Entries in the '' Category

Настъпи времето за духовни действия!

каббалист Михаэль ЛайтманВ течение на хиляди години се развиваме на неживо, растително и животинско ниво. И това също не е проста форма на развитие, защото в нейния корен лежи разбиването на първия духовен човек, тоест разбитите души, след което във всеки отделен елемент присъстват всички останали. Така във всяка частица се появява възможност да живее: да получава, а също да отдава, да поглъща и отделя.

От съединението на тези две сили: получаване и отдаване, възникват вече всички форми на живот, форми на съществуване. Защото самият материал на желанието за наслаждение не е способен да съществува в изходния си вид. Необходима му е някаква сила срещу него – желанието за отдаване.

По такъв път върви развитието на материята, тоест желанието. Докато не стигне до човека, който също започва да се развива. Но за човека се изисква особено развитие, с присъствието на допълнителна, още по-голяма духовна сила. И затова възниква такава група, която се нарича Исраел, което в превод означава „направо към Твореца“ (яшар-ел).

Излизайки от Вавилон, тази група се спуска в Египет, за да приеме в себе си допълнително, много силно желание в състоянието, наречено Египетско изгнание. А получавайки такова допълнително желание за наслаждение, тази група вече се удостоява да работи над него заради отдаване.

От средното ниво, на което са се намирали всички народи, тази група отначало се спуска надолу – до дълбочина „минус 400 години“ на Египетско изгнание, пада на 400 стъпала (съгласно пълния цикъл на развитие – 4-ти стадий на пряката светлина). А след това тя се издига заедно с допълнителното желание, получено в Египет: излиза от Египет, получава Тора, издига се до строителството на 1-я Храм. Но след това става неговото разрушаване и падение, строителството на 2-я Храм и отново разрушение. И в крайна сметка тази група пада до дълбочината на това последно изгнание, в което сега се намираме.

Според степента на падение в Египетското робство произтича и подемът във времената на Храмовете. И всичко това, за да рухне от тази висота и достигне окончателното разбиване, съществуващо в нашето днешно изгнание. Ето такова дълбоко падение, по-ниско от което не може да бъде. И от него вече се издигаме всички заедно, с всички народи, и завършваме поправянето.

Всяко духовно действие носи след себе си материални последствия в този свят. И затова трябва да работим в този материален свят в течение на цялото изгнание.

Изгнание означава откъсване от духовния свят и неспособност за никакви духовни действия. Но благодарение на това, че извършваме материални действия с егоистично желание, не с душата, а с тялото – с това изпълняваме подготвителната работа в периода на изгнание.

Но в наши дни приключва последното изгнание и ние всички трябва да излезем на свобода. Разликата между изгнанието (галут) и освобождението (геула) – е в една единствена буква „алеф“, в разкриването на Твореца. А това означава, че трябва да разкрием висшия свят – това състояние, в което Творецът напълва със себе си цялото мироздание.

Остава цялата тази реалност, в която живеем тук и сега, трябва само да добавим към нея своето усещане, разбиране, разкриване на висшата светлина, силата на отдаване, която ще запълни със себе си всичко. А в нея, съгласно своите нови, поправени свойства, ще почувстваме висшия свят.

Тогава ще разберем смисъла на тази подготвителна работа, която сме изпълнили преди, във времето на изгнание, изпълнявайки материалните заповеди – защото не сме били способни на нищо друго. И върнали се на физическата земя Израел, от нея трябва да се издигнем на духовната земя (желание) Исраел.

Казано е, че „всяко действие оставя следи“ – даже материалното, защото над него после строим духовно действие. Едни поколения е трябвало да изпълнят материалната работа в този свят, а други поколения трябва да изпълнят духовните действия. Затова ние се концентрираме само върху духовната работа: върху намеренията и желанията на човека, върху неговото отношение към скриването и разкриването, към свойството отдаване, което той смята да придобие.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 30.03.2012

[74092]

Да застанеш на мястото на съдия

каббалист Михаэль ЛайтманНашата задача е да достигнем до молбата, а не да се вълнуваме за отговора. Какво става с нея горе, това ще разберем после, когато сами се издигнем и станем част от висшите стъпала. Тогава ще можем малко да ги разберем.

А сега това е невъзможно. Не мога да застана на мястото на бащата и майката, докато сам не израсна и не стана родител. Когато самият аз имам деца, ще разбера какво означава да бъдеш баща или майка. А докато съм дете, това не го разбирам. Да разбереш – означава да застанеш на това място.

Затова е казано: „Не съди приятеля си, докато не се окажеш на неговото място“. Защото само тогава ще можеш да станеш съдия – със силата на лявата линия, от страна на съсъдите/ желанията, срещу дясната линия на всички стъпала на стълбата, и разбиращ всички техни ограничения, всички трудности, цялото мъжество на преодоляване. Това се нарича да бъдеш съдия.

Истинският съдия е този, който в миналото сам е бил най-големият и жесток престъпник, а сега е поправил всички свои бивши престъпления. Ако сам не е минал през това, то как може да съди?

Той има опит и затова може да оцени всички молби, условия, неизправности – да ги разбере, почувства и разсъди справедливо. В него има инструменти (кли), информация, спомени (решимот) за това. Тогава той се нарича истински съдия, който не може да сгреши в духовния разчет.

А в нашия свят не е така и затова той се намира в такова плачевно състояние, защото не строим своето общество по подобие на духовните закони. Представете си, ако всички съдии бяха бивши престъпници, какъв справедлив съд щеше да има.

Казано е: „Няма такъв праведник на земята, който само е творил добро и никога не е грешил“. Човек трябва да премине през всички прегрешения и тогава да постигне заповедите. Най-добрите следователи са тези, които сами някога са се занимавали с кражби. На тях са им известни всички тънкости: как да разбият катинара, сейфа. Те самите са минали през всичко, това е невъзможно да се научи в университета.

В духовния свят именно така и става – невъзможно е да изпълниш заповед, ако преди не си я престъпил. Моше четиридесет години е бил възпитаван в дома на Фараона и четиридесет – при Итро. И чак след това е станал предводител на народа на Израел. Включил е в себе си всички нечисти сили (клипот) и цялата хитра мъдрост на егоизма, и правилно ги е преработил.

Затова не трябва да се страхуваме от грешките. Както е казано: „И най-лошите от твоите слуги са пълни със заповеди, както нар със зърна“.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 02.04.2012

[74328]