Entries in the '' Категория

Леко сияние зад завесата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо на светлината съм нужен точно аз? Наистина ли съм толкова важен?

Отговор: Липсва ни желание, необходимост да разкрием най-висшия, съвършен, духовен свят. Не ти си нужен на светлината, а светлината е нужна на тебе, за да формира правилно желание в тебе. В крайна сметка, когато действително пожелаеш отдаването, тогава и ще го разкриеш.

Ние и сега живеем в океан от светлина, но нищо не чувстваме, защото не изпитваме необходимост, липса. Но ако привлека върху себе си предварителното действие на светлината, тя ще създаде в мен този недостатък – и аз накрая ще почувствам това, което ми липсва.

Един прост пример: в живота нямам нужда от нищо, аз съм в апатия. Но идва приятел и ме кани на разходка. Неохотно се съгласявам и по време на разходката минаваме покрай един ресторант. Аз помирисвам идващата от там миризма, поотпускам се леко – и ето в мен вече се пробужда леко чувство на глад. Тогава влизаме в ресторанта и по време на ядене, както се полага идва истинския апетит.

Така че, завесата трябва да отваряме постепенно. Като начало ние просто „чуваме“ светлината, викаме я отдалеко, а след това я пробваме на вкус – и така в нас се формира желание.

– Опитай – ще ти хареса, – казвам на детето.

– Не искам! Няма!

– Хапни заради мене.

Така светлината създава съсъд.

От урока по писмо на Рабаш, 16.04.2012

[75415]

Към върха и дори по-високо

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: А какво ако работата в групата и обучението ми носят егоистично удоволствие? Как да се отнасяме към това?

Отговор: Човек не може да се помръдне от мястото си, без наслаждение. Ние никого не вкарваме в манастир, не го подтикваме да живее като Диоген в бъчва и да спи на гола земя, ограничавайки се с хляб и вода. Става дума за вътрешни изменения, които можем да осъществим в своята природа изключително с помощта на външна сила – светлината, която поддържа живота в цялата Вселена. С общи старания, при правилна организация, ние заедно можем да повлияем на тази сила, за да промени нашето начало.

И днес просто приближава такъв момент от човешкото развитие, когато ние сами ще направим това, предварително оформяйки молба, молитва, намерение – или светлината ще трябва да го направи без нашата молба. Тук ние имаме избор. Реализирайки го, ще вървим пред вълните на промяната, ще ги пожелаем и ще помолим Твореца да ни даде сила за отдаване. Ако не осъзнаем своя избор, ще ни застигнат бедствия и ще ни го отнемат, системно изпращайки ни поредица от страдания. А после отново ще настъпи период, когато ще ни се наложи да разберем, че е по-добре да се стремим към отдаване, отколкото да останем в получаване. Тъй като тук получаваме удари, а там – ги няма.

По този начин заповаме този път с много примитивна, „евтина“ степен – със сметка за печалбата. В крайна сметка човек живее с егоистични чувства. Но тогава, когато към егоизма се добави втора сила, между тях започва да проблясва нещо ново.

Нашият проблем е в това, че не познаваме природата на духовния съсъд, не виждаме неговия блясък и уникалност. На думи излиза така, че ние просто преминаваме от една власт към друга. „Там ми беше лошо и затова избрах нещо по-добро“ – нима това е избор? И особено това, че ако по-рано, страдайки, съм проклинал Твореца, сега, когато ми е добре, Го възхвалявам?

Ние не чувстваме точката на свобода, криеща се в средата на Тиферет; където можем да действаме с разбиране (Даат). Тъй като „Човек“ – това е сфирата Даат. Изграждаме го от две владения – и след това започваме да разбираме, че Творецът ни е дал най-големият, „свръхестествен“ подарък, който не е свързан нито с естеството на получаващото желание, нито с естеството на желанието на даващия.

В крайна сметка отдаването, това също е власт, която ни свързва с подчинение. Но разбирането (Даат), което формираме между две владения, премахва всичко. То премахва началото на творението, заложено в даващото желание и необходимостта да преминем през получаващото желание, за да предпочетем отново отдаването, а след това да използваме тези две сили…

Даат издига човека към Кетер и по този начин сякаш скачаме над точката на сътворение. Вярно е, че действаме, на базата на параметрите, определени първоначално от светлината. Но в точката Даат ние се повдигаме над тях. По такъв начин, човек, вървящ към целта, открива, че Творецът е създал за него специална възможност да се издигне над собственото си сътворение, да се издигне над параметрите, над условията и законите, действащи между две желания, между получаването и отдаването, между доброто и злото, които не му оставят избор. Ние се издигаме над всичко това – към определена точка, предшестваща решението на Твореца за сътворението.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75334]

Премервайки одеждите на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата Тора всъщност говори само за намеренията – за това, как човек трябва да насочи своето желание, да го обработи, форматира и организира така, че то всеки път да достига все по-голямо съответствие със светлината.

Светлината не слиза в своя прост, абстрактен вид – тя вече е оформена по специален начин. И влизайки в желанието, тя му придава своята форма. Затова те трябва да бъдат с подобни свойства.

В нашия свят, водата свободно се влива в някакъв съд и приема неговата форма. Но в духовния свят не е така. Там това няма да се случи, докато формата на напълване и формата на съсъда напълно не съответстват една на друга, което се нарича сливане, пълно подобие на свойствата, съгласно условията, съществуващи на това стъпало. А на по-високото стъпало трябва да се достигне още по-точно подобие, на следващото – още по-точно. И така все по-точно и по-точно. Докато формите на съсъда на съвпаднат със светлината, те не се съединяват.

Затова през цялото време е необходимо да търсим каква форма трябва да приемат желанията, за да съответстват на формата на светлината.

Светлината винаги е добра и творяща благо, винаги еднаква и намираща се в абсолютен покой. Казано е: „Аз своето АВАЯ не меня“. Това означава, че Неговото намерение винаги е едно и също. Всички изменения се случват в нас и затова именно ние в съответствие със своето състояние трябва постоянно да търсим в каква форма трябва да бъдем, за да подхождаме на светлината, Твореца.

Ако искам да се харесам или обичам някого и очаквам взаимност, аз през цялото време мисля как трябва да изглеждам, как да говоря, как да се държа подходящо, за да получа одобрението му. Същото трябва да правим и по отношение на светлината.

Нали Той ни поставя условия, които се наричат духовни стъпала. На всяко стъпало е заложена определена светлина, в особена форма, облечена вече в своя съсъд. А ние трябва със своите одежди да и се уподобим и тогава е възможен контакт: между светлината, нейните одежди на по-високо стъпало, и желанието, алтруистичните одежди на светлината на по-ниските стъпала. При тези условия те се съединяват.

На това е посветена цялата Тора, няма нищо повече. Започвайки с най-ниската степен на нашия свят и нагоре до най-високото състояние, всичко се определя само от подобието на съсъда със светлината. Това съответствие се нарича намерение – към какво се насочва и какво иска да достигне съсъдът: към каква форма на съединение, към какво търсене вътре в себе си и какво е изменението му относно светлината. В нашата реалност нищо друго не съществува.

Само ни се струва, че в нашия свят съществуват някакви материални предмети, объркващи ни и замъгляващи цялата същност на нашите действия. С каквото и да се занимаваме в този свят, имаме работа само с формите на нашето съответствие със светлината.

Езикът на кабала говори за това ясно и открито, обяснявайки какви вътрешни изменения трябва да направи в себе си човек, за да достигне разкриване на общата светлина. И ние, изучавайки кабала, трябва да го пробваме върху себе си, при което узнаваме: подхожда ли ни тази дреха и ако все още не, какво трябва да бъде нашето съединение?

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 08.04.2012

[74967]

Да се обединят, за да оцелеят

каббалист Михаэль ЛайтманДнес, след дългата ни еволюция, в резултат от развитието на  предишните поколения, настъпва криза, предизвикана от липсата на изход за продължаване на съществуването ни. В ръцете си държим  разрушително оръжие, изчерпваме почти всички ресурси на Земята, вредим на природата, на екологията, на климата, разрушаваме себе си и човешкото общество. Дори пространството около Земята е запълнено с космически боклук, който създаваме.

А главното е, че не получаваме удоволствие от живота. В света се шири отчаяние и депресия, системата на образованието ни  е в упадък и т.н.

Tака се стига до решението, че нямаме друг избор освен да променим себе си.

Както когато родителите ни говореха: „Бъди добро момче, не бий другите, отстъпвай за да  имаш много приятели, движи се в добра компания, не ходи с лоши деца…“, така сега ние сами трябва да продължим да се възпитаваме.

Днес се формира ситуация, носеща заплаха за  нашия живот.

Единственото поправяне, което трябва да осъществим, е да дадем на себе си човешки облик. Казано иначе, над нивото „животински“ живот на нашето тяло, което трябва да ни обезпечава всичко наобходимо в балансирана, рационална форма, трябва да формираме не дивак, а Човек. Цялата наша работа – лична и обща, социална, групова и световна – като цяло, се свежда до възпитание на себе си. Взаимната ненавист, взаимното отхвърляне, гордостта, завистта, честолюбието, властността, с които са пропити нашите взаимоотношения, трябва да преминат в посока на зачитане на чуждите интереси, поръчителство и любов.

Това не са красиви думи. Просто нямаме друг изход! Природата и еволюцията ни водят към такава ситуация, че ако не изградим добри отношения между нас, то няма да успеем да се поправим. През изминалия век развивахме международна търговия, международна култура, международен туризъм, различни видове международни връзки. Сега хората летят от страна в страна и получават от това удоволствие, но накрая все нещо не ни достига за интегриране на интересите ни.

Нали по-нататъшното развитие изисква обединение! Не е достатъчен общият пазар в Европа! Целият свят трябва да стане общ пазар. Виждаме, че към това ни води нашето его, като в същото време то и ни пречи за правилна взаимовръзка, добри отношения, участие, взаиморазбиране. Изглежда , че ние, в Европа, където страните и хората потъват в разпри, не сме способни на това. Близки, съседни държави, които зависят една от друга и вече са отменили границите, и са преминали на обща валута, също не могат да избегнат противоречията.

Какво им пречи да се развиват нататък? Така е с Америка, Русия, Китай,  Индия, Бразилия. А с Европа? Тя старее и слабее само заради това, че не може да се обедини в една голяма държава, дори егоистически не може да преодолее всеобщата слабост.  Големите различия в културата и възпитанието, както и още незабравенте исторически конфликти, пречат на  европейците  да се издигнат над всички тези окови.

В създадените  условия трябва да решим може ли  да се издигне мост над различията? Нали по същноство, методиката на поправянето на нашия егоизъм се състои в това, че оставяме всички разногласия в културата и възпитанието, в религията и дори в държавното устройство  и само трябва да поискаме да разтворим чадъра на любовта. Под неговата стряха всеки може да живее в своята култура, в своето възпитание, в своята религия и т.н., и едновременно с това да се отнасяме  добре един с друг.

Мога да приведа пример със своето семейство. Родителите ми са доктори, другите роднини – техници и инженери, жена ми – също инженер, самият аз се занимавам с онтология, а преди се занимавах с кибернетика, едната ми дъщеря е биолог, другата – философ, синът ми издава книги и т.н. При това, всички са с различни характери. В същото време, между нас има съгласие. Ние сме едно семейство. И в семейството се допълваме един друг. А можеше да бъде и така, че да не чувстваме принадлежност към едно цяло. Нали всички сме различни – не само по характери, но и по възгледи, поведение, жизнена организация. Ако не беше една сила, която да ни свързва над всички различия, ние дори нямаше да се срещаме.

Оттук и въпросът: може ли да реализираме тази схема – заради добрия живот, заради спасение от войни и разрушения, от цунами, урагани и вулкани, от катастрофа на пазарите и икономиката? Нима не ни е по силите да построим такива отношения между нас? Нали е казано: „Всичко отдава човек, само за да спаси своя живот“. А на дневен ред е именно заплахата за живота.

От 11-та беседа за Нов живот, 09.01.2012

[75136]

Цялостен подход

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: През детството родителите ни учиха да се отнасяме добре един към друг. И днес ни е нужно такова обкръжение, което да продължи тази мисъл. Но вие говорите също, че трябва да се отнасяме добре към природата като цяло. Какво означава това?

Отговор: Нима не трябва да защитаваме неживата, растителната и животинска природа? Нима не трябва да я обичаме? Любовта към природата означава, че аз живея в нея не, за да я използвам до максимум. „Хайде да изкореним гората, да пресушим морето, да постъпваме както на нас ни е изгодно…“ Не, към всичко трябва да се отнасяме балансирано.

Еколозите търпят крах, а ние ще постигнем успех – защото казваме: „Природата се намира в равновесие. Така че, хайде първо да проверим върху себе си какво означава това. Нека да почувстваме помежду си какво е това да бъдем балансирани, да защитаваме природата и да взимаме от нея само това, което е необходимо за нашето съществуване“. По подобен, естествен начин постъпват и животните.

Това е част от интегралното образование, благодарение на което хората, разбира се, ще се отнасят правилно, в това число, и към екологията, и към обкръжаващата природа. Невъзможно е да учиш хората само на добри взаимоотношения между тях – трябва също да се обучават на добро, правилно отношение към природата, към самото понятие „природа“.

Защото се намираме в развитие и някой ни движи, подтиква ни. Откъде идва това? Що за сили ни развиват? Къде е заложено моето утре? Дори да не съм запознат с него, но има хора, които го разкриват, усещат го. Виждаме пред себе си поетапен, причинно-следствен процес, виждаме, че природата последователно се развива и всеки детайл в нея зависи от другите. В своето време Айнщайн много е искал да се добере до общата, универсална формула на природата – така че, на науката тези положения са известни, тя знае за взаимното влияние на всички части на природата една от друга.

И ние не сме изключение. И затова, ако се учим на обединение, то това единство включва и природата като цяло, заедно с нейния всеобхватен закон, който развива нас и всичко останало. Развива се не само човешкото общество, но и растителната, а също и животинската природа – само че доста по-бавно. Цялата Вселена се намира в развитие. Накъде е устремено? Не знаем, но фактът си остава факт: Вселената се разширява, претърпява различни процеси и всички те не са случайни, дори за нас да са непонятни. В степента на своя напредък се убеждаваме, че тук се крие голяма закономерност.

В крайна сметка виждаме, че всички закони, очевидно, са сплетени в едно, макар и от нас да се изплъзва връзката между биологията, зоологията, ботаниката, минералологията, човека, звездите и т.н. Не можем да разгледаме свързващите нишки, но, по същността си, всичко това е единна Природа и тя не се дели на отделни сегменти. И затова нашият подход към нея трябва да бъде холистичен, цялостен. Освен това, и самите ние сме също неотделна част. Това ни диктува самият живот – факти от изследване, а не от нечии мисли.

Съществуват две направления:

  • може да се сформира добро отношение към човешкото общество – и тогава, заради сегашното благоденствие, да се оправдае разоряването на Земното кълбо;
  • може, обратното, да се даде приоритет на опазването на околната среда и да се пренебрегнат хората.

Но всъщност: „Не, подходът трябва да бъде цялостен, „кръгъл“, единен. От нас се изисква единно отношение към всичко. Защото човекът е част от природата и затова еднакво трябва да се отнася и към обществото, и към семейството, и към природата като цяло. Трябва да достигнем равновесие между всички части. Именно равновесието е свойствено за природата и с това съблюдаваме нейния универсален закон“.

Така са уравновесени във взаимното си движение и влияние планетите, звездите и галактиките. Така че, всяко вмешателство в земната природа се отразява на различни нейни части. Ето и ние трябва да разберем своето място в системата и да изградим съответстващо отношение.

От 11-та беседа за нов живот, 09.01.2012

[75200]

Когато горивото свършва

каббалист Михаэль ЛайтманРабаш, Даргот сулам, статия 921 ”Необходимостта от действие отдолу”: Силата на въздействащото ни наслаждение – е властта на злото начало, което задържа човека в изгнание. Ако човек би могъл да се откаже от наслаждението си, тогава нямаше да бъде поробен от него. И затова когато Фараонът давал на синовете Израелеви своите удоволствия, те били под негово владение, в робство, и не могли да излязат от изгнанието…

Колкото повече напредва човек в духовното, толкова по-слаб става. Това е то робството при Фараона – човек изпитва слабост пред наслажденията. Някога е бил герой, можел да превъзмогва своите желания, да се владее, да се самопринуждава – но с напредъка, той сякаш отслабва и вече не може да се принуждава да преодолява, ”да си стъпи сам на врата”.

Цялата работа е в това, че по-рано той е работел егоистично – да спечели повече, да преуспее повече. Той отговарял на призивите да получава и усилията му се отплащали. А сега, когато духовната работа го е лишила от егоистичните съблазни във вид на яснота, на ”горящо напълване”, когато отпред, обратно, нищо вече не те съблазнява – човек губи сили, гориво, и се превръща в ”парцал”.

И това е признак за напредък. Ние гледаме на другите хора, които горят от сила и увереност – но нали те получават напълване в тези съсъди, с които работят. А нашето напълване трябва да дойде в съсъди, противоположни на ”работещите”. Но как може такова нещо да се случи? Аз влагам усилия, а някой друг получава заплата? Предложи нещо подобно на някой човек в света – и ще ти се наложи да го принуждаваш да работи, подобно на работещите в Съветска Русия, на които им се налагало да поставят контрольори – надзиратели, за да не намалява производителността на труда…

И така, не трябва да се примиряваме със собствената си слабост, но всъщност тя е свидетелство за нашия напредък към отдаването.

От урок по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75338]