Каквито и препятствия да ни се разкриват по пътя, безсилие, отчаяние, злобни егоистически мнения, мисли и чувства, ненавист, неприязън, безразличие – всичко това постепенно се натрупва и създава едно огромно желание, което се нарича усещане за Египетското изгнание. Само когато го разкрием напълно, от неговите тъмни дълбини ще можем да си представим освобождението.

Така към усещането за изгнание се прибавя мечтата за освобождение, която ни извежда на свобода. Тъмнината, която усещаме, стоейки срещу Фараона и бягството от тази тъмнина – всичко това е голямо изясняване в светлината, разкриваща се пред човека, който работи за да излезе от изгнанието.

Светлината му донася все по-голяма тъмнина и ужаса на неговото състояние, на онова място, на което тя се намира, в неговите собствени свойства. И тук най-важното е да не започнеш да се самообвиняваш, да не се отпуснеш, а да разбереш, че задължително трябва да преминем през усещането за изгнание през всичките му детайли. Тъй като това е разкриването на природата на творението, за което е казано: ”Аз създадох злото начало”. А сега нашата задача е единствено да молим светлината, възвръщаща ни при източника.

Когато във възприятието си човек натрупва правилно всички тези състояния, му става ясно, че промените не стават на физическо ниво – а на нивото на свойствата, които разкриват своите отношения помежду си. Съществува обща система, всички части на която са свързани помежду си в тотална зависимост. Такова е създадено изначално творението.

Но доколкото това съединениe идва свише, в него едва се разкрива най-слабата светлина Нефеш. А после между отделните частици се проявява и израства силата на откъсване, отблъскване, на ненавистта, на егоизма. Това вече е истинското творение (Брия), създадено „извън” (бар) предходното съвършено състояние. Творението е разбито и сега трябва да работим за неговото съединяване.

Във физическия свят нищо не се променя. Трябва да си въобразим такава картина, в която се променят вътрешните свойства на нещата, отношенията, максимално откъснати от материалните координати: време, движение, пространство. Това помага много.

Разберете, че човек няма нищо общо със светлината, вътре в която той се намира, ако не се стреми да се обедини с останалите. Само ако се поражда негово собствено налягане, тенденция за обединение с останалите, независимо от естественото изолиране, само тогава и в тази степен той пробужда и привлича светлината, която го обкръжава към себе си.

И обратно, може да се каже, че човек се свързва с Твореца само чрез общата система. Защото Творецът е общата светлина, усещащ цялата система. Доколкото човек е способен да се свърже с нея, дотолкова той установява контакт с висшата светлина.

Няма друг начин, по който да се подходи към Твореца, към светлината – само с помощта на общата система. А ако човек е свързан частично със системата на душата, то и неговата връзка със светлината няма да е пълна. Именно от тази мяра се определя редът на духовните стъпала. Ако се свързвам на 20% с другите, то на 20% се съединявам с Твореца и се издигам на 20% по духовната стълба.

Всичко се измерва относно желанията. Затова нашата работа се състои в това, да укрепим връзките между цялото човечество, вътре в цялата реалност, и тогава в същата степен ще установим връзка с Твореца.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 26.04.2012

[76824]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Когато вече сте се занимавали с вашия учител, Рабаш, във Вас възниквало ли е желанието някъде другаде да видите още нещо, да си тръгнете, а после пак да се върнете?

Отговор: При Рабаш – не. Аз по натура съм критическа личност, пренебрегваща всички. И затова всичко измислено от хората аз предварително отмятах. Какво, например, може да измъкне човек от неговата „мозъчна кутия”? Това не е гордост от моя страна, а разбиране на ограничеността на човешкия разум.

Може би затова съм се занимавал с кибернетика. Когато виждаш от какви ”бръмбарчета” сме произлезли, по принцип, какво има в теб, освен пари от киселини и порция електрически ток? – Ето, това си ти целият!

Аз дойдох при Рабаш, търсейки учител. Методиката все още не ми бе ясна, но вече разбирах, че това наистина е висше знание.

Реплика: И ето, Вие с няколко висши образования седите срещу това старче, което нищо не е завършил, работил някъде си като заварчик…

Отговор: Но този старец разтваря книгата, започва да ти разказва за системите на Висшите светове и при това, ти говори с такива думи, че просто онемяваш.

Всъщност това е среща с историята! За човека, за учения, за търсещия – това е много силно преживяване. То е разтърсващо и при това разтърсващо логически, разтърсване от Висшия разум.

Това, което е интересното във висшия разум, е съединяването на противоположностите. Тъкмо това усетих тогава, а до тогава такова не бях виждал и усещал.

Оказа се, че двете противоположни свойства: получаване и отдаване, могат да работят заедно помежду си в трето свойство, в трета линия – ето това ме подкупи. Това не бях виждал никъде преди.

Тъй като противоположностите никога не се съединяват, винаги са си били противоречиви. В тези противоречия се намира и целият свят: в борбата, в спора, в невъзможността за изясняване. А когато видиш, че те се съединяват помежду си – нищо не можеш да направиш.

И след това, този осемдесет годишен старец, който не е завършил нищо, разтваря пред теб таблици със светове, сфироти, парцуфими и започва всичко това да го обяснява, и да разказва за свойствата на световете, за свободната воля, за човешката психология, за развитието на космоса, ти се стъписваш – от къде има той такива познания?!

А те са в него – естествени. Това не са онези знания, които се опитваха да ми „пробутат” талмудистите, завивайки спиралата на логиката и спора. А тук никакъв спор няма – тъкмо обратното, изясняване на истината, но истината тъкмо на съединението на противоположностите.

Това, разбира се, трябва да се усети.

От виртуалния урок, 08.04.2012

[76712]

Filed under: Духовна работа, Учител и ученик - No Comments→