Entries in the '' Категория

Няма по-надеждно убежище от майчините ръце

каббалист Михаэль ЛайтманЗародишът отменя себе си – в това е неговата роля. Всичко, каквото и да правят с него – той приема с благодарност и винаги възприема висшия като добър и носещ благо.

Моята работа е само в това, да отменя себе си, каквото и да става: каквито и да са изменения в света от край до край. А аз, без да обръщам внимание на каквото и да било, се удържам в състояние на отдаване, ”хафец хесед”. Това означава, че се намирам във висшето, отменям своята личност, самостоятелност и не преча на Висшия да ми въздейства – нека прави с мен, каквото иска. С една дума като новородено в ръцете на майка си, което не мисли за нищо.

Ако те вземат на ръце – ти как би се чувствал? Представи си, че десет човека те подхващат и вдигат във въздуха. И независимо, че имат сили да те повдигнат, но ти целият ще се тресеш в напрежение, от това, че си се озовал върху нечии ръце. Ще се страхуваш да не паднеш, и дали те държат здраво.

Новороденото няма такива съмнения. Вие сте виждали как то спокойно спи на майчините ръце – такова е свойство на самоотмяна относно висшия. При новороденото това се случва по естествен начин. Но за сметка на такива сили, зародишът расте в майчините води. Тоест намирайки се в АХА”П на висшето, то се отменя пред него, каквото и да се случи – за добро или за зло, няма значение в какво състояние. То само повече увеличава своята преданост. Това се нарича нулево ниво на желанието (авиют шореш) и това не е проста работа, а напротив, трудна. С това ти изграждаш своята първа форма. Каквато и светлина да идва, ти само отменяш себе си, каквото и да усещаш: страдание или наслада, недостатък или напълване – и така формираш себе си, ставаш подобен на Твореца в своята първа форма, която се нарича зародиш.

Зародишът се намира във водите на майката и се оформя в духовен парцуф: 10 сфирот, напълнени със светлината Нефеш. А когато напълно завършва своята самоотмяна и повече няма какво да прави на това стъпало, с нулево ниво на желанието, то тогава трябва да напредва – и това се нарича раждане.

Разликата между тези състояние на организма е голяма, защото раждайки се, той започва да работи с получаващите желания. Той се чувства отделен от висшето. Раждането е най-значителната промяна от всички, случващи се по нашия път.

Зародишът – е всеки от нас, отменящ себе си относно останалите, които стават за него майчиното лоно. А нашият общ зародиш – е свързващото ни поле, което искаме да създадем между нас. Ако се съединяваме всички заедно, то майчини води стават за нас общото разкриване на висшите сили, вътре в които ние пребиваваме.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 29.03.2012

[74085]

Прогресивната форма на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманЛекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Отначало човешкият егоизъм е бил движеща сила на прогреса, а след това се превръща в спирачка за развитието. Какво ще стане сега движеща сила за развитието ни?

Отговор: Човешкият егоизъм не е против развитието. Трябва да разберем формата, която той приема сега. Ние ще продължим да се движим напред с егоизма, но така, че да го използваме във връзката с другите: не фино, отделно за себе си, отблъсквайки другите, а придобивайки друга, интегрална форма.

Вие виждате, отхвърляме семейството, отхвърляме децата, отхвърляме съседите. Създадохме едно общество, където нищо не ми трябва! Отивам до супермаркета, след това загрявам полуфабрикати в микровълновата и не се нуждая от жена. Имам перална машина, микровълнова печка, имам всичко. Създали сме такава затворена среда за себе си, защото нашият егоизъм ни направи индивидуалисти.

А сега, напротив, егоизмът придобива „кръгла“, интегрална форма. И ако разберем, че това е неговото следващо ниво, то тази сила, ако се срещнем и си помагаме с нея, ще ни доведе до едно ново ниво на развитие – интегрално. Тогава започваме да усещаме следващото ниво на природата.

Работата е в това, че сега възприемаме всичко само чрез нашите пет сетива. Това е – пет физически сетива в моето тяло. А тялото ми – това е животинското ниво на развитие на материята и само чрез него възприемам информацията и получавам впечатления от това, което ме обкръжава.

В действителност, според научни данни, ние сме обградени от много по-голямо количество информация. Просто не разбираме това, защото нашите сетива са уникални – те не са в състояние да възприемат глобалната природа.

Но когато стигнем до нивото, на което нашият егоизъм ще стане по-интегрален, ще започнем да чувстваме природата в нейната истинска интегрална форма.

Ще ни се разкрият едни напълно нови области, взаимодействия, силите на управлението! Ще започнем да чувстваме това, което всъщност днес все още не разбираме и не знаем: от къде се появява всичко – причините и следствията, т.е. нашето причинно-следствено развитие.

Можем да видим това в природата, защото всичко това е включено в нея. В нея се намира огромно количество информация, което за сега все още не можем да възприемем, именно защото не сме в съответствие с нея. Ние представляваме нещо като неправилни сензори за възприятие, за разбиране и осведоменост за природата.

Интеграцията между нас ни открива начин за създаване на нов инструмент на познанието. Но това вече принадлежи на теорията на познанието.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74497]

Защитната броня на скритието

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как се съгласува това, че не трябва да искаме да отменим скритието, като при това, единствено разкритието може да ни поправи и съедини?

Отговор: Цялата работа е в това, за какво разкритие моля. Трябва да моля за разкриване на свойството отдаване, което искам да открия.

Творецът ми дава да почувствам, че Той съществува, но се крие като зад завеса. И всичко това е, за да Го разкрия. А мога да Го разкрия за сметка на това, че развивам у себе си свойството отдаване.

Но за какво ли бих могъл сега да моля в егоистичното си желание? Аз Го моля да се разкрие, за да ми даде напълване – и затова съм поставен в скритие. Скритието ме защитава, като „предпазител“ от късо съединение с егоизма ми.

То ме отделя на специално разстояние, сякаш ме поддържа на дистанция и ми дава да разбера, че ако се поправя, ще мога да се приближа. А ако не, така ще си остана на разстояние.

Сега въпросът е за какво моля, докато се намирам отделен: да ми се разкрие Творецът и да ме напълни за мое удоволствие, сякаш искам да се насладя сам? Или искам преди всичко да придобия желание за отдаване и вече в него да приема напълването – да се напълня от действието отдаване, а не от действието получаване.

Скриването идва, за да мога да реша какво точно искам!

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 30.03.2012

[74088]