Entries in the '' Category

Как да развием консервирания егоизъм?

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Предварителен урок

Въпрос: Ако съществуват два сценария за развитието на егоизма: единият – когато егоизмът се превръща в пълна война, а вторият – когато егоизмът ни кара да се учим и развиваме системно, не може ли да бъде и трети сценарий, когато егоизмът ще ни доведе до пълно затъпяване, до зомбиране?

Отговор: Не. Работата е в това, че развитието на егоизма в интегралното общество предвижда неговия подем на следващото ниво, където става още по-голям, т.е. продължава да се развива.

Това, което виждаме днес в обществото е консервиране на егоизма. Нататък той не расте повече, не желае да нараства. А защо ми е повече да расте, ако от това имам само проблеми?… Когато човек има проблеми, той нищо не иска. По-добре да се разсее с някоя книжка или с нещо друго, или дори да поспи, за да не чувства нищо. Той не иска нищо друго, защото иска да се скрие от проблемите, нищо да не вижда, и да знае. Така че, ако не дадеш на егоизма правилния отговор, той започне да изчезва и ти се превръщаш в растение.

Когато ти влизаш в интегрална среда и заедно с всички започнеш да развиваш не своя собствен егоизъм, а общия, тогава получаваш напълно нови възможности за напълване – заедно с всички. Нашият общ егоизъм, „Ние“, започва да се развива. И тогава ще имаш възможност да растеш през цялото време, т.е. през цялото време да се напълваш, да чувстваш себе си получаващ живот.

В момента съществуват само две възможности, дадени ни от природата. Или нашият егоизъм ще умре, намалявайки нивото си – именно това се случва с безработните, с тези, които страдат и изпадат в депресия. Или ние ще го развиваме и напълваме във връзката с останалите.

От предварителния урок на Европейския конгрес, 22.03.2012

[74952]

Централната сила на природата

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Предварителен урок

Въпрос: По какво се отличава егоизмът от голямата самоувереност?

Отговор: Общо казано, егоизмът не е лошо нещо. Това е централната сила на природата, която задвижва и развива всяка материя напред. Работата е там, че в наше време, когато противостоим на природата, той става отрицателен.

По-рано, в онези времена той не е бил отрицателен. Напредвали сме, развивали сме науката, технологиите, живота, общественото, държавното устройство. Всичко това е било положително. Колкото човек е имал по-голямо желание, толкова е бил по-високо развит: учен, изобретател, поет – няма значение какъв е бил, но е спомагал за развитието напред.

Но сега егоизмът се явява, тъкмо обратното, пречка – затова всичко спира, нищо не се развива, а само се свива. Понеже природата става интегрална, егоизмът се превръща в пречка. И тук той също трябва да стане интегрален.

Така, както когато в организма някаква част започне да мисли само за себе си, тя става раково образувание, поглъщайки всичко в себе си и изяждайки всичко в кръг. Тъкмо това се случва днес в нашето общество, със земята, с обкръжаващата ни среда.

А ние трябва да бъдем тъкмо обратното – в интегрална взаимна връзка, както съществува нашето тяло. Когато всички части на обществото се събират, както органите в тялото, в едно интегрално общество, те са задължени да се научат да си взаимодействат, иначе ще се самоизядат, както раковото възпаление.

От предварителния урок от Европейския конгрес, 22.03.2012

[74858]

По закона на балона

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Не сме ли склонни през целия ден към действия, вместо към намерения?

Отговор: Цялата ни работа се изгражда с помощта на намеренията. Нима може само с действие да постигнем дългосрочни промени в света? Разпространявайки нашето послание, искаме с това да променим намеренията на хората. Трябва да се обръщаме към тях под най-различни форми, за да могат те да се въодушевяват – и тогава тяхното отношение ще започне да се променя.

Ако съществуваше вълна, по която мислено да можеше направо да им се предават знанията за интегралния свят –така и бихме постъпили. Но от друга страна, схемите, аналогични на хипнозата или инжекцията, в този случаи не помагат. Защото хората трябва да разберат, да осъзнаят, вътрешно да анализират онова, което ние им носим. Не е възможно на човек просто да му се „впръска” друг поглед за света. Той трябва осъзнато да придобие тези знания, без лъжа, без какъвто и да е фалш. Трябва да му създадем съответните условия, благодарение на които той сам ще достигне до желаните резултати и ще се присъедини към нашето общо мнение. И затова, дори да съществуваше такава вълна за предаване на мисловни данни, тя само би принизявала човека до неживото ниво, докато тъкмо обратното – трябва да спомагаме за неговото развитие. В това се състои и проблемът.

И затова трябва да предлагаме на човека материал за размисъл, с който той вътрешно ще се съгласява или отхвърля, докато в него не се образуват необходимите инструменти, ”съсъди”, позволяващи му грамотно да се оправя със ситуациите. Днес, плувайки в потока на живота, той не е в сила да осъзнае, отстрани да прецени това течение. Той не прониква в дълбините на природата, за да разбере нейните закони, не познава самия себе си и своето обкръжение.

Не говорим за онова изкуствено обкръжение, което хората са си създали сами. Там те са ”спецове” и много от тях тук се чувстват като в свои води. Обаче те не са запознати с естествените системи, задвижващи човека, обществото и природата. Към това трябва да им се открие достъп, за да започнат да налучкват същността на нещата, да се запознаят с първия допир до фундаменталните закони на външната природа и човешкото естество. Това е то ”Творецът” – даже в адаптиран, материален ипостас.

За сега хората нямат и най-малка представа за това. Те се въртят във всекидневието, вътре в изкуствената мрежа, която са си изплели. Към това ни доведоха глобалните процеси на модернизацията и урбанизацията и т.н. Целият свят живее днес по тези правила. И затова, на нас ни предстои тежка работа: ние трябва да пробуждаме в хората устрем към подем, да ги поведем към други стъпала на анализа и към други усещания, да ги насочваме към корените, за да могат под изкуствените механизми на цивилизацията да открият нашата естествена взаимна връзка, пронизваща всичките стъпала на природата.

Довеждайки човека до такива размишления, ти го въвеждаш вътре, в съвършено друга система, за която той не е подозирал, която не е взимал под внимание до сега. Точно тук и се появява проблемът: той се изключва от изкуствената мрежа и трябва да реши за себе си основните въпроси: „Кой съм аз и какво съм? Какво представлява обкръжението, природата?”. Тъй като тук пред нас се проявява съвсем друго обкръжение – системата на Висшата природа.

По същата причина днес учените са най-близо до нашите послания. Скоро дотолкова ще се сближим, че ще заговорим на практика на един и същи език. А от друга страна, за сега не можем да водим разговори на ниво бизнесмени, търговци, политици и т.н. В тяхната среда управлява все още законът на пазара…

Пред нас стои наистина не лесна задача – да разпространяваме. Трябва да се усети световната нагласа на човека, картината, която вижда пред себе си, социалните механизми и услуги, от които той се ползва, интересите, които го задвижват. Той живее в изкуствено надут ”балон” и не разбира за какво му говорим.

А ние казваме, че човек е част от природата, в която действат ясни закони. „Какви ти там закони, – ни възразяват – всичките закони са записани в конституцията”. И затова проблемите се „решават” по законодателен път – като добавим още няколко параграфа в кодекса. Така се разраства изкуствената система, посредством която хората се надяват нещо да се промени.

Всъщност работата стигна до световна криза: две системи – изкуствена и естествена – които стоят една срещу друга. И ето бедата, изкуствената система започва да се руши, при това изцяло. А ние искаме да насочим хората към естествената система, и това е голям проблем… Самите ние много бавно изминаваме този процес. А какво остава за човечеството?

Така че, не се надявай да се ограничиш само с едното намерение. Отначало трябва да влезеш в „балона” и да установиш връзка с човека. Ние се спускаме на неговото стъпало, в неговото състояние, за да го усетим, да се пропием в него и от там да започнем по-малко нашите обяснения, че всички ние сме зависими от втората природна система, от равновесието и правилното взаимоотношение с нея. При това трябва да се действа много нежно, иначе човекът няма да приеме нашето послание, защото той усеща само своя ”балон”.

От урок по статия на Рабаш, 08.04.2012

[74805]

Подготвяйки се за среща със светлината

каббалист Михаэль ЛайтманВисшата светлина пребивава в пълен покой, т.е. няма защо да се притеснявам, че ще се промени нещо от нейна страна, а трябва да променям само себе си и своите желания.

Независимо, че се казва, че желанията изменят светлината, има една единствена светлина. Светлината се разделя на пет лъча съгласно това, че желанието се разделя на пет части, и затова усеща едната светлина, сякаш са пет различни светлини. Съсъдът се променя и затова се усеща, че сякаш светлината се променя.

А ако всичко зависи от желанието, това означава, че целият успех зависи от неговата подготовка. Как ще се подготви желанието? Ще бъде ли готово за действие, т.е. за среща със светлината – така и ще бъде. Затова подготовката решава целия резултат от действието.

А какво ще бъде действието, ние не знаем – може да бъде още по-голямо падение в Египет или едно от Египетските наказания?! А е възможно да бъде преминаването на Червено море, което също не е приятно приключение, или бягство от войските на Фараона, или даже получаването на Тора на планината Синай. Всички тези ситуации едва ли могат да се нарекат приятно развлечение – всичките те преминават с много тревога, срахове и ненавист, в огромно напрежение. Но подготовката определя ще можем ли да преодолеем всичко това.

Затова, сега трябва да се мисли не как ще премине самият конгрес, а как да се подготвим за действие по обединението. А стъпалото, което ще ни се разкрие там, вътре в това съединение – ще ни покаже къде се намираме: може би все още сме в Египет, може да сме вече на изхода от него или дори зад неговите предели!

Всичко зависи само от подготовката на желанията (на нашите съсъди, инструменти), а светлината се намира в неизменен покой. Според това, как ще се подготвим, как приемаме формата и, за да и съответстваме, ще усетим такова въздействие.

Ще видите, че за подготовката не възникват никакви препятствия – тя винаги е благословена и води напред. Тъй като самото действие – това вече е среща със светлината, която може да ни доведе до съвършенно противоположни резултати, в сравнение с онези, които сме очаквали. Резултатът винаги ще е от полза – но на нас може да ни се стори като удар!

Както, например, Египетските наказания, които означават етапи от пътя на духовното раждане. И ние можем да ги извървим за един миг, едно след друго, за времето, нужно за един конгрес…

От урока на тема „Въпроси и отговори за конгреса в Бразилия“, 09.04.2012

[74963]