Въпрос: Как да се научим да привличаме светлината за поправяне?

Отговор: Разликата между нашите състояния и духовните стъпала е в това, че дори да се намираме в лъжа, в егоизма, ние можем да привличаме оттук светлина към себе си. На духовно стъпало – това не може да се направи, тъй като там всичко е подчинено на прости закони: ти вече си вътре в системата и получаваш само това, което ти се полага, според мястото и състоянието си.

А в нашия свят ни правят отстъпки. И макар да мислим, че той е жесток към нас, но той ни третира особено снизходително. В него сме като бебета, които могат да крещят, да търсят лъжливо това, което не им се полага и да получават, макар и да е измама.

В това е целият смисъл на съществуването на нашия свят. Не искам да се съединя с другарите си, намирайки се в своя нормален, обичаен егоизъм. Но аз ги прегръщам, седим заедно, опитвам се да се свържа, да достигна съединение. И макар всичко това да се основава на абсолютния егоизъм и освен него няма нищо друго, това е като детска игра в пясъчника или на лего, когато то се учи. В резултат на своите усилия, изведнъж придобивам разум, правилно възприятие, усещане, започвам да раста и в мен се появяват някакви разбирания и определения.

И най-важното, моите игри се доближават все повече до истината – бавно се уча да се обединявам с другите, да отменям себе си, да отстъпвам, да се занимавам, да чета първоизточниците, да привличам светлината. И тогава изведнъж усещам  важността на отдаването и вярвам, че действително в него има нещо.

Външният свят също ни помага в това чрез кризите и страданията, тъй като е трудно вече да завиждаме, виждайки в какво състояние се намират обикновените земни егоисти. Този свят е истински благодат за нас. Всички други стъпала – това вече е системата, само този свят  е едно уникално място. Затова, на това най-нисше стъпало се разкрива цялата свобода на избора. Нашата работата е винаги да правим избора си в тъмното.

А след това ще има друга работа: изясняване качествата на обединяването, когато постоянно повишаваме духовната си „квалификация“, добавяйки детайли, разкривайки богатството в проявите на Царя, Неговото откровение. Но вече никой няма да ни прави отстъпки, както  сега.

Защото този подготвителен период е толкова дълъг, разтеглив, изтощителен, тъй като ще използваме стъпалото на този свят за останалата част от стълбата. Именно затова, само като живеем в този свят ние можем да поправим всичките 125 духовни стъпала. И дори на последното стъпало съм длъжен отначало да усетя себе си в най-ниското състояние „търговецът от пазара“.

Става дума не за физическия свят, а за някаква особена реалност, която се появява в съзнанието ми. Трябва да почувствам себе си в нея абсолютно откъснат от останалите, но със своите всевъзможни, фалшиви усилия към обединение, да привлека светлината към себе си.

И дори на най-високите стъпала, в света Ацилут, ще се нуждая от това материално стъпало. Без него не мога да поправя истинската точка на творението „създадено от нищото“ (еш ми аин). Невъзможно е да се слееш с Твореца, ако не добавяш на всяко стъпало от този разрив, който си усетил между този свят и всички останали светове.

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот””, 15.05.2012

[78122]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →