Въпрос: При работа с хората, специалистите често се сблъскват с такива свойства в човека, които са видими за всички, но не се осъзнават от самите тях. В психологията това се нарича ”сляпо петно”. Може ли в групите по интегрално възпитание да се говори за тези свойства и да се разкриват пред човека?

Отговор: Това няма да послужи за нищо. За това можете да говорите само косвено, съвършено осреднено, че нито ти, нито аз, а всички ние преминаваме през такива състояния.

Във всичките страни за интегралното възпитание се казва, че в процес на преход от егоистическо състояние в алтруистическо започваме да разбираме, да усещаме и осъзнаваме, че има неща, които в действителност не възприемаме – нещо като ”бели петна”.

А всъщност те съществуват. Обкръжаващите могат да ги видят в нас, могат да разбират доколко ние не осъзнаваме, че съществуваме в това ”бяло петно”. Сякаш ме огрява огромен фенер, заслепяващ очите ми и аз нищо не виждам, а останалите добре виждат и мен, и останалите, които ме обкръжават.

Принципно, в човек винаги има такова състояние, но конкретно можем да разкажем за него само в съответствие на неговото ниво. Не можем веднага да го насочим към това ”бяло петно”, а можем косвено да го предвижим към това състояние, направлявайки го алтернативно. Но не направо – това няма нищо да даде, а тъкмо обратното, ще усложни състоянието.

Човек трябва да го осъзнае чрез другите, косвено, и да го преживее. Отначало той трябва да намери към това състояние необходимите чувства. Трябва да разбере, че някъде тук той не улавя нещо, че съществува нещо, което той не усеща, и че това трябва да го боли.

И когато това в него започне да го боли, той ще усеща разочарование, неразбиране, разсеяност, да вижда, че с другите нещо се случва, а той все още го няма, т.е. в него трябва да се възпламени завистта, ревността, гордостта. А то, ката правило, го заслепява и не му дава да види това.

Такива състояния имат всички. Те съпровождат човека до пълното му поправяне. Винаги!

Но трябва да разберем, че тъкмо тези ”бели петна” са онези състояния, които трябва да поправим. И всеки път това ”бяло петно”, като бяло кръгче от фенерче, трябва да ни води напред.

Затова групата и всички останали трябва по някакъв начин, със свои свойства, отношения, да ми рисуват усещането за онова, което не забелязвам в себе си, това ”бяло петно”, че тъкмо то ме заслепява: моята гордост, моят глупав егоизъм, моята ограниченост – и точно тук трябва да се издигна над себе си.

Това съвсем не е проста методика. Още ще говорим за нея и ще изясним какви могат да бъдат подходите и решенията към нея.

Трябва да помогнем на всеки човек и на цялото човечество да видят пред себе си това „бяло петно”, когато тази още не включена област на осъзнаването се явява твоето следващо стъпало, осъзнаване на злото, на доброто, т.е. когато след злото започне да се усеща доброто.

Но по принцип ”бялото петно” – това просто е нашият явен егоизъм, който не ни позволява да усетим, че се намираме в него. Смятаме, че всичко е правилно и нормално, и не се усещаме, че изглеждаме глупави, ограничени в очите на другите. Ако бяхме усетили това и нас би ни изгорило чувството за завист, ревност, гордост – то би ни накарало да излезем от егоизма.

Затова трябва много внимателно да опишем щадяща човека методика за разкриване на ”бялото петно”.

От беседата за интегралното възпитание, 27.02.2012

[77355]

Filed under: Възпитание | Add Comment →