Моят Аз всъщност не е мой

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: „Аз съм Господ, твоят Бог“ – е написано в Тора. Строго погледнато, какво означава това?

Отговор: Това означава, че Творецът властва над теб – във всичко, без изключение. Ако си приписваш някои мисли, желания и действия, то е защото си объркан и оставаш с илюзия за независимост. В действителност „теб“ не съществува.

Въпрос: Кога ставам себе си?

Отговор: Според степента на това, как се уподобявам на Твореца, ние с Него „звучим“ в унисон.

Моето Аз всъщност не съществува. Моята свободна воля, моята самостоятелност е в това, съзнателно и по свое желание да правя това, което прави с мен Творецът.

Аз съм просто „зомби“, но са ми дали възможност да си развия „главата“ – механизъм за разбиране и осъзнаване на това, къде съм, Кой ме е създал, Кой изпълнява всички действия. Дават ми го, за да се съглася или да не се съглася с Неговите действия, да Го приема с ума си, да Го усетя добър, да се отъждествя с Него и да пожелая само Неговата единствена власт. И тогава виждам как Той се отдалечава на заден план, не желаейки да властва над мен – защото сега сам искам да властвам над себе си точно така, както по-рано Той е властвал, и по никакъв друг начин.

Това означава, че се сливам с Твореца. Той ми освобождава място според това, доколко съм съгласен с Него. Той ме е създал, аз съм в Неговата пълна власт и Той иска само да създаде за мен „глава“ – разбиране и осъзнаване, за да стана подобен на Него.

За тази цел Творецът ми дава възможност за игра: постоянно ту се съгласявам, ту не се съгласявам с Него – за да Го разбера чрез тези промени и в крайна сметка да пожелая само Неговата власт с цяло сърце и душа.

Във всеки случай, ние никога не сме отделени от Твореца: Той е първи и Той е последен, няма никой освен Него. Липсва ни единствено осъзнаването на тази Сила, която властва над нас.

Въпрос: Но нима бащата не иска синът му да стане самостоятелен? Нима не пуска ръката му и не го оставя в даден момент? Или дори в отдаването не ще можем да действаме сами?

Отговор: Ако Творецът би ни оставил, то ние бихме изчезнали от структурата на битието.

Той ти дава илюзията за съгласие и несъгласие с Неговите действия, за да може като добавка към „корема“ да формира за теб „глава“. По-рано си се грижил само да напълниш желанията си, а сега Той ти дава съмнения – открива празно пространство, в което Него сякаш Го няма. Така Творецът те повдига – с малки дози въображаема самостоятелност, когато си доволен или недоволен от Неговата власт.

Така, за разлика от религиите, прибягваме до критичен преглед и анализ, в резултат на което стигаме до съгласие, а след това – до сливане, когато властта на Твореца става за нас изцяло добра, абсолютна. И това произлиза именно от първоначалното несъгласие и противопоставяне на Неговите действия. „Предимството на светлината се познава в тъмнина“: постоянно анализирам, през цялото време ме гризат съмнения, негодувам от Твореца и дори Го проклинам, преди да се слея с Него.

Затова е казано, че „мнението на Тора е противоположно на мнението на хората“. Човек, развиващ се чрез науката Кабала, би се сторил на някои едва ли не престъпник – защото той преминава през сериозни въпроси и съмнения. Но без това няма да достигне до сливане.

От урока по писмо на Рабаш, 25.05.2012

[79009]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: