Предполагаме, че процесът, който е пред нас, се състои от няколко части.

Първа част: с помощта на учените ще обясним случващата се ситуация.

Всеки на своето ниво усеща, че нещата не са добре. От средствата за масова информация той по малко разбира за текущите събития и за настоящите действия. Но все още не сме разгледали общата картина, общата тенденция. Тя води своето начало отдавна – от времето на Римския клуб, който преди 40 години предупреди за края на развитието на потребителското общество. А още по-рано, през 20 – те години на миналия век за това заговори големият учен академик Вернадски. В наши дни, на практика, всеки учен – от своите позиции, изхождайки от своята научна дисциплина – ни разкрива многостранното състояние на всеобщата криза, в която се оказахме.

Ето, на хората, които идват в нашата система на обучение и възпитание, призвани да променят обществото и да го доведат до нов съвършен живот, трябва най-напред да обясним общата картина каквато се очертава, на фона на научните изследвания и изводи, които се правят от тях.

Втора част: е общото образование под егидата на нашата организация. Ние обясняваме човешкото естество като едно цяло, природата на обществото, общата тенденция и причините, които ни приближиха до днешната особена точка на развитие. Тази точка е разположена в програмата на природата и означава забележителното раждане на новия, необикновен живот. Не трябва да гледаме на кризата като на проблем или като на препъни камък – напротив, тя олицетворява новото ниво на развитие на човека и обществото.

Двете предходни части се отнасят към общото образование, а третата част – вече е практическата промяна на човека в новия живот. Тук обясняваме как да сменим двигателя, работещ за егоизма. Тъй като сега горивото се променя – и тъкмо за това спираме, без сили да го използваме. С една дума, сякаш натискаме на газта, но в мотора, в получаващото желание, повече не постъпва егоистично наслаждаване.

Вместо това, при него идва наслаждението за отдаване, а с това двигателят не работи, колкото и да натискаш газта. Следователно трябва да променим горивото, за да може всеки човек от обществото като цяло да види важността и голямата ценност на напредъка към взаимна помощ, в отдаване един на друг, в обединение в парадигма, противоположна на предходното развитие.

Става дума за пълен поврат в отношението на човек към обкръжението, към другите хора, към себе си и природата. Това не е просто и сам човек не може да го направи. Тъй като крайната цел се състои в това, човек да се обедини с всички, аналогично на разкриващата ни се днес глобална, интегрална система, в която всички ние сме взаимно свързани.

Образователната част също е посветена на връзката между нас, но тук във възпитателния раздел ще говорим за това, как да я претворим в живота, как да сближим човека с ближния, за да стане той пълноценна част от обществото и да му бъде предан. Обществото да му стане дом, среда, в която той да се развива, чувствайки, че социума – това е самият той.

Тази практическа част и съпровождащите я обяснения реализираме в колективите, с помощта на социални мероприятия. Ако първата и втората част може да се научат индивидуално, самостоятелно, то третата се осъществява в особени групи, под наблюдението на специалисти. Възможно е виртуалното включване с помощта на интернет, но е желателно да се събират физически; в културните домове, клубове и т.н. в присъствието на компетентен наблюдател.

Така човек започва своята първа вътрешна трансформация, за да стане интегрална част от новия социален двигател, който ще замени стария. Като гориво сега се явява силата отдаване, а двигател, т.е. цялото човешко общество, работи с новите принципи на правилно взаимодействие, на взаимна помощ, съобразно със силата отдаване.

Подразбира се, че тук трябва да се обясни на хората на какво стъпало се издигаме, благодарение на това, което постигаме в новия живот, както лично, така и обществено, в социални мащаби, какви чувства ще разкрием, когато всеки от нас придобие интегрално усещане. Тогава цялото човечество ще стане достъпно за всеки. Повдигайки се, човек излиза на просторите на безкрайността, откъсва се от егоистическите ограничения на времето и пространството, утвърждавайки в себе си вечната, съвършена основа…

Възможно е днес това да не ни се вижда съвсем реално – но то е, защото все още сме подчинени на старото, егоистично възприемане на реалността, ограничени от личните си желания. Обаче от учените, социолозите и т.н. вече имаме емпирически доказателства, че ако всеки човек се обедини с ближния, той наистина ще получи новото възприятие на реалността.

Бих нарекъл това квантов скок – тъй като лежи извън веществото, над днешната ни природа. Квантовата физика, астрономията и другите науки, проникващи през материята, откриват там някаква си граница, зад която не можем да се промъкнем. Но зад нея нещо съществува – нова реалност, друг нов живот. И все пак можем да пробием тази граница, тази бариера – с помощта на новите усещания.

При това, не се разделяме с това, което имаме. Обществото, семейството, индустрията – всичко си остава. Само разширяваме своето възприятие, правейки го безкрайно, повдигайки се над индивидуалните и личните ограничения на всеки към безбрежното битие. Когато човек излиза от себе си чрез обществото, той става като бездънен съд…

Такава е третата част, в която основно се намират груповите мероприятия. В тях има психологически елемент: при помощта на масата от разяснителни материали, човек се учи на практическо взаимодействие с обкръжението, с обществото.

Но това все още не е всичко: тук се крие още един, доста напредничав елемент, а може да е дори и в четвърта част. Ако човек вече е готов да подържа новата връзка с обществото в равновесие и обединение между всички, то му обясняват как да развива своите собствени, нови желания, за да извърши там своя ”квантов скок” в съзнанието, в чувството, във възприятието – скок в новото измерение, което се развива зад пределите на егоистическия свят. Такава е вътрешната работа на човека относно обкръжението и относително универсалната сила, царяща в цялата природа. Тя ръководи всичко, подрежда и планира всичко. От началото на Вселената и по-отрано – до нейния край и след него, тя властва над тях и ни управлява.

Зад границите на нашата Вселена, преди и след нея, лежи ”територията” на силите за отдаване. А самата Вселена изцяло е построена от силите за получаване. И затова, развивайки се посредством обществото и при правилно взаимодействие с ближните, със своята лична сила за отдаване, се откъсваме от границите на нашата Вселена, намираме се от другата страна на точката на Големия взрив, поставил нейното начало, и се потапяме в другата материя, където получаващото и отдаващото желание се намират в наша власт. Тогава действително ще можем да станем съвършени, вечни, като самата всеобхващаща Природа.

И затова в сегашния момент трябва да виждаме особената точка на началото на промяната. Трябва да се порадваме, че най-накрая сме стигнали до това и не трябва повече да преследваме всевъзможни временни цели. Сега наистина стоим в предверието на вечното, безкрайното измерение, плътно приближено до нас.

Пожелавам на всички нас успешно да реализираме първите два раздела: образованието и възпитанието, т.е. вътрешното преобразяване. Нашият успех зависи само от това, ще бъдем ли сплотени един с друг, ще се организираме ли помежду си в големия колектив на цялото човечество или в групи, които го образуват, ще изградим ли топли взаимоотношения и ще напредваме ли, разкривайки онзи прекрасен етап, който ни предстои.

Уверен съм, че с всеки изминат ден все по-ясно ще виждаме колко е прекрасен нашият живот, към какви прекрасни промени пристъпваме. И само от нас зависи с какво темпо ще го изминем, толкова леки и приятни ще бъдат етапите на този път към раждането в новия свят, призван да допълни това, което имаме тук и сега.

От 20-та беседа за новия живот, 28.03.2012

[77039]

Filed under: Възпитание | Add Comment →