Entries in the '' Category

Работата – център на живота?

каббалист Михаэль ЛайтманЛекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Ако половината от човечеството няма да работи, то няма ли да възникне противоречие между тези, които работят и трябва да отдават на тези, които нищо не правят, а само през цялото време учат?

Отговор: Първо, трябва да се гледа и на тези, които работят, и на тези, които учат, като на приемащи участие в едно и също нещо.

Няма да има такова понятие „работи – не работи“. Съгласно нашите изследвания и статистически данни 1-2% от населението на Земята могат да създадат необходимите хранителни продукти за всички, а още 6-7% от хората – всичко останало, което е нужно на човек. Всичко необходимо, разбирате ли? Да допуснем, това са 10% от цялото човечество. А всички останали хора? Какво да правим с тях? Да ги унищожим ли?

Необходимо е да разбираме, че човек трябва да работи съвсем не така, както работи днес. Никога не е имало такова нещо, както през последните няколко стотин години, човек да работи от сутрин до вечер. Работата е станала най-главното за него. До предприятията за удобство има и детски градини. И изобщо работата изведнъж е получила статуса на център на живота.

Но защо трябва да бъде така? Защо човек не може да отиде и да поработи само два часа на ден, а останалото време да се занимава? При това той се занимава със самообразование, интегрално възпитание. Той се включва в този процес и всеки път, всеки ден, според степента на своето изменение, трябва де се привежда в по-голямо равновесие с природата. И това е постоянно обновяване. Длъжни сме да правим това. На никого не е необходимо нищо да се отдава, всички сме равни в това.

Днес, общувайки с човека, ти първо изясняваш: кой си, къде си, каква специалност имаш, колко получаваш – това е всичко, което ни интересува. Но сега преминаваме към друго общество. Нито земята, нито природните изкопаеми, нито екологията (доколкото вече сме я замърсили) не ни позволяват да продължаваме така. Вече виждаме това.

В никакъв случай никого не убеждаваме, както всички останали учени, че трябва да се направи така, а не иначе, а просто предлагаме едно от възможните решения. Ще бъдем доволни да чуем още и други предложения. Ние също се намираме в постоянно търсене, допълвайки тази методика с нови и нови данни.

Общо казано, това е изследователска работа. Ако ме бяхте попитали преди 10 години, то щяхте да чуете само малка част от това, което говоря днес, освен това, ще научим много от нашите колеги, с които се намираме в тясно сътрудничество.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74591]

Призив към Твореца

группаЕвропейски конгрес. Урок №4

Важно е преди всяко занятие да формираме правилно намерение: ”За какво се учим?”. Аз не идвам ей така, сядам и слушам умни неща за строежа на Висшите светове или откъси от книгата Зоар, от статиите или от други материали – работата не е в това. Това е само средство за привличане на Висшата светлина.

Какво все пак изучавам? Аз седя заедно с другарите. Между нас се образува особена връзка, и тя трябва да бъде такава, която да ни издига нагоре в областта на Висшата светлина, към Висшето стъпало, към която устремяваме нашите общи желания – само общите! Едноличните желания, означават – егоистичните. Общите – това вече е желание за отдаване, към обединение.

Само като издигам нагоре тези желания ”МАН” (ако наистина мога да ги издигна с помощта на групата), върху нас свисше веднага се спуска Висшата светлина, която ни поправя и по малко ни сближава.

И всеки път, когато се издигаме нагоре, се сближаваме – все повече и повече. И така, докато не се съединим в една точка. Но това вече не е точка, тъй като тя се е разкрила с помощта на нашия егоизъм.

Просто ние сме го събрали заедно и затова изглеждаме като една точка, но всъщност под нас се намира огромен егоизъм, над който сме се издигнали. И тогава разкриваме в себе си Висшата светлина, вече не във вид на обкръжаваща светлина (ор макиф), който със своето влияние ни променя, а във вид на вътрешна светлина (ор пними).

За какво ни са тогава тези книги? – За да се събираме заедно и да четем за това, което се случва във Висшите светове.

Всъщност, ние не знаем какво се случва там, тъй като не отгатваме и не знаем в действителност, какви са тези действия. Но с това призоваваме да слезе върху нас Висшата светлина. Затова има ”група + Аз + книга” – и това са необходимите условия за работа.

Между мен и групата трябва да има пречки, различни въпроси, проблеми. А между мен и книгата няма никакви пречки, въпроси – и не е важно, дали разбирам нещо или не.

Все едно аз нищо не разбирам, защото в книгата се разказва за онова, което ще се случи на следващото стъпало, в духовния свят, за което нямам никаква представа. Аз само чета думи, но това е напълно достатъчно, за да призова върху себе си Висшата светлина.

В случая обучението между нас и книгата е напълно формално. Без значение е колко знае човек и колко разбира! Важно е, доколко неговото обединение с групата и с книгата предизвиква в него желание, напрежение, подем. Към какво? Към свойството отдаване.

Ако той моли за свойството отдаване, и е устремен към него, опитвайки се да не се самоизлъже и заедно с групата си изяснява, че е искал именно това, то все по-ясно си изяснява вътре в себе си, какво означава Творец – свойството отдаване, какво означава да се приближиш до него – да се доближиш до това свойство в себе си, да го изявиш в себе си. Когато си поставя това желание, независимо, че то е мъничко и лъжливо – той сам не разбира, за какво се моли. Как той всъщност може да помоли за онова, което е противоположно на неговата природа?

Но с такова постепенно устремяване той напредва. Той гука като бебе, защото не умее да говори, неправилно произнася думите и никой не му помага, освен майка му. Точно така и Творецът ни разбира. А самите ние не разбираме себе си. Мислим си, че действително като се съединим заедно, че искаме, че се молим – но къде е онова, което искаме?

Всъщност, дори нищо да не искаме, той възприема това правилно, знаейки нашето състояние, и знае, че нищо не можем да направим. Това е също като при бебето, когато майката го разбира без думи. Точно това ни трябва и на нас. Тава всъщност е така нареченият призив към Твореца, молитва или МАН.

От 4 – я урок от Европейския конгрес, 24.03.2012

[74580]

Дълбока заблуда!

каббалист Михаэль ЛайтманСкъпи мои ученици!

Обръщам се именно към своите ученици!

Предадоха ми, че в нашите групи са се появили хора, които твърдят, че аз съм свързан с някакви практики, тренинги, техники, които те организират. Сякаш тези практики ни помагат да усвояваме кабала.

Това е дълбока заблуда. Те просто използват нашите връзки за разпространяване на своите идеи. Кабала никога и по никакъв начин не е била свързана с никакви тренинги, техники, медитации и т.н. Дори психологически тренинги тя има свои, а не от психологията.

Раждането на висшия орган на чувствата (свойството отдаване, душата) произлиза от:

1)    Обединяване на групата и

2)    Изучаване на първоизточниците –

С тях се привлича въздействието на Светлината (силата на отдаване и любовта).

Ако вие желаете да разкриете Твореца, аз, като изминал този път, ви призовавам:

  1. незабавно да прекратите изучаването на онова, което не е посочено в нашите източници;
  2. да изгоните незабавно проповядващите СВП и ШКД и други подобни учения от групите.

Ръководството на Академията по кабала никога не е поощрявало никакви видове тренинги, дори като допълнения. Те, всичките са изобретения на нашия свят и само ни заключват в него.

Необходимо е на първия етап от развитието, докато не постигнете явното разкриване на Твореца (докато самата душа не ви поведе), да се пазите от пречките и да следвате указанията, както новороденото – майка си.

Успех в бързото израстване!

М. Лайтман

[74680]