Становище (М.Якобони, невропсихолог, професор): В продължение на много години, учените твърдят: обсебени сме от себе си, ние сме индивидуалисти, борещи се за оцеляване, ние сме себелюбиви и егоистични. А сега открихме в мозъка система, чието съществуване предполага, че еволюцията ни е снабдила с механизъм, който ни позволява да се разбираме помежду си по най-простия начин.

По време на общуването нашите огледални неврони се възбуждат и взаимодействат помежду си. Оказва се, че концепцията за човека като егоистичен индивид, е невярна. В действителност , способността на емпатия – е част от нашето устройство.

Ние наблюдавахме реакцията на няколко души в момент, когато гледаха усмихнато или тъжно лице и имитираха изражението му. И се оказа, че колкото по-дълбоко засягат човека чуждите емоции, толкова повече се активират съответните участъци в мозъка му. Тези клетки служат като барометър за вашата социална възвращаемост, за склонността за съпричасност и състрадание. На тази основа, човек може да постигне по-високо ниво на състрадание. Но началото на този процес е на клетъчно ниво.

Всичко това подсказва за самото понятие за взаимодействие с другите. Западния свят е пълен с погрешни схващания. Всички сме фокусирани върху индивида, идеята за отделно съществуващия „Аз“. Но след нашето откритие, е важно да доведем неговата същност до възможно най-голям брой хора – тази способност винаги е била в мозъка ни, но ние не сме знаели нищо за нея. И сега, когато знаем, можем да помогнем на хората да увеличат потенциала на нашата съпричасност.

Емпатията е на принципа на подобието: човек гледа друг човек, и образът на другия се отразява в неговия собствен – така е по-лесно да се изпитва емпатия. Западният свят никога не е разбирал идеята за всеобщата взаимосвързаност. Откритиването на огледалните неврони е доказателство, че мозъкът на един човек е свързан с мозъка на друг човек.

Реплика: Точно така, винаги навреме, се разкриват на хората, нови свойства на Природата: именно в нашия век на всеобща зависимост на хората един от друг, когато е жизнено необходимо да се намери всеобща взаимовръзка и поръчителство, се оказва, че в природата на човек предварително са заложени основите за това. И не напразно природата иска от нас всеобща взаимовръзка и единство – по подобие на себе си. Можем да го постигнем. А методиката за развитие е заложена в нас на клетъчно ниво, епатия, а има и  метод за интегрално възпитание.

[77460]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация | Add Comment →