Въпрос: Когато вече сте се занимавали с вашия учител, Рабаш, във Вас възниквало ли е желанието някъде другаде да видите още нещо, да си тръгнете, а после пак да се върнете?

Отговор: При Рабаш – не. Аз по натура съм критическа личност, пренебрегваща всички. И затова всичко измислено от хората аз предварително отмятах. Какво, например, може да измъкне човек от неговата „мозъчна кутия”? Това не е гордост от моя страна, а разбиране на ограничеността на човешкия разум.

Може би затова съм се занимавал с кибернетика. Когато виждаш от какви ”бръмбарчета” сме произлезли, по принцип, какво има в теб, освен пари от киселини и порция електрически ток? – Ето, това си ти целият!

Аз дойдох при Рабаш, търсейки учител. Методиката все още не ми бе ясна, но вече разбирах, че това наистина е висше знание.

Реплика: И ето, Вие с няколко висши образования седите срещу това старче, което нищо не е завършил, работил някъде си като заварчик…

Отговор: Но този старец разтваря книгата, започва да ти разказва за системите на Висшите светове и при това, ти говори с такива думи, че просто онемяваш.

Всъщност това е среща с историята! За човека, за учения, за търсещия – това е много силно преживяване. То е разтърсващо и при това разтърсващо логически, разтърсване от Висшия разум.

Това, което е интересното във висшия разум, е съединяването на противоположностите. Тъкмо това усетих тогава, а до тогава такова не бях виждал и усещал.

Оказа се, че двете противоположни свойства: получаване и отдаване, могат да работят заедно помежду си в трето свойство, в трета линия – ето това ме подкупи. Това не бях виждал никъде преди.

Тъй като противоположностите никога не се съединяват, винаги са си били противоречиви. В тези противоречия се намира и целият свят: в борбата, в спора, в невъзможността за изясняване. А когато видиш, че те се съединяват помежду си – нищо не можеш да направиш.

И след това, този осемдесет годишен старец, който не е завършил нищо, разтваря пред теб таблици със светове, сфироти, парцуфими и започва всичко това да го обяснява, и да разказва за свойствата на световете, за свободната воля, за човешката психология, за развитието на космоса, ти се стъписваш – от къде има той такива познания?!

А те са в него – естествени. Това не са онези знания, които се опитваха да ми „пробутат” талмудистите, завивайки спиралата на логиката и спора. А тук никакъв спор няма – тъкмо обратното, изясняване на истината, но истината тъкмо на съединението на противоположностите.

Това, разбира се, трябва да се усети.

От виртуалния урок, 08.04.2012

[76712]

Filed under: Духовна работа, Учител и ученик | Add Comment →