме, че трябва да бъдем свързани.

Обикновеният човек с удоволствие ще се съгласи да поседи заедно с останалите и да попее. Но за индивидуалиста, в който живеят много по-силни желания като: егоизъм, гордост, властолюбие – това е неприемливо и нетърпимо, и той ще избяга. Затова на такива хора трябва да се даде възможност да поврат на бавен огън. С една дума, както се приготвя храна: всеки компонент се приготвя отделно за различно време, а след това всичко се смесва заедно, в един казан. Така и в групата има различни хора и всеки има свое време за сваряване! А след това всички се обединяват и ще се варят заедно.

От урок на тема ”Въпроси от отминалите конгреси”, 18.05.2012

[78308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

В крайна сметка, човек осъзнава, че не той е господар на природата, а Природата е висшата сила на света, пред която трябва да наведем глава и да съблюдаваме нейните закони.
Това са правилата на природата, с които е необходимо да съобразяваме нашите действия през целия си живот:

• Природата работи на слънчева светлина
• Природата използва само необходимата енергия
• Природата дава форма в съответствие с функцията
• Природата рециклира всичко
• Природата възнаграждава сътрудничеството
• Природата се основава на разнообразието
• Природата изисква опит в местните условия
• Природата ограничава всички излишества отвътре
• Природата разкрива силата на ограниченията

А кабала обяснява, че при спазването на тези закони, се превръщаме от вредни, в неутрални същества. И ако поправим своите егоистични свойства от антиприродни на алтруистични, то ще се издигнем на висше (вечно и съвършено) ниво на природата.

Източник:  Сайт на интегралното образование

[78015]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (Жан Бодрияр, книгата “Общество на потребители”): За обществото на потребителите e характерно не само желанието за закупуване на предмети и стоки, а и пристрастеност към самото потребление и превръщането му в мит. Става въпрос за опасно изменение в социалния метаболизъм – подобно на рак.

В едно общество на изобилие, където хората са заобиколени повече от предмети, отколкото от себеподобни, те престават да общуват и се отдалечават един от друг. В предишните цивилизации вещите са живели повече от хората.

Отношението на човека към света, политиката, историята, културата вече не се определя като интерес, участие, отговорност. Това е отношение на безразличие и любопитство. Характеристиката на потреблението се изразява не като знание за света или невежество – а като НЕЗНАНИЕ.

Освен основният проблем за глада, възниква и световният проблем на скуката. Тя няма причина. Героите на потреблението са изморени. Умората, депресията, неврозите могат да се превърнат в открито насилие. Не е възможно да се излекуват със спорт или стимулатори, защото умората – това е скрит протест. Така въставащите започват с изгаряне на собствените си квартали. Умората – това е неосъзнато, хронично въстание.

Депресията процъфтява там, където спира необходимостта от труд и се увеличава времето за удоволствия (мигрена на директорите през уикенда, ранната смърт на пенсионерите). В неикономическото търсене на работна ръка, на потребност да се трудиш, се изразява цялата неудовлетвореност от потреблението и свободното време.

Реплика: Кабала изтъква основно, че усилието и ограничението (игия и цимцум) са условието за напълване. Хубаво е, че психолозите започват да го осъзнават и това постепенно стига до масите. Но ние, в нашия курс по интегрално възпитание, трябва да говорим за причините за нашето общо разочарование – депресията като най-разпространената болест на века. Защото напълването е възможно само чрез положеното преди него усилие (кли и О”Х)!

[77396]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Становище (А.Варга, к.п.н.): Семейната институция сериозно се променя. Тъй като всички формални причини за брака изчезват! Защо ни е необходим? Ако отстраним емоционалната страна, няма никакъв смисъл да се женим. Особено ако си представим градското, правещо кариера семейство, където мъжът и жената работят, нямат деца и нямат представа, че децата се нуждаят от двама родители. Днес всички домашни задължения са прехвърлени на някой друг :  децата отглежда бавачка, къщата чисти домашна прислужница, храним се в ресторанти. По-рано в семейния живот се е изисквало участието на всеки неин член, необходими са били поне двама, за да се чувстват комфортно.

Сега, както през Средновековието, детството изчезва като социална категория. Руши се информационната бариера между поколенията. Ако преди, за да порасне детето трябваше да се научи да чете, днес може просто да гледа телевизия и да влезе в интернет. И  бабата , и внучето гледат едни и същи неща по телевизията. Не е ясно как и на какво да го учат, защото изчезна идеята, че детето се нуждае от нещо специално.

Ние нямаме обща културна представа какво представлява възпитанието на детето в семейството. Всеки започва със свое собствено безумие: или детето едновременно учи четене, танци, аритметика и тенис, или до шест – годишна възраст му слагат памперси. Проблемът е, че принципите, които са помагали на родителите социално да се адаптират, не действат при съвременните деца.

Социализацията на децата днес  става в интернет, а не в училище, на двора или в кръжоци. А възрастните не успяват да са в крак с всички тези технологии и вече не могат  да контролират децата си.

[78256]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение (Physical Review Letters): Оказва се, че при прехвърляне на квантова информация, вие можете да отговорите на всеки въпрос от енциклопедията, с част от нейна статия. Класическата интуиция предполага прост отговор, че знанието на частта не покрива знанието на цялото.

Но в квантовия свят знанието на частта позволява да знаем всичко за всичко, а голямата липса на знание може да съществува съвместно със знанието на всяка негова част. Такова нарушаване на логиката допълва списъка на философските пъзели на квантовата физика, нещо като квантова суперпозиция или принципа на квантовата несигурност.

Реплика: От гледна точка на Кабала тук няма никакъв парадокс, защото частното и цялото са едно и също, всичко от микро- до цялото е построено на принципа на холограмата, във всяка част на която има информация за всичко или, с други думи, всяка част и всичко в цялото се състои от 10 сфирот. С егоистичния си разум ние не сме в състояние да свържем частите и цялото, да признаем, че частта е равна на цялото, но в духовния свят, това условие е основно и се осъзнава още на първата духовна степен.

[78026]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Докато се намираме от тази страна на махсом, не виждаме причините за нашите действия и ни се струва, че сме самостоятелни. Всъщност резултатът е предрешен и сам предизвиква действията.

Въпрос: Но е казано, че дори отплатата да е гарантирана, въпреки това, трябва да изпълняваш задълженията си. Това ли е всъщност независимостта, свободната воля?

Отговор: Да даде Бог да достигнем това и да видим, че целият свят на Безкрайността се разстила пред теб. И става ясно, че каквото и да направиш, Творецът ти дава цялото благо – но подобно на гостенина, седящ пред стопанина, си готов да получаваш от него какво ли не само чрез съкращение и екран.

Въпрос: И всеки път човек трябва да приема това решение: ”Сега ще стана и ще направя това, което трябва”?

Отговор: Разбира се. И тогава ти се разкрива отдаването от страна на Твореца. Искат да те научат да получаваш, за да отдаваш. От страна на Твореца няма никакви ограничения, но Той прави това, за да те изведе на Неговото стъпало, където придобиваш разбиране, осъзнаване, а не просто напълване, което е само средство. Дали ще получиш повече или по-малко – е само средство, а целта е да достигнеш сливане.

Сливането не е напълване, а наслаждаване от това, че съм подобен на Твореца. Той стои над игрите на светлините и съсъдите. Това всъщност се явява реализацията на точката в сърцето, висшата наслада.

От една страна, казваме, че целта на нашето развитие е сливането. А от друга страна, казваме, че целта на творението е наслаждението. Излиза така, че сливането е равно на наслаждението.

Всъщност винаги става дума за степен на наслаждение. Тъй като желанието е съсъд, който усеща единствено наслаждение. Наслаждението стои зад случайните детайли на моето възприятие. Например, различавам цветовете според това, в каква степен те ми доставят удоволствие.

Във всеки случай измерваме наслаждението и често се основаваме на неговата форма, защото имаме еднаква структура. Горе и долу, сила и слабост, топло и студено – всичко това проверяваме по този принцип, всичко произтича от реакцията на желанията за напълване или от тяхното отсъствие.

Нашето желание се дели на много страни и оттенъци, разпределящи се по петте сетивни органа, по съответните спектри и стъпала. Така или иначе, освен желанията, друго няма. За мен всичко се отчита от усещанията, дори най-неутралните неща. А което не докосва моите усещания, не го усещам, не го разпознавам. Към всеки детайл на моето възприятие се присвоява ”емоционална отметка” – това и отчитам. Зад всичките думи и описания стои чувството, състоянието, в което пребивава моето желание. На това е основан нашият език.

Въпрос: Познавам наслажденията, които ме напълват. Знам към какво се стремя. Но какво означава ”да бъда подобен на Твореца”? Какво е това напълване? Чувство за принадлежност към нещо велико?

Отговор: Ако вземеш съкровените трепети на сърцето си и се постараеш да ги вградиш в центъра на групата, реализираш точката в твоето сърце.

Въпрос: Това ли означава да бъда подобен на Твореца?

Отговор: Да. Тъй като центърът на групата е образът на Твореца. Такава картина се очертава в твоите съсъди. Не знаеш какво е това светлина сама по себе си. Светлината за теб е явление, разгръщащо се в съсъда – желанието. Когато нашите съсъди – желания са обединени, когато всеки се отрича от самотата и иска да спои всички точки в едно, това е всъщност образът на Твореца. И тогава сме слети с Него.

По такъв начин, ако съм слят с групата, значи съм слят с Твореца. Там, вътре, между другарите, са заложени всичките щрихи на Неговия портрет…

От урока по ”Предисловие към учението за десетте Сфирот”, 17.04.2012

[78128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Как да се научим да привличаме светлината за поправяне?

Отговор: Разликата между нашите състояния и духовните стъпала е в това, че дори да се намираме в лъжа, в егоизма, ние можем да привличаме оттук светлина към себе си. На духовно стъпало – това не може да се направи, тъй като там всичко е подчинено на прости закони: ти вече си вътре в системата и получаваш само това, което ти се полага, според мястото и състоянието си.

А в нашия свят ни правят отстъпки. И макар да мислим, че той е жесток към нас, но той ни третира особено снизходително. В него сме като бебета, които могат да крещят, да търсят лъжливо това, което не им се полага и да получават, макар и да е измама.

В това е целият смисъл на съществуването на нашия свят. Не искам да се съединя с другарите си, намирайки се в своя нормален, обичаен егоизъм. Но аз ги прегръщам, седим заедно, опитвам се да се свържа, да достигна съединение. И макар всичко това да се основава на абсолютния егоизъм и освен него няма нищо друго, това е като детска игра в пясъчника или на лего, когато то се учи. В резултат на своите усилия, изведнъж придобивам разум, правилно възприятие, усещане, започвам да раста и в мен се появяват някакви разбирания и определения.

И най-важното, моите игри се доближават все повече до истината – бавно се уча да се обединявам с другите, да отменям себе си, да отстъпвам, да се занимавам, да чета първоизточниците, да привличам светлината. И тогава изведнъж усещам  важността на отдаването и вярвам, че действително в него има нещо.

Външният свят също ни помага в това чрез кризите и страданията, тъй като е трудно вече да завиждаме, виждайки в какво състояние се намират обикновените земни егоисти. Този свят е истински благодат за нас. Всички други стъпала – това вече е системата, само този свят  е едно уникално място. Затова, на това най-нисше стъпало се разкрива цялата свобода на избора. Нашата работата е винаги да правим избора си в тъмното.

А след това ще има друга работа: изясняване качествата на обединяването, когато постоянно повишаваме духовната си „квалификация“, добавяйки детайли, разкривайки богатството в проявите на Царя, Неговото откровение. Но вече никой няма да ни прави отстъпки, както  сега.

Защото този подготвителен период е толкова дълъг, разтеглив, изтощителен, тъй като ще използваме стъпалото на този свят за останалата част от стълбата. Именно затова, само като живеем в този свят ние можем да поправим всичките 125 духовни стъпала. И дори на последното стъпало съм длъжен отначало да усетя себе си в най-ниското състояние „търговецът от пазара“.

Става дума не за физическия свят, а за някаква особена реалност, която се появява в съзнанието ми. Трябва да почувствам себе си в нея абсолютно откъснат от останалите, но със своите всевъзможни, фалшиви усилия към обединение, да привлека светлината към себе си.

И дори на най-високите стъпала, в света Ацилут, ще се нуждая от това материално стъпало. Без него не мога да поправя истинската точка на творението „създадено от нищото“ (еш ми аин). Невъзможно е да се слееш с Твореца, ако не добавяш на всяко стъпало от този разрив, който си усетил между този свят и всички останали светове.

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот””, 15.05.2012

[78122]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Урок от Америка

Никога не сме и мислили, че физиката ще граничи с мистиката, с нещо, което лежи отвъд познаваемия и измерим свят, който можеш да видиш, усетиш, помиришеш и т.н. В крайна сметка, науката е нещо солидно и сериозно, обосновано, достойно за доверие, измеримо и проверено.

Въпреки това, през последните десетилетия, квантовата физика, занимаваща се с елементарни частици, от които се състои материята, стигна до изненадващ извод: материя няма, няма частици, ние само си ги представяме. Всъщност, зад частиците са скрити вълни, а с по-нататъшно проучване и те изчезват, оставяйки след себе си своеобразна сила. Всичко като че ли изчезва, изпарява се и става нищо.

В началото на миналия век физиката откри проблема корпусколярно-вълнов дуализъм на материята. А днес вече разбираме, че материята е такава само в нашите усещания, а в действителност е определена енергия. Ние също представляваме енергия, или свойства, според определението на науката Кабала. Съществува свойство на отдаване и свойство на  получаване, сила на получаване и сила на отдаване, „плюс“ и „минус“ – от тях се състои и цялата действителност. И макар че ние го чувстваме в „по-твърда“ форма, това е само резултат на възприятието.

Баал а-Сулам, „Шамати“, статия 98, „Духовното е вечно“: Духовно се нарича това, което не ще изчезне никога. Поради това, желанието за наслаждение в сегашния си вид на получаване за себе си, се нарича материално. То ще загуби тази форма и ще придобие нова – за отдаване.

Тук става дума за фундаментална сила, действаща в реалността. Обаче, ние с вас се придържаме към егоистичното свойство: целият ни живот, всички усещания са въз основа на получаването, пропиване, поглъщане за себе си. От това, което чувстваме, да възприемаме вътре, се формира и картината на нашия свят. Тази картина, разбира се, не е истинска – защото ние не сме запознати с тази енергия, с тази сила, която съществува около нас. Като даваща, алтруистична, тя е противоположна на нас и ние улавяме в своите егоистични, получаващи желания само една малка нейна проекция.

Ето защо нашата реалност е толкова малка, нисша и серна, както я описват кабалистите, постигащи истинската, широка реалност, която съществува вечно. Няма нищо по-долно и зло от нашия свят – и това е успокояващо: без значение какво има там, отвъд, то е по-добро от това, което имаме тук.

И така, ние ще постигаме духовния свят по степента на придобиване на втората сила – силата на отдаване. Но засега, от цялата реалност, простираща се от горе на долу, ние чувстваме само най-нисшия пласт, изцяло проявяващ се в желанието за получаване. Всички останали нива можем да усетим, само ако придобием желание за отдаване, което е разделено на 125 степени.

Желанието за отдаване е огромно и ние го откриваме постепенно, стъпало след стъпало, докато не достигнем до пълно алтруистично възприятие на реалността наречена „светът  на Безкрайността“. И тогава материалният ни свят – всичко, което усещаме в егоистичното желание – ще изчезне.

Макар да трябва да приемем това като предположение: цялата сегашна картина на света – е временна, подлежаща на големи промени. В крайна сметка, всичко ще се промени, без да остави и следа от това, как сега усещам себе си и света.

За това вече говорят и учените – в частност физиците – в множество статии. Приближавайки се до границата между материалния свят и духовния свят, те правят предположения за това, какви могат да бъдат противоположните свойства. Но те нямат средства, за да преминат тази граница, бариерата между нашата, сегашна реалност на получаване и външната реалност на отдаване. Тук действително има бариера, или Махсом. За да я преминем, е нужна специална методика. Това е точно науката Кабала, обясняваща как трябва да получаваме, да възприемаме реалността, лежаща от тази страна на Махсома – „обърнатия свят“.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 11.05.2012

[77551]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Трябва ли преди всяко следващо стъпало да усещаме съответстващото му разбиване?

Отговор: Разбира се, иначе няма да можем да се изкачим на него. Получавайки не поправени желания, ние ги поправяме и построяваме от тях следващото поправено стъпало.

Това стъпало още никога не е съществувало, създаваме нещо съвършено ново. Получаваме само материала и от него строим нови стъпала. Защото издигайки се, пробуждаме във всичките светове светлината НАРАНХАЙ, независимо, че до сега те са имали само най-слабата светлината Нефеш. Защото внасяме там своите изяснения, желания. Прибавяме към желанието за отдаване своето егоистично желание за наслаждаване, пробуждайки го и поправяйки го.

В нас се разкрива порокът, а ние го поправяме. И сега в тези желания, които всеки път се получават с 620 пъти повече, образували се при спускането отгоре надолу, получаваме светлината, възвръщаща към Източника, а след това светлина, напълваща съсъда/ желанието.

На каквото ниво и да се намирам, да допуснем на 30-то стъпало отдолу, получавам 620 пъти по-голяма светлина, отколкото е самото стъпало, защото прибавям своето желание, духовната жажда и своята работа. И така се случва на всички стъпала.

От урока по ”Учение за десетте Сфирот”16.05.2012

[78059]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Получаването на Тора означава да познаеш Твореца, разкриващ се между нас. Събитията в подножието на планината Синай свидетелстват за необходимите условия, които трябва да бъдат изпълнени за това: Да се усети изгнанието от състоянието на връзка и единство, недостатък за това да усетиш Твореца, проявяващ се в средата на такова съединение – дотолкова, че да застенеш от тази работа.

И всичко това под ударите на Фараона, през които преминаваме, опитвайки се да се обединим, без да гледаме изолацията, неприязънта, ненавистта и предоставящата се на егоизма възможност да избяга.

Тогава преминаваме Червено море и достигаме планината Синай. Независимо, че ни очаква дълъг път, за да се приближим до това състояние. А когато се събираме около планината Синай (планината на ненавистта)  – това означава, че ни се е отдало да се обединим около нашата ненавист, приемайки условието за поръчителство: да станем един човек с едно общо сърце. При такива условия ни се разкрива силата за поправяне.

Получава се, че за придобиване на тези сили, трябва да преминем през много състояния, все повече увеличавайки и изяснявайки своето искане, т.е. изграждайки съсъд, пригоден за поправяне – и в разума, и в сърцето. Когато разберем, че ни трябва само това и нищо повече, тогава ще получим разкриващата се методика за поправяне и силата, позволяваща да се върви над егоистичния разум.

С тази сила вече можем да воюваме срещу егоизма, който продължава постоянно да расте, но вече осъзнато и под контрол. Разбираемо е, че в лявата линия през цялото време правим неприятни открития и откриваме ново зло. Как да поправим целия егоизъм, че накрая да стъпим на земята на Израел.

Най-отговорният момент при такава работа настъпва след подема и възхода на вдъхновението, постигнато в резултат на големия конгрес. Защото след него идва нов етап, започващ с отегчение на сърцето – нова покана да отидем при Фараона, който още повече се е ожесточил. И тук преди всичко, е важна готовността да се принизиш и да приемеш този процес. Независимо, че още не усещаме, че такива състояния са ни жизнено необходими, т.е. да повярваме на висшия учител, че Той вярно ни води напред.

Творецъ е този, който ожесточава сърцето на Фараона, и тук трябва да се издигнем на отделно стъпало на самоотмяната, приемайки това ожесточение и предано да работим. Трябва да се съгласим, че няма никой освен Него, и да се стремим да се удържим в обединение, колкото и тежко състояние да ни очаква.

А такива трудни изпитания обикновено се дават след големи срещи на общо вдъхновение и усещането за връзка. Но трябва да разбираме, че тежките състояния, идващи след това – са истинското време за работа. Сега ти се дава възможност правилно да се отнесеш към проявяването на новото егоистично стъпало, към новото разбито решимо, с което трябва да работиш.

Но сърцето и разумът забравят за това и човек нищо не разбира и се обърква, мислейки, че всичко, което се случва, е истина, а не игра свише. Тук трябва да му дойде на помощ общото мнение на групата, общата подкрепа. Освен смътното усещане и объркване, което преживява всеки, той трябва да получи от групата втора гледна точка – извън тази бъркотия, за да покаже от къде идва особеното състояние и всичкото това объркване. Тъй като тя произлиза от новото решимо, което нарочно ни разкрива Творецът, за да можем правилно да го възприемем.

Цялото развитие върви по стадиите на АВАЯ, започвайки от ”крайната точка на буква йуд”, която изобщо не ни е известна. След това идва стадият ”йуд – хей” – развитието отгоре надолу, а след това ”вав – хей” – на нашата подготовка, възприемане и реакции отдолу. Затова, когато новото състояние се облича в нас в стадия ”йуд – хей”, е много важно да се научим да го възприемаме правилно. Още не всички са способни да направят това, но не трябва да обвиняваме тях, а общата сила на групата, която не е обезпечила на всички достатъчна поддръжка, знание и усещания, че всичките тези състояния ни се дават с цел да се движим напред.

От урока по писмо на Рабаш, 15.05.2012

[77940]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Този разговор се посвещава на жените и на най-важната за тях тема – семейството, което в наше време преживява тежка криза. Броят на разводите непрекъснато расте, както и броят на хората, които изобщо не желаят  да създават семейство и да раждат деца.

Една част от жените предпочитат да посветят живота си на кариерата и не искат да се обвързват с деца. От друга страна, все повече жени, на възраст 30-35 години,  мечтаят да имат семейство и деца и страдат, че не могат да намерят партньор и да се омъжат. А сред вече омъжените представителки на женския пол, с деца, става все по-разпространено мнението, че разводът е най-лекото и добро решение на всички проблеми.

Очевидно, че пред нас стои заплаха от изчезване на семейството като единица на обществото. Раждаемостта се е снижила до такъв размер, че през 21 век ни грози демографска зима, а населението на Земята постоянно старее. В какво е причината и има ли изход от това положение?

Всичко се дължи на това, че развитието ни изцяло се гради на растящия егоизъм. За многото, стотици години от нашата история, извървяхме дълъг път, преминавайки от едни ценности към други, стремейки се към богатство, власт, знания. А в наши дни става така, че човек не го привличат нито от парите, нито от властта, нито от знанията. Всичко се намира в криза, а всъщност това е вътрешната криза в човека.

Разочарованието и депресията стават най-разпространените заболявания в света. Хората не искат да се женят, да имат деца. Децата не желаят да живеят с родителите си, при което настъпва такъв дълбок разрив между поколенията, какъвто никога не е имало. Всичко това говори, че в съвременния човек възниква някакво съвсем ново вътрешно изискване, което може да се нарече залез на семейството, демографска зима.

Тази тенденция е валидна за всички страни. Видно е, че това не е случайност, а някаква програма, заложена вътре в природата, която ни води към такова развитие. Всеки иска да се обособи – да има собствена стая или дори жилище. И това е всичко! Нима може да се направи нещо, ако вътрешният стремеж на човека и усещането му са такива?! Това е зовът на времето.

Виждам как рано сутрин майките водят малките деца в ясли или в детска градина, за да ги оставят там за целия ден и да отидат на работа. И често това не е, защото жената се нуждае от заплатата. Тя просто иска да види света по друг начин. В нея живее стремеж да се чувства свободна и да не се затваря само в семейството.

Сякаш сме надраснали предишните биологични рамки на семейната структура, в които сме съществували инстинктивно, като всички животни, и сега ни трябва нова семейна връзка, достойна за човешкото ниво.

От 19-та беседа за нов живот, 02.02.2012

[77050]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - No Comments→

Урок от Америка

Въпрос: Ако Творецът се разкрива помежду ни, а не във всеки отделен човек, как все пак се получава така, че всеки усеща това поле на единната сила?

Отговор: Духовното – това е отдаване. Отдаването е това, което се разкрива извън всеки човек, а не вътре в него. Вътре в себе си можем да усетим само това, което сега усещаме – картината, която наричаме този свят.

Излиза, че ако искам да разкрия нещо над моето земно съществуване, извън случващото се в моето животинско тяло, трябва да построя ново, друго тяло. Това тяло се нарича съединение между хората. Тъй като те също са създадени от животински тела, то строим помежду си ново тяло, възникващо между нас, и в него усещаме новата извън телесна реалност. Тази реалност се нарича духовен свят или висша реалност, доколкото там се намират всички сили, всички свойства, програмата на творението, неговата цел. Всичко съществува там – между нас. Това поле, тази висша сила ни управлява и се нарича “Светлина”, “Творец”, “Елоким” и множество други имена.

За това нямаме избор освен да построим съединение помежду ни. Стремейки се към това съединение, даже егоистично, предизвикваме от него върху себе си някакво въздействие и започваме да го усещаме на степен, наречена “ло лишма”. След това то все повече ни въздейства и започваме да го усещаме на първото духовно стъпало, след това – с все по-голяма и по-голяма сила. Силата на нашето съединение определя силата на светлината, възвръщаща към източника, усещането за проявяващото се отдаване. Но всичко това се разкрива помежду ни.

Такава е нашата работа. Трябва само да се стараем през цялото време да си представяме това състояние колкото се може по-вярно, реално и да присъединим към него всичко, което ни е известно от науката, психологията, отношенията помежду ни. И ще видите колко вярно е това. Изведнъж всички ще се съединят.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 10.05.2012

[77445]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Доклад на ООН: САЩ достигна поразителен прогрес, но щастието на гражданите, по тяхна преценка, не се е увеличило. Вместо това, неопределеността и безпокойството на населението растат, социалното и икономическото неравенство също нарасна, а доверието и увереността в правителството се намират на рекордно ниско ниво.

В доклад принц Чарлз отбеляза: „Суровата реалност се състои в това, че нашата планета е достигнала точката на кризата. Времето, което ни е останало, бързо свършва. Стоим пред лицето на това, което може да се охарактеризира като „идеална буря”: съчетание от замърсяването и прекомерното потребление на ограничени природни ресурси, много реалната опасност от катастрофални изменения на климата, безпрецедентното ниво на финансовите задължения, а също население от седем милиарда, което бързо расте.”

Генералният секретар на ООН, Пан Ги Мун, във встъпително слово отбеляза: „Брутният национален продукт (БНП) дълго време бе мерило за процъфтяването на икономиката и политиката. Независимо, че не отчита социалните и екологически издръжки на така наричания прогрес. Необходима ни е нова икономическа парадигма, която признава паритета между трите основи на устойчивото развитие: социално, икономическо и екологическо благополучие – взаимнозависими. Заедно те определят световното брутно щастие.”

Реплика: Щастието се измерва с разумното, материално ниво на живот и с духовното усещане на равенство, на увереност, на доброта в обществото. Едното е неизбежно свързано с другото: без възпитание е невъзможно хората да се доведат до разбирането на необходимостта от живот на нивото на разумно потребление и добри взаимоотношения. Ще страдаме, докато не поумнеем и не създадем системата за интегралното възпитание.

[77392]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Разводът днес стана обичайна и разпространена процедура. За последните години стремително нарасна броят на хората, прекратяващи брака си, и се понижи тяхната възраст. По-голямата част от браковете се разпадат вече на първата-втората година. Съществува мнение, че бракът вече съвсем се е изчерпал? Защото животът е пълен със съблазни и е много трудно да се издържи цял живот с един човек.

Жена, която има успешно семейство и деца, изведнъж чувства, че повече не обича мъжа си! Даже и да е добър мъж и баща – това не е важно, просто не го обича. Тоест разкрива се естествено явление, разпростряло се сред множество жени, които изведнъж губят усещането за вътрешна зависимост, връзка с мъжа си.

Това никога не е било свойствено за жената. Живеейки до мъжа, жената винаги е привиквала с него, привързвала се е, чувствала е принадлежност към него. И изведнъж това изчезва, такъв е естественият край на развитието. Не трябва да обвиняваме жената за това, защото това е природно явление. Преди всичко, трябва да го изучим и след това да видим какво да правим в тази ситуация.

Такъв е резултатът от нашето развитие: излизаме от животинското стъпало и стъпваме на човешкото, Адам, „подобен” (доме) на глобалната природа. И доколкото сега трябва да се съединим с общата природа, с цялото човечество, това ни изключва от личните връзки. Природата иска да ни отвори очите – да ни изведе извън семейните рамки, за да може след това отново да влезем вътре, но вече на друго ниво.

Всеки помни усещането на любов, донесло му необикновено силни чувства, преживявания, въодушевление, пълнота, заради които си е струвало да сме заедно и да създадем семейство. Но след това усещането си отива. Защо в природата съществува такова състояние на влюбеност, което пропада, заставяйки ни после да го търсим през целия си живот?

Природата иска да постигнем истинската любов, отделяйки се от животинската, егоистична любов, която не е способна на дълго съществуване. Трябва да заменим този инстинктивен контакт, достижим за сметка на естествения стремеж към противоположния пол, хормоните – към по-целенасочена връзка.

В обичайния живот такава връзка възниква за сметка на това, че живеем заедно заради децата или заради собствеността. А освен това, ни е удобно да бъдем заедно, защото можем да си помагаме, да се поддържаме, когато остареем. Но днес ни е необходимо да намерим вътрешна, по-висока връзка. Защото старите рамки вече не са способни да задържат човек: той пак може да ги захвърли и да замине. Децата порастват и напускат дома и вече с нищо не сме свързани – разделяме си имуществото и си тръгваме. Това се наблюдава повсеместно.

И за да се съхрани семейството, ни е необходим по-висок стимул. Точно както в целия свят, където трябва да постигнем мир и съгласие, иначе няма да можем да оцелеем. Но съединявайки се с целия свят от безизходност, изведнъж откриваме, че главната печалба съвсем не е в материалното благополучие. То е било само за да ни подтикнат да установим добри отношения.

А всъщност изведнъж ще открием, че вътре в тази връзка присъства ново усещане, отделящо ни от материалния живот. Чувстваме живота по-духовен, по-напълнен. Изведнъж ни се разкрива такова напълване, каквото никога не сме изпитали за целия си живот. Просто излитаме във въздуха, усещаме необичайна лекота в битието и не чувстваме смъртта.

Отначало съм бил просто принуден на тази връзка, под натиска на природата, която ми е поставила условие: „Или ще се съедините, или тук ще бъде мястото на вашето погребение”. Но след това изведнъж с изумление откривам, че това са съвсем други отношения. Просто не съм могъл по-рано да предположа, че по такъв начин ще получа много голямо напълване, над целия този живот.

Колкото и да разказваш това на човека, той все едно няма да разбере. Затова природата ни подтиква отзад, чрез страдания, заставяйки ни да се съединим, докато не сме се унищожили един друг. И се обединяваме от безизходност, за да може в крайна сметка да разкрием цялата картина на тази връзка.

Същото се случва и в семейството. Сега се ненавиждаме и не се искаме, желаем да се разделим. Но когато всеки от нас открие в света недостатък от любов, потребност и желание да обича, и разбере какво висше напълване носи любовта, той ще поиска да установи такива отношения и в своето семейство. Ще се върнем в семейството чак след като се научим да обичаме цялото човечество! И сега ще поискаме да постигнем такава вътрешна, лична връзка с партньора си.

И тогава вече няма да е важно това, че след някакъв брой години ще се състарим и ще станем не толкова красиви, както преди. Даже няма да забелязваме това. Ще изпитваме все същата първоначална влюбеност, но съвършено по друг начин и само след като се научим да градим вътрешните си отношения – съединявайки се заради това с целия свят!

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77150]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Конгрес ONE в Ню Джърси. Семинар №4

Въпрос: Може ли един човек да получи анти-егоистичен екран, или можем да го придобием само с помощта на групата? Или Творецът е единственият, който може да ни го даде?

Отговор: Светлината идва с помощта на групата по моя молба и построява екран в мен, помагащ ми да се издигна над своя егоизъм и да се обвържа с групата. Екранът е връзката между мен и групата или между мен и Твореца, което е едно и също. Той ми помага да се извися над егоизма и издигайки се над себе си, да се съединя със светлината, с Твореца, със същността на групата, която се разкрива в нейния център.

Освен екран, не ни трябва нищо друго. Имам моето желание и желанието на групата, вътре в която се намира светлината и Творецът – екранът ми помага да се свържа с тях. И така влизам в духовния свят – в центъра на групата.

От 4-тия семинар на конгреса ONE Ню Джърси, 13.05.2012

[77696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес ONE в Ню Джърси. Урок №3

Човечеството вече се развива десетки хиляди години. Накъде се движи то?

Ако съдим по природата, то виждаме, че тя се стреми към равновесие. Едно с друго се компенсират топло и студено, налягане и вакуум. Всички природни явления се стремят към балансиране на силите, към взаимно включване, доколкото това състояние е пропито с най-голям покой и постоянство, то е лишено от всякакво налягане и натиск. В крайна сметка, всичко достига равновесие.

От тук малко можем да разберем какво казват кабалистите за нашето състояние, за това, че трябва да постигнем равновесие с Твореца, с глобалната Природа. Тъй като Бог и Природата – всъщност са едно и също.

Какво означава това – да достигнем равновесие с Него? Творецът обладава свойството отдаване и любов – трябва да достигнем именно това, желаейки го или не. Творецът постояно ни въздейства, а вътре в нас ни задвижва ”моторът” на растящия егоизъм и затова всяка секунда се чувстваме все по-притиснати от обстоятелствата, все по-разбалансирани спрямо Твореца.

Това ни задължава да действаме и затова до сега в историята на нашето развитие сме се старали да компенсираме натиска с помощта на различни технологии, социални формации, навици, средства, които да ни защитят от жегата и студа, от натиска и промените и т.н.

И така, Природата е неизменна, константна, а ние постояно се развиваме отвътре, посредством променящата се верига на решимот, и нашето противопоставяне на Природата през цялото време се усилва.

Всички промени са вътре в нас. И нека ни се струва, че външният свят се изменя, като геологически и исторически епохи, поколения – каквото и да е там, всичко това се случва в нас. Проектираме тази реалност навън, независимо от това, че извън нас няма нищо. Човек е затворена „кутия” и картината на света се рисува вътре в нея, но той усеща тази картина сякаш се намира извън него.

По същия начин лещата на окото обръща изображението „с краката нагоре”. Окото възприема целия свят обърнат на обратно, а след това мозъкът го преобръща. Ако си сложим специални очила с такъв ефект, не след дълго мозъкът ще се приспособи и ще върне картината в правилното състояние.

Това илюстрира факта, че всички промени се извършват в мен, а не извън мен. И затова казваме: „Няма никой освен Него!” Съществува неизменна Сила, която ми въздейства. Тя е подготвила всички решимот и всичко, което разкривам всяка секунда от моя живот, в моя свят, в своята реалност, се явява тяхно следствие. Те „отговарят” за всичко, което мога да видя, чуя, опитам, усетя, да почувствам.

Трябва да се старая да помня това винаги: ако променям някого, то това е единствено себе си. Кабалистичната методика не е предназначена за поправка на света – с нейна помощ човек се самопоправя, поправя възприятието си.

И така, въпреки всеобщо разпространеното мнение, ако човек желае да встъпи в духовната картина, той трябва да префокусира своето виждане. На същия принцип са направени стерео изображенията (автостереограмите): за да ги разгледаме, трябва да префокусираме зрението си. Как да променим фокусировката, за да различим новия слой на реалността?

Това е просто: трябва да възприемаме света като действителност, управлявана от единната Сила. Всички промени се извършват посредством моите решимот. Всяка секунда се старая да осъзнавам тази ситуация, да разбирам, че винаги стоя пред една Сила, а в мен се пробужда решимо, противоположно на нея. Следователно всяка секунда от живота трябва да съм в равновесието, за което говорихме. Такъв е основният закон на реалността: без да гледам какво се пробужда в мен, изграждам себе си така, че да съм максимално подобен на Твореца и да не се различавам от Него по свойства.

Това е главното. Достигайки това стъпало на сегашния етап, се изкачвам на следващото. Така се уравновесявам с Твореца по всички параметри, на всичките 125 стъпала, напълно се уподобявам на Него и достигам абсолютен баланс.

Като цяло, схемата е проста: светът си остава все същият, но промените в мен всеки път ми го разкриват различен, и трябва да пребивавам в равновесдие с даващата Сила, която формира за мен настоящата картина.

От 3-ти урок на конгреса ONE в Ню Джърси, 12.05.2012

[77665]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Становище (Д. Шуровески, Анализатор в New York Times, Wall Street Journal): Участниците, 800 души, е трябвало да определят теглото на бика. Колективното решение на тълпата от фермери и граждани се оказало по-точно от мнението на експертите. Оказало се, че групата притежава колективен интелект и може да бъде по-проницателна от експертите. При което, не е нужно водеща роля в нея да имат специалистите, смесената група е в състояние да достигне до правилно колективно решение. Мъдрата група – това е многообразие на мнения, независимост на мненията, обединяване на личните мнения в едно колективно решение.

Различието между членовете е от полза за верните решения, разширява виждането за проблема, подтиска разрушителните процеси.

Група от експерти и новаци винаги се справят по-добре с работата, отколкото група само от експерти. Произволно събрана група, без да се търсят експерти, но да не са и невежи, ще си свършат работата по-добре.

Успешната група трябва също да се състои от специалисти. Участието на поне няколко начинаещи ще постигне по-добри резултати.

На група от подобни хора е трудно да усвоят нова информация. Членовете на еднородни групи успяват в познати за тях дейности, но губят в колективното умение да проучват алтернативите. По този начин, без значение колко знания и опит е имал специалистът, за да се постигне по-добър резултат, неговите съвети и прогнози трябва винаги де се съпоставят с други становища.

Колективните решения са ефективни, когато се приемат от хора с различни възгледи, които идват от независими заключения на базата на нашата информация.

Групите са по-ефективни в избора на възможни решения на проблеми, отколкото в тяхното генериране. Изобретателността е присъща на индивида, но избора на най-добрите иновации – на екипа.

Ако се изгради една голяма група от независими участници, без да се насочват усилията им, тяхното съвместно решение ще бъде успешно.

Групата показва мъдрост само, когато има баланс между информацията, съхранявана от  всички членове на групата и информацията, която те имат лично.

[77639]

Filed under: Uncategorized - No Comments→