В момента живеем в глобален свят и последиците от нашите действия в него са комплексно свързани. От една страна, екологичната катастрофа, причинена от безкрайно преследване на печалба от всевъзможни продукти, и от друга – надпреварата за натрупване на милиарди в банковите сметки. Мислихме, че това няма да има край, но краят все пак дойде: покупатели повече няма, и няма как да се развиваме.

И така, кризата се появява и в образованието, и в културата (в отношенията между хората), и в обезпечаването на живота ни. В производителите има потенциал и възможности за развитие, но няма кой да купува техните стоки. Хората от разорените слоеве на западното общество, които са се лишили от средства, нямат възможност да бъдат потребители. По-рано те са произвеждали и употребявали собствената си продукция и в този затворен цикъл са се въртели стоки и финанси. А сега кръгът се разпадна.

Това предоставя лъжливо решение на собствениците на капитали. Те започват да играят само с финансите, в известна изолация от продуктите. Така се раздува големият “балон”, добавяйки своя принос в общата криза. Нали подобни балони, лишени от реално напълване, са раздути, с помощта на рекламата и игрите, които се водят между различни банкови и други финансови системи.

И така, във всички сфери на развитие на човечеството – в образованието, в културата, в междуличностните отношения, в семейството, което постепенно се разпада на фона на съществуващите обстоятелства, хората все по-трудно оцеляват. Те се оказват безпомощни.

Да вземем, например, Испания: млади хора, получили университетско образование в Европа, връщайки се в къщи, не могат да се устроят на работа, да създадат семейство, за което достойно да се грижат и  успешно да практикуват своята професия. Всеки иска да реализира получените знания, да заеме своето място в обществото, да има семейство, да купи жилище. И изведнъж става ясно, че той не е нужен никому! Хората не могат да реализират себе си в нищо, те нямат нормален живот, а тънат в безработица и несигурност.

Този процес се шири в целия свят и няма решение! Нали в ситуацията, при която се грижа само за себе си и не хая за света, нямам възможност да обезпеча тези хора със средства за съществуване. Ние не се грижим един за друг! От една страна, изхвърляме голямо количество излишъци, а от друга, тези излишъци не достигат там, където  отчаяно се нуждаят от тях. Моят егоизъм не ми дава никаква възможност да се грижа за другите. Само ако ме грози заплаха, поради отсъствие на изход, им дарявам нещо.

Такъв е примерът с Африка, която някога е имала добро производство  и чудесно се е развивала. Но по-късно са започнали да постъпват европейски стоки на дъмпингови цени. Те разрушили местния пазар, населението престанало да произвежда това, което се изисквало за живота, хората изоставили своите предишни работни места и професии. А след това същите тези компании, които са снижили цените на стоките със своята продукция, започнали да повишават стойност им – нали местни конкуренти не е имало сред тях. Като резултат, африканците обеднели и останали без средства, и тази ситуация се е запазила и до днес.

В света се формират много тежки условия. Изостря се глобалната, тотална криза. Тя засяга и напредналите страни, и страните от Третия свят, част от които току що са започнали да се развиват. Всичко това е предизвикано от човешкия егоизъм. А в същото време чувстваме и нашата обща връзка: всички плуват в една лодка и ако дори един нанася вреда, това засяга и всички останали, при което движението ни напред е невъзможно. Нашият егоизъм като бумеранг бие по всеки.

В Европа това се проявява много странно. В търсене на сили и успех европейските страни наложиха взаимоизгодни връзки, които вече е невъзможно да се разкъсат. Поддържането на тази система води до срив. И в крайна сметка, вместо общ пазар, вместо съвместна продукция, усещаме общата заплаха, при което никой не може да се движи без съгласието на другия.

Тук стигаме до необходимостта да бъдем заедно – един до друг. Нека европейската история да изобилства от войни и конфликти, нека в миналото да е имало немалко трагични събития, нищо, че не веднъж се е стигало до кланета и подчиняване един народ на друг, но нека именно днес, от омразата, безразличието, разрива между европейците и безнадежността да преминем към сътрудничество! Малко е само да се зачитаме един друг – виждаме, че това не носи резултат!

Става ясно, че общият пазар не трябва да действа по законите на старата икономика, която сме построили, изхождайки от своята егоистична природа. Предишната система вече не функционира. Днес и човешката, и обкръжаващата природа поставят пред нас нови условия: егоистичното съчувствие повече не ни помага. Любовта към ближния трябва да излезе на преден план!

Трудно е да се кажат тези думи. Струват ни се толкова нереални, толкова далеч от нас. Сърцето не ги приема…

Все пак можем да се приближим към това, ако привлечем върху себе си въздействието на задължаващата сила. Днес Природата ни заставя по неволя да отдадем любов на ближния, тъй като алтернативата е – смърт от глад, болести или стихийни бедствия. Вместо това, трябва да сформираме още една сила, която ще ни задължи да се придвижваме към взаимна любов.

Що за сила може да бъде това? – Само създаването на обкръжение, което да ни тласка към обединение много по-силно, отколкото обединението ни относно екологичните проблеми, икономиката, образованието, продоволствие и т.н. Обществото трябва да бъде толкова силно, че да устои срещу нашата егоистична природа, да насади в нас ново отношение към ближния и по този начин да премине от край до край, от ненавист към любов.

От 13-та беседа за нов живот, 11.01.2011

[75808]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация | Add Comment →