Към духовните заповеди и престъпления се отнася само това, което влияе на общата система, на разкриването на висшата светлина, на способността да се уподобим на Твореца. Разбира се, че това предполага и нормални отношения в материалния свят към ближния, към света и човечеството, природата, екологията. Тъй като към твоето отношение се включват всички твои усещания. Но заповедите и престъпленията съществуват само относно съединенията, подобията или разликите с Твореца.

В това има неживо, растително и животинско стъпало, а последното стъпало, човек – именно той извършва всички престъпления. Ако желанието за наслаждаване на човешко ниво, готвещо се да се съедини и стане подобно на Твореца, прави нещо обратно на това – то се нарича престъпление.

Да престъпи заповед може само Исраел, ”стремящият се към Твореца”. А при ”народите на света” има само седем заповеди от синовете на Ной. Човек, който не е излязъл на правия път, изкачвайки се към Твореца, наричащ се Исраел (яшар – кел), също трябва да се отнася добре към останалите: да пази природата, нейното равновесие и екологията, да има законен съд, да има справедливост на земно ниво, да не яде месото на още живо животно и т.н.

Но духовните заповеди и престъпления се отнасят само към духовните стъпала – към лявата и дясната страна. Без усещането за престъпление не можеш да разкриеш своето зло начало и да усетиш, че се нуждаеш от светлината, възвръщаща те към Източника. Така достигаш до средната линия.

Затова е казано, че няма такъв праведник на земята, който да извършва добри дела и никога да не е грешил. Трябва да разкрием всичките престъпления на своя егоизъм, тъй като без това, няма да изпитваме нужда от поправяне. Ако е написано, че праведникът е пълен със заповеди, като нар със зърна, това означава, че отначало той е разкрил в себе си толкова престъпления.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 02.04.2012

[76525]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди | Add Comment →