Ние не можем с преки методи да спрем тенденцията към разпадане на семействата. Независимо от средствата, които развитите страни са инвестирали, за стимулиране на раждаемостта – нищо не помага.

Очевидно това е природен закон на нашето развитие, и преди всичко, трябва да видим какво иска природата от нас? За какво ни е развивала поколение след поколение, повдигайки ни все по-високо над животинското ниво? Ако нежеланието да имаме семейство, деца е вътрешен порив на човека, то е невъзможно да се борим с него.

Ние просто трябва да разберем към какво ни насърчава природата с това? Природата изисква да бъдем по-уравновесени, свързани, интегрални, свързани едни с други, разкривайки ни нашата обща зависимост. Днес, всяка страна е зависима от останалите в доставянето на храна, дрехи, електричество, всичко необходимо за нас да живеем.

Природата оказва натиск върху нас, заставяйки ни да почувстваме такава обща зависимост един от друг, сякаш сме едно семейство. И независимо от желанието ни да избягаме от семейството, да се отървем от всички задължения, общият натиск действа в обратна посока. От една страна природата сякаш ни дава да избягаме от обикновеното малко семейство. А от друга страна тя ни притиска от всички страни, всички заедно, като в менгеме, принуждавайки ни да почувстваме, че всички ние зависим един от друг.

Тя сякаш казва, че ние вече не сме малко семейство, живеещо в един дом, а едно голямо семейство по цялото Земно кълбо. Тази тенденция ни се струва много странна и ние все още не разбираме, какво означава това и как да живеем с нея.

Аз пътувам много по света и виждам, че всички страни прилагат една и съща култура, английски език, който се превърна в международен език, хора, храна, облекло започват да си приличат – светът е „кръг“. Има такава зависимост, като в семействата. Тоест ние постепенно заменяме малката семейна единица с голяма.

Скоро цялото човечество ще започне да се чувства така. За това много способстват и медиите, Интернет, социалните мрежи. Ето защо, ние не можем да се борим с тези явления, дори и ако това е против желанието ни. Напротив, ако се противопоставяме на този процес, това ще ни донесе само беди, защото природата все пак ще спечели. Ние сме под натиска на нейното развитие, което ни кара да се движим.

И колкото по-добре разбера програмата на природата  и сам и помагам, толкова по-бързо и по-приятно ще напредвам, като добро дете, което слуша родителите си.

Ето защо, вместо директно да се съпротивляваме на кризата в семейството, трябва да се разбере тази тенденция и да видим как най-добре да действаме в такива условия. В противен случай ние все едно нищо не можем да направим. Ако човек няма желание да се жени, ние не можем да го заставим насила.

Съществува много по-различна връзка и ние трябва да се учим от природата към какво ни води тя. Може би тя ни води към нов живот, нова степен на развитие, която още не познаваме. Ако целият свят е свързан с интегралната зависимост, ние на първо място  трябва да изменим природата си: да престанем да бъдем егоисти и да приемем всички като едно семейство, да седнем около кръглата маса.

Оказва се, че сега имам огромно семейство, което зависи от мен, и аз завися от тях. И очевидно, за да може човек да се издигне поне малко и да не се вглежда единствено в собственото си семейство – единственото, което се намира във фокуса на неговото зрение, природата го лишава от естественото му желание за семейство. Точно това се случва в наши дни. Може би това ще помогне на човек малко да се издигне и да види целия свят, като започне по малко да осъзнава че целия свят – е едно семейство.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77046]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment →