Проучване (С. Боулз, икономист, Института Санта-Фе) “Икономичесо стимулиране и морал”:

Икономическите стимули могат отрицателно да повлияят на морала. Насърчаването на егоистично поведение подкопава моралните мотиви за избор. Взаимодействието на морални и икономически стимули не е само сбор от тях. Икономическото стимулиране намалява ефекта на моралните мотиви в случаите:

1 – преобладаване на егоистични мотиви над моралните – изравняване на алтруистичните мотиви.

2 – наличието на предишен опит, предопределящ отношението към моралните действия.

3 – нарушение на собственото чувство за полезност при предозиране на икономическите стимули.

4 – индивидуалните нагласи на участниците.

Ако насърчаваме икономически алтруистичните действия, след отмяна на стимулацията, старанието рязко спада.

Ако в едно общество е разрешено заради ползата да се експлоатират моралните задължения – те губят стойността си.

Ако човек получава удоволствие от действията, добавянето на възнаграждение към действието влошава резултата, тъй като човек започва да мисли, че получаването на облаги – е главното.

Икономическо стимулиране с включване на морални принципи (като се предполага, че в егоистичните действия има и обществена полза) – е много ефективно.

Ако работникът усети доверието на началника към него, неговото отдаване се увеличава, а ако вижда липса на доверие, отдаването намалява.

Забележка: Всичко казано по-горе, не нарушава основния икономически принцип, установен още през XVIII в. от Д. Юм,  че законите и управлението трябва да изхождат от това, че всички хора са безскрупулни мошеници, интересуващи се единственно от личната изгода. Макар, че с егоистичните мотиви, ефективни се оказват и гражданската и алтруистична мотивация, но те се основават на същия този егоизъм и като цяло не са алтруистични.

Съответно на тези 4 пункта, са  нашите четири определения:

Получаването за себе си – явен егоизъм

Отдаването, но с изгода за себе си – скрит егоизъм

Отдаване за благото на другите – скрит алтруизъм

Получаване за благото на другите – явен алтруизъм

[79158]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Становище (О. Гадецки, психолог, ръководител на проекта “Психология на Третото Хилядолетие“): Глобалната криза – е криза на светоусещането. Съзнанието на хората стана потребителско и егоистично. В природата няма криза – няма гладна мравка, няма птица, която да не може да създаде семейство.

Природата живее по законите на Вселената, и в животните няма свобода и силата да променят тези закони. Човек има свобода, която той  ползва егоистично – „светът за мен“, а не „аз – част от света“.

А катаклизмите в природата са реакция на природата на човешкото общество, природата се съпротивлява. Кризата е състояние на дефицит, когато всичко е малко, това е дефектното съзнание на хората.

Поради това е необходимо да променим своя начин на мислене, като се започне с промени в отношенията. Ако променим етиката на взаимоотношенията, реалността веднага ще стане различна.

Съпрузите трябва да разберат, че няма нищо по-скъпо от близкия, да сме отворени един за друг. Да очакваш нещо от някой друг – е също егоистично, потребителско съзнание. На другия гледаме като на средство за задовлетворяване на своите нужди. Поне в условията на криза си струва да се откажем от дадената постановка. В крайна сметка нямаме друг по-близък човек!

Свобода на избора има, и именно затова говорим с вас сега.

Вместо “аз живея, за да си построя къща“, кризата ни призовава навътре, в себе си – да знам защо живея в този свят? Вътре ние имаме реални ценности, заради които си струва наистина да живеем.

Време е да започнем да ги търсим.

Забележка: Психологията вече не помага, защото не позволява на човек да се издигне над природата си, а да се ограничим с еснафски „напредък“ няма да помогне. Няма да намерим нищо вътре в себе си, освен отвратителни егоистични свойства. Ако няма метод за привличане на поправящата външна сила (светлината, О“М), няма спасение. Затова може би именно психолозите могат по-бързо да разберат прекрасното свойство на Кабала, позволяващо да се привлече специална сила на природата, способна да ни промени в равновесие с нея.

[79081]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: (по статия на Баал a-Сулам от книгата ”Шамати”, Какво е това ”ден на Твореца” и какво е ”нощта на Твореца”): Пояснете какво е това ден и нощ на Твореца, различаващи се от нашите?

Отговор: Казано е: „За какво ви е денят на Твореца? Тъй като за вас той е нощ, тъма, а не ден”. Въпросът е какво е това ”Ден на Твореца?” Ако човек желае да се уподоби на Твореца, то ”Ден на Твореца” – е състояние, когато той може да отдава. И не когато ще му свети Твореца, напълвайки неговото желание, а въпреки всичките му желания, той ще иска от Твореца само едно – да му даде свойството отдаване, свойството вяра над знанието.

Тоест, искайки в своите постоянно променящи се желания, той ще усеща тъмнината, той няма да поиска да му свети там светлината, защото тогава ще се намира ”в знанието” (бе тох а–даат). А той иска в него да се появи нова природа, когато над любимите усещания на тъмнината в своите желания, той усети, че издигайки се над усещането за тъмнина, може да отдава на Твореца. Какво можеш ти да отдаваш? – само своя устрем! И тук той започва да благодари на Твореца – за това, че го е създал егоист, създава в него такива големи лични желания и против тези желания си играе с него, сякаш Творецът желае да му даде, да напълни егоистичните желания, а той нещастният се страхува, да не би да получи; тъкмо обратното, над всички тези желания да се издигне и тогава, тъкмо с онова, което се издига над тези желания, получавайки помощ от Твореца, тази сила на противодействие да усеща като помощ, подарък – всъщност това е неговото отдаване на Твореца.

И неговата молба никога не е истинска, защото всъщност желанията, които се разкриват в него, са егоистични желания, и дори да моли за свойството отдаване на още непоправено желание – означава, че проси, изхождайки от това желание, т.е. всъщност в него винаги има молби, желания да получи нещичко за себе си. Затова неговата молба – не е истинска и се нарича ”мисхак” – ”игра”.

Но и Творецът може да си играе с него, както е казано ”играе си с Левиатана” защото изначално е създал творението ”несериозно, заради играта”, защото то не му е било необходимо – и затова можем съответно да Го молим за свойството отдаване също така ”несериозно”. И в тази несериозността от Негова и от наша страна са еквивалентни. И затова се намираме в подобие с Него (иштавут цура).

И тогава всичко, за което трябва да моли човек – е да плува в постоянната светлина на Твореца, над издигащите се вътре от него, променящи се от възбуждането (решимот). Аз моля само едно – за възможността да плувам над него, като по вълни, над всички издигащи се в мен желания и свойства. Аз искам над всички тях да се издигам в отдаване към Твореца.

Тъкмо това свое устремяване Му отдавам, друго няма какво да Му дам. И без да получавам силата на отдаване от Него, свойството отдаване, сам няма да мога да генерирам от себе си това свойство.

А онзи, който изучава Тора формално, за знание, а не за да се поправи, ако му кажат, че като възнаграждение ще му бъде дадено деня на Твореца, т.е. да придобие силата на отдаване, той ще възрази, че това е тъмнина, а не светлина.

[79063]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→