Entries in the '' Категория

Стълбата нагоре в черно-бял цвят

каббалист Михаэль Лайтман”И му се присъни: ето, стълбата лежи на земята, а върхът и достига небесата, и ето, ангелите на Всесилния се изкачват и слизат по нея” (Сънят на Яаков, Тора, глава Ваеце).

От урока на Рабаш: ”Ангелите”, които се спускат и се издигат по стълбата, са хора, изпратени в този сят, за да извършат поправянето – и затова се наричат ангели. Ако те виждат, че се намират в състояние на падение, в тъма, то трябва да се ”спуснат”. Но по-рано са били в подем, иначе не може да се усети, че си паднал… И степента, в която се стремиш да вършиш добро, ще можеш да видиш колко зло има в теб.

Основно, това се отнася за работата в група. Колкото повече човек се старае да направи в нея добри неща, толкова по-бързо разкрива, че не е способен на това и няма никакви шансове за напредък. За да може да видите истинската тъма, трябва отначало да се издигнете. Както е казано: ”Преимуществото на светлината се постига от тъмата”.

Трябва да се издигнеш, да получиш нови свойства, разбиране, да се доближиш до отдаването, за да може после от всичко това да видиш какво се случва с теб. И тогава ще виждаш все повече тъмнина в себе си.

Разбираемо е, че тази тъмнина не е възникнала сега – просто по-рано не си я забелязвал. А благодарение на това, че си се изкачил и си могъл да съпоставиш различни свойства, ценности, сега виждаш, че си се намирал в тъмнината на своите егоистически свойства.

Затова трябва да се стремим само към добро, а лошото ще се разкрие от само себе си. Има такива, които търсят злото, ровят и се топят в него. Но истинското зло се проявява само за сметка на подема и радостта, благодарение на разбирането: колко е хубаво, че злото се е проявило – когато даже намирайки лошото, човек се радва. Това е знак, че злото е целенасочено, разкриващо се по пътя, и през цялото време се извършва подем.

А ако човек пада и се отчайва, самообвинява се – това означава, че за сега той не е намерил верния път. Трябва да напредваме и по лявата линия, а не само по дясната – крачейки и с двата крака напред. Но не трябва да се привързваме към лявата линия, при падение.

Ако човек се опира на обкръжението, на книгите, слуша учителя, обучава се и разбира, че трябва да се мисли само за положителния напредък, който ни очаква в бъдеще и за нищо лошо – само за величието на Създателя, то той икономисва време и постоянно върви напред.

Независимо от това по пътя нагоре, има черни и бели линии. И тъкмо там, където преди всичко му се е струвало ”бяло”, той сега открива чернилката – и всеки следващ път все повече и повече. Това означава, че той разкрива лявата линия по време на подем.

От подготовка към урок, 11.04.2012

[75073]

Към по-добър живот – с точка в сърцето и без нея

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да усетим точката в сърцето и какво е това желание?

Отговор: В нашия свят има много хора, които търсят истината. Такъв човек няма да се успокои, докато не постигне източника на живота, неговата програма, целта – нещо повече от материалното съществуване.

Човек може да е постигнал всичко в материалния живот или не особено – за него това не е от значение. Основното, което го вълнува и не му дава мира – е напомнянето заради какво живее, а не в каква форма. В какво се състои смисълът на нашия живот?

Ако човек си задава този въпрос, това е знак, че в него се пробужда точката в сърцето, т.е. особено желание. Сърце се нарича цялото егоистическо желание на човека. А едно от желанията, вълнуващо много хора – е въпросът за живота. И той е длъжен да намери отговора, да удовлетвори своето желание и да го напълни със знания.

А знанието – е връзката с източника на живота, с неговата цел. Човек се стреми към това напълване и този вътрешен стремеж го довежда до такова място в този свят, което е най-близко до отговора. Там той се включва в учението и от чутото започва да разбира, че няма никакъв проблем да завършиш университет и да получи там обичайното знание за този живот, за да разбере какво се случва в него. Но с каква цел се случва всичко това – на това никой не те обучава в университета, и затова трябва да се придобият нови свойства. Ако човек иска да разбере източника на живота, неговата цел, то трябва да получи знания, които са по-високо от това земно съществуване. Но нито в сърцето му, нито в неговия разум няма предпоставки за усвояване на такова знание. В света съществува такава информация, но той не е способен да я възприеме, защото все още се намира на животинско ниво на развитие. А за да развие такъв орган за възприемане на източника на живота, трябва да се издигне на стъпалото човек.

Затова са необходими особени условия, ново раждане, израстване, което няма никакви източници, никакви корени в нашия живот. Но благодарение на особената методика, наречена наука кабала, той се учи как да получи (лекабел) тази информация и тези усещания, да се обедини с източника на живота, с неговата цел. Всъщност това е същата тази точка, в която се проявява висшата сила, но се нарича източник на живота относно човека, а цел на живота – относно неговите усилия и стремежи.

Необходимо е на човек да се подсигури съответстващо развитие и за това съществуват учители, места за учене и методика, предаваща се от поколение на поколение, развиваща се, за да им е полезна. Така човек се докосва до методиката кабала, получава учител, книги и се развива, ако в него се отвори такава особена точка.

А докато тази точка не се пробуди, на човек не му е позволено да изучава науката кабала, понеже това се възприема като нещо абстрактно и нереално. Но днес, когато светът е навлязъл в общата криза, в резултат на хилядолетното си развитие, и хората страдат, науката кабала се разкрива в аспекта на така нареченото поръчителство.

От цялата наука, разказваща за постигането на източника на живот, се взима не голяма част – едно действие без намерение, наречено взаимно поръчителство. Хората се учат как да се обединят, за да постигнат по-добър живот в този свят.

Затова днес науката кабала използва хората с точка в сърцето и без такава – като методика за обединяване и по-добър живот и за поправяне на кризата.

От урока от книгата Шамати, 12.04.2012

[75231]

Утре започва с днес

каббалист Михаэль ЛайтманВремето, движението, пространството не съществуват. Така само в своето съзнание наричаме възприятието си за едни параметри: години, време, а за други: движение, пространство. Съгласно това си представяме някаква картина.

Но няма никакви милиарди години извън теб. Ако попиташ: вчера ли беше или не, то отначало трябва да изясниш, какво означава „вчера“ или стотици години назад? Какво означава „беше“? Сега чувствам такива състояния, които наричам „вчера“, „преди вчера“, „утре“. Ако се отдели тази точка: „усещащият аз“ – то нищо няма да остане.

Говорим само за това, как да излезем от тази илюзия. Съвършено сме се объркали и няма защо да обсъждаме това, което става тук – трябва само да търсим как да се издигнем над тези материални усещания и разбиране, и тогава ще усетим и разберем истината, и ще можем да съдим за своето състояние. Докато се намираме вътре в него, нищо не можем да разсъдим – това е съвършено безполезно.

Изхождаме от тази реалност, защото, намирайки се в нея, трябва да се поправим. Когато се обръщам към теб, всъщност поправям себе си. В мен съществува някакъв твой образ, който ми се струва отделен от мен и дори против мен. Но в действителност, това е моя неразривна част и аз трябва да я поправя. Виждам всички свои части сякаш са външни – това се нарича разбиване. А когато започна да се поправям, те всички се съединяват.

И още на най-първото стъпало получавам правилната представа за това, какво е време, движение и пространство, защото в мен се появява висшето измерение. И аз в някаква степен започвам да усещам какво означават духовните свойства, какво са трите пространствени координати и времето. Разбирам, че времето – това е верига от причини и следствия, между които няма никакъв промеждутък, възникващ само от механичните действия.

Разбирането за духовното се състои в това, че сами създаваме времето и определяме неговата скорост със своето поправяне. Не измерваме времето по въртенето на някакви материални планети една около друга: дни, месеци, години. Нима въртенето на едно космическо тяло около друго определя за мен понятието време, съгласно което аз живея? Трябва да живея, съгласявайки се с някакви каменни блокове, преместващи се един спрямо друг?

В духовния свят няма време, а всяко действие произтича непосредствено едно след друго. Извършил си действие – произвел си импулс, следващо действие – още един импулс, между които няма никакъв промеждутък. Не взимаме в разчет как през това време се въртят Земята, Луната, Слънцето.

Целият проблем е в това, че засега не чувстваме духовното време. Но в мига, когато влезеш в духовния свят, издигайки се даже на първото духовно стъпало, започваш да си представяш света в нови категории. И това няма да бъде илюзия, а реално усещане.

Така явно, както сега усещаш около себе си този свят в своето вътрешно възприятие, в теб ще се появи още една допълнителна картина, от която ще изведеш нови определения. Но до края на поправянето ще останеш с двете измерения: с пространството на този свят и с още едно измерение – духовния свят. Защото всеки път от това, че не напълно си се поправил, в теб ще остава някаква част от най-ниското стъпало – този свят. В него ще разкриваш, ще извличаш от този Египет все нови и нови свойства и ще ги поправяш.

От урока по книгата на Ари „Врата към намерението“, 11.04.2012

[75190]

Прагът на чувствителност към светлина

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако се уча чрез интернет, въздейства ли ми светлината, възвръщаща към Източника?

Отговор: Дори в нашия материален свят има неутрино – частици, които преминават лесно през материята, почти без да губят скорост.

Висшата светлина се намира навсякъде в абсолютен покой. В това явление също така няма прегради в нашия свят, то е над неговата природа. Така че, ако искаме да предизвикаме действието на светлината, ние трябва да бъдем осезаеми за нея – с други думи, да бъдем подобни на нея по свойства. В същата степен ние се включваме в светлината и получаваме резултата от нейното въздействие И затова нашата работа е насочена към това, все повече и повече да се уподобяваме на светлината.

Самата светлина няма никаква форма, и нашия съсъд, желанието ни, трябва да приема именно свойство подобно на нея. Получаващото желание се състои от множество пластове, степени и затова неговият напредък към подобие на светлината протича поетапно. Задачата ни е – постоянно, от степен на степен, все повече и повече да се уподобим на светлината. Тъй като целта на творението е да постигне пълно подобие с нея. Оттук и името на нашата наука, „Кабала“ – означава получаване. Тя учи на това, как да получиш, да абсорбираш в себе си всички свойства на светлината.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 12.04.2012

[75228]