Entries in the '' Category

Събиране на пъзела: какво е казано в оригиналното послание?

каббалист Михаэль ЛайтманБаал Сулам, „Въведение в книгата Зоар„, п.33: Въпреки че всички образи и изменения започват и завършват във възприятието на душите, всяко проявление на Твореца създава въображаема картина, сякаш всички те се намират в Него самия. Творецът прави това, за да разшири и увеличи максимално тяхното постижение, в съответствие с плана на сътворението: „за да достави наслаждение на Своите създания“.

Разликата между мен и желаната картина, която си представям, трябва да се изпълни със знания. Необходимо е да влагаме сили в разбирането, прозрението и анализа – по този начин увеличавам своите съсъди.

В крайна сметка, постигаме реалност, 620 пъти по-голяма от първоначалната и тази добавка идва от главата на парцуфа. Желанието, създадено от Твореца, е същото, но към него добавям разбиране, постижение и по този начин качествено увеличавам егото си. Така че, постигам вече не това, което съм получил от Твореца, а Него самия.

Въпрос: Ако запълня тази празнина със знание, каква е тогава ролята на чувствата?

Отговор: Творецът желае за нас само едно – да формираме разум над чувствата, за да разберем, да познаем, да Го разкрием. Разбира се, по този начин разширяваме и нашите сетивни съсъди – тъй като разумът влияе на чувствата: ако знам от Кого получавам наслаждение, то нараства 620 пъти повече.

Преди ми предлагаха вкусен бонбон, а аз не исках да го опитам. Но изведнъж се оказва, че ми го е дал някой, който аз много уважавам – и бонбонът веднага придобива за мен различен вкус.

Всичко зависи от отношението. Например, ако ти сервират хубаво, отлежало вино от запасите, и дори ти разкажат неговата история, ти ще се опияняваш от аромата и ще се наслаждаваш на всяка глътка. Но какво, ако изведнъж се окаже грешка: налели са ти вино от друга бъчва, предназначена за обикновен супермаркет?

Нашите вкусове и предпочитания са базирани на ценностната ни система. Това, което ценя, то придобива за мен вкус. А след това, по този вкус оценявам и други неща. И обратно, без предварително формирано отношение, като компютър без софтуер – съм просто „метал“. Разбира се, че съм наследил набор от вкусове, но главна роля играе именно напълването на моите желания, което определя за тях реда на приоритетите.

Така че, 620-кратната добавка ми осигурява рационално отношение, осъзнаване на този, Който ме наслаждава.

Въпрос: Как да изградя правилно отношение, ако пред себе си виждам картина, която е съвършено противоположна на правилния порядък на приоритетите?

Отговор: Тази картина ми е дадена специално за поправяне. Трябва да придавам значение на Този, Който ми е изпратил тази неправилна форма, която позволява да бъде поправена. Без разбита мозайка, не бих могъл да събера разпръснатите парчета и не бих придобил в хода на работата съзнанието на Художник.

Полагам усилия да събера парчетата и в крайна сметка, събирайки оригиналната картина, да открия нейното послание: „Обичам те“. И сега вече знам Кой ми казва това и какво означават думите Му.

От урока по статията „Шестстотин хиляди души“, 29.05.2012

[79259]

Пречките могат да бъдат различни

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато искам да се явя на изпит или да кандидатствам за работа, в мен автоматично се появява страстна „молитва“, силно влечение към желания резултат. Защо и  по пътя към Твореца това не се случва?

Отговор: С други думи, кога в теб се появява истинската причина за молба към Твореца? Да допуснем, че с теб се е случило нещо много неприятно. Например причинили са ти обида, и дори такава, че си готов да потънеш в дън земя, стига да не се появи пред другите. И при това нищо не можеш да направиш. В такова напълно безнадеждно състояние, получаваш „подарък свише“ – започваш да чувстваш, че няма никой освен Него, че Творецът ти го е изпратил с определена цел: трябва само да се обърнеш към Него и да помолиш това да не се случи.

Обръщаш се към Него с тази молба и изведнъж чувстваш срам: „Какво искам? Да избегна нещастието? Или все пак да бъда с Твореца? Нека са страха и срама, ако само по този начин съм свързан с Него“.

Така напредваме: нужен ни е страха от нашето собствено егоистично желание, с което не мога да се справя – и тогава наистина Творецът ни е нужен.

Готов ли си за това? Искаш ли това да се случи? Но без възражения и облекчения.

Въпрос: Значи от намесата не може да се избяга?

Отговор: Присъедини се към групата и заедно с другарите си ще полетиш напред като ракета. Защото тогава вместо срам и други „животински“ неприятности, ще получиш повече пречки, причинени от неспособността да обичаш другарите си, да се обединиш с тях. Трябва да полагаш усилия, но не може да се постигне това.

Така или иначе пречките са необходими. Защото няма да се обърнеш към Твореца, докато не видиш и най-малка възможност да поправиш себе си по друг начин. Само пълната безпомощност ражда в тебе молба към Него. Което означава, че трябва да повишаваме своето желание, стремежът към единство, издигайки го над всичко останало. Тогава ти  откриваш, че можеш да постигнеш всичко, което искаш – само не и това. И разликата между стремеж и реалност ще предизвика в теб вик към Твореца.

Въпрос: Какво трябва да се случи в групата, че ситуацията да е достигнала необходимото загряване?

Отговор: Прилагай всички възможни усилия и изисквай групата да работи върху себе си. Именно това се нарича „поръчителство“.

От урока по статията „Поръчителство“, 30.05.2012

[79340]