Entries in the '' Category

Две разновидности на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок №5

Когато се повдигаме над своето тяло, ние се приповдигаме с точката на душата, с точката в сърцето. Ако се опитваме да съединим точките в сърцата си, ще усетим доколко можем или не можем да направим това.

Между точките в сърцето съществуват огромни разстояния, при това те съществуват над нашия земен егоизъм. Ние не вземаме под внимание този земен егоизъм – нашето животинско тяло с всичките му свойства.

Има още и егоизъм от втори тип – антагонизъм, взаимното отблъскване между нас в групата.

Знаем, че във всяка група съществува определена мрежа от взаимоотношения, както във всеки колектив. Но групата в никакъв случай не трябва да се сравнява с обикновения колектив, защото това е пагубно за духовния ни напредък!

Трябва да си изясним нашите взаимоотношения по схемата ”аз и групата”. За нас е много важен егоизмът от втория тип. Това е истинският егоизъм, защото той е противоположен на Твореца. Именно този егоизъм трябва да преобразуваме в отдаване и любов.

Трябва да разберем доколко той се явява не просто като егоизъм, а като огромно съпротивление, като резистор между нас. Тъкмо това съпротивление е егоистичното желание, което ни повдига по 125–те стъпала!

Отначало егоизмът ще ни се струва малък, тънък като косъм, а след това ще ни се види като огромна планина от ненавист.

В зависимост от това, как израстваме духовно, егоизмът между нас също ще нараства и ще ни показва все нови и нови проблеми. Откриваме, че той ни разделя все повече и повече, докато между нас не възникне планината от ненавист. И това се осъществява според степента на подема от нулата до 125-то стъпало. Ако в групата изпадаме от устрема към Твореца, тогава падаме в животинския егоизъм. А тук се намираме в човешкия, т.е. в духовния егоизъм.

Това е огромната разлика! Трябва да я различаваме така, сякаш наистина виждаме: това е животното, а това е човекът в него. С какво си имам работа сега в отношенията между мен и другаря ми? Ние се ”заяждаме” като животни или се издигаме на ниво ”Човек”?

Ако откриваме егоизъм на ниво ”Човек” – това е дар Божи! Т.е. започваме да се диференцираме, да се отделяме от нашето животинско състояние! Вече виждаме, че се ненавиждаме един друг!

В книгата „Зоар“ е казано, че същото се е случвало с авторите на тази книга – с учениците на раби Шимон. А те са се намирали на ниво ГАР от света на Ацилут, където всичко е открито! И преди да пристъпят към своите занятия, тяхната подготовка е започвала с това, че те усещали колко се ненавиждат един друг, колко ги изгаря огънят на ненавистта един към друг!

Представяте ли си какво представлява да осъзнаваш злото на своята природа? Доколко то е ярко в тях, защото те работят над себе си! И не се страхуват от това усещане, тъй като след стъпалото на абсолютния грешник се постига стъпалото на абсолютния праведник.

От 5 – я урок на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76210]

Лекари на света

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В света се натрупва гняв, ескалиращ в ярост, което, от своя страна, създава взривоопасна ситуация…

Отговор: Вярно. Говорят за посткризисния етап, а в същия момент се усеща огромно напрежение, което е на прага да избухне. Нали кризата не е изчезнала и натискът продължава да расте.

В тези условия от нас се изисква непрестанна работа за разясняване на случващото се. Трябва да обясним на хората причините и че решенията са съвсем не това, което те си представят.

Всъщност нямаме толкова много алтернативи. Никакъв прогрес няма да направят всички богати – за това просто не достигат природните ресурси. Напротив, работата върви към обедняване на масите, въпреки че искаме да го избегнем. Остава третият път – да се изравни общото ниво на живот в приемливи рамки. Към това трябва да се стремим! Тогава ще бъдем повече или по-малко равни помежду си, както и в унисон с природата.

Днес просто не мислим за това, което ще се случи след десет-двайсет години. Човечеството сякаш е ослепяло: всички ресурси са към края, всичко се изчерпва, а ние си даваме вид, че нищо не се случва. Това е наистина особено време: подобно на дете с увреждания, ние безразсъдно режем клона, на който седим, и сами се лишаваме от бъдещето. И на края просто ще останем без нищо.

В същото време, никой не може да предвиди хода на събитията – напротив, върхушката, която взима решения, първа бяга напред, развяла знамето на консуматорството. Всъщност, ангелът на смъртта ни поднася капка отрова на острието на меча и ние си отваряме устата, закривайки очи…

Остава ни само един начин – да обясняваме и пропагандираме. Разбира се, той изглежда много безсилен на фона на глобалния пир, разоряващ и замърсяващ планетата. И все пак, такъв е пътят! Трябва да се направи всичко възможно! Напрежението расте и ние преминаваме през „инкубационен период“ на болестта, а след това ще се разрази епидемия. Именно в този опасен период трябва колкото може повече да работим със света, използвайки всички достъпни канали. Винаги има какво да се добави и нашата работа обезателно ще донесе плодове!

А що се касае до растящия взрив – трудно е да се каже какво ще стане. Един от вариантите е  война, призвана да отвлече вниманието на публиката от истинските проблеми. Надявам се това да не се случи, но такива планове безусловно се кроят. Наистина, ситуацията се очертава много зле и това, което може да се очаква на края, са немислими дългове и чудовищен дисбаланс…

Трябва със всички сили да разпространяваме нашите материали на масите и колкото може по-здраво да се обединяваме вътрешно, един с друг. Само тогава общата система ще започне да разкрива светлината – източникът на всичко.

От урока по писмо на Рабаш, 16.04.2012

[75409]

Музика на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да си представим идеалното състояние – общия съсъд-желание, обединението?

Отговор: Ние всички сме свързани помежду си. Когато между нас се разкрива най-първото обединение, това означава, че ние всички, колкото и да сме – милиарди или милиони, разкриваме помежду си 10- те сфирот. Такъв е строежът на системата.

А след това, тези 10 сфирот започват да вибрират и да пораждат звуци, наподобяващи струните на китара. Те постоянно се намират в движение, хармонични помежду си. Няма нито един звук, който да се отделя от общата хармония.

Така тази система ни разкрива все повече и повече съвършенството на 10 – те сфирот. А освен това, те все повече ни се представят в своите всевъзможни разновидности. Тези разнообразни разкриващи ни се форми ни се появяват, защото всяка отделна сфира се проявява в своите 10 сфирот.

И когато всичките тези 10 вътрешни сфирот, съдържащи се в 10 – те главни сфирот, също започват да си взаимодействат помежду си, генериращи висшата хармония на основните вълни, с една дума както в музиката така и в гласа, те създават цялото впечатление, предавайки вътре цялата информация за съсъда и напълващата го светлина.

Различни светлини – това в същност, са впечатленията вътре във всички тези желания, преживявани от съединението на всичките пеещи струни, от образуващите се акорди.  Цялата тази музика – това всъщност е разкриването.

Всичко е заключено вътре в съсъда. Звукът се усеща вътре в нашите желания, в органите за възприятие, а не съществува сам по себе си във въздуха. Музиката на светлината винаги се разкрива като вътрешно напълване на буквите ( матрицата на желанията), намиращи се във вътрешността на другите букви. Светлината се проявява само вътре в съсъда, на желанието, в резултат на неговата промяна.

От урока по книгата „Зоар“, 24.04.2012

[76322]

В очакване на първата среща лице в лице

каббалист Михаэль ЛайтманЗадачата ни е да достигнем до истинската молитва, т.е. да разберем какво наистина не ни достига. И тя е истинска, защото се приема отгоре. Тоест желанието на нисшия трябва да съвпадне с желанието на Висшия: нисшият трябва да помоли за това, което желае да му даде висшия.

Това означава, че трябва да усетя, че не ми достига единствено отдаването и разбирането, че само Творецът може да ми даде това напълване – силата на отдаване, възможността да отдавам, всички условия. Творецът трябва да отвори желанието за отдаване и пътя към него, показвайки ми на кого и какво мога да отдавам.

Цялата тази система за връзка се нарича ”Тора”, в която се включва и идващата светлината, и нашата способност за отдаване. Но преди това, трябва да работя и преди всичко да проверя: какво искам, какви желания има в мен, доколко всички те са егоистични и са за мое собствено удовлетворяване.

А след това се включвам в правилното обкръжение и с негова помощ започвам по малко да се променям. Вече започвам да чувам, че духовният свят е предназначен не за собствено наслаждаване, а за благото на ближния. Това знание ми се дава с голям труд и идва постепенно. Аз чувам за това, но трябва много време, за да го приема наистина с разума си и да го усетя със сърцето си.

От обикновеното осведомяване до реалното изпълнение предстои дълъг път. Тъй като трябва да приложим усилия и намирайки се в своето естествено природно его, да извършваме съвършено противоположни действия, насочени към обединение и отдаване. Нека да бъде изкуствено, а не по желание – това, което се нарича, ”над знанието”. Но с какво гориво ще работи моята кола, т.е. поради какво възнаграждение? Тъй като не мога да работя така, че на другите да им бъде добре – в това не усещам никаква изгода и поради това дори не мога да си мръдна пръста, да извърша дори и най-малкото действие. Моята природа не работи с енергията за отдаване. Аз не усещам чуждото желание като свое, така, че да го напълня, сякаш сам се самонапълвам.

За сега такова нещо не усещам, затова другите сякаш не съществуват. Да напълвам ближния – е против моите интереси. Затова действам механически, сякаш отдавам на другите и се съединявам с тях. Но всъщност преследвам своята изгода. Но разбирам, че пътят е такъв, за което е казано: ”Прилагай усилия – и ще намериш”! Аз прилагам усилия, а през това време ми въздейства светлината и променя нещо вътре, в моята душа. Постепенно започвам да усещам величието на Твореца и важността на обкръжението, но за формирането на такова отношение в човека са нужни години.

Напредвам и отначало разбирам, че отдаването е полезно заради собствената ми изгода, но постепенно започвам да усещам величието на това свойство. По този път има и възход и падения. Или ценя повече самото отдаване или искам да използвам това за собствена полза, да се насладя от това, че вървя по този път. А понякога изобщо не мисля за него, а само за това, което ще получа и тогава недоумявам за какво си губя времето и подлагам на съмнение целия изминат път. Така напредвам, изминавайки всичките тези състояния.

Целта на напредването е да ме доведе до истинската молитва. Всичко съставящо тази молитва получавам от обкръжението. В самия човек няма нищо, което би могло да ни доведе до духовно постижение. На него му трябва учител, който да го води през цялото време. Трябва му група, в която се реализира целият този процес. Трябват книги, от които той да получава светлина, връщаща го към източника.

Тези три компонента абсолютно не се отнасят към нашето егоистическо желание и земния ни живот. Тях трябва да организираме така, че с тяхна помощ да се постигне важността на духовното свойство от само себе си.

Това е възможно само благодарение на светлината – как иначе да оценя онова, което не ми носи никаква лична изгода, а иска само да прилагам усилия, а още и да се радвам на такава възможност. Но светлината постоянно ме пречиства, дава ми такава способност и аз започвам да ценя връзката с духовното, т.е. с Твореца.

Така постигам истинското желание, огромно по своята сила – толкова, колкото трябва. А освен това, неговата истинност се потвърждава от това, че Творецът го приема и изпълнява моята молба. Така за първи път се срещаме с Него ”лице в лице” – желанието на Твореца се съединява с желанието на творението.

Това означава, че Творецът се разкрива, и тогава човек се издига над своето его и започва да работи за самото отдаване. И целият този процес се разделя на два етапа. Първият – това е подготовка за истинската молитва. А само като я постигнем, тръгваме с нея и напредваме, разкривайки все по-голямото желание. Но вече от този момент, когато придобиваме това желание, се започва постигането на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 24.04.2012

[76157]

Особено важна задача за нашето поколение

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква точно е работата ни върху връзката?

Отговор: Трябва да опитам да се свържа с изучавания текст и да искам, това което той казва, да се реализира вътре в моята връзка с всички общи съсъди, с желанието. Искам да открия всички явления, за които Зоар говори, в моята връзка с групата.

Зоар разказва за неживото, растително, животинско и човешко нива на желанията – нищо друго няма. Затова, там става дума за мъдреци, пръст, дървета, животни, магарета – всичко това се отнася до четирите стадия на желанията. Не трябва да се разсейваме от този вътрешен смисъл и да мислим извън картината.

Както и да ни изхвърля, трябва с всички сили да се придържаме към вътрешното и нека в нас постоянно да е тази борба с променлив успех. Главното е да се опитва – това означава, че ти вече правиш поправяне и издигаш вътрешното над външното, издигайки го все по-високо и по-високо.

Това са най-големите поправяния, които можем да направим само ние, като най-ниския слой на системата! До сега никой не беше способен на това, дори най-великите кабалисти от миналото. Именно ние, в нашето поколение, изпълняваме тази най-важна работа, повдигайки вътрешното над външното в самата основа на системата.

От урока по  книгата Зоар, 24.04.2012

[76319]