Всеки миг можем да чувстваме обновяване в себе си, а не само веднъж годишно. Истината е, че ние често се обновяваме,  но не го усещаме, заради неспособността си да го възприемем, поради отсъствие на съсъд (кли). Всеки ден с нас стават чудеса и ние се оказваме пред планината Синай – не ни липсва обновяване, защото пред нас се намира целият свят на Безкрайността! Всичко зависи само от нашата способност да го възприемем, от нашите желания.

Благословено е такова обновяване, което човек може да усети – всичко се разглежда по отношение на постигащия. Така че ние трябва да работим върху нашата чувствителност и способност да възприемаме. В нас непрекъснато се пробуждат нови информационни гени (решимот) и преминават много състояния, но засега ние се развиваме в тях само пасивно, на животинско ниво, без да усещаме същността на тези изменения, без да постигаме мощта на стъпалото, на връзката с Твореца.

Разликата е, като да съм купил от магазина нещо ново, донесъл съм го у дома и съм го поставил в стаята, или съм донесъл растение, или кученце, или при мен е дошъл човек да ме посети. Точно така чувствам , че ме водят в двореца на Царя – но като какъв? Като някакъв неодушевен предмет, растение или животно? Или съм подготвил желанието си така, че съзнателно да вляза и да разбера къде се намирам, благодарение съответствието  на своите свойства като човек, подобен на Твореца, на Господаря?

Всичко зависи от готовността ни. Има много състояния, които преминаваме несъзнателно: в нежива, растителна или животинска форма, и затова не усещаме в тях обновяване. За обновяване се счита само промяната,  която преминава човек: като постигащ, разбиращ, чувстващ, за да се уподоби на Твореца.

От подготовката към урока, 18.05.2012

[78305]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →