Въпрос: Какво имате предвид под думата “любов”?

Отговор: Имам предвид това, всеки от нас да живее постоянно грижейки се за другите.

Също както в групата, където започваме да работим по такъв тренировъчен план, в който всеки от нас желае да създаде за другите максимално комфортно състояние. Тоест трябва да разбирам другите хора, да ги усещам. Трябва всеки път да им изпращам съответстващи сигнали: вербални, физически, мислени и т.н.

Трябва да бъда във взаимно поръчителство с тях, когато всеки от нас обезпечава всички останали с такова отношение, усещане помежду си, че да съм уверен, че въздействайки им, получавам такова въздействие и върху себе си. И затова постоянно се повдигаме заедно над нашия егоизъм в обратните на него свойства.

Такава е взаимната работа – най-важната работа в групата.

След усвояване на тази методика, винаги ще усещаме нееднократни падения в егоизма, тежест, възникване на някакви пречки – до пълното поправяне, до пълния подем над егоизма.

Но във всички състояния вътре в групата и даже и извън – и вкъщи, и с другите – вече веднага ще превключвам на тази идея, на тази практика. И в крайна сметка, по такъв начин правилно ще взаимодействам с целия свят.

От беседи за интегралното възпитание, 27.02.2012

[77260]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

В наши дни се разразява такава жестока криза в икономиката, която ще ни помогне да разкрием, че в своите необуздани стремежи към богатство, власт и технически прогрес, сами сме се заблудили и хванали в капан. Въртим се точно като катерици в колело и сме принудени през цялото време да произвеждаме все повече и повече стоки, от които всъщност няма никаква необходимост.

А природата, захващайки ни заедно в един кръг, ни показва, че трябва да живеем като единно, хармонично семейство, което се нуждае само от това, което му е необходимо за нормално съществуване, и от никакви излишества. Тоест, предстои ни да стигнем до някакво разумно, рационално ниво на потребление. Разбира се, на човека са необходими дрехи, храна, медицинско обслужване, безопасност, някаква работа. Но той не трябва да робува на рекламата, която заради нечия чужда печалба, го убеждава в необходимостта от хиляди безсмислени вещи, всяка минута предлагайки нещо ново и подхранвайки апетита му.

Все някога тази гонка трябва да завърши и още сега започва да се усеща как по целия свят се съкращава производството. В резултат множество хора са лишени от работни места и изхвърлени на улицата. Количеството на безработните се изчислява на милиони и неотклонно расте ден за ден по целия свят. И тази тенденция ще продължава.

Това ще предизвика обратен ефект на кризата в семейството. Защото жената ще започне да се завръща в своя дом. Мъжът също ще започне да прекарва повече време у дома. Животът им ще стане по-премерен, ще се прекрати безумната гонка, в която се стремим да погълнем целия свят.

И тогава ще видим, че в нас се връща желанието да живеем в семейство. Но не така, както е било преди, а по-уравновесено и спокойно. Човекът ще се заеме със своето вътрешно развитие! Ще започне да живее в равновесие с природата.

Преди всичко, ни е необходимо да достигнем равновесие помежду си, в нашите отношения, установявайки добри връзки в цялото общество. Трябва да направим това, иначе просто няма да оцелеем. Но тази външна хармония ще ни промени отвътре, ще ни даде повече спокойствие и търпение, и ще ни научи как да построим такава връзка и в своето семейство, така че “любовта ще покрие всички престъпления”.

Тогава ще можем да станем търпими един към друг и ще се научим да живеем така, че в семейството всеки да е свободен, но в същото време, вътрешно свързан с другия. И в такова семейство ще поискаме да имаме деца и ще се научим как да се отнасяме с тях и да им дадем правилно възпитание в духа на новото човечество.

Може би, все още не всички са разбрали това, но старият свят вече е завършил своето съществуване! А в новия свят ще получаваме напълване не от това, че се движим от място на място, печелим пари, власт, мода. Ще почувстваме каква пустота се крие зад всичко това, а напълването се намира на по-високото, напълно извисено ниво, даващо ни усещане за висшата хармония.

Ще започнем да усещаме по-вътрешната реалност, хармонията, съществуваща в природата – и всичко, благодарение на това, че се съединяваме с другите във взаимна грижа и поръчителство.

Никой от нас все още никога не е усещал истинското напълване! Нима някога ни се е отдало да напълним себе си в тази гонка след богатството, властта, славата, знанията? Имало ли е някога такъв момент, когато си се спрял и си казал: “Ето, сега съм щастлив и повече нищо не ми е необходимо!” Никога не се е случвало нещо подобно. Само бягаме и бягаме безспирно, но не можем да се напълним.

А сега ни предстои да се издигнем на друго ниво на съществуването и да изясним: от какво може да се наслади човек, с какво може да се напълни? Ще се наслаждаваме от това, че сме постигнали правилни отношения помежду си, защото в тази правилна връзка и интеграция, ще ни се разкрие съвършенството на природата.

Това усещане на любов, което досега не е известно на никого от нас. Ще се наслаждавам на своите добри отношения към другия, на своята любов към него, на желанието да му отдавам. И ако всеки се отнася по същият начин към другите, то всички ще се напълнят с това усещане на любов.

За това е необходимо съвсем малко: само да се научим как да направим това! Имаме всичко необходимо: методика и система на интегралното образование, способна да научи всеки. Това е древна методика, съществуваща вече хиляди години, но се разкрива едва в наши дни, защото светът е стигнал до такова състояние, когато това става жизнено необходимо за него.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77043]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Ако можех поне малко да надникна от своя малък пашкул и да видя къде е мястото ми в глобалния свят, и къде стоя спрямо цялото човечество, което точно като единна душа преминава всевъзможни изменения, приближавайки се към своето съвършено състояние – бих възприемал живота си по друг начин. Не бих гледал толкова на своя личен, мъничък живот, който въобще няма особено голям смисъл да се взема под внимание.

Включи се в общия, голям, глобален процес заедно с останалите и ще почувстваш, че се намираш в безкрайния поток на живота. А засега, трябва да се учим какво е необходимо да се направи, за да се усети вечността на природата – да се включиш в нея. И от тази висота ще можеш да решиш всички свои частни проблеми.

Ако се опитваме да ги поправим на обичайното, материално ниво, то няма да можем да разрешим нито един проблем. И свидетелство за това са всички отчаяни и безрезултатни опити да се поправи положението, предприемани от различните правителства. Няма никакво друго средство да поправим нашето лично състояние, освен интегралното образование.

Затова жената, която днес е нещастна от това, че не може да намери спътник в живота си, да създаде семейство и да роди деца, трябва да разбере, че по този начин природата иска да я доведе до състояние, в което тя ще се включи в целия свят в качеството си на жена.

И в следствие на такова включване, интегрално образование, влияние на обкръжението, тя ще започне да разбира каква връзка е необходимо да установи с другите. Ще започне да чувства доброто и взаимността във връзката с целия свят.

И тогава тя ще се запознае с подходящия мъж и те ще започнат да изучават как могат взаимно да се подкрепят именно заради това, да се издигнат на духовното стъпало и да се съединят в едно цяло. Макар че може да се различават много един от друг и да си останат с целия свой егоизъм.

В момента, в който се измени тяхното лично възприятие, тутакси ще си паснат. Ще пожелаят да бъдат по-тясно свързани в семейна връзка и да имат деца, за да се реализира всичко това във духовна форма. Именно духовното ще ги накара да създадат семейство.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77084]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - No Comments→

“Човекът – това е част от цялото, което наричаме Вселена, част, ограничена във времето и пространството. Той усеща себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от останалата част на света, което е един вид оптична измама.

Тази илюзия се е превърнала в тъмница , която ни ограничава в света на собствените ни желания и превързаност към  тесен кръг от близки хора. Нашата задачата е да се освободим от този затвор, чрез разширяване обхвата на своето участие до всяко живо същество, до целия свят, в цялото му великолепие. Никой няма да може да изпълни тази задача докрай, но самите опити за постигане на тази цел са част от освобождението и основание за вътрешна увереност.“

Алберт Айнщайн (Howard Eves, Mathematical Circles Adieu, Boston, 1977, ISBN 0871502402)

[77185]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→