Денят на Твореца и нощта на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: (по статия на Баал a-Сулам от книгата ”Шамати”, Какво е това ”ден на Твореца” и какво е ”нощта на Твореца”): Пояснете какво е това ден и нощ на Твореца, различаващи се от нашите?

Отговор: Казано е: „За какво ви е денят на Твореца? Тъй като за вас той е нощ, тъма, а не ден”. Въпросът е какво е това ”Ден на Твореца?” Ако човек желае да се уподоби на Твореца, то ”Ден на Твореца” – е състояние, когато той може да отдава. И не когато ще му свети Твореца, напълвайки неговото желание, а въпреки всичките му желания, той ще иска от Твореца само едно – да му даде свойството отдаване, свойството вяра над знанието.

Тоест, искайки в своите постоянно променящи се желания, той ще усеща тъмнината, той няма да поиска да му свети там светлината, защото тогава ще се намира ”в знанието” (бе тох а–даат). А той иска в него да се появи нова природа, когато над любимите усещания на тъмнината в своите желания, той усети, че издигайки се над усещането за тъмнина, може да отдава на Твореца. Какво можеш ти да отдаваш? – само своя устрем! И тук той започва да благодари на Твореца – за това, че го е създал егоист, създава в него такива големи лични желания и против тези желания си играе с него, сякаш Творецът желае да му даде, да напълни егоистичните желания, а той нещастният се страхува, да не би да получи; тъкмо обратното, над всички тези желания да се издигне и тогава, тъкмо с онова, което се издига над тези желания, получавайки помощ от Твореца, тази сила на противодействие да усеща като помощ, подарък – всъщност това е неговото отдаване на Твореца.

И неговата молба никога не е истинска, защото всъщност желанията, които се разкриват в него, са егоистични желания, и дори да моли за свойството отдаване на още непоправено желание – означава, че проси, изхождайки от това желание, т.е. всъщност в него винаги има молби, желания да получи нещичко за себе си. Затова неговата молба – не е истинска и се нарича ”мисхак” – ”игра”.

Но и Творецът може да си играе с него, както е казано ”играе си с Левиатана” защото изначално е създал творението ”несериозно, заради играта”, защото то не му е било необходимо – и затова можем съответно да Го молим за свойството отдаване също така ”несериозно”. И в тази несериозността от Негова и от наша страна са еквивалентни. И затова се намираме в подобие с Него (иштавут цура).

И тогава всичко, за което трябва да моли човек – е да плува в постоянната светлина на Твореца, над издигащите се вътре от него, променящи се от възбуждането (решимот). Аз моля само едно – за възможността да плувам над него, като по вълни, над всички издигащи се в мен желания и свойства. Аз искам над всички тях да се издигам в отдаване към Твореца.

Тъкмо това свое устремяване Му отдавам, друго няма какво да Му дам. И без да получавам силата на отдаване от Него, свойството отдаване, сам няма да мога да генерирам от себе си това свойство.

А онзи, който изучава Тора формално, за знание, а не за да се поправи, ако му кажат, че като възнаграждение ще му бъде дадено деня на Твореца, т.е. да придобие силата на отдаване, той ще възрази, че това е тъмнина, а не светлина.

[79063]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: