Entries in the '' Категория

Голямото семейство около кръглата маса

каббалист Михаэль ЛайтманНие не можем с преки методи да спрем тенденцията към разпадане на семействата. Независимо от средствата, които развитите страни са инвестирали, за стимулиране на раждаемостта – нищо не помага.

Очевидно това е природен закон на нашето развитие, и преди всичко, трябва да видим какво иска природата от нас? За какво ни е развивала поколение след поколение, повдигайки ни все по-високо над животинското ниво? Ако нежеланието да имаме семейство, деца е вътрешен порив на човека, то е невъзможно да се борим с него.

Ние просто трябва да разберем към какво ни насърчава природата с това? Природата изисква да бъдем по-уравновесени, свързани, интегрални, свързани едни с други, разкривайки ни нашата обща зависимост. Днес, всяка страна е зависима от останалите в доставянето на храна, дрехи, електричество, всичко необходимо за нас да живеем.

Природата оказва натиск върху нас, заставяйки ни да почувстваме такава обща зависимост един от друг, сякаш сме едно семейство. И независимо от желанието ни да избягаме от семейството, да се отървем от всички задължения, общият натиск действа в обратна посока. От една страна природата сякаш ни дава да избягаме от обикновеното малко семейство. А от друга страна тя ни притиска от всички страни, всички заедно, като в менгеме, принуждавайки ни да почувстваме, че всички ние зависим един от друг.

Тя сякаш казва, че ние вече не сме малко семейство, живеещо в един дом, а едно голямо семейство по цялото Земно кълбо. Тази тенденция ни се струва много странна и ние все още не разбираме, какво означава това и как да живеем с нея.

Аз пътувам много по света и виждам, че всички страни прилагат една и съща култура, английски език, който се превърна в международен език, хора, храна, облекло започват да си приличат – светът е „кръг“. Има такава зависимост, като в семействата. Тоест ние постепенно заменяме малката семейна единица с голяма.

Скоро цялото човечество ще започне да се чувства така. За това много способстват и медиите, Интернет, социалните мрежи. Ето защо, ние не можем да се борим с тези явления, дори и ако това е против желанието ни. Напротив, ако се противопоставяме на този процес, това ще ни донесе само беди, защото природата все пак ще спечели. Ние сме под натиска на нейното развитие, което ни кара да се движим.

И колкото по-добре разбера програмата на природата  и сам и помагам, толкова по-бързо и по-приятно ще напредвам, като добро дете, което слуша родителите си.

Ето защо, вместо директно да се съпротивляваме на кризата в семейството, трябва да се разбере тази тенденция и да видим как най-добре да действаме в такива условия. В противен случай ние все едно нищо не можем да направим. Ако човек няма желание да се жени, ние не можем да го заставим насила.

Съществува много по-различна връзка и ние трябва да се учим от природата към какво ни води тя. Може би тя ни води към нов живот, нова степен на развитие, която още не познаваме. Ако целият свят е свързан с интегралната зависимост, ние на първо място  трябва да изменим природата си: да престанем да бъдем егоисти и да приемем всички като едно семейство, да седнем около кръглата маса.

Оказва се, че сега имам огромно семейство, което зависи от мен, и аз завися от тях. И очевидно, за да може човек да се издигне поне малко и да не се вглежда единствено в собственото си семейство – единственото, което се намира във фокуса на неговото зрение, природата го лишава от естественото му желание за семейство. Точно това се случва в наши дни. Може би това ще помогне на човек малко да се издигне и да види целия свят, като започне по малко да осъзнава че целия свят – е едно семейство.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77046]

Краят на историята

каббалист Михаэль ЛайтманДнес ние се намираме в много интересна и оригинална ситуация. Човечеството неведнъж си е задавало въпросите: накъде вървим? Каква е целта на развитието ни? Какво ще се случи с нас после? Какво трябва да променим, за да се подобри положението?

Хилядолетия сме мислили за това. В нас винаги е звучал неизбежния въпрос: накъде да вървим? Какво иска от човека неговата природа? Накъде го води?

През цялата история сме намирали различни начини, последователно набирайки скорост в една или друга посока. Но сега, след хилядолетия на човешкото развитие, се създава необичайна ситуация. Човек винаги се е ръководил от егоистичната си сила – желанието да живее по-добре, да изпита най-добрите усещания, повече да знае и разбира, да бъде богат, умен, известен, щастлив и т.н.

Но внезапно тази сила пресъхва, изчезва – и ние чувстваме специална, безпрецедентна умора, всеобща депресия, универсално отчаяние. Ние съсипваме природните ресурси на планетата, не желаем да се развиваме нататък и като че ли се обърнахме срещу течението на историята. Загубихме вяра в бъдещето: то приближава, но е нежелано в нашите очи. А и не знаем какво да правим с него.

Точно тук, изследвайки природата, откриваме всеобща криза, обхващаща всички сфери на човешката дейност. Това е истинска глобална криза. Тя не е обвързана с определена държава, общество или човек, тя не е породена от обичайния преход към нова форма на обществена формация, тя не се ограничава до  нова тенденция, нов подход към културата, образованието, науката, социалното устройство, семейството… Тя се проявява във всичко. Човек в крайна сметка реализира всичките си сили и възможности – и започна да си задава вечните въпроси. Това се отнася не само до философи и мислители – най-различни хора се питат: „Какво всъщност се случва?“

Благодарение на прогреса ние овладяхме огромна сила. Чрез натискане на бутона можем да унищожим целия живот на Земята. Летим в космоса, спускаме се в морските дълбини. И заедно с това, природата, климатът, обкръжаващата среда властват над нас безмилостно – и ние изглежда  изгубихме пътя. Не че последният курс беше добър, но поне ни водеше напред, тласкаше ни към развитие. А сега – не.

Освен това – проблемът не свършва до тук. Например, ние ще спрем, ще останем такива, каквито сме – но и на това не сме способни. Напротив, всичко придобито сякаш изтича от ръцете ни. Промишлеността, построена през последните няколко века, изведнъж се забави. Науката е в задънена улица. Културата и социалния живот паднаха до там, че е срамно да кажем какви „ценности“ ни привличат, с какво са пълни телевизията и интернет, какво ниво и какъв вид съдържание вървят там, с какво ни хранят. Средствата за масова информация са оплели в своите мрежи целия свят – технически сме на висота. Но съдържанието на живота ни пада все по-ниско, ставайки гнусно и мизерно. То абсолютно не съответства на потенциала ни за използване на съвременните средства за комуникация.

Сблъскахме се със сериозна криза в семейния живот. От една страна, хората са самостоятелни, но от друга страна, са като слепи: живеят в един апартамент, но даже не се засичат – просто скитат от ъгъл до ъгъл, без да са в състояние да се срещнат, да се запознаят, да се сближат истински, в атмосфера на сърдечност и доброта. Не можем да създаваме семейства, не искаме да раждаме деца, а и не вярваме, че животът ще продължи, както преди. В крайна сметка, нашата природата, нашето его, общото зло царува и ни води неизвестно къде.

Половината население все още е в състояние да води нормален семеен живот, да създаде ново поколение и да го възпита. Въпреки това и тази половина вече е недоволна в тази област.

В нас нараства вътрешна криза, отчаяние. Депресията излиза на първо място в списъка на болестите и причинява почти всички останали. Изпитваме постоянен страх за това, което е и какво ще бъде. Мъчат ни климатични катастрофи и бедствия, предизвикани от собствената ни егоистична природа, над която човек няма абсолютно никакъв контрол.

Всичко това ни е ясно. Хиляди учени по целия свят показват тези тенденции. Съществуват множество изследвания по този въпрос, с които по принцип всички са съгласни. Ситуацията е достатъчно добре анализирана от учени, социолози, политолози, специалисти в областта на образованието. Въпреки това, заедно с излагането на фактите, ние определяме собствената си безпомощност, невъзможността си да се справим със случващото се. Ние нямаме решение.

Човечеството е болно и болестта му се проявява с различни симптоми. Точно, както при общо отслабване на организма, нито един тест не дава положителни резултати. Самата структура на системата не функционира правилно, не поддържа хармония и баланс на всички подсистеми.

Можем вече да поставим диагноза – това е човешкият егоизъм, човешкото зло, завист, омраза, похот, суета, които властват над нас. Обаче, и да установим причините за днешната ситуация, нищо не можем да направим. Човек е като заблудило се същество, готово да унищожи себе си и цялата своя цивилизация. Предварително знае какво се случва, но не може да се спре и въпреки това върви на заколение, с тъжен край.

От 20-тата беседа за нов живот, 28.03.2012

[76987]

Докато не се разсее сянката

каббалист Михаэль ЛайтманОт урока в Бразилия

Баал а-Сулам, „Чуто“, статия 8, „Разликата между святата сянка и сянката на клипот“: Казано е: „Докато не изчезне денят и не се затичат сенките…“ (Песен на Песните). Трябва да се разбере какво е това „сянка“ в духовната работа. Факт е, че човек не чувства управлението на Твореца, Който води света към добро и в благо…

Управлението на Твореца – е същността на абсолютното добро. Към това разбиране ние трябва да дойдем. Творецът е неизменен и ние не чакаме Той да се промени донякъде. Казано е: „Аз Себе си не съм променял“. Вечно Добър и Творящ добро не може да стане друг. Той е абсолютен и Неговото отдаване е постоянно. Висшата светлина е в абсолютен покой и напълва всичко.

Ние разкриваме Добрия и Творящия добро, изменяйки възприятието си така, че от Безкрайността със знак минус, от реалността, която изглежда по-лоша и от смъртта и до Безкрайността със знак плюс, до най-висшето благо – независимо от собствените чувства, над тях – да чувстваме, че всичко е добро. Ето какъв екран (масах), какво възприятие трябва да придобием.

В егоистичното желание ние чувстваме най-лошите състояния, които дори не можем да си представим – и все още над желанието си да се поправим така, че да разберем и да почувстваме: това е най-доброто, което може да бъде. Ето какъв спад трябва да разлъчи нашите чувства вътре в желанието и тези, които ще разкрием осъзнато.

Творецът не се променя, Той само постоянно ни изпраща състояния, все по-трудни и лоши – както за животинското ни тяло, така и за душата ни – за да можем над тях да формираме противоположното възприятие, пропито с всеотдайност и любов. Нали отдавайки, именно над цялата тежест, аз разкривам добрата воля на Твореца и се солидаризирам с Него.

По този начин, човек разкрива духовния живот само на фона на тежки и лоши обстоятелства. В противен случай, той няма да може да се откъсне от нашия свят и няма да отиде в духовния.

Днес този процес приема глобални мащаби. Тъй като до сега сме се развивали в обичайния егоизъм – отначало линейно, а през последните двеста години експоненциално. Но егоизмът още не ни е свързал един с друг в глобално, интегрално цяло. Днес целият свят представлява група – разединена, разбита, нуждаеща се от поправяне.

Тази група се дели на две части:

  • „99 процента“, всеки ден все повече и повече взаимосвързани и взаимозависими, все по-ограничени в своя живот. Навсякъде това се проявява по различен начин, а и самата тенденция възникна едва наскоро, но темповете на нейното развитие са високи.
  • Група вътре в тази общност, представляваща „един процент“.

Вътрешната група се отличава по своето желание да познае тайната на развитието: за какво е то и защо? Какво се случва с нас? В какво е причината за текущия процес? Как да го контролираме или поне да се присъединим?

И тук достигаме до понятието „сянка“, която утежнява живота на човека, навеждайки го от все по-голямата  тежест, лишавайки го от интерес към обичайните удоволствия. Също така, човек, който желае да напредва в духовното, чувства тежестта на разбирането и осъзнаването, трудно е да помни важността на пътя и целта.

Всичко това е, за да разберем: трябва да вземем юздите в свои ръце, трябва да разберем, че всички трудности са причинени от злото начало, което Творецът е създал. Висшата светлина постоянно ни поднася нови предизвикателства, все повече претоварване – за да видим в това „сянката“ и да се издигнем над нея.

Когато човек не чувства управлението на Твореца, който води светът към добро и за благо, неговото състояние се определя като тъмнина, която се е образувала от сянката, скриваща слънцето. И както физическата сянка, закриваща слънцето, не е способна да му повлияе и оставя слънцето да свети в цялата си власт – така и човек, който не чувства управлението на Твореца, никак не може да измени това, което се случва на върха.

Отношението на Твореца към нас си остава същото, абсолютно добро, а се изменя само нашето усещане – за да се издигнем над съмненията и въпросите, всеки път, приемайки управлението на Твореца като абсолютно добро. Когато завършваме поредния подем, ни изпращат още по-голяма сянка, т.е. още повече натоварване, объркване, съмнения, търкания между другарите. Но каквото и да подрежда Твореца между нас, ние трябва да съберем мислите си и да разберем: всичко идва от Него. Няма Никой освен Него. И затова всяка секунда трябва да признаваме Неговото добро.

Ако не завършваме текущия момент с чувство за Добрия и Творящ добро, няма да  напредваме, защото дадената стъпка не е взета. И затова, във всяко състояние отначало трябва да изпитаме лоши чувства, обърканост, липсата на сили, за да дойдем на урок, загубата на интерес към пътя за обединение в групата. Това се случва постоянно и ако не сме фокусирани във всеки един момент, фокусът веднага изчезва. Тъй като егоистичното ни желание работи непрекъснато, като механизъм за отчитане с вечно въртящи се колелца. То през цялото време „сгъстява“ у нас желанието и ние все повече затъваме в живота от нашия свят.

В резултат, ако не подкрепяме връзката, ако не си помагаме един на друг, ако „не се държим на нокти“, то се разпиляваме във всички посоки. Групата се разпада, и изведнъж не намираме нищо от нейната основа.

Ето това е „сянката“ – освобождаване от минали задължения, безразличие, което внезапно се промъква между нас с гъста мъгла, и всичко потъва в мрак. Тази сянка скрива от нас целта, значението на обединението и духовния път.

В края на краищата, всички сенки – вътрешни и външни, частни и общи – идват с цел, да приложим усилия, да работим независимо от тях и над тях да разкрием включването, единението, връзката и в крайна сметка – Твореца, Добрия и Творящия добро. Нека дори да не видим лично Твореца и Неговото управление, но чрез разумен и рационален анализ ще дойдем до такова усещане. Това е и краят на сегашния етап: поправили сме злото начало, което ни е дал Твореца.

Злото начало се проявява само сред тези хора, които искат да се обединят, които възнамеряват да поправят разбиването. То няма да се разкрива на масите, които правят „99 процента“. При тях няма зло начало, те нямат намерение да се обединят помежду си, за да поправят духовното разбиване. Само ние минаваме през това поправяне, свързвайки ги със себе си.

От урока по статия от книга „Шамати“, 03.05.2012

[76936]

Психологическата съвместимост в групата

конгресс, группаВъпрос: Как трябва да се процедира при запознанство между абсолютно чужди хора в групата за интегралното обучение?

Отговор: Нека да седнат в кръг като малки деца, при това, толкова близко, че почти да се докосват един друг! Нека от време на време да се държат за ръце, за да се чувстват близко един до друг!

Знаем, че хората инстинктивно желаят да съхранят определена дистанция помежду си – това е тяхната зона на безопасност. Но трябва по някакъв начин да ги запознаем! Този етап може да се оприличи на това, как животните се помирисват едно с друго. Разбираме, че от психологична гледна точка това е много важно за нашето общуване.

Те трябва да се усетят като цялостна команда, която върви в атака към проникване във Висшия свят, към нещо съвършено, особено, досега неизвестно, но чаровно, привлекателно, безопасно. Това е сякаш пътешествие във времето, където постоянно се сблъсквате с нещо неочаквано за вас.

Имам предвид не груповото пътуване зад граница, а екскурзия в гората или планината, където срещате някакво необичайно племе или виждате странни следи на неизвестен звяр, или чувствате върху себе си нечий поглед, сякаш някой ви следи…

Това е действително много увлекателно пътешествие, дори бих казал предстоящо откритие, при което трябва да се запознаете един с друг.

Групите, които ходят на съвместно турне зад граница, не е необходимо да се познават помежду си, тъй като всичко е по разписание: това е вашият автобус, обърнете се наляво, обърнете се надясно, погледнете тук, погледнете там.

Но ако хората отиват в планината или на планинска река, то вече се подбира цял екип, който трябва да бъде психически годен един за друг.

Психологическата съвместимост в групата трябва да бъде определена предварително. В случая не е добре едни от тях да са бедни, а други богати. Трябва те повече или по-малко да си подхождат един с друг по ниво, образователен ценз, манталитет и да се разбират помежду  си.

След като се сформират хомогенни групи, те ще вървят напред. И ако  започнат според степента на напредък да усещат нещо ново, развиващо се в тях шесто чувство, едва тогава може да се говори за съединение на тези групи помежду си. Те вече ще се разбират един друг, ще бъдат над всички условности на нашия свят, на нашия живот, и ще им бъде лесно да общуват с хората, които на материално ниво са много далеч от тях, тъй като ще чувстват близостта помежду си на всяко следващо ниво и ще им бъде леко да се кооперират.

Всички упражнения, които провеждаме на предварителния етап, трябва да  доведат към осъзнаване на доверието между тях: „Аз се доверявам на всички, всички се доверяваме един на друг“. Още не говорим за взаимно поръчителство, където водещият девиз е „един за всички и всички за един“, но вече става въпрос за някакво движение напред.

Готвим се за такова особено пътешествие, което ще започне от тази точка и ще продължава напред само според степента на нашето обединение. Ето, малко се обединихме и се напреднахме още малко и още малко.

Представете си, че стоите в каруца, която се движи не с мотор, не със силата на електрическия ток, а с нашето обединение: обединили сме се малко – придвижили сме се напред, още сме се обединили – още сме се придвижили. Застопорили сме се в обединението – показва се динозавър (както във филма „Парка на Юрския период”) и тук просто трябва да се обединяваме, за да напредваме.

Ето на такова пътешествие се отправяме. При това го правим доброволно, разбирайки, че само по такъв начин можем, с помощта на различни, в това число и отрицателни, въздействия, да достигнем до необходимото обединение, за да постигнем целта. А целта – това е абсолютна хармония с природата, разкритие на ново ниво на съществуване: вечно, безкрайно, съвършено, хармонично. Но това не е паркът на Юрск, а така да се каже, следващият период.

Така че, всяко занятие, всяко движение, всяко упражнение трябва да преследва не индивидуално, а съвместно сближаване, включване, доверие, разбиране. Оставяме всичко земно настрани и заедно се движим напред към общата цел.

Говорим само за общото, което ни обединява. И обратно, това, което ни разединява, го отсяваме и оставяме някъде назад – то не ни е нужно. В никакъв случай не искаме да си спомняме какво е било вчера или по-предния ден. Мислим само за това, как от днешния ден да преминем в утрешния.

Като цяло, в групата трябва постоянно да съществува такава психологическа настройка и тогава хората ще станат съвършено други. Те няма да се страхуват да разкриват себе си, защото всичко минало ще остане назад, с което по-късно ще си играят. Ще разберат, че това е прослушване и не те сами, а програмата на природата ги прави такива.

Ще им бъде много леко да общуват един с друг поради факта, че всичко днешно, а след него и вчерашното, го преживяват заедно. И това не е лично преживяване на всеки от тях, а съвместно, защото всички те се разкриват в своя общ съсъд.

Представете си себе си като единен организъм, който разказва за едно и също събитие от гледната точка, как това го чувстват ръцете, краката, очите, ушите и т.н. Така и те ще обсъждат едно и също впечатление, всеки според своите усещания. След това ще сравняват помежду си тези усещания и ще се опитват да се обединят така, че да усетят тези събития едновременно, в съвкупност, в общността на усещанията.

В крайна сметка, абсолютно точно ще чувствам всички като едно общо цяло, а след това и като нещо единно над нас.

Това са обичайни психологически тренировки. Възможно е те да са описани и в психологията, но мисля, че тук няма нищо свръхестествено. Това просто е по-нататъшното развитие на чисто психологичната същност на човека.

От 17-та беседа за интегрално възпитание, 28.12,2012

[76920]

Когато парите дърпат конците

каббалист Михаэль ЛайтманВ момента живеем в глобален свят и последиците от нашите действия в него са комплексно свързани. От една страна, екологичната катастрофа, причинена от безкрайно преследване на печалба от всевъзможни продукти, и от друга – надпреварата за натрупване на милиарди в банковите сметки. Мислихме, че това няма да има край, но краят все пак дойде: покупатели повече няма, и няма как да се развиваме.

И така, кризата се появява и в образованието, и в културата (в отношенията между хората), и в обезпечаването на живота ни. В производителите има потенциал и възможности за развитие, но няма кой да купува техните стоки. Хората от разорените слоеве на западното общество, които са се лишили от средства, нямат възможност да бъдат потребители. По-рано те са произвеждали и употребявали собствената си продукция и в този затворен цикъл са се въртели стоки и финанси. А сега кръгът се разпадна.

Това предоставя лъжливо решение на собствениците на капитали. Те започват да играят само с финансите, в известна изолация от продуктите. Така се раздува големият „балон“, добавяйки своя принос в общата криза. Нали подобни балони, лишени от реално напълване, са раздути, с помощта на рекламата и игрите, които се водят между различни банкови и други финансови системи.

И така, във всички сфери на развитие на човечеството – в образованието, в културата, в междуличностните отношения, в семейството, което постепенно се разпада на фона на съществуващите обстоятелства, хората все по-трудно оцеляват. Те се оказват безпомощни.

Да вземем, например, Испания: млади хора, получили университетско образование в Европа, връщайки се в къщи, не могат да се устроят на работа, да създадат семейство, за което достойно да се грижат и  успешно да практикуват своята професия. Всеки иска да реализира получените знания, да заеме своето място в обществото, да има семейство, да купи жилище. И изведнъж става ясно, че той не е нужен никому! Хората не могат да реализират себе си в нищо, те нямат нормален живот, а тънат в безработица и несигурност.

Този процес се шири в целия свят и няма решение! Нали в ситуацията, при която се грижа само за себе си и не хая за света, нямам възможност да обезпеча тези хора със средства за съществуване. Ние не се грижим един за друг! От една страна, изхвърляме голямо количество излишъци, а от друга, тези излишъци не достигат там, където  отчаяно се нуждаят от тях. Моят егоизъм не ми дава никаква възможност да се грижа за другите. Само ако ме грози заплаха, поради отсъствие на изход, им дарявам нещо.

Такъв е примерът с Африка, която някога е имала добро производство  и чудесно се е развивала. Но по-късно са започнали да постъпват европейски стоки на дъмпингови цени. Те разрушили местния пазар, населението престанало да произвежда това, което се изисквало за живота, хората изоставили своите предишни работни места и професии. А след това същите тези компании, които са снижили цените на стоките със своята продукция, започнали да повишават стойност им – нали местни конкуренти не е имало сред тях. Като резултат, африканците обеднели и останали без средства, и тази ситуация се е запазила и до днес.

В света се формират много тежки условия. Изостря се глобалната, тотална криза. Тя засяга и напредналите страни, и страните от Третия свят, част от които току що са започнали да се развиват. Всичко това е предизвикано от човешкия егоизъм. А в същото време чувстваме и нашата обща връзка: всички плуват в една лодка и ако дори един нанася вреда, това засяга и всички останали, при което движението ни напред е невъзможно. Нашият егоизъм като бумеранг бие по всеки.

В Европа това се проявява много странно. В търсене на сили и успех европейските страни наложиха взаимоизгодни връзки, които вече е невъзможно да се разкъсат. Поддържането на тази система води до срив. И в крайна сметка, вместо общ пазар, вместо съвместна продукция, усещаме общата заплаха, при което никой не може да се движи без съгласието на другия.

Тук стигаме до необходимостта да бъдем заедно – един до друг. Нека европейската история да изобилства от войни и конфликти, нека в миналото да е имало немалко трагични събития, нищо, че не веднъж се е стигало до кланета и подчиняване един народ на друг, но нека именно днес, от омразата, безразличието, разрива между европейците и безнадежността да преминем към сътрудничество! Малко е само да се зачитаме един друг – виждаме, че това не носи резултат!

Става ясно, че общият пазар не трябва да действа по законите на старата икономика, която сме построили, изхождайки от своята егоистична природа. Предишната система вече не функционира. Днес и човешката, и обкръжаващата природа поставят пред нас нови условия: егоистичното съчувствие повече не ни помага. Любовта към ближния трябва да излезе на преден план!

Трудно е да се кажат тези думи. Струват ни се толкова нереални, толкова далеч от нас. Сърцето не ги приема…

Все пак можем да се приближим към това, ако привлечем върху себе си въздействието на задължаващата сила. Днес Природата ни заставя по неволя да отдадем любов на ближния, тъй като алтернативата е – смърт от глад, болести или стихийни бедствия. Вместо това, трябва да сформираме още една сила, която ще ни задължи да се придвижваме към взаимна любов.

Що за сила може да бъде това? – Само създаването на обкръжение, което да ни тласка към обединение много по-силно, отколкото обединението ни относно екологичните проблеми, икономиката, образованието, продоволствие и т.н. Обществото трябва да бъде толкова силно, че да устои срещу нашата егоистична природа, да насади в нас ново отношение към ближния и по този начин да премине от край до край, от ненавист към любов.

От 13-та беседа за нов живот, 11.01.2011

[75808]

Проверка на връзката ни с групата

каббалист Михаэль ЛайтманTрябва да разбираме: в нашия живот, в реалността има всичко на всичко две състояния: или тъмнина, сянка, или светлина, единство, разкриване на Добрия и Творящ добро. И ако чуе това, човек постоянно ще прави анализ на състоянията, през които преминава – сянка ли е това или разкриване на Твореца – тогава ще напредва, придържайки се през цялото време за средната линия.

Баал а-Сулам, „Шамати”, 8-ма статия: „Разликата между святата сянка и сянката на клипот”: Всички промени се извършват само в получаващите. А в сянката, т.е. в скриването, могат да се видят два вида…

Първият – когато човек все още е способен да се обедини с другарите си, преодолявайки мислите за разединение и за „размътеното” усещане. Той все още може да се справи с тъмата и със скритието, още осъзнава, че е загубил целта, пътя и Твореца.

Но като правило, никой не провежда самоанализ: „Защо изпитвам такова усещане? Откъде се е взело то?” Не съм психолог сам на себе си, на мен просто ми е лошо или добре, като на дете. Не си давам сметка кой ми изпраща тези усещания и тези мисли – аз се „варя” в тях, оцапал съм се, оцапал съм тялото си, като малко дете.

А би трябвало Човек да умее да се самопроверява: „От какво са предизвикани моите усещания и мисли? Как да се издигна над себе си, над текущото състояние? Как да се издърпам за косите и да изляза от блатото?” Човек винаги гледа на себе си отстрани: „Да, потопен съм в егоистичното си желание. Да, то властва над мен. Вярно, то не ми позволява да се обединя, не ми дава мира по време на урока, кара ме да се откъсвам, повишава важността на всекидневието и делничната работа в моите очи. Но виждам, че пребивавам в това състояние и че то противоречи на целта.”

Кога и в какъв случай мога да осъзная това? Ако имам връзка с нещо външно – с група, например. Тук е време вече за истината: Мога да проверя имал ли съм връзка с групата наистина или не? Ако не съм имал, то усещам единствено само себе си: на мен ми е зле, нищо не искам и т.н. Не стига това, но дори не си давам отчет, а просто плувам в потока, без особени мисли и желания.

А ако бях съединен с групата, ако бях сключил с другарите си съюз, съгласно който те ще ми помогнат дори когато падна и пропадна – тогава между нас се съхранява вътрешната връзка. И за мен все пак ще бъде важно как те ще погледнат на мен, няма напълно да забравя своите задължения, те ще ме подкрепят – накратко казано – ще имам възможността да се погледна отстрани и да анализирам усещанията си.

По такъв начин, ще бъда разделен на две: моето Аз и неговото отношение към групата. Едва тогава, поддържайки връзка с другарите, ще мога да анализирам себе си и благодарение на това да започна издигане след поредното падане. Иначе няма шансове – просто пропадам и толкова…

И така, човек може да преодолее първия вид сенки, оправдавайки сегашното си състояние и разбирайки, че то е изпратено от Твореца. И тогава да призове Твореца на помощ.

За какво се обръщам към Него? Не за да се почувствам по-добре. Защото в такъв случай моля за анулиране на моето зло начало, което Той сам е създал, добавяйки към него Тора като подправка. И затова трябва да моля именно за тази подправка – за да дойде свише силата на отдаване и любовта, силата на обединението, която ще ми позволи да напредна към втората линия.

Човек има възможността да се справи с тази тъма и с това скриване, да оправдае Твореца и да Му се помоли. Нека Той отвори очите на човека и му даде да разбере, че Той му изпраща всичките тези скривания.

Оставайки безпомощен, нямайки друг изход, проклинайки Твореца, другарите и своя живот, човек все пак следи за своето състояние отстрани и изведнъж намира изхода – може да поиска от Твореца спасение. Защо? Защото не е съгласен с тази ситуация, когато управлението на Твореца му се струва глупаво, когато няма възможността да Го оправдае. На човек му е болно, че мисли лошо за Добрия и Творящ добро, бидейки противоположен на Него. Така че, ако животът ми се струва съмнителен, това е признак, че съм противоположен на Твореца.

Над всички тези глупави състояния трябва да строим екран (масах) и отразена светлина, ОР Хозер. Дори в най-лошите състояния трябва да разкрия Твореца като техен Източник, като светлина, пълна с безкрайно изобилие, но пречупваща се в мен и превръщаща се в зло, в тъмнина и мрак, заради моите свойства, които са противоположни на Добрия и Творящ добро, противоположни на отдаването и любовта.

Така напредваме, всеки път извършвайки съответния анализ. Главното е постоянно да излагаме тази точка: „Какво усещам? От кого е това усещане? За какво изпитвам това?” Принципно, в това се състои нашата работа, която разделя човечеството на 1% и на 99%.

От урок по книга ”Шамати”, 03.05.2012

[76939]

Повратната точка

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато в групата тече обсъждане на някаква тема, то се включват механизми на съпротивление, които пречат на човек. Излиза, че по-голямата част от времето ще се занимаваме с тези механизми на съпротивление?

Отговор: Не. Смятам, че тук вече не би трябвало да така. На предварителния етап човек трябва да стигне до отчаяние в работата със собствения си егоизъм. Вече трябва да разбира, че в него повече няма живот.

Трябва да разбере, че ако иска да достигне следващия етап на своето развитие, следващото измерение, излизане на нивото на хармония с цялата природа, трябва да се разочарова от своето егоистично развитие и да не го раздува, защото иначе то просто ще го погуби. Няма да му даде интегрално общуване с останалите, няма да му даде този инструмент, с помощта на който може да усети хармонията с природата и да излезе в това измерение, на това ниво.

Трябва да оставя егоизма на всички свои предходни нива на развитие. Повратната точка –  бифрукацията, кризата, през които сега преминаваме, ни водят към това, действително да се „пречупим” и да оставим долу нашия егоизъм.

Пред човечеството стои голям проблем: да усетим този огромен егоизъм, който сме достигнали, да се разочароваме от него, принудително да го изоставим, да се убедим в неговата крайност, вреда, безцелност и напълно да го отречем. Това се нарича „етап на осъзнаване на злото”. Трябва да го преминем.

Ако става въпрос за група, която вече стига до усещането за следващото ниво на развитие на човека, то тук трябва да се подбират хора, вътрешно готови да се разделят с егоизма. Те трябва да разбират, че им е необходимо напълно да се изменят вътрешно – сякаш поставят в компютъра диск с нова програма, заменяйки старата с напълно нова.

Готов съм да ме „рестартират“, да ми направят пълен upgrade. Съгласен съм с това, защото на етапа на осъзнаване на злото съм се убедил, че моят егоизъм само ми вреди – осъзнал съм го като зло.

Когато хората стигат до осъзнаване на злото и, по принцип, са съгласни да пробват теоретично да се издигнат над своя егоизъм, те се занимават с това в група, с двама инструктори, които ги направляват, едновременно участвайки заедно с тях. И групата постепенно започва да усеща къде в нея има тези психологически изходи над своя егоизъм в нова, алтруистична, всеобща психология на нивото, което се нарича „природа”.

От 17-тата беседа за интегрално възпитание, 28.02.2012

[76923]

Провалът на демокрацията… в Европа…

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (А. Сен, Нобелов лауреат по икономика, проф. от Харвард): Наблюдаваме пълния провал на демокрацията в Европа. В крайна сметка, икономическата политика трябва да бъде разбираема за хората, трябва да получава тяхната поддръжка. Защото всъщност в това се и състои демокрацията. Старият принцип “никакви данъци без парламентарно представителство” в сегашно време не действа в Европа. Мнението на избирателите играе доста малка роля в сравнение с мнението на банкерите, на рейтинговите агенции и другите финансови институти. В много европейски страни населението няма повече от своя глас и това е в следствие на създадения валутен съюз без политическа интеграция. Икономическата политика е откъсната от политическия фундамент. Ставащото противоречи напълно на идеалите на онова мощно европейско движение, чиято цел е била демократична обединена Европа.

Реплика: В действителност, само гледат как да дефинират демокрацията. Ако я определяме по качество на равенството, то по високомерност и унижаване на другите, Европа винаги е била пред цялата планета. Взаимната ненавист на страните и народите на ЕС е известна в света като лош пример. А вътре в страните за оказване влияние върху народа за политиката или икономиката – така народът винаги е бил разиграван от неговия господар и народът е вървял след него. Днес кризата не е на демокрацията, а на възможността в нея “да се играе” – всичко се е разголило.

[76995]

Закон за всеобщото равновесие

каббалист Михаэль ЛайтманОт 3-я урок в Колумбия

Защо Природата изисква от мен да познавам нейните закони? Нима само за да зная как по-малко да греша, как да си доставям удоволствия или как да избегна бедите и проблемите?

А може би, чрез бедите и проблемите Природата желае да ме издигне на такова стъпало, на което да придобия знание и контрол над себе си, на нивото на управление на света? Това вече е съвършено друго ниво на битие и съзнание.

Очевидно, сме объркали причината и следствието. Днес бедите ни принуждават да търсим възможност да осигурим своя успех в настоящето и бъдещето. Те са причината, в следствие на която да познаем Природата.

В действителност, обаче, това не е така. Проблемите само ни подбутват отзад, за да се устремим към познание, а това познание на универсалната Природа ще ни открие съвършено други хоризонти, ново измерение.

Ще усетим нова реалност – не тази, която възприемаме днес с петте органа на чувствата, подобно на животните. В крайна сметка, ние ги превъзхождаме по разум и изобретателност – умеем да строим комфортни жилища, да приготвяме храна, да се обличаме. Но от друга страна, на животните им е нужно в много по-малка степен да се грижат за себе си…

Нашето преимущество е в друго: можем да се издигнем до такова ниво, където ще живеем не заради грижата за телесния си живот. Напротив, грижата за телесния ни живот ще ни поведе към познание на общата Природа, и оттук ще тръгнем напред вече в друго измерение, усещайки реалността не със своята животинска същност, а чрез по-високо съзнание, чрез информационна програма, която ще ни се разкрие. Тази степен няма никакво отношение към текущото съществуване – тя се намира малко по-високо.

Вече много учени в наше време достигат до това, което мъдреците от миналите поколения са знаели. Въпросът е, как да разберем имаме ли възможност да разкрием висшата реалност. Как да излезем на нивото на универсалната Природа и да я усетим?

Като начало, трябва да разберем какво е това Природа? По нейните действия виждаме, че тя ни управлява с помощта на две сили: наслаждения и страдания. Те са като две юзди, които постоянно ни заставят да вървим към насладите и да бягаме от ударите.

Ето пример: заемам най-удобната поза, която е възможна при съответните обстоятелства, като при това, обработвам множество данни – състояние на здравето, формата на стола, статуса на обкръжаващите и т.н. И в крайна сметка тялото се настанява  максимално  комфортно. Така протича всяка секунда от моя живот – в желания, мисли и действия. Как да се издигна над тази зависимост?

Изследвайки Природата, установявам, че в нея действа един, уникален закон – законът за всеобщото равновесие. Природата се стреми към равновесие и постепенно довежда всички свои части до баланс, до умиротворение, до състояние на покой. Тя привежда всичко в максимално възможен порядък. Съгласно глобалната взаимовръзка, този синхрон започва от Големия взрив и стига чак до съединението на клетките във високо-организираните форми на живот.

Цялата Природа живее в равновесие, а само човекът се е осмелил да излезе от тези рамки от преди три хиляди и половина години. Той започнал да прилага своя разум, за да използва другите, с цел да властва над тях. И тази добавка нарушила неговото равновесие с Природата.

Хубавото е, че същата тази Природа ни дава възможност да компенсираме лошата посока  на развитие с добра!

Негативната сила действа в нас инстинктивно и неконтролируемо. Трябва да я уравновесим с позитивната сила, която ще получим осъзнато. И това е възможно благодарение на въздействието на обкръжението. Нали желая да бъда най-добрият и над всички, което ме прави зависим от обществото. А освен това, завися от него и в удовлетворението на своите базови нужди. Ето защо трябва да използвам обкръжението, да коригирам връзката с него така, че то да ми носи само положителна сила. И тогава ще контролирам своя живот.

Неслучайно човекът е създаден да не бъде сам, а чрез формиране на колектив и поставен в обкръжението на други хора. Благодарение на тях той може да се възпитава. За разлика от животните, на които не им трябва възпитание, човекът трябва да приеме от обкръжението и да се съобразява с много фактори в допълнение на тези, с които се е родил. Обкръжението прибавя към нашия егоизъм позитивна сила, което ни позволява да управляваме своя живот и съдбата си с лекота и удобство.

Когато започнем да се отнасяме към себе си и към възможностите си  по подходящ начин, ще ни се разкрие програмата на Природата, нейният изначален помисъл за нас. Така ще се издигнем на ново стъпало на знание и осъзнаване, простиращо се над нашия сегашен живот. Откъснати от телесното съществуване, в желания и мисли, ние се извисяваме към вечния поток на информация и живеем в него. Каквото и да се случи с моето тяло, аз ще живея в този поток на съзнание, свойствен на Природата и развиващ всичко на нейното ниво.

Такава е степента на Човека (Адам) – този, който е подобен (доме) на Твореца. Нали „Творецът“- това е тази велика програма, която съществува над нас и която ще продължим да постигаме, издигайки се все по-високо!

От урока на тема „Група и духовно развитие“, 29.04.2012

[76644]

Всичко произлиза от Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманОт 4-ия семинар на Европейския конгрес

Правилното взаимодействие в групата дава, като резултат, това, че човек започва да се усеща  все по-голям грешник, егоист, ненавиждащ другите, обсебен от всевъзможни негативни желания, мисли, интриги и т.н.

Разкривайки това в себе си, той стига до такава степен на безпомощност, че решава да търси Твореца, Той да го поправи. И колкото повече усеща, че всичко произлиза от Твореца, че Той е единственият източник и Създател даже и на собствената му природа и че само на Него може да се опре, толкова по-ясно достига до извода, че единствено Творецът е в състояние да го поправи и започва да търси Неговата помощ.

Човек разкрива Твореца в обратен вид, като създател на нещо лошо. Но едновременно с това осъзнава, че Творецът специално е създал злото в него, за да го принуди и привлече към Себе си, и тогава да го поправи.

Защо е трябвало да се мине именно по такъв път – да се създава зло, постепенно човек да развива вярата си, да разкрива Твореца и да  Го призовава с молба за поправяне?

От 4-ия семинар на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76699]