Entries in the '' Категория

Духовна операция

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок 5

Основното в духовната работа е да се насочиш към целта по много параметри, взимайки под внимание разнообразието на обкръжаващите условия, водещи те именно към целта.

В нашия свят е абсолютно същото. Да допуснем, че съм артилерист, стрелящ по някаква далечна цел. Аз не виждам целта, защото е отдалечена от мен на 20 километра. Доволен съм, че мога да изчисля какво количество барут трябва да използвам относно масата на заряда, за да достигне той до целта. За тази цел трябва да изчисля влажността, вятъра, температурата и хиляди други параметри. По-рано използвахме таблици, а днес всички тези многочислени условия са заложени в компютъра. Това не е проста работа.

В нашия свят правим още няколко контролни изстрела, изчисляваме грешките и чак след това стреляме.

А в духовния свят такова няма – не можем „да стреляме” и да изчисляваме грешката, улучили ли сме Твореца или не. Трябва да вземаме под внимание всички условия. За тази цел е създадена групата и има всички необходими компоненти за изчисления, за да достигнем до целта. Затова науката кабала – е наука за това, как и по какъв начин да достигнем и разкрием в нас новото свойство – свойството разкриване на Твореца.

Не ни стига само устрема напред, тъй като аз не виждам нищо пред себе си. Намирам се в такова състояние, когато не знам какво означава „напред”. Не виждам! Може би напредвам в съвършено противоположната посока? Всичко това е под знака на един голям въпрос? Какво трябва да се направи?

За тази цел съществува и егоизмът – когато се отблъскваме от него, определяме: „Какво е това „не той”?”. Ето, точно „не той” всъщност ще бъде Творецът. Т.е. егоизмът работи във всичко, освен в едно направление, противоположно на него.

Затова, за да намерим една единствена цел – свойството отдаване и любов, което се нарича „Творец” – ние се отблъскваме от противоположното. Не Го познаваме, защото всичките ни желания, включвайки любовта и отдаването в нашия свят – са егоистични и нямат никакво отношение към духовното в настоящия момент, към истинско свойство отдаване и любов. Това може да се забрави – ние изобщо не сме в това, никой и никак!

За да ни изведат в духовния свят и да ни ориентират правилно, затова съществува егоизмът, групата, обучението и накрая Висшата светлина, която и извършва над нас тази духовна хирургическа операция. Тя ни „оперира” със своите лъчи и освобождава душата ни, „пуска я на свобода” .

От 5–я урок на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76019]

Когато не останат никакви съмнения

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да проверя, че моето действие е действително отдаване, а не илюзия?

Отговор: Ако това действително е действие на отдаване, то в теб няма да възникне никакво съмнение, защото в него се разкрива Творецът, който участва в това дотолкова, доколкото ти искаш да Му отдаваш.

Целта на действието по отдаване – това е отдаването на Твореца. Невъзможно е да го изпълниш без краен адрес. Ако се случи такова действие, то ще разкриеш, доколко в действителност отдаваш на Хазяина – тоест Го разкриваш.

Отначало ще разкриеш това в скриването, в отдаването заради отдаване. Макар да ни е трудно да разберем какво означава, защото отдаване заради отдаване – това е Бина, действие, отделено от нашето желание да се насладим. Получаване заради отдаване можем някак да си го представим, като нещо напълно противоположно на нас. А ако само отдаваш, то сега е непонятно как ще живееш в този случай, независимо от своето желание, висящо сякаш във въздуха.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75329]

Човешкият елемент на двигателя

каббалист Михаэль ЛайтманСтарайте се през цялото време да виждате две състояния: своето истинско състояние и това, което искате да постигнете. През по-голямата част от времето сме в доста сънливо, потиснато състояние и от човек зависи как ще се пробужда и насочва себе си.

Ако свише ти дават положително и отрицателно пробуждане, тогава започваш да действаш. Но ако отгоре не те призовават, то ти дремеш като в полусън. И именно тук е съсредоточена основната работа – търсенето, как да пробудиш себе си, да видиш своето сътояние в истинския свят и да си представиш желаното състояние, за да може разликата между тях да ти покаже колко си грешен и колко още много трябва да направиш. Тогава започваш да търсиш средства, за да промениш състоянието си.

Всичко зависи от пробуждането отдолу. Но енергия за него получаваме отвън, защото вътре в нас няма нищо освен машина, която се пробужда под влиянието на външна сила. Като двигател, който се върти само ако непрекъснато получава бензин или електроенергия. И щом престане да я получава, веднага спира.

Тази движеща енергия може да дойде от самия източник, от Твореца, и да накара двигателя ни да се върти. А може да дойде и по молба на самия човек. Това се нарича човешки елемент на двигателя, който сам включва себе си към източника на захранване и се активира.

Можеш да активираш себе си само с помощта на групата, поради подобието по свойства. Доколкото ще съответстваш на висшия източник на енергия, на източника на светлина, в отдаване и желание да правиш добро на другите и на Твореца – дотолкова ще можеш да се пресъединиш към източника на електроенергия, на светлина. И тогава светлината ще ти повлияе и ще стартира твоя двигател.

Жизнената енергия винаги идва отвън, чрез светлината. Ние винаги получаваме една малка искра на живота (киста де-хаюта), съживяваща ни и позволяваща да съществуваме. И в допълнение към тази искра, пробуждане свише – съгласно различни времена, периоди, общите и специфични изменения, които трябва да се случат. А всичко останало зависи от пробуждането ни отдолу – основният компонент.

Целият ни напредък се дължи на пробуждането отдолу, всички 125 степени, по които трябва да преминем, преминавайки този подем със своето желание. Трябва сами да стартираме своята машина със своя стремежът към отдаване. Правейки това, напредваме, стъпка по стъпка. И всеки път действията ни стават все по-качествени.

От урока по статия на Рабаш, 23.04.2012

[76044]

Когато сме заедно, никой не може да ни пречупи

группаЗеир Анпин – е висшата система. А Малхут – е моята система, която съм способен сам, заедно с другарите, да изградя – т.е. с желанията, които ми дава Творецът само за да се съединя с Него.

Има такива видове желания, които не принадлежат на мен, а са чужди, но те също са насочени към Твореца, както и аз. Аз не гледам лицата, а виждам само желанията, които още могат да се нарекат искри.

И тогава извършвам всевъзможни външни действия, за да се обединим. Искам да събера всички тези желания, всички малки вектори в една връзка, за да придобият сила. А заедно, вече ще бъде невъзможно да ги пречупиш, както поединично.

Ние се съединяваме благодарение на това, че всеки отменя себе си, само и само да се свърже с Твореца, с величието на свойството взаимно отдаване. Ние го създаваме помежду си, за да покажем сами на себе си и на Твореца, че сме готови за отдаване и го желаем. Нека да не е по силите ни да го постигнем и ние не можем истински да отдаваме един на друг, отменяйки своето его, но показваме максимума, на който сме способни в групата.

Ако прилагаме такива усилия и препълваме препоръчаната ни мярка, то се проявява светлината, възвръщаща ни към източника, която осъществява съединението. И тогава, вътре в това съединение (Малхут), усещаме свойството отдаване, свързващо ни със Зеир Анпин. Така разкриваме Твореца: Есод на З”А се свързва с Малхут и тя започва да Го постига.

Малхут вече не се присъединява към З”А само в една точка, а започва да развива вътре в себе си свойството отдаване, подходящо на З”А, и в същото време, противоположно на него, доколкото те си взаимодействат помежду си.

З”А и Малхут се съединяват така, че между тях се разкрива висшата светлина: Светлината Хохма и Бина – светлината А”Б – СА”Г, и тогава идваме в съзнание.

Всичко зависи от това, как сме подготвили Малхут. В степента, в която в нея се появява желание, подходящо на З”А, той започва да расте заедно с нея. Той побира в себе си нейното желание и за сметка на това расте.

От урока от книгата Зоар, 18.04.2012

[75950]