Entries in the '' Category

Човек между точката на Кетер и Малхут

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как е възможно да оцениш напредъка си, и относно какво?

Отговор: Напредъкът се оценява по това, доколко оправдавам и ценя другарите си, доколко ги възприемам като велики, особени и съвършени хора. Доколко виждам в тях проявата на Твореца и искам в мен да се отпечатат техните свойства.

Искам да стана следствие на техните желания, тъй като това се нарича възпитание вътре в обкръжението. Онова, което те отпечатват в мен – това и ще бъде формата на Твореца, на човека (Адам) в мен.

Разбирам, че трябва да се отнасям към тях именно така, но едновременно с това, не ги виждам такива. Това са две усещания, които нямат връзка помежду си. От една страна, аз усещам другарите си като велики и особени, не различаващи се от Твореца. А от друга страна, разбирам, че се отнасям към тях съвършено различно.

Тъкмо това определя моето отношение към Твореца. Ако пренебрегвам групата, всъщност безусловно пренебрегвам Твореца. Това е едно и също. А ако искам да се променя за сметка на обкръжението, то все едно, че се подлагам под въздействието на Твореца.

Ако мога да съвместя тези две впечатления: ненавиждайки и презирайки другарите, а в същото време, да ценя, почитам и да ги възвишавам, то придобивам тези две полярни точки. Едната става Кетер, а втората – Малхут и заедно те построяват моя духовен съсъд.

Получавайки такъв съсъд, вече разбирам, че такава е моята природа и мога да реша, че се намирам в изгнание. Тъй като вече виждам целта, изискваща от мен да се съединя с групата и да се оставя на нейното влияние. А от друга страна, откривам колко съм далече от това – не мога и не искам това съединение, през цялото време забравям за него.

По такъв начин виждам колко много ми вреди егоизмът и не ми дава хармонично да се влея в обкръжението, тоест да се включа в него, като негова интегрална част и съвършено да се разтворя в него. А това би означавало, че преодолявам махсом (бариерата), отделяща ме от духовния свят.

От урок по статия на Рабаш, 19.04.2012

[75729]

Сто процентовата духовна работа е във веригите на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В каква форма трябва да се работи, така че това да е над моя егоизъм?

Отговор: Засега ни е трудно да си го представим, защото дори стремежът към отдаване при нас е егоистичен. Но това също е добре и се нарича ”ло лишма”.

Ако отдавам, за да спечеля още повече, то това се нарича особено развит егоизъм в нашия свят.

Недоразвитият егоист просто взема за себе си, като крадец, заплашващ те с пистолет и заграбващ всичко за себе си – така действа най-простото наивно его.

Ако те ограбва банката така, сякаш ти помага, давайки ти заем, а след това виждаш, че на твоя гръб те добре печелят, то това вече е много по-голям и развит егоизъм. Затова в историята на човечеството отначало е имало много войни, грабежи, хората са били принудени да се крият зад градските стени.

Но след това започнали да поумняват, да се лъжат едни други, да крадат на законни основания. Човек вече прави разчет и вижда, че няма смисъл да се прилага оръжие и да се пролива море от кръв, щом може всичко да бъде направено иначе, да се сключи сделка, която да му донесе още по-голяма печалба. Но всички тези разчети за сега се случват в това същото желание за наслаждение.

Когато достигам до желанието да отдавам, моите действия се наричат „ло лишма“,  защото независимо че ги извършвам егоистически, аз се опитвам да действам не заради себе си. Просто нямам избор, тъй като се намирам в изгнание, под робството на моя егоизъм и затова съм принуден да го слушам и да мисля за себе си.

Понякога се стремя толкова силно да отдавам, да се обединя с останалите, а след това виждам, че всичко съм правил заради себе си, а ако нямах свой интерес – нищо не бих направил, не бих могъл дори да си помисля за това. Но аз вече не се съгласявам с това и се старая да направя някакво алтруистично действие, затова то се нарича ”ло лишма”. Това е сто процентова духовна работа, тъй като човек не вижда, че се намира в изгнание, под властта на своето его.

Той действа така, защото няма друг избор и е задължен да премине през този процес, като достигне достатъчно голяма скорост, за да получи пълно желание, съвършена нужда от отдаване. Затова трябва да действаме още докато сме в състоянието ”ло лишма”, желаейки да проявим всички състояния, цялата тази ситуация, в която се реализира истинското отдаване (лишма), и да се постараем физически, душевно, вътрешно, с цялото си сърце, да участваме в това действие, заставяйки себе си да се включим в него.

Нека поне в някаква степен да ми се отдаде да мисля за отдаването, а всичко останало да бъде егоистично, но все пак съм опитал. И затова се нарича духовна работа, дори знаейки, че действам заради самия себе си, но поне във външните действия прилагам цялото си старание да действам заради отдаването. Затова то се нарича ”ло лишма” – духовна работа, а не просто лъжлив алтруизъм, както това се случва в нашия свят.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75386]

Навсякъде са разхвърляни покани за издигане

каббалист Михаэль ЛайтманПоправяне няма да има, докато човек не разбере, че трябва да се изкачи на следващото стъпало. Той винаги трябва да си представя такова решение, сякаш не се намира в сегашното състояние, а в следващото, че е достигнал вече висшето стъпало, издигнал се е с помощта на светлината, възвръщаща го към Източника.

Обикновено искаме да поправим своето състояние спрямо мястото, на което се намираме в момента. И това ни спира, защото си мислим, че състоянието е дошло специално, за да го поправим.

И с това се объркваме сами, тъй като всички ситуации ни се дават, за да се издигаме над тях в следващото състояние. За сега няма какво да поправяме в текущия момент. Поправянето на състоянието се състои в това, че аз се издигам от него нагоре.

Това е много трудно да се разбере, защото в нашия свят няма такъв подход, но в духовното това работи така. Тъй като всички състояния ни се дават не за да ги поправя човек – а за да поправя себе си. А да поправиш себе си можеш само ако се издигнеш над което и да е състояние, което се нарича да вървиш винаги с вяра над знанието.

Всеки път, когато усещам в себе си някакво неправилно, не истинско разбиране или свойство, аз възприемам това като покана да се издигна над него. И по такъв начин виждам, че всичко което се случва с мен, идва единствено, за да ми покаже недостатъците. А тяхното изпълнение и поправяне се случват на следващото стъпало и не става никога в настоящото състояние.

Всички проблеми, които виждам относно себе си, този свят, другарите, Твореца, ми се струват не добри и несъвършени – това са маркерите на онези места, където трябва да се издигна над тях и да се прилепя към голямото отдаване. Така ще напредвам дотогава, докато не достигна съвършеното отдаване.

От урока от писмо на Баал а-Сулам, 18.04.2012

[75600]

Единственият, който ще ми помогне

каббалист Михаэль ЛайтманКато се стараем да се обединим в група, ние не просто пробуждаме светлината, а светлината, връщаща ни към Източника. Тя не ме поправя, но ми предава нови детайли на възприятието. Нейната задача е да ми покаже, че съм напълно откъснат, противоположен, раздробен, потъващ в ненавист и лежа на самото дъно. Преди всичко, аз осъзнавам точно това.

Освен това, светлината ме кара да почувствам, че спасение няма, изход също. В нашия свят няма такава сила, която да ми помогне да се поправя, независимо от това, че като ли че се опитвам да се обединя с другарите си и да ги обикна.

Но продължавам да работя и да прилагам усилия – заедно с голяма ненавист към разединението и с голямо желание за обединение. Посредством светлината започвам да осъзнавам, че това е много важно. И тогава тя ми отваря вътрешната, най-важната точка – знанието за онова, че само Творецът може да ми помогне.

По такъв начин, достигам до две неща: от една страна, ненавист към злото, а от друга, любов към доброто, т.е. към абсолютното отдаване, когато искам ”буквално да се измъкна от собствената си кожа”, посрещайки останалите. Вече съм придобил това огромно желание, потребност от единство и любов. И като добавка към този зов на сърцето, придобивам знание, че никой няма да ми помогне, освен Творецът.

Така и става, че придобивам нужда от помощта на Твореца. От начало съм предполагал, че заедно с другарите си ще ”разкъсаме махсома”, а сега излизам от плоскостта на тази потребност, прониквам по-дълбоко в природата и откривам криещата се там вътрешна Сила – единствената, която е способна да ми помогне. Чувствам, че в сърцето ми се е родило желание, обърнато към Твореца.

И този връх е пик на моята работа на материалното стъпало, с всички съществуващи тук средства. От този момент нататък вече съм фиксиран към Твореца: ”Как да помоля, да поискам, да се задължа, да Му се примоля за Неговата помощ?”.

Това желание, на свой ред, получава своето развитие: за кого е предназначена помощта на Твореца? По време на работата започвам да разбирам, че досега съм искал да се възползвам от Него, като заплащане, а всъщност, промените ми трябват, за да Му отговоря. Така, променяйки се отвътре, започвам да променям нашите взаимоотношения, докато над всичките си лични разчети не поискам всевъзможните промени да Му доставят удоволствие, само и единствено на Него.

Това вече е – да служиш на Твореца: аз работя съзнателно, направлявайки плодовете на тази работа към Него. И тогава моля да Го усетя. Моля се не като сега, не за мое собствено благо, а тъкмо обратно, казвам Му: ”Не се разкривай, защото моето получаващо желание ще започне да се наслаждава. Разкрий ми само онова, което ще е за Твое благо. Това е единственото, което искам да знам”.

Така от плоскостта на нашия свят аз преминавам към друга работа, която се провежда с Твореца. При това действам както по-рано с групата, но вече като едно цяло с нея.

От урока ”Въведение в книгата Зоар”, 20.04.2012

[75857]

Да отделиш себе си от самия себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато преди половин година започнах да се занимавам с кабала, почувствах колко обичам хората и колко хората ме обичат. Сега изпитвам много странно чувство, че не се държа така добре с тях и че те не се отнасят добре към мен. Усещам злонамереност дори и от тези, които се занимават с кабала. Какво да правя с това чувство?

Отговор: Когато човек изучава кабала, преминава през всички възможни състояния, характерни за хората. Ненавижда и отблъсква околните, като в същото време чувства, че и те се отнасят към него по този начин – хитруват,  таят задни мисли и т.н.

Човек, който е успял да постигне Висшия свят, задължително е преминал абсолютно всичко, през което преминава човечеството. Изхождайки от това, че частното и общото са равни, става ясно, че човек изпитва върху себе си чувствата, вътрешните противоречия и решения -всичко, което усещат хората.

Трябва да разберем, че това ни е нужно, за да съберем в себе си тези свойства, които са ни необходими, и да се обединим с целия свят.

Едновременно с всичко, което се случва и преминава вътре в нас, трябва да съумеем да гледаме на тези чувства и от разстояние. Тоест да се дистанцираме от себе си.

Какво означава „аз“? Някакво същество, което сега преминава през определени състояния и на което му показват кой е той, как да възприема света и т.н. Тоест тук се явявам участник в експеримент. Аз – това е моето тяло, моите свойства, моят характер. А кой изучава този експеримент? Точката в сърцето, която се намира в мен. А се опитвам да я изведа навън и да се явя като изследовател отностно себе си – да се наблюдавам и  виждам отстрани.

Ако човек може да направи това, то той много печели и бързо напредва. В никакъв случай не трябва да отъждествяваме себе си със самите себе си, защото това не сме ние – това е Творецът! Той е създал желание и Той си играе с това желание, както Му е угодно. А аз не трябва да бъда играчка. Трябва да изляза извън себе си и от страни да наблюдавам как Той си играе с мен!

Как усещам, че това е мое? За да разбереш и усетиш как Той играе, ти е дадено усещане, че това е твое, иначе ти би го пренебрегнал: „Но – ще помислиш – нека играе с някакви зверове, растения, камъни!“ Всичко е във владението на Твореца, всички са управлявани от една единна сила. Но когато Той управлява мен – о, тук вече е друго нещо! Мога ли да приема, че Той, а не аз, прави и управлява всичко?

Умението „да отделиш“ себе си от самия себе си и да гледаш на себе си от страни – в това се заключава условието за бързо напредване.

Така че, това не си ти! Просто гледай какво прави Той с теб. Опитай!

Напредвайки по такъв начин, вече ще можеш да разделяш себе си на изследовател (тази точка ще стане твоята дясна линия) и на егоист, който през цялото време расте в теб против нея (лявата линия). Това е необходимо!

Затова казваме: „Няма никой освен Него“ – освен Творецът. Защо? Ако има още някого освен Него, то означава, че това съм  аз. Това вече е лошо! Неправилно усещам реалността!

„Няма никой освен Него“ – това означава, че освен тази точка, която Той ми е дал (точката в сърцето), всичко останало – това е Той. А точката в сърцето ми е дадена, за да бъда независим, самостоятелен. Значи, изтеглям тази точка, а всичко останало е Той. Моят характер, моите свойства, всичко това е от Него. Така трябва да възприемам света! И трябва да отъждествявам себе си с точката в сърцето! Тези точки издигаме над себе си, за да можем да се съединяваме. А всичко останало е  нашият егоизъм, нашето тяло, което се намира долу.

Така че, опитай се през цялото време да се „отделяш“ по този начин и тогава няма да имаш проблем със света! Това, че аз съм и егоист, и лош, и ненавиждам другите, и другите ме ненавиждат, всичко това ми се струва и го усещам чрез моето тяло, което всъщност не е мое – така ми показва Творецът. В това е  работата!

От виртуалният урок, 26.02.2012

[75576]

Дълговата криза се връща

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение (The Guardian): Европейската криза по суверенния дълг отново разтърси с вълна от паника  продажбите. Финансовите пазари се страхуват от рецесията и растящата народна съпротива срещу намаляване на доходите и повишаване на данъците.

Италия и Испания, третата и четвърта по сила икономика в Европа, се оказаха в центъра на вълнението на пазара, при което инвеститорите са започнали да определят все по-високи проценти на облигациите.

Мнение (Д. Хван, старши валутен стратег на Forex.com): Трагедията с дълга в еврозоната не е приключила, по-лошо, изглежда,че ситуацията продължава да се влошава.

Реплика: Кризата няма да изчезне, докато хората не разберат нейните причини. Тя ни принуждава да изменим себе си, своите взаимоотношения и да построим всичко на нова основа – не егоистично, а като едно семейство. В природата съществуват всякакви възможности и ние не трябва да се съпротивляваме на нейните сили!!!  Така че, не е ли по-добре да помислим…

[75861]