Entries in the '' Category

Благотворно разкриване на омразата

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес Урок №5

Когато работя с другаря си, като служител, когато сме ангажирани с разпространение, работим заедно върху преводите, занимаваме се с апаратурата и други неща, тогава той и аз сме началник и подчинен. Това е нашето животинско състояние. И ние разбираме, че така трябва да водим делата си.

Но веднага след като влезем в групата, между нас няма никаква разлика! Ние гледаме само точките в сърцата си, само стремежа си към Твореца! В този случай разкриването на омразата е ползотворно, защото имам тогава с какво да се обърна нагоре, към Твореца за помощ, защото аз самия не мога да направя това.

В нашето земно ниво, ние някак се съгласяваме: да отидем заедно на бар, да поседим, да изясним отношенията си. В духовното, това не помага. Нуждаем се от Висшата светлина!

Следователно, колкото по-голяма омраза, по-голямо зло, откриваме помежду си, толкова по-голяма нужда имаме от Висшата светлина. Ние ще обърнем към нея нашия МАН, ще поискаме помощ, ще крещим, докато тя не дойде.

Възможно е, все още помощта да не дойде, защото не осъзнаваме достатъчно злото. В крайна сметка е казано: „Светът е създаден или за абсолютни грешници или за абсолютни праведници“. Първо, трябва да постигнеш състоянието „абсолютен грешник“. Но това се постига, когато се втурваш към целта и виждаш колко все още не си в нея. Но от степента на стремежа си – ти определяш степента на своето отчуждение!

Има хора, които са пасивни в групата, не участват във взаимното обединение. Те дори не осъзнават, че това е огромна работа, море от различни свойства и чувства, че това е силно напрежение, че не можеш дори да се приближиш до него, толкова тази работа отблъсква хората – до втръсване, до състояние на пълно безсилие!

Всички тези състояния ни водят към осъзнаване на злото: постепенно, с общата подкрепа, която е необходима тук, с взаимно поръчителство, когато чувстваш именно необходимост от другарите, и тя те задължава. Тогава можеш да достигнеш състоянието на абсолютен грешник, да откриеш своя егоизъм сред всички останали, и този егоизъм ще бъде именно неземен. Защо? Защото обединението трябва да бъде насочено към постигане на висшата цел – само към нея.

Ние не сме земна група, която иска да се събере заедно, за да прекарва времето си, да поиграе на футбол или да изгради съвместен бизнес и т.н.

Ние имаме друга задача – да достигнем свойството взаимно отдаване и любов.

И тогава се разкрива, колко много сме противоположни на това. Тази противоположност, ние трябва да почувстваме като всепоглъщаща ни.

Затова, хората, които се стремят към Твореца, разбират условието: всичко, което се случва с нас, става, за да разкрием тези състояния.

Но светлината ни помага. Тя е така устроена и така се спуска свише заедно с желанието (те са един срещу друг), че въздейства на желанието само в тази степен, в която те са способни, за да оцелеят, могат да страдат от усещане за противоположност на светлината, способни са и въпреки многото неприятните усещания, огромните разочарования, все още се стремят към обединението и целта.

Няма друг метод. Той се основава на сравнение между двете сили в природата: отдаване и получаване, светлина и желание – нищо друго няма. Това е чисто практическа, чисто научна система. Единствено трябва да бъдем по-сериозни в това, за да я приложим.

От 5-я урока от Европейския конгрес, 25.03.2012

[76207]

Кой съм аз: грешник или праведник?

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок №5

Каква е връзката между омразата към злото и спасението от злото? От една страна ние съвсем по човешки разбираме, че ако аз мразя нещо, аз се отдалечавам от него. Това ме храни, защитава, помага ми да се предпазя от злото. Но в духовното това не работи. Там, това трябва да предизвика Висшата светлина, за да ме поправи.

За да разберем това, има още едно указание, че светът е създаден само за две състояния: или състояние, усещане, осъзнаване на абсолютното зло, или състояние на абсолютното добро. Няма друг вариант. Това означава, че светът е създаден или за пълни грешници или за завършени праведници – едно от двете – трето не е дадено. Затова да си незавършен праведник е по-лошо от това, да си абсолютен грешник. Как е възможно това? Така е казано! Към какво ни насочва учителя?

Факт е – пишат те – че от страна на Твореца в света няма нищо, което да има двоен смисъл, т.е. малко добро, малко зло… От страна на Твореца е само абсолютната –пълно добро или пълно зло и пълно отдаване или пълно получаване.

И затова, ако човек иска да напредва към целта, той няма право да се съгласява с факта, че в него има малко от това и малко от другото! Това е най-лошото свойство, най-лошото състояние!

Лошо свойство, когато ние се съгласяваме с това. Лошо състояние, когато се намираме в него и уверяваме себе си, че няма нищо лошо: в мене има малко от това и малко от онова, не съм по-лош нито по-добър от другите – има и такива и онакива. Успокоявайки се с тези доводи няма да достигна до състоянието нито на абсолютен грешник, нито на абсолютен праведник. Ако не постигам тези състояния, значи се мотая някъде и нямам никакъв ориентир за напредък.

От страна на Твореца няма разлика между доброто и злото. От Негова гледна точка няма двоен смисъл: абсолютно всичко е добро.

В нашето състояние, в нашия свят, ако човек започне да възприема всичко като идващо от Твореца, то тогава вече той анализира отношението си към света. Ако всичко идва от Твореца, аз възприемам света или като произлизащ от доброто, вечното, съвършенния източник, или като свят, пълен със страдания, противоречия, безсмисленост. А ако е така, тогава аз не вярвам, не чувствам, не признавам, че светът в действителност е вечен, съвършен, добър, колкото Този, Който го е създал и напълва.

Защо се нуждаем от това? Ако ние предварително възприемаме света като съвършен, добър, вечен, изпълнен със светлина, тогава проблемът е в нас, в нашето разбиране на света, в нашето усещане. Ако го чувствам като абсолютно противоположен на това, което мога да си представя, значи оценям себе си, свойствата си, като противоположни, егоистични. Обаче, когато не виждам в света абсолютно нищо добро, нищо хубаво, значи съм грешник – не оправдавам Твореца, а Го обвинявам за това, което е създал и подкрепя, т.е. отричам съществуването на Висшата сила.

Човек трябва ясно да разбере какво е отношението му към света, от което следва, какъв е по отношение на Твореца.

От 5-я урок от Европейския конгрес, 25.03.201

[76117]