“Човекът – това е част от цялото, което наричаме Вселена, част, ограничена във времето и пространството. Той усеща себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от останалата част на света, което е един вид оптична измама.

Тази илюзия се е превърнала в тъмница , която ни ограничава в света на собствените ни желания и превързаност към  тесен кръг от близки хора. Нашата задачата е да се освободим от този затвор, чрез разширяване обхвата на своето участие до всяко живо същество, до целия свят, в цялото му великолепие. Никой няма да може да изпълни тази задача докрай, но самите опити за постигане на тази цел са част от освобождението и основание за вътрешна увереност.“

Алберт Айнщайн (Howard Eves, Mathematical Circles Adieu, Boston, 1977, ISBN 0871502402)

[77185]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment →