Въпрос: Какво е това „център на групата”?

Отговор: Център на групата – това е център на цялата ни действителност, най-вече нейната духовна точка. Действителността съществува не сама по себе си, а във възприятието на човека, който я постига. Да постигна реалността така, че тя да се оформи образно в мен, може само в центъра на групата – там, където анулирам своя егоизъм и се обединявам на равно с останалите.

При това, преднамерено се променям в нашите отношения: понякога се прекланям пред другарите си, виждайки в тях най-добрите хора на поколението, а понякога се възвишавам, за да им дам нещо от мен. В резултат, гледайки на групата отгоре или отдолу, изграждам равно отношение към нея. Равенството изначално не съществува, то е плод на моята работа.

От една страна, с всички сили се стремя да бъда над другарите си, за да им помагам, а от друга страна, слагам себе си по-ниско от останалите, за да живея само от онова, което получавам чрез тях. И благодарение на тези два полюса внезапно откривам какво е това, да си равен, независимо, че по-рано не съм си го поставял за цел и не съм забелязвал тази точка.

Виждам себе си безкрайно високо и едновременно с това безкрайно по-ниско от другарите си – и изведнъж намирам онзи център на групата, където всички са равни, разкривам, че той съществува в реалността.

Моят материален живот се отдръпва назад и остава само предаността, поръчителството, сливането с останалите. Усещайки това, привличам все повече и повече светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина, която запълва цялото „пространство” на моите свойства. Разкривайки все повече сили, все повече подкрепа, все повече загриженост от околните, чувствам, че ме формират – това всъщност е „центърът на групата”.

В него наистина откривам групата, другарите. И няма значение какво те разкриват сами – в моята реалност всичко си е тъкмо така. Тъй като светът на Безкрайността вече съществува, а спускането в този свят е само за да изградим в нас стълба със стъпала към духовното разкриване, осъзнаване, разбиране, усещания. Когато тези стъпала се появяват в човек и той започва да се изкачва по тях, тогава той вече не зависи от никого: всички са достигнали до края на поправянето, аз стоя пред мястото, където царства светлината на Безкрайността и всичко зависи от мен, цялата действителност е в мен. Там разкривам истината. Но тази истина зависи и от моето собствено влагане, от моята преданост към групата, учителя, първоизточника, която трябва да се проявява на дело.

Няма нищо, освен „центърът на групата”. Откривам, че той трябва да стане център за целия свят – място за събиране на всички души, на всички повреди и поправяния. Това е Малхут на света на Безкрайността, с всичко, което и предстои да побере, да включи в себе си. Казано иначе, когато човек се отдава на тази Малхут, на Шхина, желаейки да станат неразделна част, той сам става Малхут и с това предизвиква нейното обединяване с останалите девет първи сфирот, т.е. с всички светове, чак до Безкрайността. По този начин напредваме.

От урок на тема „За семинара”, 22.05.2012

[78599]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Практическо обединение | Add Comment →