Всеки миг можем да чувстваме обновяване в себе си, а не само веднъж годишно. Истината е, че ние често се обновяваме,  но не го усещаме, заради неспособността си да го възприемем, поради отсъствие на съсъд (кли). Всеки ден с нас стават чудеса и ние се оказваме пред планината Синай – не ни липсва обновяване, защото пред нас се намира целият свят на Безкрайността! Всичко зависи само от нашата способност да го възприемем, от нашите желания.

Благословено е такова обновяване, което човек може да усети – всичко се разглежда по отношение на постигащия. Така че ние трябва да работим върху нашата чувствителност и способност да възприемаме. В нас непрекъснато се пробуждат нови информационни гени (решимот) и преминават много състояния, но засега ние се развиваме в тях само пасивно, на животинско ниво, без да усещаме същността на тези изменения, без да постигаме мощта на стъпалото, на връзката с Твореца.

Разликата е, като да съм купил от магазина нещо ново, донесъл съм го у дома и съм го поставил в стаята, или съм донесъл растение, или кученце, или при мен е дошъл човек да ме посети. Точно така чувствам , че ме водят в двореца на Царя – но като какъв? Като някакъв неодушевен предмет, растение или животно? Или съм подготвил желанието си така, че съзнателно да вляза и да разбера къде се намирам, благодарение съответствието  на своите свойства като човек, подобен на Твореца, на Господаря?

Всичко зависи от готовността ни. Има много състояния, които преминаваме несъзнателно: в нежива, растителна или животинска форма, и затова не усещаме в тях обновяване. За обновяване се счита само промяната,  която преминава човек: като постигащ, разбиращ, чувстващ, за да се уподоби на Твореца.

От подготовката към урока, 18.05.2012

[78305]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: На конгреса открих, че нямам желание да се съединявам с никого. Как да получа такова желание?

Отговор: Това, че нямаме желание за съединение, е естествено. Живеем в свят, в който от ден на ден нараства отчуждението и разединението. Хората се крият зад екраните на компютрите, мобилните телефони – зад всички средства, които създават илюзия за връзка вместо реално съединение.

Но така повече ни харесва! 99% от всички устройства са създадени да помогнат на човечеството да избягва връзката с останалите. Те ни създават илюзията, че не трябва да се срещаме очи в очи един с друг. Достатъчно е да погледнем малкия екран, да натиснем някой бутон – и това е всичко. Никой не гледа другия. Хората вървят по улиците като зомбита, насочени към своята дестинация, и на практика не разговарят.

Целият свят се отчуждава все повече и повече. Моето его ме кара максимално да съкратя връзките с останалите. Трябва ми отделна квартира, да се храня отделно. Създавам средата си за обитаване така, че да имам всички удобства вкъщи и да не завися от никого. Скоро цялата домашна работа ще се извършва от роботи и никой няма да ми бъде нужен. Човек се чувства най-добре, когато е сам. Ако изведнъж му стане скучно, ще изпрати е-мейл или ще позвъни на някого.

При такава форма на развитие на нашия егоизъм, стремежът към съединение е противна форма на материалната ни природа. И е разбираемо, че хората, които идват на конгрес за да се обединят, изпитват неудобство. А колкото е по-развит човек, толкова е по-голямо неговото съпротивление, както е казано: „онзи, който е по-висш от другаря си, притежава и по-голям егоизъм”.

Това отблъсква много от новите, а също така и от старите, добри и силни ученици, и ги изхвърля извън борда. Трябва да разберем, че това е естествена реакция на всеки човек. И ако някой си отива, то това не означава, че не е готов за духовен път, а просто не е получил от другите достатъчно подкрепа и търпеливо отношение.

Всеки трябва да получи възможност да работи на конгреса или да вземе някакво участие, а останалото – времето ще направи постепенно. Ако човек има голямо егоистично желание, не е способен веднага да възприеме, че трябва да бъдем свързани.

Обикновеният човек с удоволствие ще се съгласи да поседи заедно с останалите и да попее. Но за индивидуалиста, в който живеят много по-силни желания като: егоизъм, гордост, властолюбие – това е неприемливо и нетърпимо, и той ще избяга. Затова на такива хора трябва да се даде възможност да поврат на бавен огън. С една дума, както се приготвя храна: всеки компонент се приготвя отделно за различно време, а след това всичко се смесва заедно, в един казан. Така и в групата има различни хора и всеки има свое време за сваряване! А след това всички се обединяват и ще се варят заедно.

От урок на тема ”Въпроси от отминалите конгреси”, 18.05.2012

[78308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

В крайна сметка, човек осъзнава, че не той е господар на природата, а Природата е висшата сила на света, пред която трябва да наведем глава и да съблюдаваме нейните закони.
Това са правилата на природата, с които е необходимо да съобразяваме нашите действия през целия си живот:

• Природата работи на слънчева светлина
• Природата използва само необходимата енергия
• Природата дава форма в съответствие с функцията
• Природата рециклира всичко
• Природата възнаграждава сътрудничеството
• Природата се основава на разнообразието
• Природата изисква опит в местните условия
• Природата ограничава всички излишества отвътре
• Природата разкрива силата на ограниченията

А кабала обяснява, че при спазването на тези закони, се превръщаме от вредни, в неутрални същества. И ако поправим своите егоистични свойства от антиприродни на алтруистични, то ще се издигнем на висше (вечно и съвършено) ниво на природата.

Източник:  Сайт на интегралното образование

[78015]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (Жан Бодрияр, книгата “Общество на потребители”): За обществото на потребителите e характерно не само желанието за закупуване на предмети и стоки, а и пристрастеност към самото потребление и превръщането му в мит. Става въпрос за опасно изменение в социалния метаболизъм – подобно на рак.

В едно общество на изобилие, където хората са заобиколени повече от предмети, отколкото от себеподобни, те престават да общуват и се отдалечават един от друг. В предишните цивилизации вещите са живели повече от хората.

Отношението на човека към света, политиката, историята, културата вече не се определя като интерес, участие, отговорност. Това е отношение на безразличие и любопитство. Характеристиката на потреблението се изразява не като знание за света или невежество – а като НЕЗНАНИЕ.

Освен основният проблем за глада, възниква и световният проблем на скуката. Тя няма причина. Героите на потреблението са изморени. Умората, депресията, неврозите могат да се превърнат в открито насилие. Не е възможно да се излекуват със спорт или стимулатори, защото умората – това е скрит протест. Така въставащите започват с изгаряне на собствените си квартали. Умората – това е неосъзнато, хронично въстание.

Депресията процъфтява там, където спира необходимостта от труд и се увеличава времето за удоволствия (мигрена на директорите през уикенда, ранната смърт на пенсионерите). В неикономическото търсене на работна ръка, на потребност да се трудиш, се изразява цялата неудовлетвореност от потреблението и свободното време.

Реплика: Кабала изтъква основно, че усилието и ограничението (игия и цимцум) са условието за напълване. Хубаво е, че психолозите започват да го осъзнават и това постепенно стига до масите. Но ние, в нашия курс по интегрално възпитание, трябва да говорим за причините за нашето общо разочарование – депресията като най-разпространената болест на века. Защото напълването е възможно само чрез положеното преди него усилие (кли и О”Х)!

[77396]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→