Творецът не е личност. Забранено е да си представяш каквото и да било в невеществения духовен свят! Тава е свят на качества, а не на сили, както в сегашните ни представи.

Днес си представяме силите във вид на физически сили. Сега за това няма да споря. Не искам да поправям това ниво на отношение към духовното, защото то, в крайна сметка, ни дава някакво усещане за полето.

Ние си представяме полето, неговата напрегнатост, неговите характеристики, отдалечаване или приближаване на силите, пропорционални на квадрата от разстоянието. Така се разпространяват различните физически полета. Това ни дава възможност да оперираме поне със съществуващото около нас в природата, в техниката. Затова засега можем да си представяме така духовните сили, духовното поле.

Но въобще, духовното поле – е качество, свойство. Дори не е сила. Но ние казваме: ”сила на получаване”, ”сила на отдаване”, ”сблъсък”, ”ударно проникване” и т.н., тоест оперираме със силите. Но след това ще усетим, че това са само две свойства, които по такъв начин си взаимодействат помежду си: свойството на Твореца и противоположното на Него, създадено от Него, свойство на творението. Те си взаимодействат, за да може между тях, между тези две свойства да възникне човека, съзнанието. Съзнанието – то всъщност е човекът.

Що се отнася до материята от нашия свят, можете да поговорим с който и да е специалист по квантова физика и той ще ви каже, че материя няма, даже няма никакви елементарни частици. Всичко се разтваря, превръща се в облак, изчезва в нищото, разтяга се като велурена кожа. Няма нито точки, нито сили, няма нищо, само мъглявини вместо онова, което ни се струваше по-рано като частици, намиращи се едновременно навсякъде. Т.е. физиците вече достигнаха до границите на физическия свят.

Затова не може да се говори за нещо образно. Тъкмо обратното, ще стигнем до там, че следващите ни постижения, които наричаме духовни, т.е. над егоизма, ще бъдат не образни, а качествени.

Като пример, кучето вижда света като петна от миризма. А ние ще възприемаме света не във вид на образи, а във вид на различни качества: повече егоизъм, по-малко егоизъм, голямо отдаване, по-малко отдаване, ударно взаимодействие, проникване и така нататък. Само като качества! В това се състои и Висшият свят. И себе си ще възприемаме като качества.

Дори днес ти би искал да видиш същността на човека, а не неговото тяло.

От виртуалния урок, 08.04.2012

[76635]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец | Add Comment →